Решение по дело №128/2024 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 100
Дата: 29 юли 2024 г. (в сила от 29 юли 2024 г.)
Съдия: Татяна Димитрова Даскалова
Дело: 20243500500128
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 100
гр. Търговище, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на петнадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500128 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 171 от 24.04. 2024 г., по гр.д. № 572/ 2023 г. на РС –
Търговище, е отхвърлен предявеният от Ф. М. Е. от гр. Търговище,
представлявана от адвокат Н. С. от с.гр., иск за промяна на лично, бащино и
фамилни имена на ищцата, като занапред същите да бъдат З.М.М.. Решението
е постановено при участието на Община Велинград и РП – Търговище.
Срещу това решение е постъпила жалба от ищцата, чрез адвокат Н. С.. В
нея се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснованост на
решението, свързани с изводите на съда, че няма важни причини, които да
налагат промяната на имената. След като било установено, че ищцата е
позната именно с тези имена сред своите близки и вътрешно в себе си се
чувства християнка, то следва да се счита, че това са важни причини.
Следвало освен това да се има предвид и промяната в имената на нейния син.
Тя не целяла да въведе в заблуждение държавните органи.
Не се посочва какво точно се иска от съда. В съд.зас. адв. С. поддържа
жалбата и моли за решение, с което да бъде отменено обжалваното и да се
допусне исканата промяна.
Заинтересуваните страни – Община Велинград и РП – Търговище не са
изпратили отговор на жалбата.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи
следното: решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е
правилно. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към
мотивите на РС – Търговище по отношение на установените факти и правните
изводи.
Искът за промяна и на трите имена на ищцата, е предявен с мотивите, че
настоящите имена са турскоезични, а произходът й по начало е от българския
етнос. Ищцата се чувствала християнка и желае да носи българоезични имена.
Така я познавали в обществото, сред близки и приятели.
Както е видно от писмените доказателства, ищцата е родена с имената
Ф. М. Е., през 1971 г. По време на „Възродителния процес“, през 1984-1985 г.,
когато насилствено бяха променени имената на българските граждани от
турски произход и на тези с турскоезични имена, ищцата е била на 14-15
години. Тогава имената й са променени на С.М.М.. През 1989 г. се е
дипломирала като медицински фелдшер с тези имена и в дипломата й за
завършено образование фигурира това име – С.М.. В разпита й в съд.зас.
посочва, че поначало започнала работа с тези имена. Не си била върнала
турските имена след промените през 1990 г., но по-късно свекърът й я накарал
да ги смени. Никога не се представяла с турските си имена. В акта за раждане
(най-вероятно на сина й) била записана като С..
От разпита на свидетелите, водени от ищцата се установява, че пред тях
тя се представяла като З.. В самото начало обаче на разпита, свид. Х. казва
„Познавам Ф. от над 20 години“.
По делото има събрани и доказателства във връзка със съдебното
минало на ищцата. Видно е, че тя е осъждана за престъпление по чл. 309, ал. 1
от НК, във вр. с чл. 26 от НК през 2014 г. През 2018 г. е осъждана за
престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, 309, ал. 2, във вр. с чл. 26 от НК. През
2019 г. за престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.
През 2022 г. е осъждана за престъпление по реда на чл. 381, ал. 5, т. 1 от
НПК, като деянието е квалифицирано по чл. 316 от НК.
Има събрани доказателства, че не са й налагани ограничения и ПАМ по
ЗБЛД.
С оглед на тези факти, въззивният съд намира, както е посочил и РС –
Търговище, че действително личното самоопределение на лицето и желанието
му по религиозни или етнически причини да носи други имена, които да го
идентифицират със съответния етнос или религия, могат да се приемат като
важни.
В допълнение обаче към мотивите на РС – Търговище, въззивният съд
намира, че по отношение на религиозните причини, които се изтъкват, то
такива доказателства не са събрани. По начало в исковата молба такива не се
сочат, а се изтъкват едва в жалбата. По никакъв начин не се установи ищцата
каква религия изповядва, посещава ли християнски религиозни храмове.
Единственото, което съдът може да приеме е това, че ищцата силно желае да
смени имената си.
2
Съдът обаче не е убеден, че именно изтъкваните причини в исковата
молба са тези, поради което ищцата действително желае подобна смяна, с
точно тези имена. На първо място изобщо не се установи турскоезичните
имена да са причина на ищцата да се гледа с недоверие от колеги, близки или
пациенти, с които работи. На територията на област Търговище много голям
процент от гражданите са с такива имена, включително медицински кадри,
които се ползват с авторитет и с уважението на хората. Такива имена не могат
да се считат за неудобни по какъвто и да било начин.
Това, че ищцата се представя пред някои от приятелите си с името З., не
я е направило известна в обществото с това име, още по-малко това се отнася
за бащиното и фамилното име. Напротив, фактът, че дипломата й за
завършено медицинско образование е с имената С.М., я прави известна в
обществото именно с това име. Тя го е ползвала няколко години и то в
съзнателната си възраст, като пълнолетна. Не на последно място следва да се
коментират и показанията на единия свидетел, който започва с изречението
„Пазнавам Ф.“. Ако ти познаваш даден човек 20 години с едно име, нормално
е да кажеш първосигнално именно него. Ако той наистина познаваше ищцата
с името З., щеше да каже познавам З.. Това са дълбоко вкоренени навици и
човек трудно би могъл да ги избегне. Именно те показват истината за начина
на общуване.
От друга страна, ако ищцата действително държеше на български имена
само поради причините, които изтъква, то тя би могла да си върне имената,
които е носила преди това и с които действително е била известна сред хората
докато е учила и работила.
Не на последно място смяната и на трите имена, без да се съобразява, че
бащиното и фамилното име се определят по закон от имената на баща й, влиза
в конфликт с нормата на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР. Тези правила са въведени с
легитимна цел – установяване и публично оповестяване на семейната връзка,
с оглед нормалната и лесна идентификация на самоличността на физическите
лица, като братята и сестрите следва да имат еднакви бащино и фамилно име
при раждането си. И изключенията от спазването на тези правила би следвало
да бъдат много редки, при наличието на наистина важни причини, които да не
влизат в конфликт с обществения интерес и защитаваните легитимни цели на
закона.
С оглед богатото съдебно минало на ищцата, с оглед и на това, че се иска
коренно различна промяна в имената, а не с такива, с които действително е
била известна в минал момент, съдът намира, че искането не е съобразено с
обществения интерес. Ищцата безспорно има интерес, заради съдебното си
минало да иска толкова драстична промяна. Още повече, че се касае до
осъждания, които са отпреди 2 до 10 години назад във времето и не са малко
на брой. Това е личен интерес, който е важен за самия субект, но влиза в
конфликт с обществения. Защото важните причини за промяна, за които
говори чл. 19, ал. 1 от ЗГР следва да бъдат съобразени не само с личния
интерес, но и с обществения. Правото на личен и семеен живот действително
е важно, но и при упражняването му винаги следва да се спазва определен
3
баланс и с обществения интерес.
Заявената и желана промяна в имената на ищцата по точно този начин,
според въззивния съд нарушава този баланс.
С оглед на това искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Решението на РС – Търговище е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
По разноските. Такива се следват на въззиваемите, но от тяхна страна
няма направени такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 171 от 24.04. 2024 г., по гр.д. № 572/ 2023
г., КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4