Р Е Ш Е Н И Е
№2377/25.5.2018г.
Гр.Варна,25.05.2018
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на двадесет и седми април, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за
разглеждане гр. дело № 18850 по
описа за 2017 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е образувано по предявена искова молба от Е.П.Е., ЕГН **********, с адрес: *** -
чрез процесуален представител адвокат от ВАК -М.Т., със съдебен адрес ***,
против "Е. П. П." АД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от всеки двама от
членовете на Управителния съвет - П. С. С., Я. М. Д. и Г. К.с цена на иска
54,88 лева. Отправеното
със сезиращата съда искова молба искане е
да бъде постановено Решение, по силата на което ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищеца СУМАТА от 54,88 лева (петдесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки) –
недължимо изискана и заплатена на 30.11.2017 г. по фактура № **********/09.11.2017 г. за ел.енергия от 01.07.2017 г. до
23.08.2017 г. досежно клиентски номер *и абонатен
номер *за недоставена и непотребена електроенергия, ведно със законната лихва /върху исковата
сума/ считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.12.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.
55, ал. 1, предложение І-во ЗЗД, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелства, от които се
твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди, че
стопанисва недвижим имот, находящ се в *, като
ползваната ел. енергия на този адрес се заплащала на ответника по клиентски номер № *и абонатен номер № *. В исковата молба
се сочи, че от страна на служители на „Е. П. М.„ АД бил съставен констативен
протокол, въз основа на който след това от „Е.П.“ АД начислили сумата от 54,88 лева с ДДС по
фактура № *********/09.11.2017 г. за ел.енергия за периода от 1.7. до 23.8.2017
г. като в счетоводството на ответника било посочено, че се дължала по „КП“ а за
непращането й ответникът начислявал лихви за забава. При направено оспорване от
страна на потребителя за недължимост на сумата,
същият бил уведомен за горепосочения КП и за извършена проверка и че ако не
платял сумата, захранването на обекта с ел.енергия щяло да бъде преустановено.
При тези реливирани от страна на ищеца факти, ищецът
твърди че платил сумата от 54,88 лева на дата
30.11.2017 г., като плащането било
от ищеца към ответника с единствения мотив да не бъдело преустановено
снабдяването с ел.енергия на посочения адрес. Независимо от плащането на
сумата, с исковата си молба ищецът изразява несъгласието си с така начислената
сума по КП, като счита, че сумата не е дължима на ответника респективно и че
бил платил същата без основание.
Ищецът по същество: оспорва начина и методиката, по които била начислена сумата
по партидата на ищеца, като намира и начина и методиката за неправилни и
незаконни. Всички начислени по партидата периодични месечни сметки на ищеца
били изцяло изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на
ел.енергия не бил представил конкретни данни за законно монтираните,
сертифицирани по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване
средства за търговско измерване на процесния адрес
(СТИ). Твърди се, че по клиентски номер № *и абонатен номер *не следвало да се
дължала процесната сума а размерът на тази парична
сума бил произволно определен. Същата била произволно "начислена" -
без каквото и да е правно основание и в нарушение на нормите, които уреждали
предоставянето и потреблението на ел. енергия. В договора за продажба на ел.
енергия не се съдържала действителна клауза, по силата на която да се дължала процесната сума, а и ищецът не се бил съгласявал с
процедура за едностранно (и без негово участие) преизчисляване за минал период
на сметки за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия.
Потребителят не дължал процесната сума на ответника,
а ответникът, съгласно издадения му лиценз, имал право само и единствено да
продава ел. енергия, но не и да принуждавал потребителите да поемали задължение
за заплащане на суми чрез спиране на ел. захранването им. Дължимостта
на сумата, твърди ищецът, не се основавала на процесния
документ (констативен протокол-КП), а на предхождащи неверни и неоснователни
твърдения на трето юридическо лице - „Е. П. М.“ АД. На следващо място ищецът се
спира на фактически твърдения затова, че дружеството“ Е. П. М.“ АД било
лицензирано само да разпределя ел.енергията но не и и да коригира сметки поради
което за извършваната проверка на СТИ това дружество нямало лиценз.Твърди се
още, че и Общите условия на двете дружества „Е. П. М.“ АД и „Е. П. П.“ АД не
били приети по надлежния ред а и ищецът не бил запознат със същите вкл. и че ОУ
били неприложими в отношенията между страните. Във връзка с корекцията на
сметката на ищеца, ищецът счита,че ответникът следвало да представи
подписан от ищеца с „Е. П. М.“ АД договор за присъединяване, също договор за
продажба на ел.енергия, от който да било видно към коя дата и при какви условия
страните са се съгласили да уреждат отношенията помежду си по повод
покупко-продажбата на ел. енергия. Ответникът по делото, претендиращ процесната сума, според ищеца следвало да представи и
Протокол за присъединяване към електрическата мрежа на потребителя със
съответните дата и вх.номер и описано чрез индивидуализиращите го белези
/фабричен и peг. номера/ СТИ.При тези твърдения
ищецът отново прави извода,че размерът на паричната сума по корекцията бил
произволно определен, при това от лица без пълномощия за това. Сочи се още, че
към датата на извършване на проверката, в правната действителност не бил съществувал
нормативен акт, който да регламентирал правото на електроразпределителните
дружества да коригират едностранно обема и стойността на доставената ел.енергия
на потребителя за минал период от време. Ищецът излага твърдения ,че съгласно
разпоредбите на чл.78, ал. 1 във връзка
с чл.80 от ЗЕ, длъжностните лица, компетентни да извършват проверки
относно техническото състояние и експлоатацията на енергийните обекти и да
съставят протоколи за резултати от тях, се определяли със заповед на Министъра
на икономиката, енергетиката и туризма или на Председателя на ДКЕВР. В тази
връзка ищецът желае ВРС да задължи ответника да представи доказателства,
че служителите, извършили проверката са били упълномощени от гореописаните лица
да извършват контролни проверки към релевантната за спора дата - датата на
съставянето на Констативния Протокол, на база на който била начислена процесната сума. На следващо място все във връзка с КП,
ищецът изразява виждането си, че КП по правната си същност е частен
свидетелстващ документ , респ. не ползвал с материална доказателствена
сила в настоящия процес и като такъв бил непротивопоставим на ищеца.Не било
ясно и по какъв начин (въз основа на каква методика) била извършена служебната
корекция на сметките на потребителя - ищец. Разпределителното дружество нямало
право да иска заплащане на ел.енергия, която не е била доставена и употребена -
с оглед изискванията на чл. 120 ЗЕ, чл.
28 от Наредба № 6/09.06.04 г. за ПППЕЕПРЕМ и чл. 86 от Наредбата за лицензиране
на дейностите в енергетиката (регламентиращи въпросите за собствеността,
поддръжката и контрола на средствата за търговско измерване) - които били в
тежест на тези дружества и на основание чл.186а от ЗЗД – носели и риска от
случайното погиване или повреждане на родово определената стока. Не на последно
по степен на важност място ищецът се спира и върху тежестта на доказване за
твърдения от ответника факт, че ел.енергията е била доставена от ответника на
ищеца, като прави извода че в съответствие с правилата на договора за продажба
ищецът като купувач на ел.енергия би дължал само цена за реално потребена и доставена ел.енергия.Ищецът желае ВРС да вземе предвид, че първият му основен
аргумент е, че „корекционната процедура“ се
основавала на нищожни правни норми. В тази връзка се сочи, че нито в Закона за енергетиката, нито в писмен договор
за продажба на ответника била предвидена твърдялата отговорност в размер на процесната сума. Доколкото ответникът щял да се позове на
аналогично правило, прието в Общите му условия или в правило, съдържащо се в
Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на
„Е. П. М.“ АД, ищецът счита че същите те били нищожни и противоречали на правни
норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово
определени вещи, освен това противоречали на интереса на потребителя.Конкретно
се възразява от ищеца против дължимостта на исковата,
заплатена вече сума като се завява, че:сметката била изчислена на база
по-високи от тогава утвърдените цени;невъзможно било да бъдело отчетено от
законно монтиран и сертифициран електромер
подобно „огромно количество ел.енергия“; извършената корекция на сметки
визирала електромер, който не бил обслужвал процесния
адрес;въпросното СТИ, с което се била измервала консумираната ел.енергия на
абоната не било от одобрен тип; същото не било заявено в БИМ съгласно чл.31 (1)
от Закона за измерванията;на СТИ не била правена нито първоначална, нито последваща проверка съгласно чл. 26 (1) от Закона за
измерванията/ЗИ/ - т.е. електромерът бил напълно негоден да измерва
ел.енергията в обекта, собственост на ищеца. Във връзка с последното твърдение
ищецът прави искане ВРС да задължи
„Е. П. М.“ АД, ЕИК ********* да
предостави документ, удостоверяващ, че електромера, измерващ ел.енергията по
абонатен номер № *и клиентски номер № *бил от одобрен тип, да представи
удостоверението, издадено от Председателя на БИМ съгл. чл.32 от ЗИ.Твърди се от
ищеца, че в публичния регистър на БИМ, поддържан съгл. чл. 34 от ЗИ, ищецът не
бил успял да намери дали СТИ измерващо
ел.енергията на обекта му било от одобрен тип.Твърди се още, че ответникът, без
представител на потребителя, бил премахнал пломба на СТИ, което било
недопустимо съгласно ПРАВИЛА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА КОЛИЧЕСТВОТО ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ обн. ДВ бр. 67/2004 г. - чл.68, ал.(2), (цитирани в
исковата молба) нямало и доказателства, че собственикът на СТИ бил извършвал
проверки на изправността му.В тази
връзка счита ищецът, че трето за спора дружество - „Е. П. М.“ АД/ не било
проявило грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си задължения по
смисъла на чл.63 от ЗЗД, както и не било проявило отговорност към вещ,
чийто собственик е. С оглед горното и в съответствие с разпоредбата на
чл. 50 ЗЗД по същество ищецът счита, че не ищцовото
дружество в качеството му на потребител на ел.енергия следва да носи
отговорност за вреди произлезли от вещ, собственост на „Е. П. М.“ АД. В
исковата молба ищецът подробно застъпва и развива тезата си ,че корекционните суми, начислени върху вече платени месечни
сметки са израз на неправомерно действие от страна на ответника и почиват на
нищожни правни норми. Съгласно нормата на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП (Закон
за защита на потребителите и за правилата за търговия, обн.
ДВ. бр. 30 от 2 април 1999г., и отменен с § 14 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите - ДВ, бр. 99 от 9 декември
2005г., в сила от 10.06.2006г.), пояснява ищецът : неравноправна клауза в
договор, сключван с потребител, е уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.В този ред на мисли ищецът е положил усилия в исковата молба да
цитира в кои хипотези по смисъла на ЗЗП е налице „Неравноправна клауза”, обобщавайки, че неравноправните клаузи са
нищожни,освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузи, цитира ищецът в исковата молба, клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при Общи условия
(чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от същия закон). Клаузата от ОУ за корекция на сметки par excellence (в
най-висока степен) , твърди ищецът е неравноправна клауза: „договорна уговорка,
която ограничава възможността на потребителите да възразят по отношение на
получаваните от тях сметки от Е. Б.П. АД/ Е.П. АД/; налице било нарушение на
всяка една от цитираните точки, следователно тя била абсолютно нищожна. Твърди
се още, че едностранната корекция на сметки за дължима ел.енергия за минал
период от време била и в нарушение на основния принцип на Конституцията а
именно чл.19, ал.2 – прогласяващ равнопоставеност на
граждани и юридически лица в сферата на стопанската дейност.Ищецът навежда и
допълнителни твърдения за недължимост на заплатената
сума а именно: В издадената фактура/дебитно известие за единична цена на
ел.енергията в лева били посочени стойностите 0,077единична цена лв/кВтч дневна тарифа; 0.055 ед.
цена лв/кВтч за
разпределение НН и други, като в случая счетоводните
вписвания били в разрез с нормата на чл. 24 от ЗБНБ. В посочените
единични цени в приложените фактури след запетаята имало до 5 знака. (След
запетаята, конкретизира ищецът, можело да има само два символа (цифри)
означаващи стотинки, чиято максимална възможност била „99“.). В съответствие с
тези твърдения и разпоредбите на чл. 182 ГПК, чл. 55 ТЗ и съдебната практика обективирана в Решение № 155 от 13.03.2007г. на BKС - TK,
ищецът извежда по същество правният извод затова, че счетоводните записвания на
ответника не могат да послужат за претендиране на исковата сума. С оглед на
гореизложеното ищецът отново твърди, че
ако са били гласувани от ДКЕВР цени с пет цифри след десетичната запетая, то
същите били нищожни, тъй като
противоречали на нормативен акт от по-висок ранг/ЗБНБ/. На следващо място се
желае от ищеца, на базата на косвения ("непряк")
съдебен контрол, съдът да реши друг възникнал между страните правен
спора а именно: да установи дали
въпросното Решение на ДКЕВР за определяне на пределните цени на
ел.енергията за процесния период е
нищожно/противоречащо на нормативен акт от по-висок ранг/, като счита, че ако
има такова Решение на ДКЕВР (доколкото ответникът не се бил позовал на същото,
а твърдял, че това са цените на ел.енергия с изрично направеното си
математическо изчисляване на същите в процесната
фактура), то същото било в несъответствие с материалноправните
разпоредби на чл.24 от ЗБНБ. С оглед горното ищецът е и формулирал искането си
до ВРС с правно основание чл. 55 ал.1 пр.1 –во вр. с чл. 86 , ал.1 ЗЗД /стр.8 – ма от исковата молба/. Обективирано е искане и с правно основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото ответното дружество, чрез
процесуален представител адвокат Л. М.от
ВТАК е депозирало отговор на искова молба.В отговора е застъпено
становище за допустимост на исковата молба.На следващо място в отговора
на искова молба е изразено становище по основателността на иска. Ответникът оспорва иска като твърди, че
предявеният иск е неоснователен.Паричната
сума, възразява ответната страна, в размер на 54,88 лв. представлявала цена на реално
доставена и потребена от абоната ел.енергия в размер на 295 кВТч
и се дължала от ищеца на основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр.
чл. 200, ал. 1, пр.1 ЗЗД. В отговора на искова молба не се оспорва, че
между страните съществувало валидно договорно правоотношение,по силата на което
ищецът бил потребител на доставяна от ответното дружество ел.енергия.
Потвърдено е и обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на СТИ
на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в КП. Ответната страна излага и възражения
срещу иска и обстоятелствата на които се основава исковата молба а именно: I. Твърди се, страните по спора се намират
в продажбено правоотношение относно продажбата на ел.енергия, като правата и
задълженията им се уреждали от ЗЕ, ПИКЕЕ (приети от ДКЕВР по т.3 от Протокол №
147 от 14.10.2013 г., на основание чл. 21,ал.1, т. 9 от ЗЕ във вр. с чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на Е. П. М. АД и
Общите условия на „Е. П. П.“ АД. Общите условия на двете енергийни
дружества, възразява ответната страна, били годен източник на облигационни
задължения между ищеца и двете дружества на основание чл.20а, ал. 1 ЗЗД. Обвързващото им действие,равнозначно
на силата на закона, релевира ответната страна,
произтичало от следните юридически факти: ОУ били съставен и одобрени по
надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл.21, ал. 1, т. 4 ЗЕ, чл. 89, ал. 1, вр. чл. 94, ал. 3 Наредбата за лицензиране на дейностите в
енергетиката, приета с ПМС 124/10.6.2004 г. ОУ били действали и към датата на
извършване на проверката на СТИ и били издадени на осн.
чл. 98 а ЗЕ Същите ОУ били публикувани съгласно чл. 98 а, ал. 3 ЗЕ. Липсвало
допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл. 98 а, ал. 5 ЗЕ
и чл. 93, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката,
резултат от изразено несъгласие на потребителя с ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ.Приетите и
одобрени ОУ били задължителни за ползвателя на ел.енергия съгласно нормата на
чл. 98 а, ал.4 ЗЕ и без изричното му писмено съгласие. ІІ. Корекционните клаузи в ОУ били валидни и
действителни а корекционната процедура имало своето
законово основание. 1. Отново се твърди, че страните се намират в продажбено
правоотношение като ел.енергията се пренасяла през ЕРМ на „Е. П. М.“ АД. 2.
Ответното дружество изпълнявало точно и добросъвестно поетите договорни
задължения да осигурявало непрекъснато необходимото количество ел.енергия на
адреса на потребление /посочен и по-горе/; 3. На 23.8.2017 била извършена проверка
на процесното СТИ от служители на „Е. П. М.“ АД, в присъствието на двама независими свидетели / а и дружеството нямало
вменено по закон или въз основа на ОУ задължение да известява предварително
абонатите за извършваните проверки на СТИ, както и че това дружество е с основен
предмет на дейност експлоатация и управление на ЕРМ, чрез която извършвало
пренос и разпределение на ел.енергия на обособена територия при наличие на
валидна лицензия затова а именно Л – 138 – 07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР
/; 4. За извършената проверка от служители на „Е. П. М.“ АД, на СТИ обслужващо
обекта на потребление на ел. енергия на ищеца, твърди ответната страна, бил
съставен Констативен протокол №1400527, като при проверката били извършени
замервания с еталонен калиброван уред и установено,че
в регистър 1.8.3. имало показания от 295 кВТч. В
регистър 1.8.1 били отчетени 39 кВТЧ , в 1.8.2 - 182 кВТч а в скрития 1.8.3 както се сочи и по-горе 295 кВТч. Процесният електромер, релевира ответната страна бил демонтиран поради наличие на
предпоставките на чл. 47 а именно – не отговарял на техническите
характеристики, подменен бил с нов поставен в индивидуална опаковка , пломбиран
с пломба № 482378 и предоставен за метрологична експертиза в БИМ. КП за
техническа проверка, твърди ответната страна отразявал действителното
фактическо положение, съставен бил в съответствие със законовите разпоредби и,
подписан от двама независими свидетели, които не били служители на електро разпределителното дружество, респ.
проверката на електромера с фабр. № 1115 0315 0072
6277, на неговата цялост и функционалност, обобщава ответната страна
притежавала съответната юридическа стойност. В тази връзка ответната страна
извежда и извода,че безспорно в имота на ищеца била консумирана ел.енергия,
която не била платена и ако абонатът бил потребил
ел.енергия в количество, различно от отчетеното то той дължал плащането му по
силата на договорната връзка. 5. Експертизата извършена от БИМ – ГД МИУ - РО
Варна била обективирана в КП № 2261 /25.10.2017 г. –
АУ – Е - 000029 – 49725/24.08.2017 г., като било установено, че била
осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера а действителното потребената ел.енергия се разпределяла и върху
невизуализираната тарифа Т3. КП на БИМ подчертава ответното дружество се ползвал
с материална обвързваща сила съгласно нормата на чл.179, ал. 1 ГПК. 6. На
08.11.2017 г. от страна на „Е. П. М.“ АД било съставено Становище за
начисляване на ел.енергия и конкретизиране на размера на оспореното вземане,
като било установено точното количество ел.енергия след прочита на регистър
1.8.3.; 7. На 9.11.2017 г. от страна на ответното дружество била издадена
фактура № ********** с което била
определена цената на реално консумираната ел.енергия, натрупана в скрития
регистър от 54,88 лева. При всичко по –горе описано и изложено ответната страна
твърди,че количеството ел.енергия е реално потребено
и съответно абонатът дължал плащането
му, в съответствие и с нормата на
чл. 50 ПИКЕЕ.Касателно приложимостта на нормата на
чл.50 ПИКЕЕ в отговора на искова молба
ответната страна се спира на всяко едно от съдържащите се понятия: -
измервателна група / препращайки към чл.120, ал. 1 ЗЕ и чл. 17 ПИКЕЕ; &
1,т. 58 ДР на ЗЕ, § 1, ал. 1, т. 1 от Наредба за съществените изисквания и
оценяване на съответствието на СТИ и чл. 5, ал. 1 ПИКЕЕ. Цитирайки и
конкретните правни разпоредби ответната страна сочи в отговора си на искова
молба, че от КП за извършена проверка се установявало, че в случая
измервателната група се състояла от посочените в чл. 17, т. 2, т. 4, т. 5 ПИКЕЕ
елементи: електромер, токови вериги, входящи и изходящи предпазители, тарифен
превключвател. Горното давало основание на Е. П. П. АД да твърдят, че
проверяваното СТИ изпълвало понятието „измервателна група“, визирано в текста на
чл. 50 ПИКЕЕ./ В тази връзка ответната страна се позовава на Решение №
21/1.3.2017 г. на ВКС по гражданско дело № 50417/2016 г. на Първо Г.О., ГК, с
докладчик съдията Гълъбина Генчева. Обобщено е още, че процесната
фактура е била издадена след прочитане на регистър 1.8.3 и след като е било
установено и изяснено, че електромерът, обект на проверката е бил монтиран с
нулеви показатели на адреса на потребление на дата 30.06.2017 г.На следващо
място ответната страна се спирана на твърдения, че в случая се касае за
хипотеза, различна от тази по чл. 48 ПИКЕЕ, вкл. и че цената дължима от абоната
в случая била определена по технологични разходи – действително по-ниски от
цената за ел.енергия по отделните тарифи /като цитира и Решение №
1481/27.7.2015 г. на ОС Варна постановено по в.гр.д. № 1370/15/.- 8. Твърди се
още, че с писма на двете енергийни дружества – „Е. П. М.“ АД и „Е. П. П.“ АД
били приложени КП от проверката и фактурата , респ. съгласно чл. 200, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД купувачът на стока, заключава ответното дружество бил длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез направената
доставка на ел.енергия а с издаване на процесната
фактура не се целяло ангажиране на отговорност на абоната а единствено заплащане
на стойността на потребената от него ел.енергия и при
това на цени – занижени в сравнение с действителната стойност, която абонатът
„би платил, в случай, че енергията е отчетена по дневна и нощна тарифи“. Поради
изложеното по-горе ответната страна намира иска за неоснователен и недоказан и
желае да бъде отхвърлен като такъв и в полза на ответното дружество да се
присъдят сторените по делото разноски. Сторено е и възражение с правно осн. чл. 78, ал. 5 ГПК – в условията на евентуалност.За
доказване на твърденията си ответната страна е направила доказателствени
искания.
В проведеното по делото второ
и последно открито съдебно заседание ищецът не се явява,не се представлява .
В същото открито заседание
ответното дружество, представлявано от адв.М.застъпва
становище за неоснователност и недоказаност на главния и акцесорния
искове; желае отхвърлянето им ведно с присъждане на съдебно деловодни разноски.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщените по делото писмени доказателства а именно:заверени
копия на Констативен протокол № 1400527/23.08.2017 г.; Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 2261/25.10.2017 г. – АУ – Е – 000029-47925/24.08.2017
г.; фактура № **********/09.11.2017 г.; становище от дата 08.11.2017 г. за
начисление на електрическа енергия относно Констативен протокол №
2261/25.10.2017 г., абонатен № *, клиентски № *и извършена техническа проверка;
справка за потреблението през
последните 12/24/36 месеца към дата 21.12.2017 г. за клиент с клиентски № *; извлечение за фактури и плащания към
дата 21.12.2017 г. за клиент с клиентски № *; писмо изх. № 45463_КП1400527_1/09.11.2017 г. от „Е. П. М.” АД; писмо изх. № 45463_КП1400527_2/09.11.2017
г. от „Е. П. П.” АД; известие за
доставяне от 13.11.2017 г.; известие за доставяне от 14.11.2017 г. и Констативен
протокол № 1900637/30.06.2017 г.се установяват и доказват твърденията и на
двете страни затова, че ищецът Е.Е. има
качеството потребител на ел.енергия която енергия е потребявана
от него на адрес,представляващ обект на потребеление
на ел.енергия а именно * Безспорно е,че ищецът е потребявал и
плащал ел.енергия към ответното дружество по партида с абонатен № *и клиентски
№ *.Фактът, че ищецът и ответното дружество се намират в договорна връзка с
предмет доставка на ел.енергия не е и спорен, поради което и с доклада по
делото е бил отделен за безспорен и ненуждаещ се от доказване, съгласно нормата
на чл.146, ал.1 т.4 , т.5 ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК с
окончателния доклад по делото е прието за БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от
доказване между страните, че: 1). Ищецът има качество потребител на
ел.енергия за имота на който е била извършена проверката на СТИ /посочен
по-горе и от двете страни/, като консумираната от ищеца ел.енергия се заплаща
по разкрита партида на абоната и ищец по делото с посочените и от двете страни
по –горе клиентски номер и абонатен номер, 2). Че на адреса на потребление на
ел-енергия е била извършена проверка на СТИ от служители на Е. П. М.АД и
резултатите от тази проверка са били обективирани в
констативен протокол въз основа на който протокол е била издадена и СПРАВКАТА
за корекция на сметка и в последствие и първични счетоводни документи от страна
на ответника към ищеца и 3). Исковата
сума е заплатена от ищеца и получена от ответника.С оглед така установеното, се
налага извода, че спорният въпрос между страните е дали ответното дружество е
имало потетаститивното право да начисли на ищеца
исковата сума от 54,88 лева и ако е имало такова право - то налице ли е неоснователно
обогатяване или не. За да бъде даден правилен отговор на този въпрос съдът въз
основа на събрания по делото доказателствен материал,
въз основа и на твърденията на страните приема от фактическа страна за
установено, че ответното дружество за да определи горепосочената искова сума се
е позовало на ПИКЕЕ .
Констатира се по делото
въз основа на описаните по-горе писмени доказателства,че на дата 23.08.2017г.. в имота, представляващ
обект на потрбеление на ел.енергия е била извършена
проверка на електромер с фабричен номер 1115 0315 0072 6277 , от служители на
дружество Е. П. М.АД ,като резултата от проверката е обективиран
в КП № 1400 527/23.08.2017 г.По повод извършената проверка на електромера,
обслужващ адреса на потребление се установява, че проверката е била проведена в
присъствието на две лица посочени
като свидетели - чиито данни се
свеждат до записването на трите им имена.От вписаното в КП / л.37,38/ е видно
,че свидетелите са съседи на абоната, който ползва апартамент * и
живеят в апартаменти * и * .
В самия протокол
служителите на енергопреносното дружество са записали
показанията на електромера по тарифи 1.8.1.; 1.8.2.,
1.8.3. и 1.8.4. като е видно е ,че
последната тарифа е отразена с нулеви
показания а Т3 с 000295 и електромерът е бил демонтиран
и предаден за експертиза на БИМ . Видно от приложения по делото на лист 25, 26 в
заверено за вярност с оригинала копие на Констативен
протокол от метрологична експертиза № 2261/25.10.2017 г.- АУ –Е- 00029 – 49725
/24-08.2017 г.изготвена от БИМ ГД „МИУ”
– РО – гр. Варна електромерът демонтиран от обекта на потребление на
ел.енергия е бил предаден за експертиза в БИМ на дата 24.08.2017 г.От констативната и заключителната част на
метрологичната експертиза на БИМ се установява, че при софтуерно четене от
страна на БИМ на СТИ е било констатирана намеса в тарифната схема на електромера, наличие на преминала ел.енергия на тарифа
Т3 от 000295,5 Кwh, която не е била
визуализирана на дисплея; електромерът съответствал на метрологичните характеристики,
отговарял на изискванията за точност а техническото състояние на частите и
механизмите на СТИ било защитено от нерегламентиран достъп , без да е бил
извършван достъп и до вътрешността на електромера. Установено е по делото,че на
дата 08.11.2017г.дружество „Е. П. М. „ АД е изготвило писмено Становище за начисление на
ел.енергия относно Констативен протокол
№ 2261/25.10.2017 г., като е било
одобрено да се начисли допълнително общо
количество ел.енергия в размер на 295 кВТч за период
от 01.07.2017 г. до 23.08.2017 г. В самото Становище на енергийното дружество е
записано ,че корекцията е извършена на основание чл.50 ПИКЕЕ и софтуерен прочит
на паметта на СТИ , при което било установено точното количество неотчетена
ел.енергия ./ л.28 /. Въз основа на КП от проверката на СТИ, КП на БИМ и
становището на „Е. П. М.„ АД се изяснява /а и не се спори/ по делото, че
ответното дружество е издало фактурата от 09.11.2017 г. към абоната – ищеца по
делото Е.Е. за сумата от общо 54,88 лева с ДДС
- служебно определени 295 кВТч ел.енергия при
цена от 0,15503 лева за 1 кВТч за периода от 01.07.2017 г. до 23.08.2017
г. и срок на плащане 29.11.2017 г. Така
определената сума е била платена от ищеца на ответното дружество, за което няма
спор а е и видно от справката за издадени и платени фактури / л. 32 – ри – ред
предпоследен /.
От останалия писмен доказателствен материал цитиран и по-горе се установява
твърдението на ответната страна,че до абоната и ищец по делото са били изпратени
уведомителни писма за извършената проверка на СТИ и дължимост
на исковата сума, като от копията на обратните разписки не може категорично да
се установи дали абонатът е получил приложенията описани в писмата .
За пълното изясняване на
фактическата страна по спора по делото е допусната и приобщена и неоспорена от
страните съдебна електротехническа експертиза.
Допусната по делото СТЕ е
изготвена от вещото лице инженер Н.В.В., депозирана на дата 05.04.2018 г. Заключението по
тази експертиза е приобщено на листи 66 – 71 от делото. Въз основа на
заключението на вещото лице В. и от разпита на вещото лице се установяват някои
от основните правно релевантни факти и обстоятелства по делото. Установява се
чрез заключението по СТЕ, че процесният електромер,
обслужващ адреса на потребление на ел.енергия, при извършената проверка от
страна на служители на „Е. П. М. „ АД и в последствие и от БИМ е бил с
натрупана ел.енергия в регистър 1.8.3. в размер на 295кWh , отчетена от СТИ.Безспорно
въз основа на заключението на в.л. В. по делото се изяснява,че процесният електромер е тип М 02 – „Caratdigitron „,
произведен с фабрични настройки да показва потребяваната
ел.енергия по двата визуализирани
регистъра 1.8.1. и 1.8.2. а натрупаното количество в регистър 1.8.3.
било възможно да бъде отразено там само след човека намеса чрез софтуерно
проникване в паметта на електромера .В.л.В. по същество на поставените
въпроси,след запознаване с цитираните по –горе писмени доказателства и допълнително
изискания по реда на чл.192 ГПК и приобщен по делото Протокол за монтаж на процесния електромер –
Протокол № 1900 637 / 30.06.2017 г. /
л.37,38/ извежда извода,че в конкретния случай са били налице
предпоставките на чл. 50 ПИКЕЕ за
извършване на допълнително начисляване на ел.енергия ,както и че процесният електромер е бил монтиран с нулеви показания по
всички тарифи.От СТЕ на в.л. В. се изяснява,че цената на ел.енергията е била
определена по технологични разходи , както и че сумата е правилно пресметната
от ответника.Така депозираната по делото и приета СТЕ не е оспорена от страните
а от разпита на вещото лице се изяснява още, че става въпрос за : “ едно много
малко количество електроенергия, което е отразено в скрития регистър -едва 295 kW. Това количество , обяснява инж.В.
човек за 1-2 дена можел да си изразходи вкъщи в домакинството при
работещи обичайни уреди – 1-2 отоплителни уреда, плюс бойлер, пералня,
готварски печки. Количеството електроенергия, отразено в скрития регистър, в размер на 295 kW повтаря вещото лице било отнесено за
53 дена ,като обяснява, че през
летния период не е възможно да има такова потребление (от 295 kW), защото ще трябва да отпадне
отоплението.Вещото лице обяснява : “ Ако
махнем отоплителните уреди, това количество електроенергия би се потребило за максимум 4-5 дена и не може да сме сигурни, че
точно 01.07.2017 г. е началната дата на манипулацията „.
Отделно
от изложеното по-горе по делото е допуснат до разпит и свидетеля М.Т. –
служител на „Е. П. М.“АД , извършил проверката на СТИ. От разпита на св.Т. се установява факта
отразен и в самия КП, че проверката е проведена без присъствието на абоната.Самият
свидетел Т. разказва,че проверката била извършена след като пазарил от „*“ , защото трябвало да отчете някаква
дейност и след като проверили със служебния лаптоп електромерите в близките до
магазина блокчета, показали на свидетелите данните на лаптопа.Св.Т. не отрича,
че проверката е била извършена от него и колегата му и че от първия етаж
възрастни любопитни съседи, през отворената врата на апартамента си постоянно
гледали какво става и така протоколът бил подписан след разчитане на данните от
СТИ от един съсед от първия етаж и друг,
който влизал във входа, защото според свидетеля : „ нямало смисъл да има
постоянно хора „ … със служителите –„ ако нямало нарушения“. /л.90, 91 от
делото /.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният осъдителен главен иск с правна
квалификация чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД е процесуално допустим, тъй
като с него ищецът цели ответното дружество – „Е. П. П.” АД да върне на ищеца
исковата сума, за която ищецът твърди да я е заплатил без правно основание.
Страните по делото не спорят, поради което и в първото открито съдебно
заседание, с Определение по реда на чл.
146, ал. 1, т. 3 от ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване
в отношенията между страните по делото : фактът на валидно сключения договор за
продажба на електрическа по силата на който ищецът Е.Е.
има качеството битов клиент по смисъла
на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес
на потребление; факта на извършената на дата
23.08.2017 г.от служители на дружеството „Е. П. М.” АД техническа проверка на
СТИ, обслужващо обекта на клиента, както и факта, че ИСКОВАТА СУМА Е ПРЕДАДЕНА от потребителя на доставчика.Предявеният
от ищеца иск е с правно основание чл.55, ал.1, предложение І-во
ЗЗД. С предявения иск ищецът цели да получи дадената от него без правно
основание на ответното дружество – т.е. исковата сума в размер на общо 54,88
лева.Предявен е и акцесорен иск по чл. 86 ,ал.1 ЗЗД
за присъждане на законната лихва върху главното вземане, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 13.12.2017 г.до окончателното изплащане на
вземането, чиято основателност зависи от решаването на спора по същество по
предявения главен иск. Настоящият състав приема, че въз основа на всички
събрани по делото писмени доказателства, допуснатата СЕТЕ и разпита на
допуснатия един свидетел, в техния съвкупен анализ, следва правният извод за основателност
и доказаност на иска.
Спорът между страните по
делото на първо място се свежда до това дали е спазена цялата процедура по ПИКЕЕ от „Е.
П. П.” АД за да се приеме,че именно количеството посочено в издадената от
ответника фактура и то за периода от
1.7.2017 г. до 23.8.2017 г. е било реално доставено от ответника на потребителя на ел.енергия и каква
е доказателствената сила на
констативния протокол.От съвкупния анализ на събраните в хода на
настоящото производство доказателства, съдът прави извода, че ответникът по
делото не установи и доказа, че точно количеството ел.енергия, предмет на
исковата претенция е било доставено на абоната и ищец Е.Е.
за релевирания период.Установяването на това
обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази
връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В
тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока.Настоящият състав сравнявайки писмените доказателства по
делото представената фактура, заключението на вещото лице В., намира, че по
делото не е установено от ответното дружество наличието на всички материално
правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен протокол
се вижда, че същият не носи подписа на потребителя, поради което съдът приема,че
този частен документ не обвързва ищеца Е.Е. с
констатациите на служителите на „ Е. П. М.” АД.На следващо място видно и от
материалите по делото,включително и от СТЕ,
заключението по която съдът възприема изцяло и намира и за обективно и
компетентно дадено, се извежда извода,че исковата сума е била определена съгласно действалите към датата на
проверката ПИКЕЕ и в частност нормата
на чл. 50 ПИКЕЕ. И именно на основание чл. 50 ПИКЕЕ ответникът твърди,
че е възникнало правото му да получи сумата от общо 54,88 лева . В тази връзка
въз основа на обективното и компетентно дадено заключение на вещото лице Н.В.
по допусната Съдебно електротехническа експертиза, което съдът кредитира
напълно,настоящият съдебен състав приема, че ответникът не е установил и
доказал нито че е доставил точното количество ел.енергия за исковия период (тъй
като вероятността това количество ел.енергия да може да бъде доставено не
означава,че е било доставено ) нито кога е било започнало неточното отчитане на
ел.енергията,поради което отново се налага извода,че платената от ищеца на
ответника искова сума се явява платена без основание.Не е без значение и
факта,че по делото ответникът не и установил и доказал при условията на пълно и
главно доказване,че проверката е била извършена при спазване на ПИКЕЕ от страна
на служителите на електропреносното дружество / „Е.
П. М. „АД / вече с ново наименование – „Е. С.“ АД / .Този факт се установява и
от гласните доказателства по делото, т.к. в разпита си пред съда самият
служител на дружеството „ Е. П. М. АД обяснява, че първо са направили с
колегата си проверката а след това са предоставили протокола от проверка за
подпис на съсед на абоната, живущ на първия етаж, който не присъствал на самата
проверка и на втори свидетел –също съсед, прибиращ се в дома си.Само
показанията на свидетеля Т. и отразеното в протокола обосноват извода, че
проверката е била извършена без присъствието на потребителя на ел.енергия и без
подписалите протокола от проверка свидетели да са видели какви точно действия
извършват служителите на електропреносното
дружество.Ето защо, кредитирайки напълно показанията на св.Т. като преки и
достоверни, отчитайки характера на частен документ на Констативния протокол от
проверката на СТИ настоящият състав приема,че проверката на електромера не е
била извършена в съответствие с ПИКЕЕ, на които се позовава ответната страна.
Изяснено е по делото,че проверката на СТИ е послужила за корекция на сметката
на абоната като допълнително е била определена за заплащане сумата от 54,88
лева цена на ел.енергия за летен период и то от общо 53 дни .Тази цена няма
спор, че е определена след изготвяне на метрологична експертиза от БИМ и
издаване на Становище съгласно чл. 50 ПИКЕЕ от страна на „Е. П. М.“ АД .
В действителност
твърденията на ищеца затова, че исковата сума е произволно определена се
оказват верни. Този извод съдът прави на база целия доказателствен
материал по делото включително и въз основа на заключението на в.л.В..
Безспорно се оказва,че количеството ел.енергия което е било определено за
плащане за периода от 53 дни е можело да бъде доставено и потребено
не за 53 дни а за 4 -5 а и не може да бъде установено, че точно това количество
е било потребено именно в периода от 1.7.2017 г. до 23.08.2017
г.
С оглед горното при липса
на извършено от ответната страна пълно и главно доказване,че сумата от 54,88
лева е цена на доставена за периода от 1.7.2017 г. до 23.08.2017 г. ел.енергия
от общо 295 кВТч и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ
съдът приема, че с получаване на исковата сума ответникът се е обогатил
неоснователно ,респ. исковата сума следва да бъде върната на ищеца .Предвид
основателността на главната претенция следва да бъде уважена и акцесорната за законната лихва съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД и
то по начина, по който е поискано присъждането й .
В подкрепа на извода за
основателност и доказаност на иска съдът намира за
необходимо да подчертае, че приетите
ПИКЕЕ , на които ответникът се позовава за да обоснове наличието на годно
правно основание за получаване на исковата сума от ищеца са били атакувани пред ВАС, за
което са образувани и приключили две отделни административни дела.Релевантно
към казуса се явява и постановеното Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по адм. д. №
9462/2014 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова.Със същото Решение ВАС ОТМЕНЯ чл. 48, чл. 49, чл. 50 и 51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в "Държавен
вестник" бр. 98 от 12.11.2013 г.
С Решение №
1500/06.02.2017 год. на ВАС, петчленен състав с Председател Галина Христова и членове
Таня Куцарова, Светлана Борисова, Пламен Петрунов и Румяна Лилова,постановено
по административно дело № 2385/2016 г. е било обезсилено Решение №
12897 от 01.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462
по описа за
С Решение № 12897/
1500/06.02.2017 г. петчленният състав на ВАС по адм.д.№
2385/2016 г. е отменил Решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за
Т.е. оспорването на ПИКЕЕ
е приключило окончателно с влязлото в сила Решение от 06.02.2017 г. Следва да
се отбележи обаче,че ВАС посочва, че разписаните в чл. 26 ЗНА задължения на
съставителя на проекта на нормативен акт са императивно предвидени, с оглед
гарантиране на принципите обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.
Неизпълнението на което и да е от тях свидетелства за допуснато процесуално
нарушение от категорията на съществените, което опорочава до степен на
незаконосъобразност издадения в такава процедура акт. От приложените по а.
д. № 2385 от
В конкретния случай съдът
счита,че след като самият констативен протокол не е подписан от потребителя, то
и потестативното право на ответника да претендира от
потребителя –ищеца Е.Е. исковата сума не е надлежно
възникнало.Макар и по делото да е установено и доказано,че е извършена
софтуерна манипулация на СТИ видно и от заключението на вещото лице В.,
количеството ел.енергия, правилно математически остойностено
при средни технологични разходи, е можело да бъде доставено до абоната не за
53 дни а за 4 -5 дни и не може да се установи и кога е започнало претарифирането. Т.е. при хипотеза, при която и от
самата съдебно - техническа експертиза, се извежда извода затова, че е вероятно и възможно претендираната
ел.енергия да може да е била доставена до абоната, се налага изводът,че не е
доказано, че точно начисленото количество ел.енергия и то в периода от 53 дни
назад, считано от датата на проверката на СТИ е било достигнало и потребено от абоната.
Не на последно място следва да се отбележи, че в конкретния казус
не се претендира исковата сума за заплащане под формата на редовен отчет, а се
касае за приложението на чл. 50 ПИКЕЕ , т.е. хипотеза в която ответникът следваше при условията на
пълно и главно доказване да установи всички предпоставки за дължимост
на сумата , което в случая не бе сторено.
За пълнота на мотивите съдът
намира за необходимо само да маркира,че към момента е постановено и друго
невлязло в сила Решение на ВАС, също релевантно към конкретния спор.
Постановеното от ВАС,невлязлото в
законна сила Решение № 2315 / 21.02.2018
г. на Четвърто Отделение по адм.дело № 3879/2017 г., с председател Аделина Ковачева,
членове –Кремена Хараланова и Бисерка Цанева касае в частност и нормата на
която ответникът се е позовал при начисляване на ел.енергията, претендирана за плащане от ищеца и платена а именно – чл. 50 ПИКЕЕ. Цитираният
съдебен акт е публикуван в интернет страницата на ВАС ,като се установява, че са отменени разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50
и чл.51 от Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр.98 от
12.11.2013 г, приети с т.3 от Протоколно решение на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране от закрито
заседание, проведено на 14.10.2013 г. и обективирано
в протокол № 147 от същата дата. Или действащите към
момента останали разпоредби от ПИКЕЕ са отменени, но не с влязло в сила
Решение,поради което и съдът намира,че единствено и само може да се изведе
извод,че в практиката си към момента ВАС застъпва първоначалното становище обективирано в Решение № 12897 от 1.12.2015 г. на ВАС по
адм. д. № 9462/2014 г., IV о., докладчик
председателят Нина Докторова и този невлязъл в сила
съдебен акт няма реотроактивно действие а би бил относим към идентични спорове, ако влезе в сила и то
занапред . Ето защо при наличие на три отделни съдебни акта на ВАС от които
последният не е влязъл в сила,настоящият състав намира,че от мотивите на ВАС и
по трите акта се съдържат достатъчно и подробни доводи касаещи искането на
ищеца ВРС да се произнесе по пътя на косвения съдебен контрол и съгласно чл.17 ГПК относно законосъобразността на ПИКЕЕ,поради което и първоинстанционният
съд не се произнася по точно това искане на ищеца.
В обобщение , съдът
намира, че искът на ищца Е.Е. е и основателен и
доказан и следва да бъде уважен изцяло. Крайният си правен извод съдът мотивира
с факта, че по делото макар и да са ангажирани доказателство затова, че
проверката на процесния електромер е била извършена
при условията на чл.50 ПИКЕЕ, при недоказаност на началния момент, от който е
било започнало претарифирането на СТИ и точното
количество ел.енергия което да е доставено и потребено
от абоната и насочено към скрития регистър Т- 3, след като ответното дружество
не е извършило пълно и главно доказване се налага извода,че ищецът не следва да
плаща цена на ел.енергия на ответника, която цена принципно би се дължала за
точно определено, реално доставено и потребено
количество ел.енергия и за определен период от време.
Уважавайки главния съд
съдът присъжда и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване
на исковата молба и до окончателното плащане на вземането.
При този изход на спора
съдът на основание чл.78, ал.1 ГПК присъжда в полза на ищеца и сторените
съдебно деловодни разноски за които са ангажирани доказателства за реалното им
извършване . Видно от приобщения на лист 65 – ти писък за разноски ищецът
претендира сумата от общо 351,50 лева от която 50 лева за платена държавна
такса, 1,50 лева за преводна такса и 300 лева за платено в брой адвокатско
възнаграждение.Доказателствата за тези разходи се съдържат на листи 2 –ри и 64
–ти. Макар и ответната страна още в отговора на искова да направила възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар ,това възражение
с правно основание чл. 78, ал.5 ГПК е изцяло неоснователно , т.к. от договора
за правна защита и съдействие приложен на л. 64 –ти ,имащ характера на разписка
се доказва факта че ищецът е платил в брой сумата от 300 лева на процесуалният
си представител която сума е равна на минимума предвиден в чл. 7 от Наредба 1/
2004 г. С оглед горното съдът присъжда на ищеца всички претендирани
разноски по делото като доказани и по размер и по основание .
Мотивиран от горното,
Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ответното дружество
"Е. П. П." АД, с ЕИК *,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от всеки двама от
членовете на Управителния съвет - П. С. С., Я. М. Д. и Г. К.ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца Е.П.Е., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от
54,88 лева (петдесет и четири лева и
осемдесет и осем стотинки) – недължимо изискана и заплатена на 30.11.2017 г. по фактура № **********/09.11.2017 г. за ел.енергия от
01.07.2017 г. до 23.08.2017 г. досежно клиентски номер *и абонатен
номер *за недоставена и непотребена електроенергия, ведно със законната лихва /върху
исковата сума/ считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.12.2017 г., до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.
55, ал. 1, предложение І-во ЗЗД, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА"Е. П. П."
АД, с ЕИК*, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Б. Д. П., П. С. С., А. М.Д.и Г. К.ДА ЗАПЛАТИ
на Е.П.Е., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 351,00 лева
(триста и петдесет и един лева) - сторените от ищеца пред настоящата инстанция
съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи
на страните чрез процесуалните им представители .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :