Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 69
28.02.2013г.гр.Добрич
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание
на тридесети януари през две
хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.Д. ДЯКОВА
2.АЛБЕНА ПЕЕВА
при секретаря
С.Д. в присъствието на прокурора Р *** като разгледа докладваното от съдия
Албена Пеева в. гр.д.748 по описа за 2012г. и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл.
от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от Ц.М.Д. ***,
подадена чрез адв. Кр.А. ВАК със съдебен
адрес *** срещу решение
№107/09.08.2012г.,постановено по гр.д.987/2011г.БРС,
с което е отхвърлен предявеният й
срещу Г.Ал А. род.на ***г. в гр.***
,*** с адрес на призоваване гр.***,
ул.”*** „№3 иск с правно
основание чл.132 от СК за лишаването му
от родителски права по отношение на децата
*** Г.Ал А. с ЕГН ********** и *** Г.Ал А. с ЕГН ********** като
е ограничил родителските му права
и е постановил при действащия режим
личните контакти с бащата да се
осъществяват в присъствието на психолог
и социален работник в продължение на
период от 8 месеца, считано от влизане
на решението в сила.
Счита
решението за неправилно и незаконосъобразно
с довода, че не били преценени всички събрани по делото доказателства ,
отчетено личното и опасно поведение на бащата спрямо децата,агресивно и с
блудствени действие по отношение на едното дете
и трайното неполагане на грижи ,като всичко това застрашавало
емоционалното им и психическо развитие .
Не било взето предвид становището
на Дирекция „Социално подпомагане” гр. ***.
Настоява
за отмяна на съдебното решение , уважаване на главния иск и присъждане разноските по делото.
Въззиваемият
чрез пълномощника си адв.Д Д. ДАК оспорва
жалбата като неоснователна.
Счита
решението за правилно ,постановено при съобразяване със събраните по делото
доказателства .
Настоява
се за потвърждаването му.
Окръжна
прокуратура –Добрич чрез прокурор Р.***
настоява за оставяне решението в сила.
Дирекция
„Социално подпомагане „гр.*** не заема
становище.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания
,становището на страните по спора и с оглед
на тях и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение ,като приема за установено следното :
Въззивната жалба е предявена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Решението е неправилно.
Производството
е образувано по искова молба от
Ц.М.Д., подадена чрез адв. Кр.А.
ВАК срещу Г.Ал А. ,с която е предявен иск с правно основание чл.132 ал.1 т.1 и т.2 от СК за лишаването му от родителски права
по отношение на децата *** Г.Ал А.
с ЕГН ********** и *** Г.Ал А. с ЕГН ********** и при условие на евентуалност за ограничаване
на родителските права на основание чл.131 от СК .
Твърдяно
е ,че с ответника са бивши съпрузи
,чийто брак е прекратен с развод по взаимно съгласие по гр.д.213/2010г. с решение от 03.06.2010г.На
упражнявания над нея физически и психически тормоз децата реално са ставали
свидетели.
На
24.05.2010г. ответникът на улицата изкачайки пред детето *** , отделил го от
придружаващия му дядо, засипал го с
обиди по отношение на ищцата и роднините й , заплашил го ,че с приятели ще го
вземе от дома му .Детето било силно изплашено.
На
19.06.2010г. ответникът извършил психическо
насилие спрямо майката ,изразяващо
се в закани с остър предмет ,обиди и
псувни в присъствието на детето *** ,което
било слушател и очевидец ,поради което и спрямо него било осъществено психическо
насилие,за което по гр. д.458/2010г.БРС на ответника са наложени мерки по ЗЗДН .
На 08.08.2010г.
ответникът извършил психическо
насилие спрямо детето *** ,изразяващо се с внезапното му вземане
на ръце , притискане към себе си ,което предизвикало емоционално
разстройство в него ,разплакало се и в продължение на час не е могло да бъде
успокоено,за което по гр.д.616/2010г. БРС на ответника са наложени мерки по ЗЗДН .
Горните
действия представлявали опасност за
личността , здравето и възпитанието на
двете деца. Поведението на ответника въпреки наложените мерки по ЗЗДН и
незачитането на съдебните решения обосновавали страх от агресивното му поведение в децата и опасност за здравето
и живота им.
За извършените от ответника деяния,представляващи нарушаване на забраните обективирани в решения по
съдебните дела по ЗЗДН е
осъден по н.о.х.д.№ 189 /2011г. БРС, признат за виновен и му е
наложено наказание.
От
друга страна ответникът трайно не
полагал грижи за децата и не им заплащал определената със съдебно решение
издръжка,за което по н.о.х.д. 108/2011г.КРС е признат за виновен като му е наложено
наказание. Въпреки това не изпълнявал
задължението си за изплащане на издръжка.
Претендирани
са съдебните разноски.
В
отговор ответникът е оспорил иска.
Счита
,че не са налице основанията за лишаване
от родителски права ,а именно: „особено тежък случай „ ,трайно неполагане на
грижи и изплащане на издръжка. Отрича да е лош баща и да има укоримо поведение
спрямо децата.
Настоява
за отхвърляне на иска и присъждане разноските по делото.
Дирекция
„Социално подпомагане „ гр.*** в социален доклад излага становище за
основателност на исковете.
Районна
прокуратура –*** изразява становище за основателност на исковете.
При
така установеното съдът намира следното от фактическа страна :
Безспорно
е че страните са бивши съпрузи като
бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло в сила решение на 03.06.2010г. по гр.д.213/2010г.като
упражняването на родителските права по
отношение на детето *** род. на ***г.
и детето *** род. на ***г. са предоставени на майката с режим на лични
контакти с бащата ,както следва : за детето *** – всяка първа и трета събота и неделя от месеца по местоживеене на майката от 10 ч.до 18ч.
като го взема от майката и й го връща при предварителна уговорка за приспиване,
както и 10 дни през лятната ваканция
,когато майката не ползва платен годишен отпуск и за детето *** до навършване на 3 годишна
възраст всяка първа и трета неделя
от месеца по местоживеене на
майката от 10ч. до 15 ч. като го взема
от майката и й го връща .След навършване на
Не
се спори ,че брачният живот на съпрузите бил проблемен и че децата са
ставали свидетели на видимо физическо насилие на бащата спрямо майката в дома.
Безспорно
установено е ,че след прекратяване на брака на 19.06.2010г. ответникът извършил психическо насилие спрямо
майката ,изразяващо се в закани с остър предмет ,обиди и псувни в присъствието на детето *** ,което било слушател и очевидец .Като реакция от доказателствата по делото се установява ,че то се
разтреперило , разплакало,изпитвало страх,квалифицирано от съда като осъществено над него психическо
насилие,за което с решение от 13.07.2010г. по гр. д.458/2010г.БРС на Г.Ал А. са наложени мерки по ЗЗДН. На същия е било
забранено да приближава детето *** за
срок от
Не
е спорно ,че на 08.08.2010г. ответникът
извършил психическо насилие спрямо детето *** ,изразяващо се с
внезапното му вземане на ръце , притискане към себе си ,което
предизвикало емоционално разстройство в него ,разплакало се и в продължение на
час не е могло да бъде успокоено.От доказателствата по делото –приетата съдебно психологична експертиза се установява ,че детето е със смутено психическо
развитие ,провокирано от поведението на
бащата и на срещите му с него реагира с бурен и неудържим плач,израз на
страха му .По гр.д.616/2010г. БРС с
решение от 27.09.2010г. ответникът е
задължен да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо детето *** .
Поради
нарушаване на постановените мерки за закрила по двете дела за домашно насилие по н.о.х.д.189/2011г. БРС ответникът
на основание чл. 296 ал.1 от НК е
признат за виновен като му е наложено наказание глоба.
По
н.о.х.д. 108/ 2011г. КРС с присъда от 08.07.2011г. е
осъден за неизпълнение задължението си
за внасяне на дължима издръжка на двете деца на основание чл.183 ал.1 от НК на „пробация „ Данни във връзка с
изпълнение на задължението му се съдържат в изп.д. 124/2010г. на ЧСИ
Сл.Сербезов с район на действие ДОС –л.132 и л.133 с остатък от 1782.01лв. В периода
19.07.2010г.-09.01.2012г. ответникът е
извършил плащания в размер на 2560лв. Видно от представеното удостоверение на л.249 от въззивното
дело остатъка от неизплатена издръжка се равнява на 4940.57лв.
От
приетите по делото съдебно психологични експертизи в двете инстанции за
отношението на двете деца спрямо бащата и майката
по три методики е видно следното :
За
детето *** се установява негативно отношение спрямо бащата като го определя като лош. Уточнява, че братчето *** се страхува от него.Сочи епизоди от оказано
насилие спрямо майката и брат си, при
които бащата им е скубал косите.
Детето *** пред
психолога обвинявало бащата сочело че се страхува от него , наричало го изрод .Страхът се свежда до това ответникът да не му говори глупости ,да не
прави глупости с него, да не му стори нещо лошо.Срамува се от бащата.Страхува
се и че може да направи нещо лошо на майка му,притеснява се от него. Изтъква ,че
понякога му се струва ,че е в ада.Не иска да се бои от бащата ,но е провокиран от поведението
му да го спира по улицата и да
му говори глупости.Не го смята за добър човек.Нарича го „оня”. В рисунките си
го изобразява като вълк ,от който всички се плашат и искат да избягат. Не желае
да комуникира с бащата.
По
време на изследването детето е неспокойно , тревожно,напрегнато , показва двигателно неспокойствие извършва нервни движения.
И
двете деца са привързани към майката ,при
която намират спокойствие и закрила.
Отделно
детето *** сочи за инцидент случил се в гр.Варна, когато само веднъж е бил взет да приспи при бащата
без придружител и когато според детето се е случило нещо гадно. Назначената във въззивното производство експертиза установява
вербално от детето ,че през въпросната вечер бащата му
пуснал извратен филм ,вероятно
порно . Бащата го попитал дали иска да целуне половия му орган като на филма
тъй като бил сладък като бонбон.Детето
отказало ,уплашило се и се притеснило,а той си легнал ядосан .На другия ден в
асансьора го предупредил ,че ако каже за
случилото се на майката ще го вземе и никога няма да го върне.
По
изследваните методики се установява че детето
има ниска самооценка ,плахо е ,със страхово тревожна зареденост ,показва
потребност от сигурност и опора .По
отношение родителите за майката поставя оценка –перфектно ,а за бащата –много
лошо , зверски лошо .
Що
се касае до опита за блудствено
действие експертизата сочи възможност за
два варианта – първият, че вече няма цензура за
относно извършени блудствени опити
от бащата, което е сериозен индикатор за психическото му здраве и носи
опасност от отключване на сериозна психопатология . За самите
действия се съди само вербално от детето,
но в неосъзнаваните проекции нямало
доказателство за тази индикация. Вторият детето да е толкова заредено от поведението на
бащата та да му приписва и това действие.
В
обобщение се сочи ,че за детето *** не е
оформен синдром на родителско отчуждение , докато за детето *** е налице лека степен ,начална фаза.
От
разпитаните по делото свидетели се
установява следното :
Св.Г.**
–клиничен психолог изследвал детето ***
непосредствено след спорния
инцидент в гр.Варна ,сочи че детето споделяло за извършените физически и психически насилия в
семейството от бащата спрямо майката и децата.Страхува се от бащата.При описване
опита за извършване на блудствено
действие спрямо него – реагира с отвращение ,става му лошо , започвало да диша
дълбоко ,пребледнявало ,правило жестове за повръщане.Проявявало безпокойство и
тревожност. В работната фаза при
психолога детето рисувало дяволи ,
кръстове , чудовища.Сгушвало се в скута на майка си и по този начин търсило закрила. Св. М** –
дядо на децата сочи за споделено откровение на детето ***.То го попитало какво означава секс и споделило ,че при
гледане на телевизия с бащата във
Варна го накарал да му целуне половия орган ,а детето се
изплашило.Страхувало се ,не искало да се среща повече с баща си. Искало срещите
да се провеждат в присъствието на дядото.Било психически изтормозено и търсило подкрепа в майката и дядо си. Споделяло ,че иска да убие баща си и повече
да не го вижда .От показанията на св.Д .**преподавател на детето *** става ясно
, че бащата се интересувал за детето ,доколкото на улицата е срещал учителя .Детето
било нервно раздразнително и плачело ,а
за причините разбрала от споделено с майката.Св. Г.**учител на
детето *** сочи , че първоначално детето било спокойно ,но в последствие започвало да плаче и да не контролира
отделителната система .Сложили памперс.Св.Н.Г. била свидетел на упражняван физически
тормоз в семейството,който стресирал децата .Вследствие се наложило на детето *** да поставят памперс .Сочи още ,
че е очевидец на инцидентите, по които
са образувани съдебните производства по ЗЗДН .За детето *** знае ,че се оплаква
от заплахи на бащата ,че ще го отвлече и
заведе извън България. Детето било
настроено срещу него и споделяло ,че ще го убие.
От
социалните доклади се установява следното : При срещите с детето *** същото
споделило за инцидента в гр.Варна
относно гледането на порно филм и опита на бащата за блудствени действия.След
срещи с него споделено било,че детето става плачливо, раздразнително и тревожно. Заемат становище за основателност на иска за лишаване на
бащата от родителски права. По повод възникналия проблем в отношението родители и деца в Център за обществена подкрепа 2 гр.Добрич
е стартирана процедура за предоставяне на социална услуга , свързана с
контактите между децата и ответника. За двете деца е препоръчана мярка за терапия с детски психолог за преодоляване тревожността им,физиологичните
,поведенческите и емоционални промени
При
така установеното се налагат следните правни изводи :
Съгласно
чл.131 ал.1 от СК, когато поведението на родителя представлява
опасност за личността , здравето и
възпитанието или имуществото на детето
, районният съд взема съответни мерки в интерес на детето като ограничава родителските права- отнема или поставя условията за упражняването на някои от тях и може да възложи осъществяването им на друго лице .
Лишаването
от родителски права на основание чл.132 ал.1 от СК т.1 става в особено тежки случаи по чл.131 от СК и когато без основателна причина трайно родителят не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Съгласно
чл.134 от СК съдът определя мерките относно личните отношения между родителя и детето като прилага съответно чл.59 ал.8 от СК.
Лишаването
от родителски права е крайна мярка за
защита на децата в отношенията им с родителите.
Под
особени тежки случаи по смисъла на
чл.132 т.1 от СК следва да се разбира това поведение на родителя ,което е извънредно укоримо и драстично.
Под
липса на грижи и издръжка по смисъла на чл. 132 т.2 от СК следва да се разбират
онези случаи, когато без основателна причина родителят пренебрегва родителския дълг в двете посочени от
законодателя направления – полагане на грижа и недаване на издръжка.
И по
двете точки се касае до виновно поведение на родителя, а по втората до негово бездействие.В случаите
по т.2 неизпълнението следва да е трайно установяващо пълно дезинтересиране от детето.
Съгласно
чл.2 т.4 от СК основен принцип за
уреждане на семейните отношения е
особената закрила на децата .Съгласно
чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата
родители заедно или поотделно. В тези отношения детето съгласно чл. 124 ал.1 от СК има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява
неговото нормално физическо,умствено ,
нравствено и социално развитие и в тази насока родителят има право и
задължение да го осигурява и формира възгледите му.
Съгласно
чл. 125 ал.2 от СК родителят няма право да използва насилие , както и методи на
възпитание, които уронват достойнството
на детето.
При
така изложеното е видно ,че философията
на правната уредба в отношенията родители и деца се свежда до предоставяне на родителска
грижа относно умственото ,
физическо развитие и здраве ,включително
психическо на децата. Забранено е насилието под различната му форма спрямо децата
като противоречащи на интересите им ,изведено и от нормата на чл. 11ал.2 ЗЗД .
В
противовес на родителска грижа следва да
се приеме отглеждането на детето по опасен за него начин и по тази причина е жертва на насилие в резултат на личното поведение на родителя
нанесъл му вреда.
При
така установеното от фактическа страна с
влезли в сила решения по гр.д.458/2010г.БРС ,гр.д. 616/2010г. БРС се доказва ,
че бащата с поведението си виновно
е извършил психическо насилие над
децата
,същият е нарушил нормата на
чл.125 ал. 2 от СК във вр. чл.11 ал.2 ЗЗД ,действал е против интересите им и им е нанесъл вреда .Виновното му поведение се
свежда до неправилния начин на
упражняване на родителските права,
изразен в конкретни действия . Като последица контактът с родителя е
стресиращ и за двете деца.В тази връзка и с оглед личността му/така св. за
съдимост / ,следва да се отчете
незачитането на съдебните решения по посочените по-горе две дела по ЗЗДН
, поради което е осъден
по н.о.х.д. 189/2011г.БРС .
От
доказателствата по изп.д. 124/2010г. по
описа на ЧСИ Сл. ** ,у-е за актуални
данни по изпълнение задължението за издръжка се установява ,че трайно в
продължителен период от време родителят не е давал издръжка на двете деца без да са
представени доказателства за основателни причини за непредоставянето й.Виновното
му поведение се изразява в бездействието
му в тази насока ,за което и по н.о
.х.д. 108/2011г. КРС е осъден на
пробация на основание чл.183 ал.1 от НК.
Съдът намира за доказано от свидетелските
показания, че ответникът не предоставя родителска грижа.С личното си поведение по време на брачния живот с майката ,когато децата са били свидетели на упражнено от него физическо насилие и силно влошени отношения са натрупани
негативи в емоционалния им свят , видно и от социалните доклади.
Приетите психологични експертизи еднопосочно установяват натрупания страх и в двете деца
от бащата в резултата на поведението му
по време на брака и в последствие установено по делата по ЗЗДН. Дори и да се приеме ,че
родителят е имал желание да контактува с децата ,предприетия му подход спрямо
тях е неадекватен , придружен с агресия
,внезапност и отправяне на ругатни по отношение на майката и при спомени за физически и психически насилия обосновават основателен страх.
Заключението на психолога сочи на основателен с риск за децата за
тяхното физическо ,нравствено и
психическо развитие и възпитание.
Независимо, че за детето *** все още не оформен
синдром на родителско отчуждение , то последиците спрямо него се свеждат
до постоянен страх и вегетативни промени настъпили вследствие психическо насилие
.
Относно
детето *** експертизата сочи ,че е налице начален момент на синдром на
родителско отчуждение. Освен
посочените по-горе
доказателства за личното поведение на
родителя в резултат ,на което детето се дистанцира, налице е въведеното твърдение, че над детето е направен опит за блудствени действия .В психологичната експертиза в.л.Р.Г. установява това само вербално при разговор с детето .От св.показания на св.Г. * клиничен психолог, извършил преглед на детето непосредствено
след инцидента и от св.М.* –негов дядо се потвърждава ,че бащата е
направил опит за блудствени действия. Съдът намира ,че споделеното от
детето е достоверно и не е манипулирано .Същото
с обикновени думи споделя случилото се
във възраст, когато не знае какво означава думата секс,така че да бъде
промит мозъка му.Вегетативните му прояви
с повици за повръщане ,разтреперване,дълбоки вдишвания пребледняване и
др. ,сочат на явно отвращение до гадост според
думите му на случили в отношенията
разговори за нередни неща. Негативното
отношение от физическата разправа на
бащата с майката , и спрямо децата , с
проведения инцидент са прераснали до
ненавистта му спрямо родителя .Касае се до сериозно преживяване.
С
поведението си ответникът е застрашил
личността здравето и възпитанието на детето. Същото търси закрила в
майката . Налице е полюсно силна привързаност към нея и негативно отношение към бащата в резултат на
ясни и конкретни причини ,травмиращи за детето спомени.
Детското
му поведение е дълбоко разстроено ,налице са дълбоки промени в общуването .
Всичко
това води до извода ,че действията на
родителя не са полезни и са опасни за правилното възпитание и психическо здраве на децата и формирането им като личности .За да се препятства развитие на патология в тях ,поради
наличието на особено тежък случай следва
да бъде наложена най-радикалната мярка –за защита на децата - лишаване родителя
от родителски права с оглед интересите им.
Налице
са и другите основания: неполагане на
грижа и непредоставяне на издръжка по смисъла на чл.132 ал.1 т.2 от СК .
Следва
да се има предвид ,че за така посочените
условия в чл.132 от СК не е необходимо да
е налице кумулативност,а е достатъчно
да е налице една от предпоставките
за да се приеме искът за
основателен.
С
оглед изложеното съдът намира ,че първоинстанционното решение е неправилно и
следва да бъде отменено .
На
основание чл.134 от СК съдът намира
,че мерките за личните отношения с бащата следва да бъдат променени като се осъществяват и за двете
деца веднъж месечно –всяка първа
събота по местоживеене на майката от 9
ч.до 15ч. в присъствието на социален работник и неговия дядо – *** в продължение на 1 година ,считано от влизане на решението в сила.
С
оглед резултата от спора на основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата направените разноски в двете
инстанция в общия размер на 1095лв.
Водим
от горното Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №107/09.08.2012г.,постановено по
гр.д.987/2011г.БРС и вместо него постановява :
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА Г.Ал А. род.на ***г. в гр.*** ,*** с адрес на призоваване гр.***,
ул.”*** „№3 по отношение на
децата *** род. на ***г. с ЕГН ********** и *** род. на ***г.с ЕГН ********** .
ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на бащата Г.Ал А.
род.на ***г. в гр.*** ,*** с адрес на
призоваване гр.***, ул.”*** „№3
с децата *** род. на ***г. с ЕГН
********** и *** род. на ***г.с ЕГН **********
,който да се осъществява веднъж месечно –всяка първа събота по местоживеене на майката от 09 ч.до 15ч. в
присъствието на социален работник и техния дядо – ***
в продължение на 1 година ,считано
от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА
Г.Ал А. род.на ***г. в гр.***, *** с
адрес на призоваване гр.***, ул.”*** „№3 да заплати на Ц.М.Д. ***, със съдебен адрес гр.*** , ул.”*”№3 вх.”Б” ,
ет.1 , ап.10 направените по делото разноски за двете инстанции в
размер на 1095лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.