О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№………/…...06.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на
трети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия
Карагьозова
въззивно частно търговско дело № 776 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК *********, срещу Разпореждане №12974/25.03.2019г.,
постановено по гр.д. №2831/2019г.
по описа на Варненски районен съд, в частта, с която е отхвърлено заявление с вх. № 13511/21.02.2019 г., за издаване на заповед за изпълнение срещу С.Д.С., ЕГН **********,***, за сумата от
209,79 лв. – такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 210 лв. –
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
начислена за периода от 15.12.2017 г. до 07.09.2018 г. и сумата от 245 лв. –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането.
В частната жалба
се твърди, че разпореждането е неправилно поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че предвид
характера на заповедното производство като факултативно, едностепенно и строго
формално, съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходимите
реквизити на заявлението по чл. 410 ГПК, а споровете по обективираните в него
материални субективни права, като този относно претендираното вземане, следва
да се решат по исков ред, в случай че длъжникът възрази по реда на чл. 414 ГПК.
В този смисъл инвокира оплакване, че заповедният съд е превишил своите
правомощия като е обсъдил по същество обстоятелство, което стои извън предмета
на проверка в настоящото производство и не може да бъде повод за отказ за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. При служебна констатация за
неравноправен характер на договорна клауза, съдът следва да даде възможност на
страните да обсъдят този въпрос при условията на състезателност, какъвто ред в
заповедното производство не е предвиден. Моли за отмяна на разпореждането и
присъждане на разноски.
Съдът намира, че
жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й пълномощник, срещу
акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество, съдът намира жалбата за частично
основателна по следните съображения:
Производството по
ч.гр.д. №2831/2019г. на Районен съд
Варна е образувано по заявление на „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и
изпълнителен лист срещу длъжника С.Д.С.,
ЕГН **********, за сумата
от 451,49 лв., представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем №
5402062 от 11.12.2017 г., сключен с „Вива кредит“ ООД, като задължението е
прехвърлено на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД на
01.10.2018 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 01.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 21.02.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, сумата от 70,83 лв. – договорна лихва, начислена за
периода от 10.01.2018 г. до 07.09.2018 г., сумата от 209,79 лв. – такса за
експресно разглеждане на документи, сумата от 210 лв. – неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, начислена за периода
от 15.12.2017 г. до 07.09.2018 г., сумата от 245 лв. – разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането, сумата от 51,59 лв. – лихва за забава за
периода 08.09.2018 г. до 11.02.2019 г.
За да откаже издаване на заповед за
изпълнение в обжалваната част, районният съд е приел, че е налице отрицателна
предпоставка по чл.411, ал.2, т.2 ГПК, тъй като искането противоречи на закона.
За да прецени основателността на подаденото
заявление, съдът се ръководи както от положителните предпоставки, визирани в
чл.410, ал.1 ГПК, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в
чл.411, ал.2 ГПК.
Съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК заявлението следва да съответства на изискванията за редовност на искова молба, т.е. трябва да е налице детайлна индивидуализация на вземането, включително посочване на фактите и обстоятелствата, от които произтича. Претенциите в заповедното производство следва да бъдат конкретизирани по начина, по който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване по исков ред и е необходимо да е налице идентичност между двата предмета, която се преценява въз основа на заявлението и исковата молба.
В случая,
съдът намира, че вземането за неустойка срещу длъжника не е индивидуализирано в
достатъчна степен. Не се сочи как и по какви критерии е определена
по размер, кога и по какъв начин е настъпила изискуемостта на задължението, кое
е основанието за разсрочване на плащането и предварителното му включване в
погасителния план, при условие, че същият се подписва едновременно с договора,
към който момент възникването на вземането за неустойка е бъдещо несигурно
събитие.
Въпреки
дадените указания, не е индивидуализирана в достатъчна степен и претенцията за
заплащане на разходи и такси за извънсъдебното събиране на просрочени
задължения. Посочено е, че претенцията възлиза общо на сумата 245.00 лв., като
на 4 и 18 ден забава на всяка погасителна вноска са начислявани по 10 лева, а
на 11 и 25 ден забава – по 15 лева, до достигане на максималния уговорен размер
от 175 лева, а на 58 ден забава е начислена еднократно сума в размер на 70
лева, но не са конкретизирани клаузите от тарифата, от които произтича задължението, липсва обосновка по какъв
начин е формиран размерът на отделните компоненти, при наличие на твърдения за различни по вид направени разходи - SMS услуги, телефонни разговори, електронни
съобщения, изпращане на писма, покани, ангажиране действия на служител.
В контекста на изложеното и
доколкото в горепосочените части заявлението не отговаря на формалните
изисквания за редовност, същото подлежи на отхвърляне.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че доводите на жалбоподателя, че заповедният съд е излязъл извън пределите на проверката, която следва да се извърши в заповедното производство, са неоснователни предвид разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, според която съдът следи служебно за противоречие на искането със закона и добрите нрави.
В случая договорът за кредит, на който заявителят основава претенцията си, е потребителски и като такъв се регулира от нормите на Закона за потребителския кредит.
Възможността кредиторът да въвежда такси
извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит. Налице е изрична забрана, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК да се изискват
такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на
кредита. Дейността по събиране на кредита не е допълнителна услуга, а по същество
представлява дейност по управление на просрочен кредит, поради което събирането на такса за тази дейност е в
пряко противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК. От друга страна
видно от възпроизведения в заявлението алгоритъм за изчисляване на таксата,
същата фактически представлява неустойка за забава, претендирана едновременно с
уговорената мораторна неустойка, като по този начин се цели заобикаляне на
забранения от закона резултат за получаване на няколко обезщетения за един и
същ вид неизпълнение.
По отношение на претендираната неустойка за непредоставяне в 3 дневен срок от сключване на договора на обезпечение чрез поръчителство съдът намира, че същата има за цел да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи поради неполучено обезпечение. В този смисъл предвидените за компенсиране вреди са насочени към репариране на риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно лице. Уговорка от посочения тип влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Наред с това уговорката обосновава значително оскъпяване на ползвания заем, тъй като позволява на заемодателя да получи сигурно завишено плащане, като това оскъпяване не е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на чл.19 от ЗПК, който ограничава свободата на договаряне при потребителско кредитиране. Изключването на неустойка за ползване на необезпечен кредит при формиране на ГПР съставлява отклоняване от задължението на кредитора да посочи това плащане като компонент от основния критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. Ето защо клаузата, предвиждаща неустойка за неизпълнение на задължението на длъжника да предостави последващо сключването на договора обезпечение, е уговорка във вреда на потребителя, което я прави нищожна на основание чл.21, ал.1 от ЗПК.
Като е достигнал до идентичен краен извод, първостепенният съд е постановил
законосъобразен и правилен акт, който следва да бъде потвърден в обсъдените
по-горе части.
В частта относно претенцията за такса за експресно разглеждане на документи,
частната жалба се явява основателна. Посочената такса се дължи за реално
предоставена допълнителна услуга, свързана със самото одобряване и сключване на
договора за кредит, а не с неговото усвояване, т.е. изпълнение. Безспорно е, че
разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК предвижда възможност за кредитора да събира
такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, като не съществува пречка да бъде уговорено разсроченото им заплащане. Упражненият
от потребителя избор на облекчения ред за отпускане на кредити, предлаган от
небанковите финансови институции и съгласието му за
заплащане на съответната такса за тази услуга, изцяло зависи от волята му и
нуждата от средства в спешен порядък. След като чл. 5 ал.8 от ЗПК задължава
кредитора да предостави на видно място условия и тарифи, при които предоставя
потребителски кредити, не може на този етап да се приеме
нищожност на клаузата по смисъла на чл. 411 т.2 от ГПК, респективно въпросът за
действителността на уговорката следва да се отнесе, при възражение от длъжника,
за разрешаване пред исковия съд.
По изложените съображения разпореждането в тази му част следва да бъде
отменено и постановено издаване на заповед за изпълнение за сумата 209,79 лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи.
Въз
основа на изложените мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №12974/25.03.2019г., постановено по
гр.д. №2831/2019г. по описа на
Варненски районен съд, в частта, с която е оставено без уважение
искането на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, п.к. 1527, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С.Д.С., ЕГН **********,***,
за сумата от 209,79 лв. – такса за експресно разглеждане на документи И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов” № 29, ет. 3, п.к. 1527, срещу С.Д.С., ЕГН **********,***, за сумата 209,79 лв. - такса за експресно разглеждане на документи,
дължима по силата на договор за паричен заем № 5402062 от 11.12.2017 г., сключен с „Вива кредит“
ООД, като задължението е прехвърлено на заявителя „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕООД на 01.10.2018 г. с Приложение № 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.12.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №12974/25.03.2019г., постановено по гр.д. №2831/2019г. по описа на Варненски районен съд, в останалите му
обжалвани части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.