РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Търговище, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Е. Ив. Д.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530100826 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно съединени установителни
искове за съществуване на вземане с правно основание на осн. чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 232,ал.2 от ЗЗД.
Ищецът МБАЛ Търговище АД ЕИК *********, представлявано от д-р И. С.,
действащ чрез юрисконсулт Г. П. твърди в исковата молба, че между него и ответника
„ДРАГАНОВ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Търговище, представлявано от Д. Д. е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор за наем от 21.04.2020г., влязъл в сила на
01.05.2020г., по силата на което ответникът инсталирал и експлоатирал седем бр. автомати
за топли напитки в сградата на МБАЛ, като съгл. договора наемателят е бил задължен да
заплаща месечен ваем в размер на 420лв. с ДДС до 10-то число на текущия месец, както и да
заплаща консумираната електрическа енергия от автоматите до 10-то число на следващия
месец.Излага още, че от 01.07.2021г. броят на автоматите бил намален на шест броя и
месечният наем бил уговорен в размер на 360лв. с ДДС, платим до 10-то число на текущия
месец. Сочи се, че ответникът не изпълнявал редовно задълженията си да заплащане
уговорения наем и консумативи по договора като за периода м.юли 2020г. – м.декември
2023г. вкл. непогасената сума за наем е в размер на 11520лв.Твърди, че ответникът не е
заплащал редовно и дължимите суми за електроенергия в периода м.май 2020г. –м.май
2021г.; за м.август 2021г.; за периода м. октомври 2021г.-м.декември 2021г. вкл. и за периода
м. май 2022г. до м. ноември 2023г. вкл., дължими до 10-то число на следващия месец, като
общия размер на неплатена електроенергия възлиза на 8031,88лв.С оглед неизпълнението
на задълженията по договора от страна на ответника, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№ 332/2024г. по описа на РСТ,
1
оспорена от длъжника, поради което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящите установителни искове за съществуване на посочените вземания,
претендира законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-07.03.2024г. и
разноските в заповедното и в исковото производство. В съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца юрисконсулт Г. П. поддържа исковете и пледира за уважаването им,
претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ
чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.Ц. И.-ТАК, предявеният иск се
оспорва като неоснователен, като излага твърдения за неизпълнение на задълженията на
самия ищец, като се сочи, че ищецът не е предоставил средство за търговско измерване, с
което да се отграничи електроенергията, консумирана от автоматите от тази, консумирана от
ищеца, а освен това ищецът неправомерно прекъснал електрозахранването на автоматите и
не давал достъп на ответника до тях за да ги поддържа, поради което иска отхвърляне на
претенциите изцяло, като въвежда и възражение за изтекла погасителна давност за част от
вземането; признава, че е налице сключен договор за наем между страните; претендира
разноски.В съдебно заседание процесуалният представител на ответника адв.И.-ТАК
поддържа въведените възражения като излага, че спорът касае използваната електроенергия
от машините, като е направил доказателствено искане по чл. 176 от ГПК, с цел установяване
на обстоятелството има ли монтирани СТИ на автоматите за топли напитки, кой ги е
монтирал и на чие име е партидата за тях, което искане съдът е оставил без уважение.В хода
на устните състезания процесуалният представител на ответника оспорва исковете,
поддържа възражението си за погасяване на част от задълженията по давност и пледира за
отхвърляне на исковете, претендира разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните по делото за това, че на 21.04.2020г. са сключили договор
за наем.Видно от съдържанието на договора, представен по делото, ищецът, като наемодател
е предоставил на ответника-като наемател правото да инсталира и експлоатира седем бр.
автомати за топли напитки, разположени в сградата на МБАЛ Търговище, срещу месечен
наем от 420лв.с ДДС-чл.1, а договорът влиза в сила от 01.05.2020г. и се сключва за срок от
две години, а след изтичането на този срок и в случай, че никоя от страните не е направила
постъпки за прекратяването му, договорът се подновява за същия срок-чл.2. В раздел II на
договора за уговорени правата и задълженията на страните, като наемателят е задължен да
даде възможност за електрозахранване, да не пречи на другата страна да експлоатира,
зарежда и ремонтира автоматите на място, както и да не ограничава свободния достъп до
автоматите на клиентите, а наемателят се е задължил да ползва помещението по т.1 или
частта му, където са разположени автоматите само за дейности, свързани с експлоатацията
им, да монтира към автоматите уреди, които да измерват консумираната електрическа
енергия, да заплаща на наемодателя ежемесечно сумата за ваем авансово до 10-то число на
месеца, а изразходваната електрическа енергия –до 10-то число на следващия месец.В
договора е уговорена и неустойка за забавено плащане в размер на законната лихва за всеки
ден просрочие-раздел III, т.4, като изрично е уговорено, че при забавено плащане повече от
30 дни собственикът може и едностранно да прекрати договора, а в раздел III са уговорени
общите условия по договора. Не е спорно между страните по делото, че договорът е
2
подписан от страните.От приложените от ищеца фактури е видно, че същите са издавани
както за дължимия наем, така и за консумираната електрическа енергия ежемесечно. От
писмено изявление на ищеца рег № 28-00-573/20.12.2023г. до ответника, връчено на
последния на 15.02.2024г. по реда на чл. 50,ал.4 от ГПК, удостоверено от нотариус П. А. с
район на действие РСТ се установява, че ищецът е уведомил ответника, че на осн. раздел II
т.4,изр. второ от договора, съдържащ правото на наемателя едностранно да прекрати
договора при забавено плащане повече от 30дни, считано от 25.02.2024г. наемодателят
прекратява договора с наемателя.Изявлението съдържа и покана до наемателя в срок до
25.02.2024г. на посочена Б. сметка наемателят да заплати дължимите суми на обща стойност
20 048,52лв.
От заключението по назначената СИЕ, неоспорено от страните, което съдът
кредитира като обосновано, безпристрастно и отговарящо на поставените задачи, както и от
разясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че по процесния договор
ищецът е издавал ежемесечно фактури за наем, както и за електроенергията, дължима от
ответника, като посочените фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца, но не и в
счетоводството на ответника, който не ги е представил в собственото си счетоводство, а
относно размерите на задълженията, вещото лице е установила, че дължимите суми за наем
са в размер на 11 520лв., а тези за електроенергия са в размер на 8031,88лв.
От показанията на св.В. Р. М.-П.-счетоводител в МБАЛ Търговище се установява, че
всяка от машините има индивидуален електромер, показанията на който се засичат и
записват от ел. техник в болницата и се отразяват в счетоводството, като общия размер на
изразходваната за месеца електроенергия от машините се умножава по единичната цена за
квт, а ако има начислени компенсации за болницата, такава компенсация се приспада и от
сумата за плащане на наемателя.Свидетелката твърди още, че идвал представител на
ответното дружество, който вземал събраните фактури, подписвал един екземпляр, който
оставал в счетоводството, а плащането се извършвало от ответника избирателно, като едни
фактури били заплащани, а други задържани.Св. И.Д.И. - ръководител направление
„Административно стопански дейности“ в МБАЛ Търговище твърди, че машините на
ответника са с поставени електромери от предходен договор между страните, а отчитането
на електроенергията се извършва ежемесечно до 25-то число като електротехниците минават
и засичат показанията на електромерите на всички наематели, като новите показания се
записват на лист, подаден от счетоводството, в който ежемесечно се отразяват показанията
последователно.Свидетелят не знае да е имало възражения от страна на представители на
ответното дружество по изпълнението на договора от страна на болницата.Свидетелят
твърди още, че към момента достъпът до машините е свободен, но същите са с прекъсното
електрозахранване от началото на тази година поради прекратяването на договора за
наем.Съдът, отчитайки обстоятелството, че свидетелите са служители на ищеца приема, че
следва да кредитира показанията им, като еднопосочни и отговарящи и на писмените
доказателства по делото.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 332/2024г. по описа на РС Търговище се
установява, че съдът е постановил в полза на настоящия ищец и против настоящия ответник
заповед за изпълнение № 153/08.03.2024г. за сумата от общо 19 551,88лв. главница за
неизплатени наем и електрическа енергия на автомати, разположени в сградата на МБАЛ,
ведно със законната лихва от 07.03.2024г. до изплащане на задължението, дължими по
3
договор за наем между страните от 21.04.2020г.; присъдени са и разноски в размер на
391,04лв., която заповед е оспорена от длъжника, обуславящо и правният интерес на ищеца
от предявяване на настоящите установителни искове за съществуване на посочените
вземания.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна
следното: Ищецът ангажира договорната отговорност на ответника за неизпълнение на
задължения за заплащане на наем и електрическа енергия по съществувало и прекратено
облигационно правоотношение въз основа на договор за наем помежду им от 21.04.2020г., за
които задължения ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК ,
оспорена от длъжника. Съгласно разпоредбата на чл. 232,ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен
да заплаща наемната цена и разходите, свързани с ползуването на наетата вещ. От събраните
доказателства по делото е установено, че ответникът, като наемател, не е изпълнил
задължението си да заплаща договорения наем в размер общо на 11 520лв. с ДДС и
консумирана електрическа енергия в размер общо на 8031,88лв. в срока на договора.
Основното възражение на ответника е за това, че е неясно кой е монтирал СТИ на
автоматите за топли напитки и как е отчитано консумираното от тях електричество, по които
възражения съдът приема следното: Видно от съдържанието на договора, в раздел II, т.2,
б.“в“ на договора изрично е уговорено задължение на наемателя-настоящ ответник, да
монтира СТИ във всеки автомат и такива са били монтирани.На следващо място, доколкото
наемателят ползва електрическа енергия от наемодателя, то в такива случаи наемателят има
качеството на присъединен външен потребител, който се захранва с електрическа енергия от
електрическите уредби и съоръжения на ползвателя- в случая МБАЛ и използваната от
наемателя електрическа енергия се измерва заедно с тази на ползвателя, съобр. Наредба
№.6/9.06.04г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителните мрежи, а чрез монтираните СТИ на автоматите, които
СТИ са собственост на ответника, се отчита реално потребената от тях електроенергия
ежемесечно, както е установено по делото. От събраните гласни доказателства по делото е
установено още, че наемателят не е оправял искания или възражения относно отчитането и
фактурирането на електроенергията по време на действието на договора. Поради това, съдът
приема, че възраженията на ответника в тази връзка са изцяло неоснователни.С оглед на
изложеното и доколкото е установено по делото, че ответникът не е заплатил дължими суми
за наем в размер общо на 11 520лв. с ДДС и консумирана електрическа енергия в размер
общо на 8031,88лв., съдът следва да се произнесе по въведеното от ответника възражение за
погасяване на част от вземанията по давност, като в тази връзка, приема следното: Съгл.
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, съгл. чл.111,б.“в“ от ЗЗД, с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични
плащания, а съгл. чл. 114,ал.1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като в случая се касае до задължения за наем и консумативи, попадащи
под разпоредбата на чл. 111,б.“в“ от ЗЗД установяваща тригодишен давностен срок. Видно
от съдържането на договора, сумите за наем са били дължими до 10-то число на текущия
месец, при което следва да се приеме, че това е датата, на която вземането за месечния наем
е ставало изискуемо и което се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок.Така,
от доказателствата по делото е видно, че вземанията за наем за периода от м. юли 2020г.(ф-
4
ра № 23185/07.07.2020г.) до м. февруари 2021г.(ф-ра №23927/10.02.2021г.) на обща стойност
3360лв. са погасени по давност към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК
на 07.03.2024г.Що се отнася до вземанията за неплатена електроенергия, доколкото падежът
на задълженията е уговорен до 10-то число на следващия месец и това е датата на
изискуемост на всяко такова задължение, то съдът приема, че вземанията за електроенергия
за периода от м.юни 2020г. (ф-ра №23109/22.06.2020г.) до м. януари 2021г.(ф-ра
№23826/21.01.2021г.) на обща стойност 1404,41лв. са погасени по давност към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 07.03.2024г. и по отношение на тези суми
възражението е основателно. С оглед на изложеното, съдът приема, че предявените
установителни искове за съществуване на вземания по процесния договор, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 153/08.03.2024г. по ч.гр.д.№ 332:2024г.
по описа на РСТ са частично основателни и доказани до размер от 8160лв. с ДДС за
неплатен наем и до размер от 6627,47лв. за ползвана електрическа енергия и следва да бъдат
уважени до тези размери, ведно със законната лихва от 07.03.2024г. до изплащане на
задължението, а за разликата над 8160лв. до пълния предявен размер от 11520лв. за наем и
над 6627,47лв. до пълния предявен размер от 8031,88лв. за електричество, следва да се
отхвърлят, като погасени по давност, на осн. чл.422,ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл. 232,ал.2 от ЗЗД и чл. 111,б.“в“ от ЗЗД.
По разноските: С оглед изхода от спора съдът приема, че всяка от страните има право
на разноски съобр. уважената, респ. отхвърлената част от исковете, при което от
направените от ищеца разноски в размер общо на 1086,83лв. държавна такса в исковото и в
заповедното производство и депозит за вещо лице, има право на разноски по съразмерност в
размер на 821,64лв., а ответникът, съобразно отхвърлената част от исковете от направените
разноски в размер на 1300лв. адвокатско възнаграждение има право на разноски в размер на
312лв. по съразмерност, поради което и след компенсация, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в размер на 509,64лв., на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза на МБАЛ
Търговище АД ЕИК *********, представлявано от д-р И. С., действащ чрез юрисконсулт Г.
П., против „ДРАГАНОВ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Търговище, ул.“Паисий“, № 4,ет.4,ап.3,
представлявано от Д. Д., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
153/08.03.2024г. по ч.гр.д.№ 332/2024г. по описа на РСТ за сумата от 8160лв. с ДДС за
неплатен наем по договор за наем от 21.04.2020г., сключен между страните, ведно със
законната лихва от 07.03.2024г. до изплащане на задължението и за сумата от 6627,47лв. за
консумирана електрическа енергия, ведно със законната лихва от 07.03.2024г. до изплащане
на задължението, като за разликата над 8160лв. до пълния предявен размер от 11520лв. за
наем и над 6627,47лв. до пълния предявен размер от 8031,88лв. за електричество, отхвърля
исковете, като погасени по давност, на осн. чл.422,ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл. 232,ал.2 от ЗЗД и чл. 111,б.“в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ДРАГАНОВ“ ЕООД ЕИК ********* гр.Търговище, ул.“Паисий“, №
5
4,ет.4,ап.3, представлявано от Д. Д. да заплати на МБАЛ Търговище АД ЕИК *********,
представлявано от д-р И. С. разноските в настоящото и в заповедното производство в
размер на 509,64лв., определени по съразмерност и компенсация, на осн. чл. 78,ал.1 и ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6