Решение по дело №9272/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 355
Дата: 30 януари 2019 г. (в сила от 30 януари 2019 г.)
Съдия: Христина Валентинова Колева
Дело: 20183110109272
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/30.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9272 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод предявен от Г. фонд, *** срещу Г.И.Ц., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл.288, ал.12 вр. чл. 288а, ал.3 КЗ /отм./ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер от 2057.55 лв. (две хиляди петдесет и седем лева и 0.55 ст.), представляваща възстановени от Г. фонд в полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ суми във връзка с определяне и изплащане в полза на Й.М.от РГърция, обезщетение за вреди от ПТП настъпило около 05.15 часа на 30.12.2012г. в Република Гърция, ***** на лек автомобил Тойота с рег. № ******, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.06.2018г. до окончателното и изплащане.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: на основание чл.288а, ал.3, във връзка с предявената на 29.05.2013г. претенция от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/, в качеството на компенсационен орган, Г. фонд е възстановил сумата от 2057.55лв. чрез банков превод на 12.06.2013г., като парична равностойност на 1030 евро по курса за деня, от които 800 евро обезщетение; 30 разходи за експертна оценка; 200 евро обслужващи такси. Сумата била изплатена от компенсационния орган във връзка с претенция на Й.М.от РГърция, за това, че ответникът е причинил имуществени вреди на автомобила управляван от М., като при управление на л.а. Фолксваген ДКН ****, собственост на И.Ц., поради неспазване необходимата дистанция с движещия се пред него автомобил, не успява да спре своевременно и с предната част на автомобила удря в задната част Тойота с рег. № *****. В нарушение на чл.260 КЗ /отм./, ответникът управлявал автомобила без да има за него сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Плащането било първоначално извършено от Националното бюро на Гърция в качеството му на компенсационен орган по местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл.282 и следв. от КЗ (отм.). В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и изплащане на обезщетението са направени разноски, които на осн. чл.288а, ал.2 от КЗ (отм.) Фондът задължително възстановява. Въпреки отправената покана, ответникът не е възстановил платеното обезщетение. Ето защо обективира искане за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.

Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

              В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявения иск и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което предявения иск бъде уважен.

Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 ГПК. Ето защо решението по делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.

Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него разноски, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават положителното произнасяне на съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящото производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

                                

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Г.И.Ц., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. фонд, ***, сумата в общ размер от 2057.55 лв. (две хиляди петдесет и седем лева и 0.55 ст.), представляваща възстановени от Г. фонд в полза на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ суми във връзка с определяне и изплащане в полза на Й.М.от РГърция, обезщетение за вреди от ПТП настъпило около 05.15 часа на 30.12.2012г. в Република Гърция, ******* на лек автомобил Тойота с рег. № *****, ведно със законната лихва върху исковата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 13.06.2018г. до окончателното и изплащане, на основание чл.288, ал.12 вр. чл. 288а, ал.3 КЗ /отм./.

ОСЪЖДА Г.И.Ц., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Г. фонд, *** сумата от 82.28 лева (осемдесет и два лева и 0.28ст.), представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски при настоящото разглеждане на спора, изразяващи се в заплатена по настоящото дело държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

                                                                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ: