№ 721
гр. Бургас , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501077 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано
по частна жалба на "А 1 България"ЕАД с ЕИК-********* против
разпореждане № 1835 от 18.05.2021 г. постановено по ч. гр. д. № 1814/2021 г.
по описа на БРС, с което районният съд е ОТХВЪРЛИЛ заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против
"Хидпауър"ООД, в частта, с която се претендира сумата 218. 68 лева-
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за ползване на мобилна
услуга.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, внесена е
дължимата държавна такса за обжалването.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на
жалбоподателя, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Заявителят "А 1 България"ЕАД е подал пред БРС заявление по чл. 410
ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу "Хидпауърт"ООД за
разпореждане плащане на задължения по договор за ползване на електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане със системен партиден
номер М 4551159 за периода 19.05.2020 г. до 08.11.2020 г. – сумата от 470,12
1
лева -неизплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни
услуги , сумата 854,62 лв. –неплатена цена по договор за устройство на
изплащане ,сумата 550,68 лв. –общ размер на неустойки по договора
,начислени поради предсрочното му прекратяване ,заедно с а присъждане на
разноски в заповедното производство
БРС е издал заповед за изпълнение за сумата сумата от 470,12 лева -
неизплатени суми за ползвани и неплатени електронни съобщителни услуги
, сумата 854,62 лв. –общ размер на неплатена цена по договор за устройство
на изплащане марка и модел AppleiPfone 8 64 GB,сумата 330 лв. –
представляваща неустойка ,формирана като сбор от цени за предоставени
устройства на изплащане ,сумата 2 лв.-обезщетение за обработка на
просрочени задължения ,ведно законната лихва за забава върху главниците в
общ размер от 1656,74 лв. ,считано от датата за подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане ,като с
обжалваното разпореждане е отхвърлил заявлението досежно претендираната
неустойка в размер на 218,68 лв. – представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договора - сбор от 14 месечни абонаментни такси без
отстъпка и без ДДС , като е приел, че размерът на договорената неустойка
противоречи на добрите нрави и излиза извън пределите на присъщата и
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции, като евентуалните
вреди от неизпълнението не са съизмерими с размера на задължението.
В жалбата са наведени оплаквания за необоснованост и неправилност на
изводите на заповедния съд като се сочи, че съдът е пренебрегнал факта, че
неустойката е компенсаторна по своя характер, позовал се е на Решение на
СЕС от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г., както и на съдебна практика.
Отправеното до БОС искане е за отмяна на обжалваното разпореждане и
уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК и в тази му част,както и за
разноските в заповедното производство.
Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
В заявлението по чл. 410 ГПК заявителят е изложил следните
обстоятелства, от които произтича вземането му- сключен между него и
длъжника "Хидпауър"ООД договор за използване на мобилни услуги,
2
партиден номер М 4551159 на договор ********* За всяка отделна мобилна
услуга или пакет от услуги се сключват отделни приложения,
представляващи неразделна част от договора, в които се съдържа описание на
избраните тарифни планове, срокове, ценови условия, условия за
подновяване/прекратяване, дължими неустойки или обезщетения. До май
2020 г. абонатът е заплащал използваните услуги, след което е спрял да
плаща, като са издадени фактури за ползваните услуги за периода от
19.05.2020 г. до 08.11.2020 г., на обща стойност 1875,42 лева. Поради
неизпълнение на задълженията си по договор ********* , същият е
прекратен, считано от 03.06.2020 г., на основание чл. 54. 12от ОУ, като при
прекратяване на договора по вина на абоната същият дължи неустойка за
неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за
активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът
на действие не е изтекъл. Посочено е, че неустойката е в размер на 14
месечни абонаментни такси, оставащи до края на срока на договора и е в
размер на 218,68 лева, по 15,62 лева за мобилна услуга номер **********-
бизнес мобилен интернет с начална дата на приложението -27.12.2019 г. ,за
срок от 24 месеца ,прекратен на 16.10.2020 г.поради неплащане на осн.т.54.12
ат ОУ
С разпореждане от 29.03.2021 г. заповедният съд е оставил заявлението
без движение, като е указал на заявителя да конкретизира приложението или
приложенията, подписани към посочения договор с посочване на отделните
услуги и месечни абонаментни такси, както и да посочи дали твърди, че за
периода, посочен в заявлението е предоставял услугите,как е формиран
размерът на задължението за неустойка .
С молба от 26.04.2021 г. заявителят е уточнил, че договорът е сключен за
услуга " Бизнес безкрай 30 5GB" и се състои в изработването и
предоставянето за временно ползване на определен вид Приложение, като
услугата се предоставя под формата на абонамент за определен срок-24
месеца ,с начална дата на приложението 17.05.2018 г. .Освен това на
абоната е предоставено оборудване за ползване със задължение за връщане –
net box,домашен телефов и фиксирана телевизионна услуга ,с начална дата на
приложението 17.05.2018 г. за срок от 24 месеца . Договорът е прекратен на
03.06.2020 г. ,което означава ,че през периода след 03.06.2020 г. услугата не е
3
била предоставяна и активна, договорът е прекратен на основание чл. 54. 12
от ОУ и на сочената дата – 03.06.2020 г.са деактивирани използваните от
абоната мобилни услуги.Бизнес мобилният интернет е предоставен с
начална дата на приложението 27.12.2019 г за срок от 24 месеца ,прекратен на
16.10.2020 г.
При това положение настоящият съдебен състав споделя изводите на
първостепенния съд за нищожност на клаузата за неустойка на посоченото
основание в чл.54.12 от Общите условия във връзка с уговорките по
договора поради неизпълнение на задълженията на длъжника за плащане на
дължима сума след изтичане срока на договора .
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в случая се касае за
сключен договор между търговци, поради което при преценката за
нищожност на клаузата за неустойка следва да се съобрази нормата на чл. 309
ТЗ. Нормата предвижда, че не може да се намалява поради прекомерност
неустойка, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. В случая
заповедният съд не е обсъждал приложението на чл. 309 ТЗ, а е формирал
извод за нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите
нрави. По въпроса относно нищожността на клауза за неустойка в
търговските договори поради противоречие с добрите нрави/чл. 26, ал. 1
предл. трето ЗЗД/ има задължително тълкуване, дадено в т. 3 на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което е възприето, че не е нищожна
клауза за неустойка в търговските договори, уговорена без краен предел или
без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, а нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Възприето е, че преценката за нищожност поради накърняване на добрите
нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на
договора. В случая, изложеното от заповедния съд становище не е в
противоречие с горепосоченото задължително тълкуване и то се споделя от
настоящия съдебен състав. За пълнота на изложението и в отговор на
оплакванията в частната жалба следва да се посочи, че договорът за
предоставяне на мобилни услуги е такъв за периодично изпълнение, като
задължение на абоната е да заплаща цената на предоставените му от
мобилния оператор услуги ежемесечно, в случая- месечна абонаментна такса
4
в размер на 19. 90 лева. Уговарянето на неустойка, дължима от абоната при
предсрочно прекратяване на договора в размер на всички оставащи месечни
абонаментни такси до края на срока, за който е сключен, излиза извън
присъщите на неустойката обезпечителни, обезщетителни и санкционни
функции, тъй като абонатът ще дължи всички месечни такси, независимо от
това дали мобилният оператор му предоставя услугата или не. Без значение
от момента на предсрочното прекратяване, съгласно неустоечната клауза,
абонатът дължи всички месечни такси до края на срока на договора, без
разлика дали е ползвал или не услугата. Така например, ако договорът се
прекрати едностранно от мобилния оператор три месеца след сключването
му, абонатът би дължал неустойка в размер на 21 месечни абонаменти такси и
общо би заплатил 24 такси. Ако договорът се прекрати едностранно една
година след сключването му, абонатът би дължал неустойка 12 месечни такси
и общо би заплатил на оператора 24 месечни такси. В случая договорът е
прекратен десет месеца преди края на срока му и се претендира неустойка в
размер на 14месечни такси, като абонатът отново би дължал 24 месечни
такси. Неустоечната клауза създава условия за неоснователно обогатяване на
мобилния оператор, който би получил по прекратения/разваления договор
имуществена облага с размер, идентичен с размера на уговорената за целия
срок на договора, но без да предоставя мобилната услуга.
По гореизложените съображения, настоящият съдебен състав споделя
становището, че клаузата в договора за предоставяне на мобилни услуги, в
която е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване/разваляне на
договора в размер на всички оставащи месечни абонаментни такси до края на
срока на договора е нищожна поради противоречие с добрите нрави,
независимо, че абонатът е търговец. В този смисъл се е произнасял
нееднократно и ВКС- с Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015
г., с Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., с Решение № 219
от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., всички на І т. о. на ВКС.
В Решението на СЕС от 22.11.2018 г. по преюдициално запитване –Обща
система на ДДС – Директива 2006/112/ЕО по дело С-295/17, на което се
позовава жалбоподателят е даден отговор на преюдициално запитване
относно тълкуване на членове от Директива 2006/112/ЕО относно общата
система на ДДС и облагане с ДДС на суми, определени предварително в
5
договор за предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно
прекратяване на договора. Тълкуването не е относимо към преценката за
нищожност на неустоечна клауза в договор за предоставяне на мобилни
услуги поради противоречие с добрите нрави, а касае данъчното облагане на
сумите/обезщетения или неустойки/, които операторът получава от клиента
при предсрочно прекратяване на договор и не е относимо към настоящия
случай.
Въз основа на изложеното БОС намери, че правилно и законосъобразно
БРС е приел, че са налице предвидените в чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
основания за отказ за издаване на заповед за изпълнение за претендираната
неустойка, тъй като същата се претендира въз основа на клауза от договора за
предоставяне на мобилни услуги, която е нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Частната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна, а обжалваното разпореждане следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, Окръжен съд-Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1835/18.05.2021 г. постановено по ч.
гр. д. № 1814/2021 г. по описа на Бургаския районен съд,с което е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя“А1 България“ЕАД,седалище и адрес на
управление-гр.София ,ул.“Кукуш“ № 1 ,ЕИК ********* , за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против "Хидпауър"ООД,ЕИК
********* ,с адрес – гр.Бургас ,ул.“Одрин“ № 7, в частта, с която се
претендира сумата 218. 68 лева-неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за ползване на мобилна услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7