Р
Е Ш Е Н И Е
№ 400
09.07.2016г. гр.
Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковския районен съд гражданска колегия
На петнадесети юни двехиляди и осемнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: Васил Панайотов
Секретар: Диляна
Славова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 343 по описа за 2018г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 229 ал.1 т.9 вр. с чл. 212 ал.5 т.2 от ЗМВР/отм./
и чл. 212 ал.1 т.3 вр. с чл. 211 ал.5 т.2 от ЗМВР /отм./.
Ищецът
посочва, че е бивш служител в МВР, като правоотношението му било прекратено на
04.11.2015г. Работата изпълнявал на 8 и 12 - часови смени. Извънредния труд до
50 часа следвало да се заплати като извънреден труд, а над тези часове, да бъде
компенсиран с допълнителен платен отпуск. Претендира за периода от 2003г. до
март 2013г. сумата от 6200 лева, представляваща сбор от обезщетенията за
неизползван платен годишен отпуск в размер на 12 дни годишно и 4 дни за 2013г.
Моли за разноски. В съдебно заседание лично и чрез процесуален представител
поддържа иска и моли да се уважи. Прави изменение на иска, като същият се счита
предявен за сумата в размер на 5856 лева, за 962.58 часа, които се равняват на
120 дни В писмена защита излага доводи.
Ответникът
оспорва иска по основание. Прави възражение за погасяването му по давност преди
05.02.2013г. Не оспорва, че ищецът е бил служител в ЗМВР.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По
предявения иск с правно основание иск с правно основание чл. 229 ал.1 т.9 вр. с
чл. 212 ал.5 т.2 от ЗМВР/отм./ и чл. 212 ал.1 т.3 вр. с чл. 211 ал.5 т.2 от ЗМВР /отм./.
Не
се оспорва между страните длъжността на ищеца при работодателя /ответника/ за
процесния период.
Основният спорен въпрос между страните е
дали за периода от 2003г. до 2013г. ищецът е осъществил извънреден труд и дали
той е компенсиран за това.
По делото бяха разпитани св.К.И.Г. и Х.Р.Р.,
които посочват, че едно
8-часово дежурство реално е продължавало 9 часа, а едно 12-часов дежурство е
продължавало минимално 13 часа. Това се е налагало, тъй като преди смяната е
трябвало да отидат 30 минути по-рано, за да вземат служебен автомобил, 15
минути преди това били длъжни да отидат на инструктаж преди започването на
смяна. След края на смяната следвал отвода, който продължавал около 15 минути.
След него трябвало да се остави автомобила в гаража. Посочват също така, че
извършвали инкасо. Общинска полиция обслужвала пазара и извършвала инкасо на
пазара, където се събират парите за масите. Това се случвало петък, събота и
неделя през работните дни на пазара. Имали дежурство за охрана на касите и
инкасо. Инкасото било извън дежурствата по 2 часа всеки петък, събота и неделя
за инкасо, за да придружат парите до касата. Други дейности били охрана на
общински масови мероприятия. Всяка година от 25-26.08 до 02.09 били празниците
за деня на Димитровград, празника на града, в който работели 12-часови смени,
8-часови смени. Имало една година, в която за определен период цяла седмица
работили без почивка.
По делото бе прието и заключение на ВЛ
по съдебно-счетоводна експертиза. ВЛ е дало няколко варианта в заключението си
при отчитане на извънреден труд, като в единия стъпва на документацията,
представена по делото от ответника /работодателя/, а във втория взема предвид и
показанията на свидетелите. В първия вариант ищецът е отработил 334 часа
извънреден труд, от които са заплатени 298 часа. Във втория вариант е отработил
3485,75 часа, от които са заплатени 298 часа. При втория вариант
некомпенсираните часове извънреден труд, които подлежат на компенсация с
допълнителен платен отпуск били 962 часа, или 120 дни, или по 96 часа годишно,
с изключение на 2003г. – 72,86 часа, 2009 – 93 часа и 2013г. – 28.72 часа.
Среднодневното брутно трудово възнаграждение било в размер на 48,80 лева,
определено на базата на последно месечно възнаграждение, в което работникът е
отработил не по – малко от 10 дни - месец ноември 2015г. Дължимото обезщетение за положен труд над 50
часа за периода от 01.01.2003г. до 31.03.2013г. било в размер на 5856
лева.
По делото бяха приети и писмени
доказателства от трудовото досие на ищеца.
При така приетата фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Нормативната уредбата за процесния период 01.01.2003г. до
31.03.2013г. е уредена в ЗМВР от
1997г. (отм.) и ЗМВР от 2006г./отм./. След измененията в първия закон от
21.02.2003 г., идентична с уредбата в отменилия го ЗМВР от 2006г. (отм.),
действали за исковия период в настоящето производство, се урежда възможността
на положилите труд над законоустановеното работно време държавни служители в
МВР, работещи на смени, да бъдат компенсирани с допълнителен отпуск до 12 дни.
В чл.212 ал.5 т.2 ЗМВР от 1997г. (отм.), респ. чл.211 ал.5 т.2 ЗМВР от 2006г.
(отм.), е уреден двояк режим на компенсиране на този труд: Ако същият е до 50
часа на отчетен период (тримесечие), компенсацията се извършва чрез плащане на
възнаграждение. Ако трудът, положен над законоустановеното работно време за
съответния период надхвърля 50 часа, за разликата служителят има право на
допълнителен отпуск. Размерът на дължимия отпуск е регламентиран от
законодателя в чл.229 ал.1 т.9 (предишна т.8) ЗМВР от 1997 г. (отм.) и в чл.212
ал.1 т.3 ЗМВР от 2006 г. (отм.), които разпоредби препращат към чл.212 ал.5 ЗМВР от 1997 г. (отм.) и чл.211 ал.5 ЗМВР от 2006г.(отм.) до 12 работни годишно.
От
цитираните текстове на закона следва да се приеме, че държавните служители от МВР имат
право на до 12 дни допълнителен платен годишен отпуск. Забранено е този отпуск
да се компенсира с парично обезщетение (чл.229 ал.4 ЗМВР 1997 г.-отм. и чл.212
ал.4 ЗМВР 2006 г.-отм.), освен при прекратяване на служебното правоотношение.
Ако органът по назначаването не осигури на съответния служител, за когото е
възникнало право на допълнителен отпуск, възможността да ползва такъв до
прекратяването, от датата на прекратяването за този служител възниква право на
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В този смисъл е решение №
243/05.10.2016г. по гр.д. 1613/2016г. на 4 г.о. на ВКС.
От фактическа страна по делото се установени, че
ищецът е бил служител на ответника за процесния период, като ТПО е прекратено
на 04.11.2015г.
За времето
на службата, от 01.01.2003г.
до 31.03.2013г., той е
работил на смени. Видно от показанията на свидетелите К.И.Г.
и Х.Р.Р. и от заключението на вещото лице, ищецът е полагал труд в
обичаен график на 8 – часови и 12 – часови смени, които реално са продължавали
по девет, съответно тринадесет часа. По този начин той е изпълнявал задълженията
си в повече от установените за държавните служители в МВР 40 часа седмично. За
всяко от тримесечията, при които е отчитано сумирано работното време на ищеца
за периода, той е положил повече от 50 часа извънреден труд, съответно имал е
както вземане за заплащане на положения извънреден труд, така и право на
допълнителен платен годишен отпуск за положения над 50-ия час труд. За всяка от
годините в периода 2003 г. – 2013 г. надхвърлящият 50 часа извънреден труд е около
96 часа, с
изключение на 2003г. – 72,86 часа, 2009 – 93 часа и 2013г. – 28.72 часа, поради което във всяка от тези
години ищецът е имал право на допълнителен платен годишен отпуск. Тази
коменсация за допълнителен платен годишен отпуск е дължима от 25.02.2003г.,
когато влиза в сила ЗИДЗМВР от 1997г. (ДВ бр.17 от 21.02.2003г.). Положеният
преди тази дата труд, превишаващ нормативно установеното за държавните
служители в МВР работно време, не се компенсира с допълнителен платен отпуск,
нито с обезщетение за неизползване на такъв при прекратяване на служебното
правоотношение. Положеният след 24.02.2003г. труд, надвишаващ нормативно
установеното работно време за такива служители, се компенсира при условията на
чл.212 ал.5 т.2 ЗМВР 1997 г. (отм.), съответно чл.211 ал.5 т.2 ЗМВР 2006 г.
(отм.): до 50 часа на отчетен период се заплаща възнаграждение за извънреден
труд, а разликата над 50 часа – допълнителен отпуск. Ако служителят, за когото
е възникнало право на допълнителен отпуск, не е ползвал такъв до прекратяването
на служебното правоотношение, от датата на прекратяването за този служител
възниква право на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Давността
за това вземане също тече от датата на прекратяване на служебното
правоотношение /СПО/, защото не е възможно да се погаси по давност вземане,
което не е възникнало. Поради изложеното, възражението на ответника, че
вземането е погасено по давност е неоснователно. СПО е прекратено на 04.11.2015г., а
ИМ е подадена в съда на 05.02.2018г.
Съдът намира, че искът следва да бъде
уважен в рамките на изложеното от ВЛ за сумата в размер на 5856 лева, за 962.58
часа, които се равняват на 120 дни, както следва: - 439, 20 лева за 9 дни
допълнителен отпуск като компенсация на положените от него 72,86 часа
извънреден труд над 50-те часа за отчетните тримесечия на 2003г., 585,60 лева
за 12 дни допълнителен отпуск като компенсация за положените от него 96 часа
извънреден труд над 50-те часа за отчетните тримесечия на 2004г., 585,60 лева
за 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от него 96 часа
извънреден труд над 50-те часа за отчетните тримесечия на 2005г., 585,60 лева
за 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от него 96 часа
извънреден труд над 50-те часа за отчетните тримесечия на 2006г., 585,60 лева
за 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от него 96 часа
извънреден труд над 50-те часа за отчетните тримесечия на 2007г., 585,60 лева
за 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от него 96 часа
извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2008г., 585,60
лева за 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от него 93 часа
извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2009г., 585,60
лева за 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от него 96
часа извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2010г.,
585,60 лева за 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от
него 96 часа извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно тримесечие на
2011г., 585,60 лева за 12 дни допълнителен отпуск като компенсация на
положените от него 96 часа извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно
тримесечие на 2012г., и 146,40 лева за 3 дни допълнителен отпуск като
компенсация на положените от него 28,72 часа извънреден труд над 5-те часа през
всяко отчетно тримесечие на 201Зг.
При
този изход на делото на ищеца се следват разноски в размер на 1500.00 лева за
адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – Хасково на основание чл. 78 ал.6 от ГПК ДТ по иска в
размер на 234,24 лева и 469 лева за възнаграждение за вещо лице.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР – Хасково, гр.Хасково, бул. „България”
№ 85, да
заплати на С.Н.С. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***,
офис 5, адв. *****, на основание чл. 229 ал.1 т.9 вр. с чл. 212 ал.5 т.2 от ЗМВР от 1997г. /отм./ и чл. 212 ал.1 т.3 вр. с чл. 211 ал.5 т.2 от ЗМВР от
2006г. /отм./, сумата в размер на 5856 лева, за 962.58 часа извънреден труд,
които се равняват на 120 дни и следва да се компенсират с допълнителен платен
годишен отпуск, както следва: 439, 20 лева за 9 дни допълнителен отпуск като
компенсация на положените от него 72,86 часа извънреден труд над 50-те часа за
отчетните тримесечия на 2003г., 585,60 лева за 12 дни допълнителен отпуск като
компенсация за положените от него 96 часа извънреден труд над 50-те часа за
отчетните тримесечия на 2004г., 585,60 лева за 12 дни допълнителен отпуск като
компенсация на положените от него 96 часа извънреден труд над 50-те часа за
отчетните тримесечия на 2005г., 585,60 лева за 12 дни допълнителен отпуск като
компенсация на положените от него 96 часа извънреден труд над 50-те часа за
отчетните тримесечия на 2006г., 585,60 лева за 12 дни допълнителен отпуск като
компенсация на положените от него 96 часа извънреден труд над 50-те часа за
отчетните тримесечия на 2007г., 585,60 лева за 12 дни допълнителен отпуск като
компенсация на положените от него 96 часа извънреден труд над 50-те часа през
всяко отчетно тримесечие на 2008г., 585,60 лева за 12 дни допълнителен отпуск
като компенсация на положените от него 93 часа извънреден труд над 50-те часа
през всяко отчетно тримесечие на 2009г., 585,60 лева за 12 дни допълнителен
отпуск като компенсация на положените от него 96 часа извънреден труд над 50-те
часа през всяко отчетно тримесечие на 2010г., 585,60 лева за 12 дни
допълнителен отпуск като компенсация на положените от него 96 часа извънреден
труд над 50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2011г., 585,60 лева за 12
дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от него 96 часа
извънреден труд над 50-те часа през всяко отчетно тримесечие на 2012г., и
146,40 лева за 3 дни допълнителен отпуск като компенсация на положените от него
28,72 часа извънреден труд над 5-те часа през всяко отчетно тримесечие на
201Зг., по служебно правоотношение, прекратено на 04.11.2015г., в едно със
законната лихва от 05.02.2018г., както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
разноски в размер на 1500.00 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР – Хасково, гр.Хасково, бул.
„България” № 85, на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да
заплати по сметка на Районен съд – Хасково ДТ по иска в размер на 234,24 лева и
469 лева за възнаграждение за вещо лице.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от
получаването му.
Районен
съдия://п/ не се чете.
Вярно
соригинала!
Секретар: Ц.С.