Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 17. 06. 2021 г.
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. д. № 5609 по описа на Софийския
градски съд за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна
жалба от ищеца в първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, седалище
и адрес на управление *** Б (въззивник) чрез процесуалния представител юрисконсулт А.К. срещу решение № 74255, постановено на 21. 04. 2020 г. от Софийския районен
съд, 138-и състав, по гр. д. № 26333 по описа за
2018 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд изцяло
е отхвърлил кумулативно съединени искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл. 79,
ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 ЗЗД за установяването на съществуване на вземания. Всеки от исковете е с цена
под 5 000 лева.
Въззивникът твърди,
че обжалваното решение е неправилно и постановено при нарушение на материалния
закон и на процесуалните правила. Поддържа, че ответникът всъщност е титуляр на
вещни права върху имота. Позовава се на чл. 153 от ЗЕ, който визира собственик
и титуляр на вещно право на ползване. Заявява, че са били представени
доказателства, които по безспорен начин доказват собствеността върху имота: бил
е представен акт за частна общинска собственост. Иска от въззивния
съд да уважи въззивната жалба, като отмени
обжалваното решение. Претендира
направените съдебни разноски и юрисконсултско
възнаграждение и в настоящото производство. С писмено изявление, постъпило
преди разглеждането на делото в открито съдебно заседание от въззивния съд, прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, както
и за реалното осъществяване на престацията.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответницата в първоинстанционното производство Б.С.К., адрес ***, ж. к. “*******(въззиваемa) чрез
процесуалния представител адвокат И.Д.. Твърди, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че ищецът не е
доказал ответницата да е била потребител на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 42 от Допълнителните разпоредби към ЗЕ. Заявява,
че представеният акт за частна общинска собственост и уведомително писмо от
Столичната община, район „Искър“, не установяват при условията на пълно и
главно доказване правото на собственост по отношение на процесния
недвижим имот. Поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение за
изтекла погасителна давност. Иска от въззивния съд да
потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 400 лева.
Третото лице помагач “Т.С.” ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
***, не предприема процесуални действия във въззивното производство.
Софийският градски съд, след като прецени
твърденията на страните и събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от заинтересовано лице чрез надлежно
упълномощен процесуален представител. Представен е документ за платена
държавна такса в необходимия размер. По
тези съображения жалбата е процесуално допустима.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за валидно
и допустимо. Относно правилността му приема следното.
Предмет на делото са четири кумулативно
съединени иска за установяването на съществуването на вземания за стойността на
предоставяната топлинна енергия, за стойността на осъществяваната услуга дялово
разпределение и за обезщетения за забава върху главниците за стойността на
топлинната енергия и за стойността на услугата дялово разпределение.
Претенциите са свързани със следния топлоснабден
имот: ап. 2, находящ се в град София, ж. к. „*******абонатен
номер 131494, за периода от 01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2017 г.
Началната материалноправна предпоставка за уважаването на предявените искове е установяването на валидно облигационно
отношение между ищеца и ответницата (въззивника и въззиваемата) за процесния
период на двете главни претенции (за стойността на предоставената топлинна
енергия и за стойността на услугата дялово разпределение). Предвид изрично оспорената с отговора на исковата
молба облигационна връзка, тежестта на доказването на тази начална
предпоставка е върху ищеца
(чл. 154, ал. 1 ГПК). По правното си
естество правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди
е договорно и произтича от писмен договор,
сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Съгласно приложимата към процесния период (от 01. 05. 2014
г. до 30. 04. 2017 г.) редакция на ЗЕ, битовият клиент, страна по въпросното
правоотношение, е клиент, който закупува енергия за собствени
битови нужди. Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия (чл. 153, ал. 1 ЗЕ). Предвид разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълкувателно дело № 2 от 2017 г. на Общото събрание на Гражданската
колегия на Върховния касационен съд, клиент на
топлинна енергия за битови нужди
би могъл да бъде и носителят
на облигационното право на ползване
на топлоснабдения имот, но при
условие, че е сключил отделен договор за закупуването
на топлинна енергия пряко с топлопреносното предприятие. Сключването на подобен договор подлежи на доказване
по реда на
ГПК, например с представянето
на данни за откриване на
индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното предприятие.
То обаче не се предполага
с установяването на самото ползване на топлоснабдения имот.
В дадения случай действително, както
твърди въззивникът, е бил представен документ, който
установява правото на собственост върху процесния
имот – акт № 769 за частна общинска собственост. Той обаче установява правото
на собственост на трето лице – Столичната община. Липсват данни въззиваемата (ответницата) да е придобила правото
на собственост или вещно право на ползване върху процесния
топлоснабден имот. Въззивникът
не е представил и доказателства за сключването на договор пряко с въззиваемата (ответницата) чрез представянето на
заявление-декларация за откриването на индивидуална партида на нейно име
(документът на л. 21 от исковото производство на районния съд не е подобно
заявление-декларация, в него липсва името на въззиваемата
и той не е подписан). При това положение въззивникът
не е доказал началната материалноправна предпоставка
за уважаването на двата главни иска – наличието на валидно облигационно
отношение между него и въззиваемата
в процесния период и по отношение на процесния топлоснабден имот.
Неоснователността на двата главни иска води до неоснователност и на двата акцесорни иска за присъждането на обезщетения в размера на
законната лихва за забава.
Районният съд правилно е отхвърлил
всички искове. Обжалваното решение трябва да бъде потвърдено.
Въззивният съд констатира,
че в диспозитива на обжалваното решение е посочен топлоснабденият имот „ап. 17, находящ
се в гр. София, ж. к. „*******, абон. № 302739“,
докато в мотивите към обжалваното решение е описан топлоснабденият
имот „ап. 2, находящ се на адрес: град София, ж. к. „*******,
абон. № 131494“. При това положение делото трябва да
бъде върнато на районния съд за преценка дали не е била допусната очевидна
фактическа грешка.
Разноски. При този изход на делото
в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени
разноски. Те се свеждат до адвокатското
възнаграждение, за чието уговаряне има доказателство – договор за правни услуги
(л. 14 от делото на въззивния съд). В договора обаче
страните са уговорили, че адвокатското възнаграждение трябва да бъде заплатено
по банков път. По делото не са били представени доказателства за заплащането му
по уговорения начин (или по какъвто и да е друг начин). При това положение и
предвид разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по
тълкувателно дело № 6 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, разноски не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 74255, постановено на 21. 04. 2020 г. от Софийския районен
съд, 138-и състав, по гр. д. № 26333 по описа за
2018 г.
ВРЪЩА
делото
на Софийския районен съд, 138-и състав, за преценка по чл. 247, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс решение № 74255, постановено на 21. 04. 2020 г. по гр. д. № 26333 по описа на Софийския
районен съд за 2018 г. съобразно
мотивите към настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач “Т.С.” ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление
***,
на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.