РЕШЕНИЕ
№ 19725
гр. София, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20241110127865 по описа за 2024 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл.
124 ГПК.
Ищецът П. Ц. И. е предявил иск срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 9890 лева,
представляваща просрочена главница и просрочена лихва и други просрочени
вземания в размер на 20 373 лева по договор за банков кредит №
70/71183912/15.02.2008 г., сключен между П. Ц. И. и „Уникредит Булбанк“ АД,
вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия,
поради погасяването им по давност.
Ищецът П. Ц. И. твърди, че е страна по договор за банков кредит №
70/71183912/15.02.2008 г., сключен с „Уникредит Булбанк“ АД. По силата на
сключения договор на ищеца бил предоставен потребителски кредит в размер на
10 000 лв. за покупка на лек автомобил при годишен лихвен процент 18,25 % със срок
на погасяване на кредита – 20.02.2015 г. За обезпечаване на кредита между Кредитора
/залогоприемател/ и Кредитополучателя /залогодател/ бил сключен Договор за залог на
вземания за постъпления по сметка № 70/71183912/15.02.2008 г., като залогодателят
учредил залог в полза на залогоприемателя върху: вземанията си за постъпления по
откритите на негово име в Булбанк АД сметки и върху вземанията си, произтичащи от
трудовото правоотношение с работодателя му „Ню Имидж Бояна“ АД, район
„Витоша“, местност „Киноцентър“ за трудовите му възнаграждения и следващите се
върху тях обезщетения в размер не по - малък от 1360 лв. Сочи се, че при извършена
справка в ЦКР ищецът установил, че на 15.10.2018 г. е извършена цесия на вземането
на кредитора по договора за банков кредит № №70/71183912/15.02.2008 г., като същото
е цедирано на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД. На 11.12.2023 г. било изпратено
запитване до ответника, на което последният не отговорил. Поради тези и останалите
1
подробно изложени съображения моли да се признае за установено, че вземанията са
погасени поради изтекъл давностен срок. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД сочи, че
понастоящем се легитимира като кредитор на оспореното вземане въз основа на
договор за цесия между „ЕОС Сървисис“ ЕООД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, сключен на
15.10.2018 г. „ЕОС Сървисис“ ЕООД придобило процесното вземане посредством
сключен договор за цесия с „Гет Бек България“ ЕООД от 26.09.2018 г. На свой ред „Гет
Бек България“ ЕООД придобило процесното вземане посредством сключен договор за
цесия с „Уникредит Булбанк“ АД от 04.12.2017 г. Сочи, че към отговора на исковата
молба прилага уведомление до длъжника за извършената цесия. Потвърждава, че
понастоящем не е налице издаден изпълнителен лист за процесното вземане, респ. не
са предприети действия по принудителното му събиране. Счита, че ищецът няма
правен интерес от предявяване на иска, тъй като кредиторът не се е снабдил с
изпълнителен лист за вземането. Излага съображения за института на погасителната
давност, като сочи същата не води до погасяване на самото вземане, а на възможността
да бъде принудително изпълнено. Вземането продължавало да съществува като
естествено. Не оспорва размера на задължението по кредита. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Между страните по делото е безспорно, а и от представения като
доказателство по делото договор за банков кредит № 70/71183912/15.02.2008 г. се
установява, че между ищеца и „Уникредит Булбанк“ АД е сключен договор за банков
кредит № 70/71183912/15.02.2008 г. със следните параметри: размер на предоставения
кредит от 10 000 лв., при променлива възнаградителна лихва получена като сума от
базисен лихвен процент и надбавка от 11,873%, задълженията по който са прехвърлени
„ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за цесия, сключен на 15.10.2018 г. и че непогасената
част от просрочена главница, лихва и други просрочени вземания възлизат на
процесните суми, както и че за процесните задължения не е налице издаден
изпълнителен лист, респ. не е образувано изпълнително производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В тежест на ищеца по предявения отрицателен установителен иск по чл.124,
ал.1 ГПК е да докаже, че претендираното от него и оспорено от ищеца вземане
съществува, както и че последният се легитимира като кредитор на същото въз основа
на сключен договор за цесия, за което ищецът е уведомен, както и че са налице
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При доказване на горното, в тежест на ищеца е да докаже погасяване на дълга.
По допустимостта на производството:
Неоснователно е направеното от ответника възражение за недопустимост на
настоящото исково производство. По настоящото дело спорното право (вземане) има
облигационен характер и поради това може да бъде погасено по давност, а ищецът има
правен интерес от предявяване на такъв иск. Действително ответникът не е предявил
вземането си по съдебен ред, но това не изключва възможността за позоваване на
изтекла давност. Според Решение № 331 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 298/2011
г., II г. о., ГК нуждата от защита чрез установителен иск се свързва с наличието на спор
– оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на отричано от
ищеца право. В процесния случай правният интерес от завеждане на настоящия
установителен иск следва от включване на процесното вземане в Централния кредитен
2
регистър и от обезпеченията на процесното вземане – залог на вземания по банкова
сметка и залог на трудово възнаграждение, преминали върху цесионера с прехвърляне
на процесното вземане (чл. 99, ал. 2, предл. 2 ЗЗД), които дават възможност на
кредитора по всяко време да се удовлетвори извънсъдебно от имуществото на ищеца, а
следователно и са предпоставка ищецът да заведе иск за установяване на погасяването
по давност на процесното вземане. С разрешаването на спора, със сила на пресъдено
нещо се внася яснота и определеност в материалноправните отношения между
страните и се признава или изключва възможността за бъдеща защита на правото на
кредитора пред правозащитни органи, а също така в процесния случай се
предотвратява възможността на кредитора да осъществи извънсъдебно принудително
изпълнение върху имуществото на длъжника въз основа на обезпеченията на
вземането.
По същество на спора съдът намира следното:
Задълженията по договор за кредит, макар и разсрочени на погасителни
вноски, не са периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, поради което се
погасяват с 5-годишна давност.
Доколкото в представения като доказателство договор за банков кредит №
70/71183912/15.02.2008 г. е посочено, че съгласно подписан между страните
погасителен план (който не е приложен по делото) крайният срок на погасяване на
задълженията по кредита е 20.02.2015 г., то се налага извод, че вземанията по кредита
са погасени по давност, считано от 21.02.2020 г. Ответникът не оспорва, че за
процесните вземания не е водено съдебно производство, няма издаден изпълнителен
лист и не е образувано изпълнително производство, както и не са предприемани
действия, които да спират или прекъсват давността. Двете страни по делото не спорят,
че кредиторът не е оспорвал извънсъдебно, че вземанията са погасени по давност.
Предвид посоченото, се налага извод, че оспорените вземания са погасени
поради изтекъл давностен срок, поради което искът се явява основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право за присъждане на
разноски възниква за ищеца. С отговора на исковата молба ответникът е направил
искане за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78, ал. 2
ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не е дал
повод за завеждане на иска /т. е. да липсва извънсъдебно или в хода на делото
оспорване на предявеното от ищеца право/ и 2/ да признае иска. Посочените две
предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са налице кумулативно, за да е осъществен
фактическият състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. От данните по делото се установи, че е
налице първата от посочените предпоставки, но не и втората кумулативно необходима
такава. С отговора на исковата молба ответникът не прави признание на иска. Излага
аргументи както за недопустимост на иска, така и за неоснователност на иска. Ето
защо, с оглед ангажираната от ответника защита, която не може да бъде приравнена на
признание на иска, макар и да не се оспорва, че вземането е погасено поради изтекъл
давностен срок, не може да се приеме, че е налице признание на иска.
Претендира се от ищеца заплащането на сумата от 3000 лева, представляваща
платено адв. възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на
претендираната сума, което е основателно. Съдът е задължен да определи размера на
задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото, като
съгласно възприетото с решение от 24.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС виждане
чл.101, §1 ДФЕС във вр. с чл.4, §3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
3
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, противоречи на посочения чл.101, §1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да
заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази
страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е обвързан от размерите,
разписани в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки
отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност
на производството и извършените от процесуалния представител действия. В случая
повдигнатият спор не се отличава с правна или фактическа сложност, която да е
обусловена от събирани в производството гласни доказателствени средства или
експертни заключения, като производството е приключило с провеждането на едно
открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищеца се е явил.
Предвид изложеното настоящият състав счита, че в полза на ищеца следва да бъде
определено адв. възнаграждение в размер на 1000 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметката за такси на Софийски районен съд, сумата
от 1210,52 лева, представляваща дължима в производството държавна такса.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че
П. Ц. И., ЕГН ********** не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, в
качеството му на частен правоприемник по договор за цесия от 15.10.2018 г., сумата в
размер на 9 890 лева, представляваща просрочена главница и просрочена лихва и
други просрочени вземания в размер на 20 373 лева, дължима по договор за банков
кредит № 70/71183912/15.02.2008 г., сключен между ищеца в и „Уникредит Булбанк“
АД, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на П. Ц. И., ЕГН ********** сумата от 1000 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката за такси на Софийски
районен съд, сумата от 1210,52 лева, представляваща дължима в производството
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4