Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
20.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 14197/2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.В.И.,
с която са предявени срещу З.Л.И. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ за сумата от 70000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 27.01.2015
г. и за сумата от 4770,59 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение. Претендира законната
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на деликта, а върху
обезщетението за имуществени вреди – от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е пострадал като пешеходец при
произшествие, осъществило се на 27.01.2015 г. по вина на лице, гражданската
отговорност на което е застрахована при ответника. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като недопустим по съображения,
че приложение намира КЗ в сила от 01.01.2016 г., който въздига в предпоставка
за допустимост на иска спазване на
процедурата по чл.498 КЗ, каквато не е проведена. Оспорва исковете по основание
и размер. Оспорва застрахованият водач да е осъществил противоправно поведение,
в причинна връзка с което да са настъпили твърдените вреди. Позовава се на
съпричиняване. Претендира разноски.
Третото лице помагач не взема становище по иска.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди:
Предявен е
иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, като нормата е приложима към
спорното материално правоотношение, предвид §22 ПЗР на КЗ, според който част ІV
на КЗ /отм./ се прилага за застрахователни договори, сключени до влизане в сила
на действащия към момента на постановяване на настоящото решение КЗ /обн. ДВ,
бр.102 от 29.12.2015 г./. Предявеният иск се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
С влязло в
сила на 09.01.2017 г. решение от 27.04.2016 г. на СРС по н.а.х.д. № 6572/2015
г.А.В.П. е признат за виновен в това, че на 27.01.2015 г. около 21:05 часа в гр.София,
при управление на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № *******
по ул.Л.М.с посока на движение от автосервиз „Полмо“ към ул********и пред № 4 на
прилежаща пешеходна пътека, означена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М 8.1
от ППЗДвП, е нарушил правилата за движението по пътищата: чл.119, ал.1 ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не е
пропуснал пресичащия по пешеходната пътека от ляво надясно по посоката му на
движение пешеходец – П.В.И. и е реализирал ПТП с него, като по непредпазливост
му е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в следните травматични
увреждания: счупване на левия крак на две места – голямопищялната и
малкопищялната кости, което в съвкупност е довело до трайно затрудняване на
движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни, като деянието е
извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно,
б.„а“, алт.2, вр. ал.1, б.„б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК.
По силата на
чл. 300 ГПК (и с оглед приетото в т.15 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС)
решението по чл.78а НК е задължително за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което за настъпване на увреждането по механизма, приет от наказателния съд,
авторството и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан
от влязлото в сила решение.
От
съдебно-медицинската експертиза по делото, изготвена въз основа на
представените медицински документи и личен преглед на пострадалия, се
установява, че вследствие на процесното ПТП той е получил: рана и охлузване на челото вдясно; разкъсно-контузна рана на носа;
сътресение на мозъка; охлузване на дясната ръка; контузия и подкожен кръвоизлив
на лявата мишница; многофрагментно счупване на лявата голямопищялна кост;
счупване на лявата малкопищялна кост в долния край. Проведено е болнично
лечение в периода 27.01.2015 г. – 10.02.2015 г. (14 дни), по време на което
пострадалият е бил опериран на 30.01.2015 г. – извършено е открито наместване и
фиксация с импланти, след което лечението е продължило като домашно-амбулаторно в периода 10.02.2015 г. –
12.10.2015 г. (8 месеца). Поради настъпило усложнение – незарастване на
голямопищялната кост, пострадалият отново е постъпил в болница, където се е
намирал в периода 13.10.2015 г. – 26.10.2015 г. (13 дни) и където на 19.10.2015
г. е извършена смяна на металния пирон с метални пластини и винтове, след което
лечението е продължило както домашно-амбулаторно за около 10-12 месеца. Общият
възстановителен период при травми от типа на процесните е около 1,5-2 години. Вещото лице е
констатирало, че счупването в горната 1/3 на лявата голямопищялна кост не е
зараснало напълно, левият крак е с 2 см по-къс, лявото бедро е по-слабо с 1 см,
лявата подбедрица е по-слаба с 3 см, лявата колянна става извършва движения в
намален с 10% обем, а лявата глезенна става – в намален с 20% обем.
Пострадалият се придвижва с помощта на бастун и може да се самообслужва. Вещото
лице е констатирало видими оперативни белези на лявата подбедрица: в горната
1/3 – 4 см, в средната 1/3 – 4 см, в средната 1/3 – 4 см и 8 см, в долната 1/3
– два белега по 2 см от вътрешната страна и от външната страна – 9 см. Предстои
му нова операция след зарастване на голямопищялната кост в горната й част.
Прогнозата на вещото лице е, че с оглед характера, степента и местоположението
на счупването на лявата подбедрица, давността на получаването му, проведеното
лечение, актуалното състояние и вида на предстоящото лечение, може да се
приеме, че пълно възстановяване на левия крак не може да настъпи. Според вещото
лице е било необходимо провеждането на рехабилитация за предотвратяване
настъпването на контрактури /обездвижване/ на съседните на счупването стави и
възстановяване движенията на пострадалия крайник, като пострадалият е съобщил
за извършвана рехабилитация, но не е представил медицински документи в
посочения смисъл.
От
показанията на свидетеля А.Б.Б.се установява, че след изписването му от
болницата пострадалият е бил трудно подвижен над 3 месеца, използвал е
патерици, изпитвал е допълнителни затруднения от обстоятелството, че майка му е
болна и не е била в състояние да й помага. Към момента се движи с помощта на
бастун и не работи. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и
последователни, основаващи се на непосредствено възприети от него обстоятелства,
независимо, че не се основават на ежедневен контакт с пострадалия.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието наА.В.П., водач на лек автомобил марка „Нисан“, модел
„Микра“ с рег. № *******, което е противоправно – водачът е нарушил чл.119,
ал.1 ЗДвП, като не е пропуснал преминаващия по пешеходната пътека П.В.И., при
което по непредпазливост е причинил на последния процесните увреждания. От
влязлото в сила решение, постановено по чл.78а НК, и медицинската експертиза по
делото се установява още причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца.
Поради това съдът приема, че е налице деликт, извършен от водачаА.В.П. при
управление на лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № *******.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното ПТП за лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Микра“ с рег. № ******* е сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и
ответника, поради което съдът приема, че към момента на произшествието е било
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между
тях, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от
делинквента вреди на трети лица.
Поради изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет
и продължителност на болката; период на възстановяване; наличието на трайни
последици за здравето на пострадалия и как увреждането му се е отразило с оглед
неговата възраст, начин на живот и среда. Съдът съобрази, че се касае за
политравма, която се изразява в увреждания от различни степени на главата,
главния мозък, двата горни крайника и левия долен крайник. Проведеното лечение
включва 27 дни болничен престой, две оперативни интервенции – за открито
наместване на ступването и във връзка с настъпилото усложнение (незарастването
на голямопищялната кост) – за смяна на металния пирон с метални пластини и
винтове, както и продължителен период на възстановяване в домашни условия –
около 2 години. През този период пострадалият първоначално се е придвижвал с
патерици, не е можел да се обслужва самостоятелно и се е нуждаел от чужда
помощ, като следва да се отчетат е допълнителните неудобства, причинени му от
обстоятелството, че майка му е с влошено здравословно състояние, което не й
позволява да полага грижи за него в този момент, а това се е налагало да прави
негов познат, в какъвто смисъл са показанията на свидетеля Благоев. Към момента
пострадалият се придвижва с помощта на бастун и с накуцване. Налице са трайни
последици от произшествието за здравословното му състояние: левият крак е с 2
см по-къс, лявото бедро е по-слабо с 1 см, лявата подбедрица е по-слаба с 3 см,
лявата колянна става извършва движения в намален с 10% обем, а лявата глезенна
става – в намален с 20% обем. Налице са видими оперативни белези на лявата
подбедрица: в горната 1/3 – 4 см, в средната 1/3 – 4 см, в средната 1/3 – 4 см
и 8 см, в долната 1/3 – два белега по 2 см от вътрешната страна и от външната
страна – 9 см. Въпреки предстоящата трета операция, прогнозата на вещото лице
е, че пълно възстановяване на левия крак не може да настъпи. Съдът взе пердвид
и обстоятелството, че по делото не са ангажирани доказателства да е провеждана
рехабилитация, която според вещото лице е била необходима за предотвратяване
настъпването на контрактури /обездвижване/ на съседните на счупването стави и
възстановяване движенията на пострадалия крайник.
При така
установените факти и преценявайки вида и характера на травматичното увреждане,
отнасяйки го към възрастта и начина на живот на пострадалия и съобразявайки
начина на настъпване на произшествието и неминуемо настъпилите при това шок и
негативни емоционални преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в
размер на 70000 лв.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. От заключението на авто-техническата експертиза по делото се установи, че
пешеходецът е предприел пресичане на пешеходна пътека на ул.Л.М., предназначена
за двупосочно движение с по една пътна лента за всяка посока, в тъмната част на
денонощието, при добра метеорологична видимост, от ляво надясно спрямо посоката
на движение на лекия автомобил, преминал е през пътната лента за насрещно на
неговото движение и без да спира е продължил движението си по пътната лента на лекия
автомобил, чийто водач е реагирал чрез аварийно спиране, но въпреки това с
предна дясна част в зоната на десен фар на автомобила е ударил пешеходеца от
дясната му страна. В материалите по делото не са налице данни между автомобила
и пешеходеца да е имало предмети, ограничаващи видимостта им един към друг. В
съдебно заседание вещото лице е пояснило, че опасната зона за спиране на
автомобила с оглед на скоростта му от 57 км/ч. е била 37 метра, която е
по-малка от разстоянието, от което е имал възможност да забележи за пръв път
пешеходеца на платното. Пешеходецът също е имал възможност да забележи
приближаващия от дясната му страна автомобил, виждайки светлината на фаровете
му, от разстояние по-голямо от 100 метра, но трудно би могъл да прецени
скоростта на движение, за да се съобрази с нея.
Съгласно
разясненията, дадени в т.6 на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС, наличието на
пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата
на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При преминаване през
пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или да спре. То
възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили или да
преминават през нея. От заключението на АТЕ в настоящото дело се установява, че
когато пешеходецът е стъпил за пръв път на платното за движение, автомобилът се
е намирал на около 95 метра, като помежду им не е имало предмети, ограничаващи
видимостта на пешеходеца и водача на автомобила, който се е движел с включени
фарове, в тъмната част на денонощието и при условията на мокра пътна настилка –
обстоятелства, които наред с приближаването до пешеходна пътека, са изисквали
повишеното внимание на водача. При използване на своето право за преминаване
през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението
да му осигурят упражняването на това право, за разлика от преминаването на
необозначено място, като това право се упражнява при спазване на правилата на
чл.113 и чл.114 ЗДвП. По делото не се установи пешеходецът да е пресичал в
нарушение на посочените разпоредби. Този извод по никакъв начин не се променя
от обстоятелството, че пешеходецът също е имал възможност да вижда
приближаващия автомобил, виждайки светлината от фаровете, от разстояние
по-голямо от 100 метра. Съдът счита, че от нормите на чл.113 и чл.114 ЗДвП не
може да се извлече задължение за пешеходеца, веднъж започнал пресичане,
преминал едната пътна лента и достигнал до средата на пешеходната пътека, да
извършва преценка с каква скорост се движи приближаващо в съседната лента МПС и
дали то евентуално ще спази предписаното му от закона задължение да спре и да
го пропусне. Нещо повече, законът изисква от пешеходеца да не удължава излишно
пътя и времето си на пресичане и да не спира без необходимост на платното за
движение, каквото би се случило в случая при спиране на пешеходеца, за да
пропусне длъжния да спре водач. Настоящият случай е различен от тези, при които
пешеходецът имайки видимост към приближаващо пешеходната пътека МПС, внезапно
навлиза на платното за движение непосредствено пред МПС, отнемайки му
възможността да реагира своевременно. В настоящия случай, когато пешеходецът е стъпил
за пръв път на платното за движение, автомобилът се е намирал на около 95 метра
от мястото на удара. Опасната му зона за спиране с оглед на скоростта му от 57
км/ч. е била 37 метра, която е по-малка от разстоянието, от което е имал
възможност да забележи за пръв път пешеходеца на платното. С оглед не малкия
брой на произшествия, настъпили при идентичен с процесния механизъм, съдът
намира за нужно да отбележи, че на пешеходците нито могат да се вменяват
задължения, извън установените в закона, нито последните следва да се тълкуват
разширително, и то за да се намалява обемът на отговорност на виновните водачи
и функционално свързаната с нея отговорност на застрахователите по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. По изложените съображения
възражението за съпричиняване е неоснователно.
С оглед
констатациите на съда, искът за неимуществени вреди следва да се уважи в пълния
му предявен размер от 70000 лв., заедно със законната лихва от деликта.
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за имуществени вреди:
От
ангажираните писмени доказателства – фактури и фискални бонове (л.21-25) се
установи, че ищецът е направил разходи за лечение в общ размер 4768,59 лв.,
като причинната им връзка с произшествието се потвърждава от заключението на
съдебно-медицинската експертиза по делото.
По
изложените съображения в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди – разходи за лечение, настъпили в
резултат на процесното ПТП. Искът следва да се уважи за сумата от 4768,59 лв и
да се отхвърли до пълния предявен размер от 4770,59 лв.
Ищецът има
право на законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди, която с оглед
диспозитивното начало следва да се присъди от датата на исковата молба –
16.11.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
На
процесуалния представител на ищеца следва да се присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2773,06 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна защита.
На ответника
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 0,02
лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Ответникът
следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата от 2990,74 лв. – държавна такса, както и сумата от 150 лв. разноски по
делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК********,
със седалище и адрес: ***, да заплати на П.В.И.,
ЕГН **********, на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както следва:
сумата от 70000 лв.,
представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за произшествие, осъществено на 27.01.2015 г., заедно със законната лихва от 27.01.2015 г. до окончателното изплащане на
сумата,
сумата от 4768,59 лв., представляваща
обезщетение
за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за произшествие, осъществено на 27.01.2015 г., заедно със законната лихва от 16.11.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди за разликата до
пълния предявен размер от 4770,59 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК********, със седалище и адрес: ***,
да заплати на адв.Десю Н., с адрес ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 2773,06 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА П.В.И., ЕГН **********, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК********, със седалище и
адрес: ***, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 0,02 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК********,
със седалище и адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2990,74
лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 150 лв., представляваща разноски.
Решението е
постановено с участието на трето лице помагач на страна на ответникаА.В.П.,
ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: