№ 20417
гр. София, 08.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20241110127280 по описа за 2024 година
на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, съдът изготвя проекта за доклад по делото, както
следва:
Предявени са от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу А. Й. В. кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните суми: 9351,12 лева, представляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит № РК14-035653 от 10.06.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 27.10.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 2997,22
лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023 г., които са
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. дело № 59025/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав от
10.11.2023 г.
Ищецът твърди, че на 10.06.2014 г. между третото за процеса лице „Сибанк“ ЕАД (с
универсален правоприемник „Обединена българска банка“ АД, в качеството му на кредитор
и ответницата А. Й. В. (тогава Рудакова), в качеството й на кредитополучател, е сключен
договор за потребителски кредит № РК14-035653, по силата на който търговската банка
предоставя на ответната страна потребителски кредит в размер на сумата от 10 000 лева,
усвоен еднократно чрез заверяване на сумата по кредита по посочена в договора
разплащателна сметка с титуляр кредитополучателя. Посочва се, че съгласно клаузите на
договора ГПР е в размер на 10,31 %, а общата дължима сума в размер от 12 619,23 лева.
Излага се, че съгласно уговореното кредитът се олихвява с плаващ годишен лихвен процент,
формиран от сбора на БЛП (към датата на сключване на договора в размер от 6,40 %) и
надбавка от 1,70 %, при което лихвеният % при сключване на договора възлиза на 8,10 %.
Твърди се, че при формиране на тази лихва е приложена отстъпка от 0,5 пункта поради
ползвана пакетна програма „Премиум“, като след прекратено ползване на пакета и на
основание клаузата на чл. 23.3 от договора, от банката – кредитор е направено
преизчисление на надбавката, формираща плаващия лихвен процент. Изтъква се, че
кредитът следвало да бъде върнат чрез 60 месечни погасителни вноски – с размер, брой и
дати на плащане, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Поддържа се, че
кредитополучателят не изпълнява задълженията си по кредита и не извършва дължимите
плащания, като неплатените суми, претендирани в настоящото производство са: 9 351,12
лева, представляваща непогасена главница по договора за потребителски кредит и 2997,22
лева, представляваща лихва за забава за периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023 г., част от
1
общо начислената за периода 17.03.2017 г. – 10.10.2020 г. Посочва се, че въпреки изпадането
на длъжника в забава, не е обявена предсрочна изискуемост на вземанията от съответния
кредитор, като към настоящия момент е настъпил падежът на вземанията – конкретно на
10.06.2019 г. С исковата молба ищцовото дружество твърди, че е придобило вземанията по
процесния договор за кредит по силата на договор за прехвърляне на парични вземания от
17.03.2017 г., сключен със „Сибанк“ ЕАД. За това обстоятелство до ответницата е изпратено
уведомление на адреса, посочен в договора за кредит, като пратката е върната на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД като непотърсена от адресата. Посочва, че съгласно клаузата на чл.
18.3 от договора при промяна на постоянния/настоящия адрес, кредитополучателят се
задължава незабавно писмено да уведоми търговската банка в противен случай всички
съобщения, изпратени на посочените в договора адреси се считат за получени, която
хипотеза е налице в процесния случай. Наред с това се твърди, че връчването на
уведомлението на ответницата като приложение към исковата молба в производството по чл.
131, ал. 1 ГПК е и най-късният момент на уведомяването й за цесията. Изтъква се, че за
процесните суми в хода на производството по ч. гр. дело № 59025/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като процесните искове са предявени за част от удостоверените
в същата вземания. С тези съображения ищцовото дружество обосновава правния си
интерес от търсената установителна искова защита и отправя искане за уважаване на
предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от назначения по
реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представителна ответницата А. В. – адв. В. Д., с който
исковата молба е оспорена като нередовна, с оглед непосочване на конкретните по размер и
период вноски, които се претендират в общия размер на главницата от 9351,12 лева. По
същество исковете са оспорени като неоснователни, с оспорване възникването на
твърдяното правоотношение между страните, предвид липсата на доказателства за реално
предаване, респ. получаване от ответната страна на заемната сума от 10 000 лева. Оспорва
договорът за цесия да е породил действие по отношение на А. В., тъй като същата не е
уведомена за това. Твърди, че връчването на уведомлението за цесия в рамките на исковото
производство не би могло да възпроизведе своя правен ефект, доколкото ответницата се
представлява от особен представител. Счита договорът за кредит за сключен при
предварително определени от страна на кредитора договорни клаузи, върху чието
съдържание ответницата не е имала възможност да влияе. Посочва, че в договора липсва
информация относно методиката на формиране на ГПР по договора и включените в него
елементи, което обуславя извод за нищожност на тези договорни клаузи на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП. Въвежда се възражение за изтекла петгодишна погасителна давност по
отношение на всички претендирани вземания за неплатени погасителни вноски, чийто
падеж е настъпил преди повече от три, алтернативно пет години от датата на подаване на
заявлението, намирайки, че давностният срок за съответната част от главницата и за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта
на съответната вноска. С тези доводи особеният представител на ответната страна отправя
искане за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни. Претендира разноски в
исковото производство.
Съдът, при извършена по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК служебна проверка относно
редовността на исковата молба и допустимостта на предявените със същата искове, предвид
и въведеното възражение от ответната страна, намира, че в исковата молба са наведени
твърдения относно съществените елементи на соченото облигационно правоотношение
между страните, чрез посочване на съществените му елементи – страни, предмет, основни
права и задължения, като претендираните вземания са очертани по правопораждащ ги
юридически факт, вид и размер, респ. период (по отношение на лихвата за забава).
Доколкото в настоящото производство се претендира останалата неплатена главница по
2
договора за кредит (а не конкретни погасителни вноски, включващи съответна част от
главницата), с изложени твърдения за настъпване на падежа на вземанията в тяхната цялост,
тто съдът намира, че редовността на исковата молба не е обусловено от конкретно посочване
на неплатените погасителни вноски по договора – с падеж и размер.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените
установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.
99 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване: 1).
наличието на твърдяното облигационно правоотношение между дружеството-кредитор и
ответницата, предаването на заемната сума на кредитополучателя, уговорените размер и
падеж на погасителните вноски; 2). наличието на валидно постигната договореност между
страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва; 3). да установи, че е станал
титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с
дружеството – кредитор и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в
кредиторите; 4). изпадане на ответницата в забава; 5). размера на вземанията, 6). наличието
на основание за спиране/прекъсване на давностния срок на вземанията.
При доказване на горните факти в тежест на ответницата е да установи
основателността на възраженията си и погасяване на паричното си задължение, в случай, че
твърди това.
По доказателствените искания:
Приложените към исковата молба писмени материали са относими и необходими за
правилното решаване на правния спор, предмет на делото, поради което следва да бъдат
приети като писмени доказателства. Искането на особения представител на ответната страна
за задължаване на ищеца да представи посочените в отговора документи в оригинал или
като официално заверени преписи следва да бъде оставено без уважение, доколкото същото
не е свързано с конкретно оспорване на тяхната автентичност, или на документите по реда
на чл. 178 ГПК, респ. с оспорване тяхното реално съществуване.
Като относимо и допустимо следва да бъде уважено искането на ищеца за изслушване
на съдебно-счетоводна експертиза по въпросите, формулирани в исковата молба, като при
отговор на въпрос № 2.4. вещото лице да посочи размера на неплатените главница и
възнаградителна лихва общо и по отделни неплатени месечни погасителни вноски.
По делото следва да бъде приложено ч. гр. д. № 59205/2023 г. по описа на СРС, 51
състав, в хода на което е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК – до приключване на настоящото гр. дело с окончателен съдебен акт.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с
призоваване на страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.10.2025 г. от
11:20 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца и препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото представените от
ищеца писмени материали.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на особения представител на ответната страна
3
за задължаване на ищеца по реда на чл. 183, ал. 1 ГПК да представи в оригинал или като
официално заверени преписи описаните в отговора документи.
ДОПУСКА по искане на ищеца изслушване на съдебносчетоводна експертиза, вещото
лице по която - въз основа на материалите по делото, след проверка в счетоводството на
ищцовото дружество, а при необходимост и при дружеството-кредитор по договора за
кредит да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба, като при отговор на
въпрос № 2.4. вещото лице да посочи размера на неплатените главница и възнаградителна
лихва общо и по отделни неплатени месечни погасителни вноски.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И.Л.Д., включен в Списъка на специалистите, утвърдени за
вещи лица за съдебния район на Софийски градски съда за 2025 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на сумата от 380 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ да се уведоми за поставените задачи и да се призове за съдебно
заседание – след представяне на доказателство за внасяне на депозита.
ПРИЛАГА по делото ч. гр. д. № 59205/2023 г. по описа на СРС, 51 състав – до
приключване на настоящото с окончателен съдебен акт.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“,
която предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията
– съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда
за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето
е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4