Р Е Ш Е Н И Е №260024
гр.Кюстендил, 11.02.2021г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, първи състав, в открито
заседание на четиринадесети януари, две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНЯ БОГОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ СТАМОВА
ВЕСЕЛИНА
ДЖОНЕВА
при секретаря: Галина Кирилова,
разгледа докладваното от съдия Веселина Джонева в.гр.д.№447/2020г. по
описа на Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивната жалба на адв.Ю.С., в качеството й на
пълномощник на С.Н.К., с ЕГН **********, с постоянен адрес ***, с адрес за
призоваване – гр.Дупница, ул.„Солун“ №2, ет.3, кантора №18, против решение с
№475 от11.08.2020г., постановено от Районен съд-Дупница по гр.д.№2411/2019г. по
описа на съда.
С обжалваното решение РС-Дупница е отхвърлил като неоснователен предавения от С.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу П.Р.К.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сума в размер на 3 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди -
засягане на честта и достойнството й, в резултат на извършено от ответника противоправно действие, изразяващо се в блъскане на
входната желязна врата на двора в лицето й, опитвайки се да нахлуе в жилището
й, както и е осъдил С.Н.К. да заплати на П.Р.К. сумата от 350.00 лева,
представляваща сторените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението се обжалва изцяло с оплаквания за неправилност и незаконосъобртазност. Твърди се, че районният съд е
постановил съдебния си скат без да изясни делото от фактическа страна, като при
водене на процеса е допуснал да бъде накърнено правото на защита на жалбоподателката, тогава ищца, тъй като в нарушение на
процесуалния закон е отказал събиране на относими към
спора доказателства. Сочи се, че в съдебното заседание, проведено на
30.07.2020г. страната е уведомила съдебния състав за обстоятелството, че
допуснатия й при режим на довеждане свидетел не може да се яви по независещи причиони, както и е заявила, че държи на разпита на
свидетеля А.С., поискан от ответника при режим ан
призоваване. Съдът е отхвърлил искането независимо от изричното изявление, че ищцовата страна държи на разпита на този свидетел. Наред с
посоченото, се прави оплакване, че съдът е дал вяра на показанията на свидетеля
К.С., във връзка с опровергаване на чиито показания също е бил искан разпит на
свидетеля А.С., който е присъствал на място и би могъл да даде показания дали
свидетелят С. действително се е намирал в автомобил, паркиран пред дома на
ищцата, по отношение на която относно случая липсвали всякакви данни да е
напускала двора на къщата си, както твърдял С.. Това искане също било оставено
без уважение от районния съд. Отхвърлено било и искане за изискване на преписка
от РУ-Бобошево, с довод, че е недопустимо да се събират гласни доказателствени
средства, дадени пред друг орган. Жалбоподателката
счита, че чрез отхвърляне на доказателствените й
искания, делото е останало неизяснено от фактическа страна, а постановеното
решение се явява несправедливо. Претендира се отмяна на решението и
постановяване на акт по същество, с който исковата претенция да бъде уважена
изцяло, като на страната се присъдят разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК ответникът по жалбата – П.К., чрез пълномопщника му адв.В.З., е депозирал такъв. Изразено е
становище за неоснователност на жалбата и за правилност и законосъобразност на
решението на ДнРС. Счита, че съдът не е допуснал
посочените в жалбата нарушения и, че е изяснил фактите, относими
към правния спор, като въз основа на тях е формирал верни правни изводи. Съдът
е разпитал трима свидетели, двама от които – посочени от ищцата, като искането
за разпит на свидетеля А.С. е било направено от ищцата след изтичане на крайния
срок, определен от съда, за събиране на гласни доказателствени средства, като
самото искане е било нередовно. Според въззиваемия,
не е имало основание за уваженаване на искането на
ищцата за изискване на препис от РУ-Бобошево, тъй като двама от тримата членове
на комисията са били разпитани лично от съда и показанията им са били възприети
непосредствено. Изложени са и аргументи относно необходимостта от личното
присъствие на К. на 15.05.2019г. при извършване на проверката в къщата на
ищцата, поради което отказаът на последната да го
допусне е окачествен като лишен от правно основание. Като непосредствени и
обективни са оценени показанията на свидетеля Кр.С.,
поради което въззиваемият счита, че същите с право са
били кредитирани от съда. Крайният извод на съда за недоказаност на елементите
от фактическия състав на исковата претенция се счита за правилен и обоснован.
Претендира се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски за
въззивната инстанция.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие,
че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, в контекста на конкретно наведените оплаквания за необоснованост
на някои от фактическите изводи на първоинстанционния
съд, и след като взе предвид събраните пред въззивната инстанция доказателства,
чрез разпит на свидетеля А.С., както и доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа страна:
Страните се намират в конфликтни отношения, породили се преди няколко
години във връзка с извършване на ремонт на къща, находяща се в с.Блажиево
общ.Бобошево, собственост на С.К.. По повод подаден сигнал от Пл.К., лично и в
качеството му на кмет на с.Бобошево за извършено незаконно строителство в
собствения на К. *** била сформирана комисия в състав: А.С., на длъжност
„главен инженер и УТ“-председател, К.Н., на длъжност директор дирекция „УТ, ОС
и ИР“ и Е.К., на длъжност „главен специалист Инвеститорски контрол и незаконно
строителство“ в ОбА Бобошево – членове, която на
15.05.2019г. трябвало да посети имота за извършване на проверка. За последната
били уведомени както К., така и подалия сигнала Пл.К..
Ищцата твърди, че около 10.00 часа на 15.05.2019г. в имота й в с.Блажиево
дошли членовете на комисията, а също и Пл.К.; тя отворила входната дворна
врата, за да допусне проверяващите, след които в двора й се опитал да влезе и
К., но ищцата му заявила, че не желае той да влиза в двора й и се опитала да
затвори вратата. К. е посочила, че въпреки изявлението й ответникът, който бил
прекрачил с единия си крак прага, хванал с две ръце вратата и я блъскал
навътре, за да влезе, опирайки вратата в тялото на ищцата. К. е опитвала да
затвори вратата от вътрешната страна, но не можела, започнала да пищи, което
привлякло вниманието на съпруга й, който излязъл от вътрешността на къщата и
въпреки че не е български гражданин казал на английски език на К. да напусне
имота, при което ответникът махнал ръцете си от вратата и престанал да я
блъска, а К. цялата треперела от уплаха и от усилието да задържи вратата.
Ищцата е посочила, че в резултат на тези действия на К. се е почувствала
притисната и унизена, изпитала е срам и унижение пред членовете на комисията,
които я видели толкова безпомощна; започнала да получава жлъчни кризи, станала
неспокойна и нервна, загубила съня си.
Пред районния съд са били разпитани трима свидетели, двама от които –
членовете на Комисията, а именно – Е.К. и К.Н.., а третият – лицето К.С., който
твърдял, че е станал случаен свидетел на случилото се, тъй като се е намирал в
автомобила, с който К. е отишъл на мястото на проверката.
Свидетелите Е.Ю.К.и К.Х.Н.са потвърдили, че на 15.05.2019г. са отишли в
имота на ищцата, като са посочили, че малко след това пристигнал и
К., който бил поканен да присъства, в качеството му на подател на сигнала.
Свидетелките са посочили, че К. е поканила членовете на комисията да влязат в
двора, но е отказала да допусне в имота си К., който й показал изпратеното му
от Община Бобошево писмо, с което е бил поканен да присъства. Двамата започнали
да спорят, като спорът се водел през външната метална дворна врата на имота,
която била затворена. Свидетелките отрекли да са видели К. да притиска или
блъска вратата или по някакъв начин да се опитва да влезе насила в двора на
ищцата.
В сходен смисъл са и показанията на свидетеля К. Т. С., който е заявил, че
членовете на комисията са влезнали в двора на къщата, а К. останал отвън,
понеже К. не го допуснала. Ответникът й показал документ, съгласно който бил
поканен да присъства, но тя започнала да вика, след което той се отдръпнал от
външната врата, като нито е влизал в двора, нито се е опитвал да влезе на сила
и не е блъскал и удрял вратата.
При така установените по делото факти ДнРС е
приел исковата претенция за недоказана и я е отхвърлил изцяло. Съдът е посочил
елементите на фактическия състав на деликтната
отговорност по чл.45 от ЗЗД – деяние – действие или бездействие; противоправност; вреда; причинно-следствена връзка между
деянието и вредата; вина; анализирал е разпределението на тежестта на доказване
между страните и наличието на законова презумпция за виновност, при което е
достигнал до извод за липса на събрани по делото доказателства за осъществяване
на който и да било от елементите на фактическия състав на непозволеното
увреждане. Посочил е, че ищцата не е доказала при условията на пълно и главно
доказване да е претърпяла някакви вреди и те да са последица от противоправно и виновно поведение на ответника по иска.
Съдът е изтъкнал, че нито един от разпитаните по делото свидетели – очевидци на
случая не е дал показания К. да е осъществил описаното в исковата молба противоправно деяние, а напротив – всички свидетели били
единодушни, че след като К. отказала да допусне ответника в имота си той
останал отвън, като не е блъскал вратата в опит да влезе насила. Съдът е приел,
че при възникналия спор между страните, провел се на висок тон липсва противоправно поведение на К., за което същият да следва да
носи отговорност, още повече, че по делото не е било установено наличието на
вреди.
Пред въззивната инстанция е разпитан и свидетелят А.С., чиито показания са
в синхрон с тези на свидетелите, разпитани от ДнРС.
С. твърди, че комисията, назначена да извърши проверка по подадени от К. два
сигнала, чиито председател е бил, е посетила имота на К. на 15.05., като на
място се е явил и Пл.К., пред когото обаче К. бутнала входната врата и казала,
че няма да го пусне да влезе. Тъй като тя започнала да плаче, свидетелят С.
казал на К., че не е нужно да присъства и К. въобще не се е опитвал да влиза в
имота, нито е блъскал вратата. Обяснявал й, че има заповед за проверката, но
въпреки това тя отказала да го допусне, с което нещата
приключили. Свидетелят С. сочи, че други лица, освен членовете на
комисията, К., К. и съпруга й не са се намирали на
мястото.
Преценявайки установените по делото факти, настоящият състав на
ОС-Кюстендил, намира от правна страна следното:
1. Относно валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по
чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на решението и прецени
допустимостта му в обжалваната част, в резултат на която проверка намира, че
решението на РС-Дупница е валидно и допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението е правилно и, като такова следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав споделя изцяло изводите на РС-Дупница относно елементите от
фактическия състав на отговорността за вреди по чл.45 от ЗЗД и за липсата на
доказателства за осъществяването на изискуемите се от закона предпоставки за
нейното реализиране в конкретния случай, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд,
които следва да се считат за мотиви на настоящия съд. Нито фактическите, нито
правните изводи на въззивния съд търпят някаква отлика от възприетото на ДнРС, независимо от проведения във въззивната инстанция
разпит на свидетел.
Съществената част от оплакванията за неправилност на обжалваното решение е
основана на разбирането за допуснати от районния съд нарушения на процесуалните
правила, довели до отказа да се извърши разпит на свидетеля А.С., с чиито
показания жалбоподателката счита, че би доказала
верността на изложените в исковата молба твърдения. Независимо, че настоящият
съд възприе да е налице хипотеза на чл.266 ал.3 от ГПК и допусна разпит на
свидетеля пред въззивната инстанция, фактическата обстановка по спора остана
непроменена. Свидетелят С. както и свидетелите от първата инстанция Е.К. и
К.Н., отричат при отказа на К. да допусне К. в имота си, последният да се е
опитвал да влезе насила, да е блъскал входната дворна врата с ръце, в опит да
преодолее съпротивата на ищцата. Установеното поведение на К. – да възрази, че
е поканен и има право да присъства, както е приел и районния съд, не е противоправно, а и не е такова, от което ищцата да е
твърдяла, че е претърпяла някакви вреди.
Ирелевантно е дали свидетелят С. е възприел на място
да е присъствал и свидетелят К.С., тъй като е несъмнено, че и тримата членове
на проверяващата комисия, които са очевидци на случая отричат ответника да е
имал приписваното му от ищцата поведение. Впрочем, свидетелят С. е посочил, че
се е намирал в автомобил, паркиран на около 10 метра от входната врата на къщата
и е мислимо членовете на комисията да не са забелязали неговото присъствие.
Ангажирането на имуществената отговорност за непозволено увреждане
предполага кумулативно осъществяване на обективните и субективна предпоставки,
прецизно посочени от районния съд и отсъствието на която и да било от тях,
очертава неоснователност на исковата претенция.
Въззивният съд споделя разбирането на ДнРС, че ищцата, която носи тежестта да докаже всички
обективни елементи на деликтната отговорност, не е
доказала не само наличието на противоправно поведение
на ответника по иска, но и не е доказала да е претърпяла някакви вреди, а по
подразбиране – и наличието на причинно-следствена връзка между двете.
Обжалваното решение, с което исковата претенция е отхвърлена изцяло, следва
да се потвърди, доколкото е правилно и съответстващо на събраните по делото
доказателства. Въззивната жалба е неоснователна.
3. Относно разноските:
Разноските за първоинстанционното производство за били правилно
разпределени от ДнРС.
На жалбоподателката не се следват разноски за въззивното обжалване.
С оглед изхода на делото, С.К. ще следва да заплати на П.К. сторените от
същия разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция, които са в размер на 350.00 лева (вж.л.17 от делото).
С оглед цената на иска, решението няма да подлежи на касационно
обжалване.
Воден от горното, Окръжен съд-Кюстендил
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение с №475 от11.08.2020г., постановено от Районен
съд-Дупница по гр.д.№2411/2019г. по описа на съда.
ОСЪЖДА С.Н.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на П.Р.К., с ЕГН
**********, с адрес: ***0.00 лева /триста и петдесет лева/,
представляваща сторени разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.