Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 602

30.09.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА

                                                                                      2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Елеонора Иванова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №211 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Й.Т.Г., подадена чрез пълномощника му адв.М.К.Д., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №380/20.12.2019 г., постановено по АНД №784 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година, в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление №17-1253-001387/04.01.2018 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, в частта му по т.1.

Касаторът претендира оспореното решение да бъде отменено в обжалваната му част, като незаконосъобразно и необосновано, както и да се уважи изцяло жалбата срещу наказателното постановление.

Излага съображения, че съдът не взел, а служебно бил длъжен да вземе, отношение относно обстоятелството по спирането от движение. Спирането от движение било санкционна мярка intuitu personae, касаеща изключително и само предходния собственик на автомобила, но не и безопасността и сигурността на последния. В случая нямало засегнати обществени отношения, нито застрашени такива по сигурността и безопасността на участниците в движението. По същия случай, относно спирането на същото МПС, имало вече влязло в сила решение, съгласно което било взето предвид, че настоящият собственик не носел отговорността, поради която при предходния собственик МПС-то било спряно от движение. В случая следвало да намери приложение принципът non bis in idem, защото „видно от мотивите на настоящото съдебно решение, съдебният състав по АНД 874/2019 ХРС аргументира отказа да приеме случая за маловажен именно с обстоятелството, че процесното МПС е спряно от движение, без да мотивира причините за същото спиране, но като обосновава със спирането от движение високата степен на обществена опасност на деянието на жалбоподателя (да управлява спряно от движение МПС) и извършвайки по този начин повторно произнасяне по казус, по който същият жалбоподател вече е бил оправдан от същия – Хасковски районен съд.“ 

В депозирани по делото писмени бележки пълномощникът на касатора излага и допълнителни съображения за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди, че следвало да бъде взето предвид изтичането на абсолютната давност. Развива съображения, че доколкото представената по делото Заповед била за „определяне на длъжностни лица“, а в съдържанието й такива нямало определени, а имало определени длъжности, то липсвало компетентност „на ответниците по жалбата, което прави издадените от тях ИАА нищожни“, като се претендира прогласяване нищожността на наказателното постановление. Твърди се, че спрямо процесните АУАН и НП не била извършена проверка за маловажен случай.

Ответникът по касационната жалба не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира доводите, изложени в касационната жалба за неоснователни и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорената част от решението, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №380/20.12.2019 г. по АНД №784/2019 г. Хасковският районен съд е потвърдил обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) №17-1253-001387/04.01.2018 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково, в частта му по т.1, с която на Й.Т.Г. ***, за виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв., като е отменил Наказателното постановление в останалите му части.

Наказанието по точка 1 от НП е наложено за това, че на 02.08.2017 г. около 16.15 часа в гр.Хасково, на бул.„България“, като водач на лек автомобил Шкода Октавия с рег.№Х…ВХ, собственост на Д. Я. С., Й.Т.Г. управлява автомобила, за който след направена справка в РУМВР Хасково се установило, че е спрян от движение от 12.06.2015 г.

Според посочената за нарушена разпоредба на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно средство, спряно от движение, а в чл.177, ал.1, т.4, предл.първо от ЗДвП е предвидено да се наказва с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, спряно от движение.

След проверка на тази част от Наказателното постановление, районният съд е приел за доказано по безспорен начин, че санкционираното лице умишлено е извършило описаното в АУАН и т.1 от НП нарушение, поради което правилно била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът е посочил, че нарушението е правилно квалифицирано и санкционирано с минималния предвиден в закона размер на глобата.

Касационният състав на Административен съд – Хасково намира, че постановеното от районния съд съдебно решение е законосъобразно и не страда от наведените в жалбата пороци.

Видно от описанието на изпълнителното деяние в т.1 от НП, касаторът е санкциониран за това, че управлява МПС, което е спряно от движение. Това обстоятелство на практика не се оспорва с наведените в касационната жалба съображения, както и се явява доказано от наличното в административно-наказателната преписка писмено доказателство – Справка в регионална база КАТ Хасково по рег.номер Х…ВХ на лек автомобил Шкода Октавия, с вписан собственик Д. Я. С. и отразено състояние „спрян на 12.06.2015 г.“

Напълно несъстоятелни са доводите на касатора, че спирането от движение на лек автомобил било мярка „intuitu personae“.

Според чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и т.н., се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Към момента това е Наредба №I-45 от 24.03.2000 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн.ДВ бр.31 от 2000 г., в сила от 14.04.2000 г. Според чл.34 от същата Наредба (ал.1) Всяко регистрирано или с прекратена регистрация превозно средство се води на отчет на териториално ниво в звено „Пътна полиция“ при областните дирекции на МВР и на централно ниво; (ал.2) Отчетът включва всички данни от свидетелството за регистрация към момента и промените в тях; (ал.3) Към данните на отчета се включват и данни … … за временно спиране от движение и последващо пускане в движение…

Цялостната нормативна регламентация води на извода, че спирането от движение касае именно превозното средство, а не е обвързано с личността на неговия собственик. От страна на касатора не се твърди и не се доказва към датата на извършване на нарушението управляваният от него лек автомобил с рег.номер Х4873ВХ да е бил пуснат в движение, което е единственият релевантен факт, годен да опровергае заключението на районния съд за обективно осъществяване състава на административното нарушение. Конкретни и правнозначими обстоятелства относно спирането от движение на автомобила в случая не са били заявени пред районния съд, който не е имал задължение да ги обсъжда.

По делото няма каквито и да било доказателства, от които да може да се направи заключение за неспазване принципа „non bis in idem“, а обективираните в касационната жалба доводи в тази насока са неясни и неотносими. Видно е, че представеното от наказаното лице Решение №7/04.01.2018 г. по АНД №1039/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково касае друго извършено от касатора административно нарушение чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, което е извършено на 10.02.2017 г. и е различно от процесното, т.е. не може да става въпрос за двукратно наказване за едно и също нарушение.

Не е изтекла и абсолютната давност за административно наказване на нарушение, посочено като извършено на 02.08.2017 г.

Съгласно Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015 г. по тълк.дело №1/2014 г. на ОСС на НК на ВКС и ОСС от II Колегия на ВАС, и на основание препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, приложение следва да намери уредбата на чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, според които наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години, а „независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член“, т.е. 4 и 1/2 години. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, давността за преследване започва от довършването на престъплението, респ. в процесния случай – административното нарушение. Срокът от 4 години и 6 месеца започва да тече от 02.08.2017 г. и не е изтекъл нито към момента на постановяване на проверяваното решение, нито към настоящия момент.

 Многословно развитите в писмените бележки от пълномощника на касатора съображения за нищожност на наказателното постановление, поради ненадлежното оправомощаване на издателя му с представената по делото Заповед №8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, не се споделят от касационната инстанция. Няма никаква пречка оправомощаването за издаване на наказателно постановление да бъде извършено чрез посочване на длъжността на оправомощените лица, като поименното им посочване не е изискуемо.

В проверяваното решение въззивният съд е изложил мотиви включително относно липсата на основания за прилагане хипотезата на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН относно нарушението, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав и няма да бъдат преповтаряни.  

Обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Въззивният съд коректно е установил и правилно анализирал фактическата обстановка, при което е достигнал до верните правни изводи относно доказаност както от обективна, така и субективна страна на вмененото на касатора административно нарушение. 

Като е потвърдил Наказателното постановление в частта му по точка 1, съдът е постановил валидно, допустимо и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част.

Водим от  изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №380/20.12.2019 г., постановено по АНД №784 по описа на Хасковския районен съд за 2019 година, в обжалваната му част, с която е потвърдено (по т.1) Наказателно постановление №17-1253-001387/04.01.2018 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор Пътна полиция Хасково.

Решението е окончателно.     

                                                                                            

    

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                

                                                                                                    2.