РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Русе,
25.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VІІ-ми
състав, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙЪЛДЪЗ АГУШ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия АГУШ адм. дело
№ 69 по описа за 2023
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава
Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „Фрешауто 2“
ЕООД със седалище гр. Русе, представлявано от управителя С.Н.С. чрез
пълномощника адв. О.Б., срещу Заповед № 23-3393-000018 от 25.01.2023 г. на ВПД
началник РУ към ОДМВР - Русе, с която спрямо дружеството е наложена
принудителна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС, лек автомобил "Порше
Панамера" с рег. № Р6185КР за срок от една година и са иззети Свидетелство
за регистрация на МПС № ********* и два броя табели с № Р6185КР.
Жалбоподателят, счита оспорения акт
за незаконосъобразен, като издаден при противоречие с материалния закон, при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с
целите на закона. Сочи, че основната дейност на дружеството е продажба на
употребявани автомобили, като процесният автомобил е бил отдаден под наем на
лице, което е правоспособен водач и притежава валидно свидетелство за
управление на МПС. Счита, че в хода на административното производство са
допуснати нарушения на чл. 34-36 от АПК като не е дадена възможност на
жалбоподателя да участва в производството като изрази своето становище и посочи
доказателствата, които желае да бъдат събрани. Възразява се също така, че
липсват каквито и да е съображения защо срока на действие на мярката е
определен на 1 година.
Иска се оспорената заповед да бъде
отменена. Претендира се и присъждане на разноски по представен списък.
Ответникът – ВПД Началник РУ към
ОДМВР – Русе, чрез процесуалния си представител гл.юрисконсулт Т.Й., в хода на
делото по същество поддържа становище, че жалбата е неоснователна и
необоснована. Сочи, че налагането на ПАМ от процесния вид на посоченото в
заповедта основание не изисква знание от страна на собственика на МПС за това,
че автомобилът се управлява от неправоспособно лице, достатъчно е
установяването на обективния факт на такова управление. По отношение на срока
на ПАМ посочва, че при определянето му е съобразено обстоятелството, че има
наложени и други идентични ПАМ, а така също в конкретния случай се касае не
просто за управление от неправоспособен водач, а с използване на фалшиво СУМПС.
Иска се оспорената заповед да бъде
потвърдена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер
на 240 лв. Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
Въз основа на всички събрани в хода
на делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в рамките на
установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е
основателна, макар и въз основа само на част от изложените в нея възражения.
Според изложеното в обстоятелствената
част на процесната заповед, на 24.01.2023 г. около 09:50 часа в гр. Русе, на
бул. "Филип Станиславов" е констатирано, че лек автомобил "Порше
Панамера", с рег. № Р6185КР, собственост на жалбоподателя, се управлява от
водач В.Х. С., който е неправоспособен - не притежава свидетелство за
управление на МПС. Представеното от водача свидетелство за управление, издадено
от Република Ботсвана, е установено, че е фалшификат.
Съставен е бил Акт за установяване на
административно нарушение серия АД, бл. № 477900 от 24.01.2023 г., в който
деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Актът е връчен на
неговия адресат С., като в него е вписано от нарушителя "нямам
възражения".
Последвало издаването на Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 23-3393-000018 от 25.01.2023
г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Русе, въз основа на същите факти и
обстоятелства посочени в АУАН, като те са възпроизведени в обстоятелствената
част на процесният административен акт. В разпоредителната част на акта е
посочено, че се налага "..... принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2А, б. А ЗДвП – Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 1
година“.
По преписката е приложена е Заповед №
336з-3170 от 31.12.2021 г., на Директора на ОДМВР – Русе, с която служители на
конкретно изброени длъжности, включително и Началниците на районни управления
при ОДМВР - Русе, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки, по реда на чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4,
т. 5б. "а", т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
Според съдържащата се в преписката
Докладна записка № 336р-3711/30.01.2023 г. от ст. полицаи Копанков и Панайотов,
на 24.01.2023 г., около 09:50 часа са извършвали контрол по безопасност на
движението, като при обход на района по ул. „Филип Станиславов“ забелязват
движещия се по улицата лек автомобил „Порше Панамера“ с рег.№ Р6185КР.
Полицейските служители разполагали с предварителна информация, че посочения
автомобил се управлява от неправоспособен водач, поради което бил спрян за
проверка. При проверката полицейските служители установили, че документите на
автомобила са изрядни, но СУМПС на водача било издадено от Република Ботсвана
на 20.11.2022 г., но при справка в АИС Граничен контрол се установило, че С. е
влязъл в България през юни 2022 г. Това наложило възлагането на експертиза на
процесното СУМПС с цел установяване автентичността на документа, като
експертизата установила, че се касае за фалшификат. На С. бил съставен АУАН за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП като със съставянето на акта а иззети
регистрационните табели на автомобила и СРМПС част ІІ. От С. било снето
обяснение.
Административната преписка съдържа
още: - Справка за регистрация на лек автомобил марка и модел "Порше
Панамера", с рег. № Р6185КР, от която е видно, че превозното средство е
собствено на „Фрешауто 2“ ЕООД гр. Русе; - Справка за нарушител/водач относно В.Х.
С., като от нея е видно, че спрямо С. са издадени множество наказателни
постановления, включително и за нарушения по чл. 150 от ЗДвП.
В хода на делото от жалбоподателя са
представени доказателства за това, че дружеството е отдало под наем процесния
автомобил на Х. И. С., правоспособен водач, за когото не се спори, че е баща на
лицето – неправоспособен водач, управлявало автомобила.
Съдът служебно е изискал информация и
относно издадените Заповеди за прилагане на ПАМ на жалбоподателя като в отговор
от сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе е посочено, че на дружеството са
налагани два пъти ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП, един от които е с
оспорваната в настоящото производство заповед, а на собственика и управител на
дружеството са налагани ПАМ също два пъти, но по чл. 171, т. 1, б. Е и по чл.
171, т. 2, б. А от ЗДвП.
Като свидетели по делото са разпитани
Радостин К. – съдружник на С.С. (собственик и управител на дружеството
жалбоподател) във „Фрешауто“ ООД и В.Х. С. – водачът управлявал процесното МПС
в момента на проверката от органите на полицията. В показанията си св. К.
посочва, че двете дружества – жалбоподателя „Фрешауто 2“ ЕООД и „Фрешауто“ ООД
са с еднакъв предмет на дейност – продажба на употребявани автомобили като
извършват дейността си на едно място, използвайки един и същ офис. Процесният
автомобил „Порше Панамера“ е внесен от свидетеля за продажба на конкретен
клиент, но продажбата не се осъществила и автомобилът, тъй като бил от висок
клас, бил отдаван под наем за официални събития. В началото на 2023 г. бил
отдаден под наем на редовен клиент от ромска фамилия. Практиката при отдаването
под наем на автомобили била при сключване на договора да се фотокопират личната
карта и шофьорската книжка на наемателя. При отдаването под наем не се давало
пълномощно за преотдаване или за напускане на страната с автомобила. Изрично не
били правени уточнения, че е задължително автомобила да се управлява само от
правоспособен водач.
Св. С. от своя страна потвърждава, че
той е управлявал автомобила на 24.01.2023 г., докато баща му отсъствал от
страната, въпреки че бил изрично предупреден от него да не кара колата, той
като няма шофьорска книжка. Посочва, че никой от управителите на фирмата
(наемодател) не е знаел, че той ще управлява този автомобил. Уговорките са били
изцяло и само с баща му, който е взел колата от жалбоподателя, той е плащал и е
следвало той да я върне обратно след изтичане на т.договора за наем и след като
се върне от Англия.
При тези данни от фактическа страна
съдът достигна до следните правни изводи:
Според чл. 171, т. 2а от ЗДвП за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година;
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП -
Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква
"а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
В случая оспорваната заповед е
издадена от компетентен орган предвид представената по преписката заповед №
336з-3170/31.12.2021 г. на директора на ОДМВР – Русе.
Заповедта е издадена в писмена форма
и формално съдържа фактическите и правните основания за нейното издаване. От
фактическа страна административният орган се е позовал на съставения АУАН и
установеното с него нарушение, изразяващо се в управление на автомобил от
неправоспособен водач. От правна страна заповедта е обоснована с разпоредбата
на чл. 171, т. 2а, б. А от ЗДвП. В случая действително не е посочено на коя
точно от няколкото хипотези, съдържащи се в тази правна норма, се позовава
административният орган, но с оглед фактическите установявания става ясно, че
се касае за хипотезата налагане на предвидената в нормата ПАМ на собственик на
ППС, което е управлявано от неправоспособен водач.
Съдът намира, че в настоящия случай,
противно на твърденията на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. В случая жалбоподателя възразява, че не е бил
уведомен за образуваното административно производство, завършило с оспорваната
заповед.
Следва да се посочи, че разпоредбата
на чл. 26, ал. 1 АПК се намира в глава
пета "Издаване на административни актове", раздел І
"Индивидуални административни актове", а съгласно чл. 22, т. 1 АПК
производството по раздел І не се прилага за административни актове, които по
силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено
специално производство с оглед на естеството им. Прилагането на принудителните
административни мерки по чл. 171 ЗДвП е специално производство, поради което
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК е
неприложима. Изискването за нейното прилагане би лишило от смисъл
принудителната мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, тъй като нейната основна цел е
незабавно преустановяване на правонарушението, тъй като по този начин може да
се постигне целта на нормативното регулиране на движението по пътищата –
опазване на живота и здравето на участниците в движението по пътищата и
опазване на имуществото на лицата, съгласно чл. 1, ал. 2 ЗДвП.
Дори и да се приеме обратното, следва
да се има предвид, че уведомяването на заинтересованите лица е процесуален
способ за реализация на задължението на органа да изясни фактите и
обстоятелствата от значение за случая, респективно – да извърши проверка за
наличието на данни, съставляващи основанието за издаване на акта. При
прилагането на процесната ПАМ органът действа при обвързана компетентност и при
наличие на посочените в закона предпоставки е бил задължен да издаде заповед за
прилагането й. В случая, още към момента на издаване на АУАН, предвидените в
закона предпоставки за прилагането на ПАМ са били установени, като до момента
на издаване на оспорения административен акт, други действия от органа не са
предприети. Уведомяването на адресата за началото на производството не би могло
да доведе до издаването на акт с различно съдържание, поради което извършеното
процесуално нарушение, с неспазване на задължението за уведомяване, в настоящия
случай не би било съществено. Наред с това в хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател
е надлежно представлявано и има възможност да посочи всички свои възражения, с
което правото му на защита е осигурено в пълна степен.
От доказателствата по делото е видно,
че актът е издаден и при спазване на чл. 35 АПК, доколкото още в
административното производство са изяснени всички релевантни за случая факти и
обстоятелства, по които всъщност не е налице и спор между страните.
Принудителната административна мярка,
макар също като наказанието – за административно нарушение или за престъпление,
да е по своята същност държавна принуда, има друга цел. Принудителната
административна мярка не е насочена към личността на дееца – да санкционира
неправомерното му поведение, а е насочена към правните последици от
неправомерното поведение – да се предотврати и преустанови административното
нарушение – чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Субект на принудителната
административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, редакция към датата на издаване
на оспорената заповед, е всеки собственик на моторно превозно средство, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава
свидетелство за управление. Следователно, за да бъде едно лице адресат на
принудителна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП, е необходимо да бъдат доказани
кумулативно и двата елемента на фактическия състав на мярката – управление на
моторно превозно средство от лице, което не притежава свидетелство за
управление, и адресатът на мярката да е собственик на управляваното моторно
превозно средство.
В случая, и двата елемента на
фактическия състав са налице. Субективното отношение на адресата на мярката към
установеното нарушение, в т.ч. причините, поради които се е наложило
управлението на превозното средство, са ирелевантни, както правилно приема и
съдът.
По делото няма спор, че жалбоподателят
е собственик на моторно превозно средство, което е управлявано от водач без
правоспособност. Безспорно е също, че прилагането на принудителната мярка по
чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП не е при условията на оперативна
самостоятелност на органа. Компетентността на административния орган да приложи
принудителната мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е при условията
на обвързана компетентност – винаги, когато органът установи визираните в
разпоредбата факти е длъжен да приложи принудителната мярка. При условията на
оперативна самостоятелност е единствено срокът на мярката, защото законодателят
е предвидил срок за мярката от шест месеца до една година, като не е
регламентирал кога какъв срок следва да бъде приложен, а е оставил това на
преценката на органа.
Съгласно чл. 169 АПК съдът, при
оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът
проверява дали административният орган е разполагал с оперативна
самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на оспорения
акт.
В случая, видно от разпоредбата на
чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, досежно срока на принудителната мярка
органът действително разполага с оперативна самостоятелност. А видно от
определения със заповедта срок на мярката, той е в рамките на законово
определения.
Спорен по делото е въпросът мотивиран
ли е актът на органа досежно определения максимален срок на мярката.
С оглед на разпоредбата на чл. 59,
ал. 2, т. 4 АПК органът винаги трябва да изложи фактически и правни основания
за издаването на акта. Но тогава, когато той издава акт, който в определена
част е при условията на оперативна самостоятелност, на още по-голяма основание
следва да изложи мотиви защо приема точно определеното от различните възможни и
законосъобразни решения. Без наличието на мотиви за избраната от органа
възможност съдът не може да извърши преценка за законосъобразност на акта,
защото няма мотиви, които да провери, с оглед на фактите по делото, установяват
ли законосъобразност на приетото решение.
В случая органът е приел максималният
срок на принудителната мярка – една години, но не е изложил абсолютно никакви
мотиви досежно този срок. Непосочването на мотиви относно срока, за който се
налага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на
изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, което , както вече се посочи, лишава
съда от възможност да установи дали актът е постановен в съответствие с целта
на закона по аргумент на чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е
предвидил срок от шест месеца до една година за налагане на тази мярка, то
административният орган е бил длъжен да обоснове, защо в конкретния случай е
счел, че следва да бъде определен не друг, а точно максималния срок. Доколкото
наложилият мярката орган не е сторил това, съдът не би могъл да прецени дали
той е упражнил своето правомощие в съответствие с целите на закона, което е
едно от основанията, посочени в чл. 146 от АПК, за оспорване на индивидуалните
административни актове.
С оглед конкретиката на настоящия
казус трябва да се добави още, че липсата на каквито и да е съображения във
връзка с определеният срок на действие на мярката, не позволява да се установи,
дали е налице някаква конкретна причина или обстоятелство, които да налагат
принудителната административна мярка да действа в срок, надвишаващ установения
в закона минимален такъв. Според изявлението на процесуалния представител на административния
орган, при определяне на срока на наложената ПАМ е взето предвид
обстоятелството, „че са наложени и други идентични ПАМ“, както и че лицето, което
е управлявало процесния автомобил не само е неправоспособно, но и
свидетелството му за управление е фалшификат.
На първо място това са съображения,
които се излагат едва в съдебно заседание и то в хода на делото по същество и
по тази причина не могат да се приемат като надлежни мотиви на административния
акт досежно неговия срок. На следващо място изложените доводи на практика не
обосновават постановения от административния орган максимален срок. От
представената справка е видно, че на дружеството жалбоподател е наложена само
един път подобна ПАМ преди процесната, което само по себе си не може да
обоснове максимален срок на принудителната административна мярка. Наличието на
наложени ПАМ на собственика на дружеството и то на други основания, е ирелевантно
за преценката на срока по процесната мярка. Също така ирелеватни са и
отегчаващите обстоятелства по отношение на неправоспособния водач. Последните
имат отношение към реализирането на неговата отговорност (наказателна и/или
административнонаказателна), но не и при налагането на ПАМ на собственика на
превозното средство.
Крайният извод от изложеното до тук е,
че процесния административен акт е постановен в противоречие с изискването за
мотивиране на акта по отношение на срока на наложената принудителна административна
мярка, което налага неговата отмяна.
Констатираната незаконосъобразност на
оспорената заповед, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски
по производството. Те, съобразно представения списък, се констатираха в размер
на 1 250,00 лв., от които 50 лв. – държавна такса и 1 200 лв.
адвокатски хонорар, заплатен в брой по договор за правна защита и съдействие №
013320/03.02.2023 г. (л. 5). Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение. В тази връзка съдът съобрази, че адвокатският хонорар от
1 200 лв. е малко над предвидения минимален размер от 1 000 лв. съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. В същото време делото
е протекло в две заседания с проведени множество процесуални действия,
включително разпити на свидетели, водени от жалбоподателя, и при проявена
процесуална активност от пълномощника на жалбоподателя, което обосновава
договорения адвокатски хонорар и същият не се явява прекомерен.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК Русенският административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на „Фрешауто 2“ ЕООД, със
седалище гр. Русе, представлявано от управителя С.Н.С., Заповед № 23-3393-000018
от 25.01.2023 г. на ВПД началник РУ към ОДМВР - Русе, с която спрямо дружеството
е наложена принудителна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС, лек
автомобил "Порше Панамера" с рег. № Р6185КР за срок от една година и
са иззети Свидетелство за регистрация на МПС № ********* и два броя табели с №
Р6185КР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Русе да
заплати на „Фрешауто 2“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Русе,
представлявано от управителя С.Н.С., сумата от 1 250,00 (хиляда двеста и
петдесет) лева разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: