Решение по дело №748/2012 на Окръжен съд - Добрич

                                      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                     № 69

 

                                     28.02.2013г.гр.Добрич

 

                                    В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публично заседание    на тридесети януари     през две хиляди и тринадесета    година   в състав :

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА   

                                ЧЛЕНОВЕ:          1.Д. ДЯКОВА  

                                                            2.АЛБЕНА ПЕЕВА 

 

при секретаря  С.Д.    в присъствието на  прокурора Р ***  като разгледа докладваното от   съдия  Албена Пеева в. гр.д.748 по описа за 2012г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба  от Ц.М.Д. ***, подадена чрез адв. Кр.А. ВАК  със съдебен адрес ***  срещу решение №107/09.08.2012г.,постановено по  гр.д.987/2011г.БРС, с което е отхвърлен предявеният й   срещу  Г.Ал А. род.на ***г. в гр.*** ,***  с адрес на призоваване  гр.***,  ул.”*** „№3 иск  с правно основание чл.132 от СК  за лишаването му от родителски права по отношение на децата  *** Г.Ал А.  с ЕГН ********** и  *** Г.Ал А.  с ЕГН **********  като   е ограничил родителските  му права и е постановил при действащия режим  личните  контакти с бащата да се осъществяват  в присъствието на психолог и социален работник  в продължение на период от 8 месеца,  считано от влизане на решението в сила.   

Счита решението за неправилно и незаконосъобразно  с довода, че не били преценени всички събрани по делото доказателства , отчетено личното и опасно поведение на бащата спрямо децата,агресивно и с блудствени действие по отношение на едното дете  и трайното неполагане на грижи ,като всичко това  застрашавало  емоционалното им и психическо развитие .  Не било взето предвид  становището на  Дирекция „Социално подпомагане” гр. ***.

Настоява за отмяна на съдебното решение , уважаване на главния иск  и присъждане разноските по делото.

Въззиваемият чрез пълномощника си адв.Д Д. ДАК  оспорва  жалбата като неоснователна.

Счита решението за правилно ,постановено при съобразяване със събраните по делото доказателства .

Настоява се за потвърждаването му.

Окръжна прокуратура –Добрич чрез  прокурор Р.*** настоява за оставяне решението в сила.

Дирекция „Социално подпомагане „гр.***  не заема становище.

По повод жалбата  Добричкият окръжен съд  разгледа съдържащите се в нея оплаквания ,становището на  страните по спора  и с оглед  на тях  и  събраните по делото доказателства  провери обжалваното решение  ,като приема за установено следното :

Въззивната жалба е  предявена в срок  и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Решението е неправилно.  

Производството е образувано по искова молба от                  Ц.М.Д.,  подадена чрез адв. Кр.А. ВАК  срещу Г.Ал А. ,с която е предявен иск  с правно основание чл.132 ал.1 т.1 и т.2 от СК  за лишаването му от родителски права по отношение на децата  ***  Г.Ал А.  с ЕГН ********** и  *** Г.Ал А.  с ЕГН **********  и при условие на евентуалност за ограничаване на родителските права на основание чл.131 от СК .

Твърдяно е ,че  с ответника са бивши съпрузи ,чийто брак е прекратен с развод по взаимно съгласие  по гр.д.213/2010г. с решение от 03.06.2010г.На упражнявания над нея физически и психически тормоз децата реално са ставали свидетели.

На 24.05.2010г. ответникът на улицата изкачайки пред детето *** , отделил го от придружаващия му  дядо, засипал го с обиди по отношение на ищцата и роднините й , заплашил го ,че с приятели ще го вземе от дома му .Детето било силно изплашено.

На 19.06.2010г.  ответникът извършил психическо насилие спрямо майката  ,изразяващо се  в закани с остър предмет ,обиди и псувни  в присъствието на детето *** ,което   било слушател  и очевидец  ,поради което и спрямо него било осъществено психическо насилие,за което  по гр. д.458/2010г.БРС  на  ответника са наложени мерки по ЗЗДН .

На  08.08.2010г.  ответникът  извършил психическо насилие спрямо детето *** ,изразяващо се с внезапното му  вземане  на ръце , притискане към себе си ,което предизвикало емоционално разстройство в него ,разплакало се и в продължение на час не е могло да бъде успокоено,за  което  по гр.д.616/2010г. БРС   на  ответника са наложени мерки по ЗЗДН .

Горните действия  представлявали опасност за личността , здравето  и възпитанието на двете деца. Поведението на ответника въпреки наложените мерки по ЗЗДН и незачитането на съдебните  решения  обосновавали страх от  агресивното му поведение в децата и опасност  за здравето  и живота  им.

За  извършените от  ответника деяния,представляващи  нарушаване на забраните  обективирани в решения   по  съдебните дела по ЗЗДН    е осъден по н.о.х.д.№ 189 /2011г. БРС, признат за виновен  и  му е наложено наказание.

От друга страна  ответникът трайно не полагал грижи за децата и не им заплащал определената със съдебно решение издръжка,за което по  н.о.х.д. 108/2011г.КРС  е признат за виновен като му е наложено наказание.  Въпреки това не изпълнявал задължението си за изплащане на издръжка.

Претендирани са съдебните разноски.

В  отговор ответникът е оспорил иска.  

Счита ,че не са налице основанията   за лишаване от родителски права ,а именно: „особено тежък случай „ ,трайно неполагане на грижи и изплащане на издръжка. Отрича да е лош баща и да има укоримо поведение спрямо децата.

Настоява за отхвърляне на иска и присъждане разноските по делото.

Дирекция „Социално подпомагане „ гр.*** в социален доклад излага становище за основателност на исковете.

Районна прокуратура –*** изразява становище за основателност на исковете.

При така установеното съдът намира следното от фактическа страна :

Безспорно е че страните са бивши съпрузи  като бракът им е прекратен с развод по взаимно съгласие с влязло в сила  решение на 03.06.2010г. по гр.д.213/2010г.като упражняването на родителските  права по отношение на детето *** род. на ***г.    и детето *** род. на ***г. са предоставени на майката с режим на лични контакти с бащата ,както следва : за детето *** – всяка първа и трета  събота и неделя  от месеца  по местоживеене на майката от 10 ч.до 18ч. като го взема от майката и й го връща при предварителна уговорка за приспиване,  както и 10 дни през лятната ваканция ,когато майката не ползва платен годишен отпуск  и за детето *** до навършване на 3 годишна възраст  всяка първа и трета  неделя  от месеца  по местоживеене на майката от  10ч. до 15 ч. като го взема от майката и й го връща .След навършване на 3 г. възраст всяка първа и трета  събота и неделя  от месеца  по местоживеене на майката от 10ч. до 18ч. като го взема от майката и й го връща при предварителна уговорка за приспиване  ,както и 10 дни през лятната ваканция ,когато майката не ползва платен годишен отпуск. Ответникът е осъден и да заплаща месечна издръжка в размер на по 100лв. за всяко дете .

Не се спори ,че брачният живот на съпрузите бил проблемен и че децата са ставали  свидетели на  видимо физическо насилие на бащата  спрямо майката в дома.

Безспорно установено е ,че след прекратяване на брака  на 19.06.2010г.  ответникът извършил психическо насилие спрямо майката  ,изразяващо се  в закани с остър предмет ,обиди и псувни  в присъствието на детето *** ,което   било слушател  и очевидец .Като реакция  от доказателствата  по делото се установява ,че  то се  разтреперило , разплакало,изпитвало страх,квалифицирано  от съда като осъществено над него психическо насилие,за което с решение от 13.07.2010г.  по гр. д.458/2010г.БРС  на Г.Ал А.  са наложени мерки по ЗЗДН. На същия е било забранено  да приближава детето *** за срок от 6 м.  и жилището, което  то обитава с майка си за срок от 18м.

Не е спорно ,че на  08.08.2010г.  ответникът  извършил психическо насилие спрямо детето *** ,изразяващо се с внезапното му  вземане  на ръце , притискане към себе си ,което предизвикало емоционално разстройство в него ,разплакало се и в продължение на час не е могло да бъде успокоено.От доказателствата по делото –приетата  съдебно психологична експертиза се  установява ,че детето е със смутено психическо развитие  ,провокирано от поведението на бащата и на  срещите му с него  реагира с бурен и неудържим плач,израз на страха му .По гр.д.616/2010г. БРС  с решение от 27.09.2010г.   ответникът е задължен  да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето *** .

Поради нарушаване на постановените мерки за закрила  по двете дела за домашно насилие  по н.о.х.д.189/2011г. БРС  ответникът  на основание чл. 296 ал.1 от НК  е признат за виновен като му е наложено наказание глоба.

По н.о.х.д. 108/ 2011г. КРС с присъда от 08.07.2011г.   е осъден за неизпълнение  задължението си за внасяне на дължима издръжка на двете деца на основание чл.183 ал.1 от НК  на „пробация „ Данни във връзка с изпълнение на задължението му се съдържат в изп.д. 124/2010г. на ЧСИ Сл.Сербезов с район на действие ДОС –л.132 и л.133  с остатък от 1782.01лв. В периода 19.07.2010г.-09.01.2012г.  ответникът е извършил плащания в размер на 2560лв. Видно от представеното  удостоверение на л.249 от въззивното дело  остатъка от  неизплатена издръжка се равнява на  4940.57лв.

От приетите по делото съдебно психологични експертизи в двете  инстанции за  отношението на двете деца спрямо бащата  и майката  по три методики е видно  следното :

За детето *** се установява негативно отношение спрямо бащата  като го определя като  лош. Уточнява, че  братчето *** се  страхува от него.Сочи епизоди от оказано насилие спрямо майката и  брат си, при които бащата им е скубал косите.

Детето  ***  пред психолога обвинявало бащата сочело че се  страхува от него , наричало  го изрод .Страхът се свежда до това  ответникът да не му говори глупости ,да не прави глупости с него, да не му стори нещо лошо.Срамува се от бащата.Страхува се и   че може да направи нещо лошо  на майка му,притеснява се от него. Изтъква ,че понякога му се струва ,че е в ада.Не иска да се бои  от бащата ,но е провокиран от поведението му  да го спира по улицата  и  да му говори глупости.Не го смята за добър човек.Нарича го „оня”. В рисунките си го изобразява като вълк ,от който всички се плашат и искат да избягат. Не желае да комуникира с бащата.

По време на изследването детето е неспокойно , тревожно,напрегнато ,  показва двигателно неспокойствие  извършва нервни движения.

И двете деца са привързани към майката  ,при която  намират спокойствие  и закрила.

Отделно детето *** сочи за инцидент случил се в гр.Варна, когато  само веднъж е бил взет да приспи при бащата без придружител и когато според детето се е случило нещо гадно.  Назначената  във въззивното производство експертиза  установява   вербално от детето ,че през  въпросната вечер  бащата му  пуснал  извратен филм ,вероятно порно . Бащата го попитал дали иска да целуне половия му орган като на филма тъй като  бил сладък като бонбон.Детето отказало ,уплашило се и се притеснило,а той си легнал ядосан .На другия ден в асансьора  го предупредил ,че ако каже за случилото се на майката ще го вземе и никога няма да го върне.

По изследваните методики се установява че детето  има ниска самооценка ,плахо е ,със страхово тревожна зареденост ,показва потребност  от сигурност и опора .По отношение родителите за майката поставя оценка –перфектно ,а за бащата –много лошо , зверски лошо .

Що се касае до  опита за блудствено действие  експертизата сочи възможност за два варианта – първият, че вече няма цензура за  относно извършени блудствени опити  от бащата, което е сериозен индикатор за психическото му здраве  и носи  опасност от отключване на сериозна психопатология . За самите действия  се съди само вербално от детето,  но в неосъзнаваните проекции нямало доказателство за тази индикация. Вторият  детето да е толкова заредено от поведението на бащата та да му приписва и това действие.

В обобщение се сочи ,че за детето ***  не е оформен синдром на родителско отчуждение , докато за детето ***  е налице лека степен  ,начална фаза.

От разпитаните по делото свидетели  се установява следното :

Св.Г.** –клиничен психолог изследвал детето ***  непосредствено след спорния  инцидент в гр.Варна ,сочи че детето споделяло за  извършените физически и психически насилия в семейството от бащата спрямо майката и децата.Страхува се от бащата.При описване  опита за извършване на блудствено действие спрямо него – реагира с отвращение ,става му лошо , започвало да диша дълбоко ,пребледнявало ,правило жестове за повръщане.Проявявало безпокойство и тревожност.  В работната фаза при психолога детето рисувало  дяволи , кръстове , чудовища.Сгушвало се в скута на майка си  и по този начин търсило закрила. Св. М** – дядо на децата  сочи за споделено  откровение на детето ***.То го попитало  какво означава секс и споделило ,че при гледане на  телевизия с бащата във Варна   го накарал  да му целуне половия орган ,а детето се изплашило.Страхувало се ,не искало да се среща повече с баща си. Искало срещите да се провеждат в присъствието на дядото.Било психически изтормозено  и търсило подкрепа в майката и дядо си.  Споделяло ,че иска да убие баща си и повече да не го вижда .От показанията на св.Д .**преподавател на детето *** става ясно , че бащата се интересувал за детето ,доколкото на улицата е срещал учителя .Детето било нервно раздразнително и плачело  ,а за причините  разбрала  от споделено с майката.Св. Г.**учител на детето *** сочи , че първоначално детето било спокойно  ,но в последствие   започвало да плаче и да не контролира отделителната система .Сложили памперс.Св.Н.Г.  била свидетел на упражняван физически тормоз  в семейството,който  стресирал децата  .Вследствие се наложило  на детето *** да поставят памперс .Сочи още , че е очевидец на  инцидентите, по които са образувани съдебните производства по ЗЗДН .За детето *** знае ,че се оплаква от заплахи на бащата ,че ще го отвлече  и заведе извън България. Детето било  настроено срещу него и споделяло ,че ще го убие.

От социалните доклади се установява следното : При срещите с детето *** същото споделило за  инцидента  в гр.Варна   относно гледането на порно филм и опита на бащата за блудствени действия.След срещи с него споделено било,че детето става плачливо, раздразнително  и тревожно. Заемат становище  за основателност на иска за лишаване на бащата от родителски права. По повод възникналия проблем  в отношението родители и деца  в Център за обществена подкрепа 2  гр.Добрич  е стартирана процедура за предоставяне на социална услуга , свързана с контактите между децата и ответника. За двете деца е препоръчана мярка за  терапия с детски психолог  за преодоляване тревожността им,физиологичните ,поведенческите и емоционални промени

При така установеното се налагат следните правни изводи :

Съгласно чл.131 ал.1  от СК,  когато поведението на родителя представлява опасност  за личността , здравето и възпитанието  или имуществото на детето ,  районният съд взема съответни  мерки в интерес на детето  като ограничава родителските права-  отнема или поставя условията  за упражняването на някои от тях  и може да възложи осъществяването им  на друго лице .

Лишаването от родителски права на основание чл.132 ал.1 от СК  т.1 става в особено тежки случаи  по чл.131 от СК  и когато без основателна причина трайно  родителят не полага грижи за детето  и не му дава издръжка.

Съгласно чл.134 от СК съдът определя мерките относно личните отношения  между родителя и детето  като прилага съответно  чл.59 ал.8 от СК.

Лишаването от родителски права е крайна мярка  за защита на децата в отношенията им с родителите.

Под особени тежки случаи  по смисъла на чл.132 т.1 от СК следва да се разбира това поведение на родителя ,което  е извънредно укоримо  и драстично.

Под липса на грижи и издръжка по смисъла на чл. 132 т.2 от СК следва да се разбират онези случаи, когато без основателна причина родителят пренебрегва  родителския дълг в двете посочени от законодателя направления – полагане на грижа и недаване на издръжка.

 И  по  двете  точки  се касае до виновно  поведение на родителя,  а по втората до негово бездействие.В случаите по т.2 неизпълнението следва да е трайно  установяващо пълно дезинтересиране от детето.

Съгласно чл.2 т.4 от СК  основен принцип за уреждане на семейните отношения  е особената закрила  на децата .Съгласно чл.123 ал.1 от СК родителските права и задължения се  упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно или поотделно. В тези отношения детето съгласно чл. 124 ал.1 от СК има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото  нормално физическо,умствено , нравствено  и социално развитие  и в тази насока родителят има право и задължение да го осигурява и формира възгледите му.

Съгласно чл. 125 ал.2 от СК родителят няма право да използва насилие , както и методи на възпитание, които уронват  достойнството на детето.

При така изложеното е видно ,че  философията на правната уредба в отношенията родители и деца  се свежда до предоставяне на родителска грижа  относно умственото , физическо  развитие и здраве ,включително психическо на децата.  Забранено е  насилието  под различната му форма  спрямо децата  като противоречащи на интересите им ,изведено и от нормата на чл. 11ал.2 ЗЗД .

В противовес на родителска грижа  следва да се приеме  отглеждането на детето  по опасен за него начин  и по тази причина е жертва на насилие  в резултат на личното поведение на родителя нанесъл му вреда.

При така установеното  от фактическа страна с влезли в сила решения  по  гр.д.458/2010г.БРС ,гр.д.  616/2010г. БРС    се доказва ,  че бащата с поведението си  виновно  е  извършил психическо насилие над  децата  ,същият  е нарушил нормата на чл.125 ал. 2 от СК във  вр. чл.11 ал.2 ЗЗД  ,действал  е против интересите им и  им е нанесъл вреда .Виновното му поведение се свежда до неправилния начин  на упражняване на родителските права,  изразен в конкретни действия . Като последица контактът с родителя е стресиращ и за двете деца.В тази връзка и с оглед личността му/така св. за съдимост / ,следва да се отчете  незачитането на съдебните решения по посочените по-горе две дела по ЗЗДН ,  поради което  е осъден  по н.о.х.д. 189/2011г.БРС .  

От доказателствата  по изп.д. 124/2010г. по описа на ЧСИ Сл. ** ,у-е за актуални  данни по изпълнение задължението за издръжка се установява ,че трайно в продължителен период от време родителят не е давал издръжка на двете деца  без да са  представени доказателства за основателни причини за непредоставянето й.Виновното му поведение се  изразява в бездействието му в тази насока ,за което и по  н.о .х.д. 108/2011г. КРС е осъден  на пробация на основание чл.183 ал.1 от НК.   

 Съдът намира за доказано от свидетелските показания, че ответникът не предоставя   родителска грижа.С личното си поведение  по време на брачния  живот с майката  ,когато  децата са били свидетели на  упражнено от него физическо насилие  и силно влошени отношения са натрупани негативи  в емоционалния им  свят , видно  и от социалните доклади.

Приетите  психологични експертизи еднопосочно  установяват натрупания страх и в двете деца от бащата  в резултата на поведението му по време на брака   и в последствие   установено по  делата по ЗЗДН. Дори и да се приеме ,че родителят е имал желание да контактува с децата ,предприетия му подход спрямо тях е неадекватен , придружен  с агресия ,внезапност  и  отправяне на ругатни  по отношение на майката и при спомени за  физически и психически насилия  обосновават основателен страх.

 Заключението на психолога  сочи на основателен с риск за децата за тяхното  физическо ,нравствено и психическо развитие  и възпитание.

 Независимо, че за детето *** все още не  оформен  синдром на родителско отчуждение , то последиците спрямо него се свеждат до постоянен страх и вегетативни промени настъпили  вследствие психическо  насилие  .

Относно детето *** експертизата сочи ,че е налице начален момент на синдром на родителско отчуждение. Освен  посочените  по-горе доказателства  за личното поведение на родителя  в резултат ,на което  детето се дистанцира, налице е  въведеното твърдение,  че над детето е  направен опит за блудствени  действия .В психологичната експертиза  в.л.Р.Г.  установява това само вербално при  разговор с детето .От  св.показания на св.Г. *  клиничен психолог,  извършил преглед на детето непосредствено след инцидента  и от  св.М.* –негов дядо се потвърждава ,че бащата е направил опит за блудствени действия. Съдът намира ,че споделеното от детето  е достоверно и не е манипулирано .Същото с  обикновени думи споделя случилото се във възраст, когато  не знае  какво означава думата секс,така че да бъде промит мозъка му.Вегетативните му прояви  с повици за повръщане ,разтреперване,дълбоки вдишвания пребледняване и др. ,сочат на явно отвращение  до гадост според думите му на случили в отношенията   разговори за нередни  неща. Негативното отношение от  физическата разправа на бащата с майката  , и спрямо децата  ,  с проведения инцидент са прераснали до  ненавистта му спрямо родителя .Касае се до сериозно преживяване.

С поведението си  ответникът  е застрашил  личността здравето и възпитанието на детето. Същото търси закрила в майката . Налице е полюсно силна привързаност към нея  и негативно отношение към бащата в резултат на ясни и конкретни причини ,травмиращи за детето спомени.

Детското  му поведение е дълбоко разстроено  ,налице  са дълбоки промени в общуването .

Всичко това  води до извода ,че действията на родителя  не са полезни  и са опасни за правилното   възпитание и психическо здраве на децата и   формирането им като личности .За да  се препятства развитие на патология в тях ,поради наличието на  особено тежък случай следва да бъде наложена най-радикалната мярка –за защита на децата - лишаване родителя от родителски права  с оглед интересите им.

Налице са и другите основания:  неполагане на грижа и непредоставяне на издръжка по смисъла на чл.132 ал.1 т.2 от СК .  

Следва да се има предвид ,че за  така посочените условия  в чл.132 от СК не е  необходимо да  е налице кумулативност,а е  достатъчно  да е налице една от предпоставките  за да се приеме искът за  основателен.

С оглед изложеното съдът намира ,че първоинстанционното решение е неправилно и следва да бъде отменено  .

На основание чл.134 от СК съдът  намира ,че  мерките  за  личните отношения с бащата  следва да бъдат  променени като се осъществяват и за двете деца  веднъж месечно –всяка първа събота  по местоживеене на майката от 9 ч.до 15ч. в присъствието на социален работник и неговия дядо – ***  в продължение на 1 година ,считано  от влизане на решението в сила.

С оглед резултата от спора  на основание чл.78 ал.1 от ГПК  ответникът следва да заплати на ищцата направените разноски в двете  инстанция в общия  размер на  1095лв.

Водим от горното  Добричкият окръжен съд

 

                                 Р Е Ш И  :

ОТМЕНЯ решение №107/09.08.2012г.,постановено по  гр.д.987/2011г.БРС и вместо него постановява :

 ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА  Г.Ал А. род.на ***г. в гр.*** ,***  с адрес на призоваване  гр.***,  ул.”*** „№3  по отношение на децата    *** род. на ***г.   с ЕГН ********** и  *** род. на ***г.с ЕГН ********** .

ПОСТАНОВЯВА  режим на лични контакти на бащата Г.Ал А. род.на ***г. в гр.*** ,***  с адрес на призоваване  гр.***,  ул.”*** „№3  с децата *** род. на ***г.   с ЕГН ********** и  *** род. на ***г.с ЕГН ********** ,който да се осъществява веднъж месечно –всяка първа събота  по местоживеене на майката от 09 ч.до 15ч. в присъствието на социален работник и техния  дядо – ***  в продължение на 1 година ,считано  от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА Г.Ал А. род.на ***г. в гр.***, ***  с адрес на призоваване  гр.***,  ул.”*** „№3 да заплати на Ц.М.Д. ***,  със съдебен адрес гр.*** , ул.”*”№3 вх.”Б” , ет.1 , ап.10  направените  по делото разноски за двете инстанции в размер на  1095лв.

Решението подлежи на  обжалване пред ВКС  в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                  ЧЛЕНОВЕ  : 1.

 

 

 

                                                                      2.