Р Е Ш Е Н И Е
№
133/13.6.2019 г. гр.
Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На тридесет
и първи май 2019
година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар Велина Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 159 по описа на 2019 година.
За да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и следв. от АПК, вр. чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „Ф.Ф.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.*, представлявано от управителя Й.В.Х., чрез пълномощник адв.И.Г. ***, с посочен съдебен адрес:***, *, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-82-0341219/10.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Ямбол, ул.*, стопанисван от „Ф.Ф.“ ООД, ЕИК ******, и забрана за достъп до него за срок от 12(дванадесет) дни.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна и немотивирана. Сочи се, че нито към момента на извършване на проверката, нито към момента на издаване на заповедта на дружеството е връчван АУАН за нарушение по чл. 25 ал. 1 т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, каквото нарушение е цитирано в заповедта. Посочено е в хода на проверката, че е установена липса на издаване на бележка от фискално устройство. Намира, че е спорен факта дали е била на лице продажба на стока, която е следвало да бъде регистрирана или отчетена. Сочи се още, че от съдържанието на доказателствата се установява единствено, че на процесната дата 05.04.2019г. не е издавана бележка от фискално устройство, а изводът дали тази бележка отразява реално извършена продажба, става неустановен факт, според изложеното в жалбата. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски.
В съдебно заседание оспорващия, редовно призован се представлява от адвокат И.Г., редовно упълномощена. Счита, че административният орган още при издаването на обжалваната заповед е действал в нарушение на принципа на съразмерност и по-специално правилото, закрепено в чл.6, ал.5 от АПК. При самата заповед административният орган не се е съобразил, че се касае за минимална разлика между отчетената във фискалното устройство касова наличност и фактическата такава, а именно около 1,06 лева, поради което счита, че е следвало да бъде направена съпоставка със среднодневения и месечен оборот на дружеството, които определено са незначителни такива, с оглед на предмета на дейност на жалбоподателя.
Също така не са представени и обсъдени доказателства за предходни нарушения на същото дружество на задължението за отчитане на продажбите, които биха могли да обосноват налагането на принудителна административна мярка. Търговското дружество, към момента на извършване на проверката и издаване на обжалваната заповед, няма установени и подлежащи на принудително изпълнение задължения, не е санкциониран, по който и да е текст по Наредба № Н-18.
Ответникът в производството, Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, редовно призован, в съдебно производство се представлява от * Е., редовно упълномощен. Сочи, че с неиздаването на фискален бон се води нерегистрирана продажба в търговския обект, което пък води до това, че не могат да бъдат определени публичните задължения на дружеството.
При издаване на заповедта за запечатване на търговския обект административнонаказващият орган е разгледал данните, които има в регистрите на НАП и е констатирал, че за предходните години: 2016 г., след като е работил, резултатът е 0.00, а за 2017 г. е едва 1620,23 лева и за 2018 г. регистрираната данъчна печалба е 2249,60 лева. Съпоставили са местоположението на обекта в град Ямбол, че е в централната част и това, че има постоянен клиентопоток, като счита, че в обекта не се извършва редовно отчитане на продажбите.
С налагането на ПАМ административнонаказващият орган е приел, че установена касова разлика от 1,06 лева не е съществена и самата заповед за запечатване се издава за това, че не е издадена касова бележка. Адм. орган е отчел тези факти и я е наложил за 12 дни, като е счел, че по този начин ще се предупреди нарушителят и ще бъде принуден да спазва реда, определен в Наредба № 18 за регистриране на продажбите в обект.
Иска потвърждаване на издадената от „Фискален контрол“ – Бургас заповед за налагането на принудителна административна мярка като законосъобразна и мотивирана. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-82-0341219/10.04.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС) е постановена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр.Я., ул.*, стопанисван от „Ф.Ф.“ ООД, ЕИК ******, и забрана за достъп до него за срок от 12(дванадесет) дни.
Към момента на приключване на устните състезания по
делото няма издадени наказателни
постановление, както и АУАН.
Разпореждането за допуснато предварително изпълнение на
оспорената заповед е обжалвано пред ЯАС, отменено е и с определение от
28.05.2019г. по адм. дело № 5750/2019г. е оставено в
сила определението на ЯАС по адм. дело №
140/2019г.-видно от справка САС, приложена по делото. В решението си ВАС
посочва в правните си изводи, че ПАМ се издава независимо от предвидените
санкции и глоби, т.е. производството по издаване на ПАМ е независимо от адм. нак. производство по издаване на НП по чл. 193 от ЗДДС и ЗАНН. От друга страна е посочено, че е
нарушен принципа на съразмерност с
предварителното изпълнение на заповедта, тъй като продажбата е на стойност
1.50лв, но че целите на мярката ще бъдат постигнати с изпълнението й след
влизането й в сила. Разликата между фактическа наличност и отразената в касовия
апарат от 1.06лв не води до извод за извършени други нарушения от същия вид,
приема ВАС, обосновавайки, че принципа на съразмерносст
би бил нарушен с предварителното изпълнение на заповедта.
При така изложените фактически данни, които се подкрепят от
приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни
изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
№ ФК-82-0341219/10.04.2019г . на началник
отдел "Оперативни дейности" Бургас, дирекция "Оперативни
дейности", главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, е
издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията предоставени му със
заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП.
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка
се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна норма
следва изводът, че заповедта издадена по този ред като индивидуален
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК, административният акт следва да
съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са
изложени в заповедта.
При издаването на заповедта от административният орган не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е
издадена в писмена форма и съдържа задължителните законоустановени
реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган.
В случая са налице и материалноправните
предпоставка за налагане на ПАМ. Съгласно приложимата норма на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т.
1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства, независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. В чл. 25, ал. 3 от
Наредбата е предвидено, че фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се
издава при извършване на плащането, лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за недоказана
продажба. Заповедта е издадена на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, за
неспазване реда за издаване на съответния документ за продажба. В оспорената
заповед, се съдържа ясно и коректно описание на фактическите основания, за
нейното издаване, което от своя страна осигурява възможност, както адресатът да разбере за какво точно му е наложена ПАМ,
така и на съда, да извърши преценка на законосъобразността на заповедта.
В съставения протокол за извършена проверка, е посочена
контролна покупка на 0.578лв банани на обща стойност 1,50 лева, за която не е
издаден фискален касов бон в търговския обект, задължението на търговеца да
издаде изискващата се касова бележка за извършената продажба, съобразно нормата
на чл. 25, ал. 3 от Наредбата. След като в случая за извършената продажба не са
издадени нито фискален бон от фискално устройство, нито касова бележка от
кочан, към момента на плащането, правилно е прието, че е налице посоченото
нарушение на нормата на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. По
никакъв начин не е доказано твърдението
в жалбата, че не е извършена процесната покупка.
Констативния протокол от проверката е подписан без възражение от представляващия дружеството.
За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение,
каквото в случая е налице - констатирано е неиздаването на фискална касова
бележка за извършено плащане, което нарушение е описано в съставения протокол
за извършена проверка и то е фактическото основание за издаването заповедта. С
оглед вече изложеното, следва да се приеме, че по делото не са ангажирани
доказателства опровергаващи констатациите на органите по приходите и правилно е
прието в обжалваната заповед, че са налице предпоставките на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, за
налагане на ПАМ. Следва да се има предвид, че за налагане на този вид
принудителна административна мярка е достатъчно установеното по надлежен ред и
от надлежен орган неиздаване на касов бон при извършена продажба, каквото в
случая е налице, поради което и при наличие предпоставките на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед
за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
т. е. независимо от това дали ще бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на този търговец по реда на ЗАНН. Заповедта е мотивирана именно с
наличие предпоставките за прилагане на ПАМ – нарушение на реда за отчитане
продажбите в търговския обект, като ирелевантен за
спора е фактът, дали за конкретното нарушение е издадено наказателно
постановление, тъй като това не е предвидено от законодателя, като предпоставка
за налагане на ПАМ.
В разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидена възможност,
принудителната административна мярка запечатване на обект да се прилага за срок
до един месец. След като законодателят е предвидил срок до един месец, то
административният орган е длъжен да обоснове защо е определил срок от 12 дни,
който е под средния срок определен в закона. В случая са изложени мотиви по
отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, като
административният орган е посочил целите, които иска да бъдат постигнати с
налагането. Тези мотиви в достатъчна степен обосновават правилното определяне
на продължителността на наложената мярка и се споделят от настоящия съдебен
състав.
След като, наложената ПАМ запечатване на обекта за срок от
12 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и
разпоредената забрана за достъпа до обекта на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Забраната за достъп до обекта и
запечатването на обекта, представляват две мерки, които се налагат кумулативно,
при наличието на едни и същи предпоставки, които в случая са налице.
Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона.
Мярката има за цел постигне на промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на
дейността и недопускане вреда за фиска. В случая се
касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки
за предотвратяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС
принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена
към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на
постановяването и търговеца не е преустановил дейността си в търговския обект,
т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с
неиздаване на документ за извършено плащане.
Установеното неизпълнение на задължението за издаване на
фискална касова бележка при извършване на продажба на стока или услуга в
съответния търговски обект, представлява юридическият факт, пораждащ
правомощието на органа по приходите да приложи ПАМ по запечатване на обекта,
като органът в тази хипотеза действа в условията на обвързана компетентност.
Заповедта в случая е превантивна и преустановителна,
и е приложена в съотвествие с целите на специалния
закон.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че жалбата като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото като основателно
следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на ЦУ на НАП
сумата от 100 лева на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на„Ф.Ф.“
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.*,
представлявано от управителя Й.В.Х., чрез пълномощник адв.И.Г.
***, с посочен съдебен адрес:***, *, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-82-0341219/10.04.2019г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП.
ОСЪЖДА“Ф.Ф.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.*, да
заплати на Национална агенция за приходите, Централно управление, сумата от 100
(сто) лв. разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена
пред тричленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/не се чете