РЕШЕНИЕ
гр.София, 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, 15 въззивен състав в публичното заседание на двадесет и пети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Татяна Асенова и прокурора Деян Захариев като разгледа докладваното
от съдия Маринкова ВНОХД №3420 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид:
С
присъда от 12.07.2017 г. по НОХД №19443/2016 г., СРС, НО, 105 състав е признал
подсъдимия И. Н.Т. за виновен по обвинението за извършено от него престъпление
по чл.324, ал.1 от НК, за което му е наложил наказание глоба в размер на 300
лева.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от
упълномощения защитник на подсъдимия- адв.С.С., в които твърди, че присъдата е
неправилна и незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Сочи, че протоколът от
съдебното заседание, по време на което е прочетена присъдата по делото, не е
подписан от съдебен секретар, което счита за съществено процесуално нарушение,
водещо до основание за отмяна на присъдата на формално основание и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Излага подробни съображения в
тази насока и цитира и съдебна практика. Алтернативно излага съображения за
недоказаност на обвинението, като прави подробен анализ на събраните по делото
пред СРС писмени и гласни доказателства, излагайки становище за неправилен
такъв от страна на първата инстанция.
Иска
от въззивния съд да отмени присъдата на СРС и да постанови нова, с която да
признае подсъдимия Т. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.324, ал.1 от НК.
В
жалбите не се правят доказателствени искания.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия и на свидетели по съществото на спора,
както и изслушването на заключения. Следва обаче да бъде изискан от СРС
представянето на екземпляр от протокола от съдебното заседание проведено на
12.07.2017 г. от СРС, НО, 105 с-в по НОХД №19443/2016 г., извлечен от
електронната система на съда във варианта, който е бил присъединен в тази
система, като следва да бъде призована за изслушване пред въззивния съд и
секретаря взел участие в това съдебно заседание, а именно- Е.Д.. Следва също
така да бъде изискана справка от ИААА относно това дали при тях или в друга
институция се съхраняват пътните книжки
на таксиметровите автомобили за предходни, отминали години и в случай, че е
така да бъде предоставена пътната книжка /в оригинал или заверен препис/ за
2016 година /месец август 2016 г./ на лек таксиметров автомобил Хюндай, модел
Соната с ДК №********Следва да се изиска също така и справка от ИААА относно
това дали подс.И. Н.Т. е подавал документи за полагане на изпит, респ. явявал
ли се е на такъв за придобиване на удостоверение за психологическа годност и за
водач на лек таксиметров автомобил след 17.03.2012 г. до периода месец август
(включително) 2016 г., като и в случай, че е подавал документи и се е явявал на
такива изпити в този период, да бъде посочено кога е станало това, както и
какъв е резултатът от тези изпити с прилагане на препис от съответните
документи, удостоверяващи тези обстоятелства.
В съдебното заседание пред въззивната
инстанция защитникът на подсъдимия Т.- адв.С. моли
въззиния съд да отмени първоинстанционната присъда, тъй като счита, че не са
налице каквито и да е било доказателства подсъдимият да е осъществявал
таксиметрова дейност на процесната дата. Съгласно Наредба 34 за таксиметров
превоз на пътници, таксиметров превоз представлява превоз на един и повече
пътници срещу заплащане по предварително зададен от пътника или пътниците
маршрут. Сочи, че на процесната дата подс.Т. след като е отремонтирал повредата
на процесния автомобил е тръгнал към халите, да го предаде на Д.Р., който е
титулярният водач на таксиметровия автомобил, а съответно таксиметровият
автомобил е собственост на съпругата на св.Р., като в този момент на автомобила
е била поставена табела „не работи“. В автомобила не е имало пътник.
Разпитаните на ДП полицейски служители твърдят, че светлинните индикатори са
светели в зелено, а в съдебното производството единият полицейски служител не е
помнел абсолютно нищо. Показанията на другия полицейски служител са били
изключително лаконични и елементарни. В този смисъл счита, че не са налице
доказателства, че светлинните индикатори на автомобила са светели в зелено, а
даже и да се приеме, че са светели в зелено, това не е достатъчно убедително
доказателство, единствено и само това, че водачът е осъществявал таксиметров
превоз на пътници. Липсва приложен дневен отчет от фискалния апарат на
автомобила, като счита, че това би било най-сигурното писмено доказателство, че
през този ден е извършван превоз на пътници със съответния автомобил. Сочи, че
е изложил и допълнителни подробни аргументи в допълнението си към жалбата,
които поддържа. В този смисъл моли съда да отмени първоинстанционната присъда и
да оправдаете подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
По отношение на доводите за съществен порок, допуснат в производството пред
първоинстанционния съд, релевирани в жалбата, подчертава, че няма да излага
съображения, тъй като този порок е бил отстранен в предходното съдебно
заседание. По отношение на новопостъпилото писмено доказателство посоча, че от
него също се установява, че подсъдимият Т. нито някога е упражнявал, нито има
намерение някога да упражнява таксиметрова дейност, тъй като в справката се
сочи, че и към момента той няма издадено удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил.
Подсъдимият И.Т. заявява, че няма какво да добави. Придържа се към казаното от адвоката му.
Прокурорът при СГП оспорва
жалбата. Намира първостепенната присъда за правилна и законосъобразна. Подчертава,
че СРС подробно е обсъдил защо намира обвинението за доказано по безспорен
начин. Счита, че на база събрания доказателствен материал се извежда изводът,
че именно подсъдимият е управлявал таксиметровия автомобил, като е извършвал
такава дейност и към момента на инкриминираното деяние, видно от справките,
включително и приобщената пред въззивния съд е, че не е имал необходимите
удостоверения за това и положен изпит за психологическа годност.
Поради тези съображения намира, че първостепенната присъда е правилна и
следва да бъде потвърдена. Намира липсата на подпис в единия от протоколите на
секретар, че не е процесуално нарушение от категорията на съществените, което
би могло да доведе до отмяна на присъдата. Установено е безспорно, че същата е
участвала в предходни съдебни заседания. Потвърждава в съдебно заседание, че е
участвала в заседанието и е изготвила протокола, потвърдено и разписано от нея.
В правото си на последна дума подс.Т. заявява, че се придържа към казаното от адвоката и желае да бъде оправдан. Акцентира, че
защитникът му много добре е посочил това, че той никога не е и не мисли да
управлява таксиметров автомобил.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и служебно
провери правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
За
да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия
ред, в рамките на който е събрал и обсъдил следните доказателства и
доказателствени средства: обяснения на подсъдимия, показания на свидетелите: П.З.П.(полицейски
служител от 02- РУ- СДВР- гр. София), И.Х.Т. (полицейски служител от 02- РУ-
СДВР- гр. София), Д.Т. Р.(таксиметров шофьор в „0,кей С.“), В.М.К. (брат на
подсъдимия), А.Г.Г.(таксиметров шофьор в „О,кей С.“). Пимени доказателства и
доказателствени средства: писмо от „О,кей С.“ с копие от франчайз договор № ХС-
244- 3/ 27.05.2013 г., както и писмо от ОПП- СДВР с приложена справка относно регистрацията на МПС с per. № *******, писмо от
ИА „АА“ с изх. № 10-00- 29- 113/08.03.2017 г., удостоверение за брак и акт за
раждане, справка за съдимост на подсъдимия Т. с приложени бюлетини за съдимост
и др. писмени доказателства.
Пред
настоящата съдебна инстанция бе разпитана като свидетел по делото Е. Д.
участвала като съдебен секретар по делото пред първата съдебна инстанция в
съдебно заседание, проведено на 12.07.2017 г. като бе изискана и допълнителна
справка от ИААА.
Въззивният
съд счита, че вътрешното убеждение на СРС по фактите е формирано на основата на
правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като в хода
на производството пред въззивната инстанция бяха събрани нови доказателства,
които обаче не доведоха до промяна на фактите и обстоятелствата, приети за
установени от първостепенния съд.
Възприетата
от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната
инстанция, като не са налице основания за промяна във фактическите изводи на
първостепенния съд, нито има основание за различна оценка на събрания по делото
доказателствен материал- направените от първостепенния съд фактически
констатации, както и оценката на доказателствения материал дадени от този съд,
изцяло се споделят от настоящата въззивна инстанция. Въз основа на събраните в
хода на досъдебното и съдебното производство доказателства и доказателствени
средства, първостепенния съд е приел за установена следната фактическа
обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния съд и не следва да бъде
променяна, а само допълнена в следния смисъл:
Подсъдимият
И.Н.Т. е роден на *** г. в гр. Видин, българин, български гражданин, ЕГН **********,
осъждан, с постоянен адрес: ***.
На
04.08.2016 г. около 19:50 часа в гр. София, на кръстовището на бул.“Княгиня
Мария Луиза“ и ул.„Козлодуй“, с посока на движение от ул.„Клокотница“ към
бул.„Сливница“- пл.„Лъвов мост“ свидетелите И.Х.Т. и П.З.П.били дежурни полицай
при 02- РУ- СДВР- гр. София. В качеството си на такива спрели за проверка лек
автомобил, марка „Хюндай“, модел „Соната“, с per. № *******, оборудван
като таксиметров автомобил за извършване на таксиметрова дейност, със стикери,
с надписи на фирма „О,кей Супер Транс“, с включен и светещ индикатор
„свободно“.
При
проверката полицейските служители установили, че автомобилът се управлява от
подсъдимия И.Н.Т.. Полицейските служители установили, че подсъдимият упражнявал
професията „шофьор на таксиметров автомобил“, като извършвал таксиметров превоз
на пътници, без да има за това съответната правоспособност, респективно без да
притежава Удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил“ и „Удостоверение
за психологическа годност“, изискуеми съгласно чл.18, т.3 и т.5 от Наредба № 34
от 6 декември 1999 г. За таксиметров превоз на пътници, издадена от
Министерството на транспорта 06.12.1999/ обн. ДВ бр. 109/ 14.12.1999 г., изм.
ДВ бр. 99/ 08.12.2006 г/.
При
спирането му и извършената проверка, подс.Т. издал от работещия касов апарат на
автомобила 1 бр. касов бон с регистрирана първоначална такса от 0,70 лв., който
предал на полицейските служители с протокол за доброволно предаване, като
отбелязал в протокола, че касовият бон е от автомобила, който е управлявал. По
време на проверката в автомобила нямало клиенти. Подс.Т. бил задържан със
заповед по ЗМВР за срок от 24 ч. считано от 19:50 ч. след което бил освободен в
20:30 ч.
Въпреки
опитите на първата инстанция да издири и установи пътната книжка на автомобила,
същата така и не е била открита и предоставена нито от подс.Т., нито от лицето,
което твърди да е управлявало автомобила като таксиметров такъв по това време-
св.Д.Р..
Видно
от изисканата от въззивния съд справка от ИААА, пътните книжки на
таксиметровите автомобили се съхраняват от превозвачите за срок от 5 години,
като видно от друго писмо на ИААА, изискано от СРС, за инкриминирания период
инкриминираният автомобил е бил включен в списък към Удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз, издаден на фирма О‘кей С.“, с
оглед на което е посочено, че за данни относно водачите и дневните отчети на
процесния автомобил следва да бъде потърсена информация от тази фирма. В тази
връзка и с писмо от фирма „О‘кей С.“ с посочили, че автомобилът е собственост
на Д.Х.Н./съпруга на св.Д.Р./, а регистриран водач на въпросния лек таксиметров
автомобил е свидетелят А.Г., като според справките от О‘кей С., А.Г. продължава
да се води регистриран водач на процесния лек таксиметров автомобил и към юни
месец 2017 г. Изрично са посочили също така, че относно дневника за финансовите
отчети на автомобила, следва да се изиска информация от регистрирания водач на
лекия таксиметров автомобил- А.Г.. Последният обаче не е могъл да предостави
тези документи.
От
писмото получено пред въззивния съд се установява още, че подс.И.Т. не се е
явявал на психологическо изследване в периода от м.август 2016 г. до 17.03.2017
г.. За период 2010- 2019 г. същият има едно регистрирано явяване на
психологическо изследване на дата 04.01.2019 г., след което му е било издадено
удостоверение за психическа годност по чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДвП.
Установява се още, че за подс.Т. няма данни за явяване на изпит и за издаване
на удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил изобщо до този момент.
На И.Т. е било издавано удостоверение за психологическа годност за водач на лек
таксиметров автомобил под №83498 от 17.03.2009 г., което е с 3 годишен срок на
валидност- т.е. до 17.03.2012 г., поради което и към 04.08.2016 г. не е било
валидно.
Установява
се още, че на подс.И.Т. е било издавано в България СУМПС №********* от ОПП-
СДВР за водач на МПС категория „В“, „АМ“ ма 18.07.2008 г., с валидност до
18.07.2018 г., като същото е със статут унищожен- причина- подмяна/замяна в
чужбина от дата 13.10.2015 г.
Така приетата от първостепенния съд фактическа
обстановка, се споделя изцяло и от въззивния такъв, който намери за необходимо
само да допълни и детайлизира същата.
Тази фактическа обстановка е установена от първата
инстанция на базата на правилен, логичен и подробен анализ на събраните по
делото доказателства. Този анализ е съобразен с правилата на формалната логика,
като доказателствата са анализирани без да бъдат изопачавани, а съдът е обсъдил
поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото гласни и писмени доказателства-
както обвинителни такива, така и защитни такива, като е изложил и подробни
съображения кои от тях кредитира и кои не, в кои части и по какви съображения.
Анализът на доказателствата се споделя изцяло и от въззивния съд, който не
намира за необходимо да преповтаря поради тази причина същите съображения.
Следва единствено да бъде даден отговор на изрично
направените в жалбата възражения.
Така на първо място правилно първата инстанция е дала
вяра на показанията на полицейските служители, а не на тези на свидетелите, поискани
от защитата и от подсъдимия. Това е така, тъй като не са събрани доказателства
по делото за наличието на каквото и да е било причина свидетелите- полицейски
служители да са пристрастни или заинтересовани по някакъв начин от крайния
изход на делото, да познават подсъдимия или да са в лоши отношения с него и да
са искали по този начин с поведението си и показанията си да му навредят.
Същите освен това са категорични в показанията си, дадени на ДП и приобщени към
доказателствения материал по делото по надлежния ред, че автомобилът е бил с
работещи светлинни индикатори в зелен цвят /режим свободен/, както и със
светеща табелка „Такси“, независимо, че в автомобила не е имало клиенти. Нито
един от тях не сочи където и да е било на автомобила да е имало поставена
табелка „не работи“, както и че табелката „Такси“ на покрива на автомобила не е
била покрита с т.н.л „чокъл“- парче плат. Особено категоричен по всички тези
въпроси, включително и по време на разпита пред съда е бил св.П.П., който е
имал доста добър спомен за случилото се и подробно е разказал включително е
обяснил и причината да бъде спрян за проверка процесния автомобил, независимо,
че в него не е имало клиенти. Категоричен е бил също така св.Петров, че
касовият апарат на автомобила е бил включен, като не е спестил и това, че
именно те- полицейските служители са накарали подсъдимия да изкара фискален бон
от него, като потвърждение на това, че касовият апарат е бил включен, както и
че не са вадили дневен отчет и не са проверявали такъв на касовия апарат. За
това как е изкаран фискалния бон показанията на св.П.се потвърждават и от
обясненията на подс.Т., който единствено отрича при проверката и спирането му
касовият апарат да е работил. Съдът не даде вяра на тези негови обяснения, като
взе предвид и факта, че към момента, в който той е издал фискалния бон и го е
предал с протокол за доброволно предаване той не е направил никакво възражение
в тази насока, нито твърди полицейските служители да са го принудили по някакъв
противоправен начин да стори това. Не твърди също така полицейските служители
да са имали или да са посочили пред него някаква причина да го задържат за
управление на таксиметров автомобил без да притежава необходимите за това
документи, различна /и евентуално користна такава/, от тази сочена от самите полицейски
служители, а именно- че подс.Т. действително е управлявал лек таксиметров
автомобил в работещ режим без да притежава изискуемите за това документи. В
този смисъл и според въззивния съд е нелогично те да дават такива показания
само, за да навредят на подс.Т., тъй като не се установява да имат някаква
изгода от същото.
От друга страна това, че св.И.Т.- другият полицейски
служител не е имал ясен спомен за случая по време на съдебното следствие, е
повече от нормално като се има предвид изминалия период от време, както и многобройността на случаите в
тяхната професионална практика. Нещо, което изрично е посочил и първостепенния
съд. При прочитане на показанията му обаче той е бил категоричен, че
прочетеното са негови показания, както и че потвърждава изцяло същите. Освен
това заявеното от И.Т. на ДП като цяло кореспондира с показанията на св.П.П.,
дадени пред СРС относно случая, което сочи на достоверност на показанията и на
двамата, но на различни паметови способности на свидетелите. Нещо повече- по
време на разпита си пред съда, св.П.дори е посочил, че има спомени подс.Т. да
си е подавал документи за таксиметров шофьор, но да не е успял да си извади такива. На практика от справките
от ИААА се установява, че действително подс.Т. е имал издадено преди време
удостоверение за психологическа годност
за водач на лек таксиметров автомобил, но така и не си е подавал никога
документи и не е успял да се снабди с удостоверение за водач на таксиметров
автомобил, респ. издаденото му в миналото удостоверение за психологическа
годност за водач на лек таксиметров автомобил е било с изтекъл срок на
валидност към онзи момент. Св.П.не би имало как да знае тези обстоятелства, ако
те не са му били споделени от подс.Т. при проверката и задържането му, което
също сочи на достоверност на показанията му. Същевременно именно тези справки
от ИААА опровергават и версията на защитата и на подс.Т., че той никога не е имал
намерение и не е управлявал таксиметров автомобил. Точно обратното- сочат на
желание на същия да извършва такава дейност, тъй като както през 2009 г., така
и през 2019 г. се е явявал на изпит за психологическа годност и му е било
издавано удостоверение за психологическа годност за водач на лек таксиметров
автомобил, но никога не му е било издавано
удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил- какви са причините
за това, по делото не се установява и дали подс.Т., но повече от очевидно е, че
получаването на удостоверение за психологическа годност сочи на желание на
същия да се занимава с тази дейност. Разбира се желанията сами по себе си не са
и не могат да бъдат престъпни. Въпросът е в случая, че и на база показанията на
полицейските служители се установява, че подс.Т. е реализирал на практика тези
свои желания и е извършвал практически таксиметрова дейност на инкриминираната
дата. Факта, че в автомобила не е имало клиент не променя този извод, тъй като
такава се осъществява не само при наличие на клиент в таксиметровия автомобил,
но и когато последният бива управляван в готовност да превозва клиенти- с
работещи светлини в режим „свободно“, със светеща табела Такси и с включен, а
дори и без включен касов апарат, и при наличие на рекламни материали за
извършване на таксиметрова дейност- т.е. в режим на готовност да се поемат и
обслужат клиенти, какъвто е и настоящия случай.
За да кредитира показанията на полицейските служители, а
не тези на другата група, обслужващи и според въззивния съд защитната версия на
подс.Т., въззивният съд взе предвид и следното- нито едно от лицата, които са
твърдели пред първата инстанция, че са управлявали процесния лек автомобил като
таксиметров такъв и са извършвали такава дейност с него, не са могли да представят
пред съда нито пътната книжка на автомобила, нито дневника за финансовите
отчети на автомобила за инкриминирания период- св.Г. с аргумента, че е
управлявал автомобила за съвсем кратко време, а св.Р.с твърдението, че не
съхранява тези документи у себе си, тъй като те „отивали“ в ДАИ. Последното
категорично е опровергано както от фирмата към която е бил регистриран за
извършване на таксиметрова дейност процесния автомобил- О‘кей С., така и от
ИААА- всички те твърдят и са категорични, че съгласно закона всички тези
документи се съхраняват от самите превозвачи, респ. от таксиметровите шофьори
за срок от 5 години, а не от ИААА- т.е. водачите на таксиметрови автомобили не
предават въпросните документи в ИААА, което означава, че непредставянето на
същите не се дължи на обективна пречка от страна на св.Р., а на очевидното му
нежелание да стори това, доколкото и ако бе представил същите, би се
опровергала и поддържаната както от него, така и от подс.Т. версия, че
предходните дни автомобилът е бил на ремонт и с него не е била извършвана
таксиметрова дейност.
Показанията на тази втора група свидетели, сред които
освен св.Р.и св.Г. са и св.К. (брат на подсъдимия), включително и обясненията
на самия подсъдим, са обсъдени обстойно от първата инстанция и изводите, до
които е стигнала тя се споделят и от въззивния съд, поради което и не е
необходимо да бъдат преповтаряни. Следва единствено да се отбележи, че нито
подс.Т., нито св.К.- брат на подсъдимия са могли да представят каквито и да е
било убедително доказателства за това св.К. да работи във въпросната
гумаджийница в кв.Надежда, ул.Х.С., нито каквито и да е било убедителни данни
сочещи на това подс.Т. да ремонтира понякога, респ. да е ремонтирал в
конкретния случай процесния автомобил в тази гумаджийница. Той не твърди да
работи там на какъвто и да е било договор/граждански или трудов/, поради което
и не става ясно как и при какви условия прави това по принцип, респ. е сторил
това в конкретния случай- кой му позволява да ползва гумаджийницата за ремонт,
при какви условия и кога я ползва, плаща ли за това някакъв наем на собственика
или управителя на гумаджийницата, имат ли изобщо някакви финансови отношения
помежду си двамата след като подсъдимият твърди да ползва базата на тази
гумаджийница или не. За недостоверността на тези негови твърдения, съдът прави
извод и въз основа на заявеното от подс.Т., че дори не знае кое е собственик на
въпросната гумаджийница, нито дори може да назове името му, поради което и
всички други негови твърдения в тази връзка са несериозни. Същото важи и за св.К.,
който освен всичко друго е и брат на подс.Т. и логично е с показанията си да
обслужва неговата защитна версия. Св.Р.от
своя страна също е познат и приятел на подс.Т., в която връзка също логично и
житейски нормално е чрез своите показания да се опита да обслужи версията на
подс.Т., но прави впечатление, че не е запознат в детайли със случая, което
сочи, че явно заявеното от него е съгласувано с версията на подсъдимия, но не и
в пълнота. Така по време на допълнителния разпит на св.Р., последният е заявил,
че подс.Т. му е докарал автомобила някъде към 5- 6 ч. вечерта- т.е. 17-18 ч.,
като е посочил, че няма как да знае кога е бил задържан, като е посочил още, че
към този момент табелата „такси“ не е била покрита с нищо, а табелата „не работи“ не е била на
таблото. Същият така и не е могъл да даде обяснение по какви причини е станало
това, но повече от видно е, че няма как подс.Т. да е докарал автомобила на св.Р.към
сочения от него времеви период, тъй като той е бил спрян за проверка, респ.
задържан към 19:50 ч.- т.е. няколко часа след твърдяното от св.Р.време, като е
освободен /видно от заповедта за задържане на подсъдимия по ЗМВР/ към 20:30 ч.
С други думи няма как да му е докарал автомобила към 17-18 ч., както твърди
той, при това със закъснение към този момент, тъй като към този момент
автомобилът все още е бил у подс.Т.. Според твърденията на св.Р.уговорката им
да се срещнат с подсъдимия е била за късния следобед на инкриминираната дата,
като отново по твърдения на св.Р.подсъдимият бил закъснял. Дори и да се приеме,
че е имало такава уговорка между двамата, дори и да се приеме, че подс.Т. се е
срещнал със св.Р.към 17-18 ч.- т.е. със закъснения на инкриминираната дата, то
повече от очевидно е, че след това автомобилът е останал у подс.Т., който както
вече бе посочено е бил спрян от полицейските служители близо 2 часа по- късно
управлявайки същия този автомобил- към 19:50 ч., при това с всички видими
признаци на работещо такси. Всичко това сочи, че св.Р., макар и да се е опитал
да обслужи с показанията си защитната версия на подс.Т., не е бил запознат в
детайли със случилото се, поради което и няма как да изложи достоверни знания
по въпроси, които очевидно не са били коментирани с подсъдимия и които явно не
са се сторили от значение на лицата, за да бъдат изкоментирани и съгласувани
помежду им. Именно обаче тези
разминавания по детайли, при това съвсем не несъществени, сочат на
недостоверност на показанията на св.Р.относно причината, поради която
процесният автомобил се е намирал у подс.Т..
За разлика от тази група свидетели, полицейските
служители както вече бе отбелязано не се установява да са по какъвто и да е
било начин пристрастни или заинтересовани от крайния изход на делото. Това е
повече от очевидно и от показанията на св.Т., който съвсем добросъвестно е
заявил, че няма никакъв спомен от случая и не може да каже нищо повече от това,
което е казал по време на разпита си на ДП. Възраженията на защитата, че
показанията на полицейските служители – П.и
Т. от ДП са „copy
paste”- т.е. едно към едно като начин на изложение, съдът няма как да коментира,
доколкото към материалите по делото са приобщени чрез прочитането им единствено
показанията на св.Т., но не и тези на св.Петров, който за разлика от своя
колега е имал ясен и добър спомен за случилото се и не се е налагало да бъдат
прочетени показанията му от ДП. Освен това дори и тези твърдения да са верни,
това не води автоматично до недостоверност на показанията на двамата свидетели,
тъй като не те определят как да бъдат записани показанията им на ДП, нито има
данни двамата да са присъствали в едно и също помещение по време на своите
разпити, респ. единият да е разпитван в присъствието на другия и обратното.
Няма данни също така някой предварително и преднамерено да е записал нещо,
което да е дал на свидетелите само да подпишат. Освен това и след прочитането
им, св.Т. не е отрекъл тези свои показания- даже напротив- потвърдил ги е, като
същите дадени преди толкова време кореспондират като цяло с показанията на св.П.дадени
пред съда във връзка със същия случай- нещо, което сочи на достоверност на
показанията и на двамата- както тези на св.Т. от ДП, така и тези на Петров,
дадени пред съда.
Предвид това и възраженията, направени от защитата по
този въпрос, въззивната инстанция намира за неоснователни.
В
хода на въззивното производство не бяха събрани нови гласни доказателства
касаещи съществото на спора, нито бяха установени нови фактически
обстоятелства, а събраните писмени такива, според съда подкрепят тези, изискани
до този момент по делото, респ. са в подкрепа показанията на полицейските служители
и на обвинителната теза, а не обратното- както твърди защитата, като
съображения по този въпрос, съдът изложи по- горе при анализа на
доказателствата. Съдът няма основание да не кредитира така събраните по делото
пред въззивния съд писмени доказателства, като счита, че същите допринасят за
изясняване на обективната истина по делото в пълнота.
По
всички останали въпроси и анализа на другите доказателства, първата инстанция е
взела отношение, поради което и не се налага въззивният съд да преповтаря нейните
съображения, които споделя изцяло.
Досежно
разпита на св.Д., следва да се посочи, че въззивният съд изцяло кредитира
показанията й, като обективни и безпристрастни и поради това прие за безспорно
установено по делото, че именно тя е присъствала по време на съдебното
заседание като секретар протоколист, проведено на 12.07.2017 г. и именно тя е
изготвила и протокола от тази дата, съставен във връзка с делото, разглеждано
от СРС, но е пропуснала да подпише същия, което не се дължи нито на невъзможност
на същата да стори това, нито на недобросъвестно поведение, нито на факта, че
не тя е изготвила въпросния протокол. Пропуск, който бе отстранен от въззивния
съд, чрез преподписването на протокола от съдебния секретар, сторено лично от
нея пред въззивния съд.
Въз основа на така направения анализ на
доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е направил правилни правни изводи досежно
съставомерността на инкриминираното деяние, като го е подвел напълно законосъобразно
под състава на престъплението по чл.324, ал.1 от НК.
В
конкретния случай от обективна страна подсъдимият Т. е упражнявал таксиметрова
дейност - извършвал е превоз на пътници като таксиметров шофьор без да е
притежавал необходимата правоспособност за това, въз основа на документи,
удостоверяващи същата, а именно: удостоверение за водач на лек таксиметров
автомобил и удостоверение за психологическа годност съгласно изискванията на чл. 18, т. 3 и т. 5 от
Наредба № 34 за таксиметров превоз на пътници от 06.12.1999г. С други думи, той
не е притежавал документи, които е могъл да получи само след успешно полагане
на съответните изпити, предвидени в Наредба № 34 на министъра на транспорта,
каквито той не е бил положил и поради това не е имал специална правоспособност
за упражняване на таксиметрова дейност по превоз на пътници, независимо, че е
бил правоспособен водач на МПС. Първата инстанция е изложила подробни мотиви по
този въпрос, които не следва да бъдат преповтаряни и от въззивния съд, тъй като
същите са изцяло правилни и законосъобразни. Факта, че в автомобила не е имало
клиенти по време на проверката, респ. това, че не е иззет финансовия отчет за
деня от касовия апарат на автомобила, не сочи на неъстсавомерност на деянието
от обективна страна, тъй като упражняването на такава дейност е налице и тогава
когато не се води стриктна финансова отчетност, както и тогава когато
автомобилът е в готовност да превозва пътници- т.е. е на разположение за това,
макар и в конкретния момент в него да няма такива.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината- пряк умисъл. Подсъдимият Т. е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Подсъдимият Т. много
добре е знаел, че не е положил необходимите за това изпити и не притежава
съответните документи за извършване на таксиметрова дейност по превоз на
пътници- той не отрича това обстоятелство, т.к. не е разполагал с документите
удостоверяващи съответните обстоятелства, които се изискват по Наредбата за
упражняването на тази дейност. Той е знаел, че няма никакво право да превозва
пътници срещу заплащане с лек таксиметров автомобил. Независимо от това обаче,
подсъдимият Т. е решил да изкара доходи възползвайки се от тази дейност, напълно
съзнавайки, че няма право да извършва такава, като версията, която развива той
пред съда, и според въззивната инстанция е несъстоятелна и се опровергава от
останалите събрани по делото доказателства, нещо което подробно бе обсъдено
вече по- горе и поради това и не се налага да бъде преповтаряно, като и първата
инстанция е изложила достатъчно ясни и правилни доводи по този въпрос, които се
споделят и от въззивния съд.
Въззивната
инстанция прие, че причина за извършване на престъплението е ниската правна
култура на подсъдимия и незачитането от негова страна на нормите, уреждащи
правоотношенията свързани с упражняването на търговско занятие.
Възряаженията на
защитата за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото
от СРС свързани с неподписването на един от протоколите от съдебен секретар, не
се поддържат от защитата в хода по същество, с оглед отстраняването на този
порок от въззивния съд, поради което и не следва да бъдат обстойно коментирани.
Следва само да се посочи, че се касае за порок, който е отстраним и поради това
и не е самостоятелно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на първата инстанция, което бе сторено и в
конкретния случай.
При правилна
правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото
фактическа обстановка, първостепенният съд е индивидуализирал наказанието на
подсъдимия Т., като е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, доколкото и към
деня на инкриминираното по настоящето дело деяние, подсъдимият Т. не е бил
реабилитиран за предходни свои осъждания, поради което и правилно е
индивидуализирал наказанието на подсъдимия по реда на чл.54 от НК, налагайки му
по- леко предвиденото за този тип престъпление наказание, а именно- глоба
вместо лишаване от свобода, като е определил същата в максимален размер от 300
лв., посочвайки точно и коректно смекчаващите и отегчаващи отговорността на подс.Т.
обстоятелства. Следва само да се отбележи, че Т. има и множество нарушения по
ЗДвП, което го очертава като недисциплиниран водач на МПС по принцип, а това
сочи че правилно първостепенният съд е наложил на подс.Т. по- лекото от двете
предвидени наказания в максимален размер. Предвид това и в тази част присъдата
на СРС се явява правилна и законосъобразна, респ. не се налага изменение на
същата, чрез намаляване на наказанието, наложено на подс.Т..
При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи нейното отменяване или изменение, поради което
и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
Така мотивиран и
на основание чл.334, ал.1, т.3 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 12.07.2017 г. по НОХД №19443/2016 г.,
СРС, НО, 105 състав.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.