№ 16498
гр. София, 03.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231..158473 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са от А. Г. А., чрез адв. М., срещу „..“ ЕООД при условията на
обективно кумулативно съединяване установителен иск по чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД за прогласяване за нищожна клаузата на чл. 5 от договора за
предоставяне на потребителски кредит № .. г., както и частичен осъдителен
иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чието увеличение до пълния заявен размер от
128,81 лева с протоколно определение от 03.06.2024г.
Ищецът твърди, че на 19.12.2018 г. е сключил с ответното дружество
договор за потребителски кредит №.., по силата на който му била
предоставена сумата от 1500 лв., която той се задължил да погаси на 12
погасителни вноски по 250 лв. всяка ведно с 345 лв. лихва при ГПР от 49.11 %
и ГЛП от 23 %. Договорено било и договорът да бъде обезпечен от „..“.
Твърди, че е изплатил изцяло сумата по сключения договор или сума в размер
на 3000 лв. Счита, че договорът е нищожен поради неспазване на нормите на
чл.10, ал.1 вр. чл. 22 ЗПК поради неспазена форма, в нарушение на
императивни правила- чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 10, т. 11, т. 20 вр. чл. 22 ЗПК, поради
непосочване общия размер на кредита, нито ГПР; нищожност по чл. 26, ал.2,
пр.1 ЗЗД. Отделно счита договора за нищожен на основание чл. 11, ал.1, т. 9
вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна
1
лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Смята клаузата за
неустойка за нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр.2 ЗЗД, неравноправна на
основание чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП. При условията на евентуалност счита
договора за унищожаем на основание чл. 29, ал.1 ЗЗД. Поради изложеното
ищецът счита, че договорът е нищожен и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК
е следвало да заплати само сумата 1500 лв. на кредитодателя, т.е. чистата
стойност по договора, но не и сумата от 3000 лв. Моли ответникът да бъде
осъден да му заплати част от тази сума а именно 50 лв., недължимо платена,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира разноски.
Ответникът „..“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Е. Ц., е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с
който оспорва изцяло предявения иск. Поддържа, че в договора са описани
лихвеният процент, съответно ГПР, както и на ищеца бил предоставен
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, съгласно приложение №2 от ЗПК. Към договора за
кредит бил приложен погасителен план, в който ясно и точно били описани
всички дължими вноски, техните размери и падежи, съответно размер на
главница и лихва. Съотношението между главница и лихва било посочено още
в договора за кредит. Възнаграждението, което ищецът се задължил да плати
на трето лице, нямало как да бъде посочено в погасителен план, тъй като не се
дължало на „..“ ЕООД. Ищецът можел да обезпечи отпуснатия кредит по
различни начини, включително с поръчителство от избрани от него физически
лица. Нямало как кредитодателят да включи сумата, уговорена между
потребителя и трето лице („..“), тъй като същата не била известна на
кредитодателя преди кредитополучателят да избере начин на обезпечаване на
отпуснатия кредит. Договорът за гаранция бил възмездна услуга,
предоставяна от лице, различно от кредитодателя и този разход не се включвал
в ГПР по кредита. Необходимостта от обезпечение за кредитора се явявала
следствие на извършваната от него оценка на кредитоспособността на
потребителя. Кредитополучателят бил уведомен предварително за
изискванията на кредитора и разполагал с достатъчно време да прецени кое от
обезпеченията може да предостави. Сключването на договора за гаранция не
било задължително условие за сключване на договора за кредит. Избраната
възможност от ищеца била направена при подаване на заявка за кредит,
2
поради което същата се явявала индивидуално договорена по избор на
потребителя. Не било налице обогатяване с посочената сума, тъй като същата
била дължима по сключен с трето лице договор за гаранция. Ответното
дружество имало право да събира тези задължения и имало правно основание
да получи сумата, но тя не била част от дължимите от ищеца суми по договора
за потребителски кредит. Поради това не било налице обогатяване на
ответното дружество с платените суми, свързани с договора за гаранция.
Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
С определение от 26.04.2024г. са обявени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е сключен договор
за предоставяне на потребителски кредит № .. г., по който ответникът е
предоставил на ищеца кредит в размер на 550 лева, като така възникналото
правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги
от разстояние по смисъла на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние (ЗПФУР). Съгласно чл.5 от сключения между страните
договор за кредит изпълнението на задълженията по същия се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „Multitude bank“, като въз основа на
посочената клауза е сключен договор за гаранция (поръчителство) между
ищеца и „Multitude bank“, като е уговорено възнаграждение по договора за
поръчителство в размер на 128.81 лева, разсрочено съобразно погасителния
план към договора за кредит, поради което двата договора следва да бъдат
разглеждани в тяхната взаимовръзка.
Съдът намира, че уговореното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който
неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски
кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя
се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита. В случая предоставянето на
3
обезпечение е условие за сключване на договора за кредит, като „Multitude
bank“ е посочен за възможен поръчител от самия кредитодател, т.е. тези
разходи са пряко свързани с договора за кредит и са били известни на
кредитора при сключването му.
Следователно възнаграждението за поръчителя се явява разход по
кредита и е следвало да бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР,
доколкото сключеният договор за предоставяне на поръчителство и разходите
по него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това,
потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на
сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита,
които ще направи – нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Видно
от представения договор за потребителски кредит със същия е уговорено, че
след като се избере обезпечението на кредита да е чрез поръчителство от
„Multitude bank“, обезпечението не може да се отмени, нито от получателя,
нито от лицето, предоставило обезпечението, като заплащането на
възнаграждението е уговорено във фиксиран размер от 128.81 лева,
разсрочено съобразно погасителния план към договора за кредит. Поради това
следва да се приеме, че така уговореното възнаграждение по същество има за
цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора за кредит,
като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.
19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. В случая от изслушаното и прието заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло, се
установява, че ако към параметрите на договора се включи и таксата към
дружеството поръчител, то ГПР би бил в размер на 1093.23 %, т.е.
многократно надвишаващ установения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
максимален размер.
Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
По изложените мотиви съдът приема, че клаузата от сключения между
страните договор, предвиждаща такса за обезпечение с поръчителство от
4
партньор на „..“ ЕООД, е нищожна.
От кредитираното заключение на ССчЕ се установява, че ищецът е
заплатил на ответника сумата в размер на 643 лева по договора за кредит, с
което е погасил главница 550 лева, лихва в размер на 14.19 лева, и 128.81 лева
за допълнително избрана услуга към ... Не се установи посочената сума от
86,13 лева, осчетоводена като възнаграждение за поръчителя „Multitude bank“,
действително да е била преведена на същото и да е напуснала патримониума
на отвеника.
Основателен е и предявения осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД и следва да бъде уважен в пълния му предявен размер от
128,81 лева, съобразно допуснатото увеличение по реда на чл.214 ГПК в о.с.з.
на 03.06.2024г.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
общ размер на 400 лева.
Пълномощникът на ищеца адв. Д. М. е направил искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 от ГПК. Видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие адв. М. е
предоставил на ищеца безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА, като е посочено, че пълномощникът на ищеца Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ е лице, регистрирано по ЗДДС. В такива случаи съдът
осъжда другата страна да заплати възнаграждението на съответния адвокат.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ урежда, че минимално възнаграждение
следва да се определя по отделно за всеки от исковете. В конкретния случай
по делото са предявени два обективно съединени иска, като делото е с ниска
фактическа и правна сложност и с нисък материален интерес. Настоящият
състав намира, че буквалното тълкуване на чл. 2, ал. 5 НМРАВ не следва да
намира приложение при обективно съединени обуславящи и обусловени
искове(доколкото по главния иск се твърди нищожност на посочената клауза,
връщането на платени суми по която е предмет на съединения осъдителен
иск) при дела с предмет ниска фактическа и правна сложност на делото при
определяне размера на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗАДв., поради което
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС.
5
Следва да се съобрази и актуалната практика на СЕС (решение на Съда на
Европейския съюз /първи състав/ от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16
и С-428/16 по преюдициално запитване от български съд относно
адвокатските възнаграждения, с което е прието, че съдът не е обвързан от
минималните прагове на възнагражденията, приети от съсловната организация
на адвокатите с Наредба и може да определи разноски за възнаграждение под
приетия минимум и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 на СЕС),
която е в подкрепа на изложените от съда мотиви при определяне на
възнаграждението на процесуалния представител на ищеца.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, предявен от А. Г. А., ЕГН **********, с адрес гр. София,
бул. „..“ .., ., ап..., срещу „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. .. №.., на клаузата по чл. 5 от договора за
предоставяне на потребителски кредит № .. г., в която е предвидено заплащане
на такса за обезпечение с поръчителство.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 и чл.23
от ЗПК „..“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
.. №.., да заплати на А. Г. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „..“ .., .,
ап..., чрез пълномощника адв. Д. М., сумата в размер на 128,81, недължимо
платена по чл. 5 от договор за потребителски кредит №.. г., ведно със
законната лихва, считано от 25.10.2023г. до окончателното плащане, както и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 400 лева.
Банкова сметка на ищеца, посочена в исковата молба е с IBAN ...
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „..“ ЕООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. .. №.., да заплати на
Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с адрес гр. София, бул. „..,
представлявано от адв. Д. М. сумата в размер на 480 лева с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ищеца А. Г. А.
безплатна правна помощ в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7