РЕШЕНИЕ
№……………. 31.12.2019 г. гр.Балчик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Балчишкият
районен съд граждански състав
На
четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ивелина Велчева
Секретар: Миглена Йорданова
Прокурор: без
Като разгледа докладваното от районен съдия Ивелина
Велчева
Гражданско дело № 362 по описа за 2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена искова молба от „Теленор България“ ЕАД, гр. София, жк Младост 4,
безнес парк София, сграда 6 против А.Р.Д. *** за признаване за установено, че
ищеца има вземане към ответника за сумата от 167,30 лв., представляващи
предоставени далекосъобщителни услуги за периода от 20.11.2016 г. – 19.01.2017
г. за телефонен номер **********; сумата в размер на 77,49 лв.; представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 2.11.2016
г ., представляваща част от общо дължимата сума в размер на 543,03 лв.; ведно
със законната лихва върху всяка сума от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и съдебно
деловодни разноски в заповедното и това производство.
Ответникът оспорва частично исковете
като неоснователни и недоказани.
Съдът след преценка на събраните
поделото доказателства, и съобразно чл. 235 ал. 3 от ГПК, като взе предвид
направените от страните доводи и възражения, прие за установено от правна и
фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че с ответника има
сключен договор от 2.11.2016 г. за предоставяне на далекосъобщителни съобщения за
номер **********.
Ответникът не изпълнил
задълженията си по договорите, което обусловило правния интерес от подаване на
заявление за изпълнение за търсените суми.
Било образувано
заповедно производство №651/2018 г. по описа на РС-Балчик. Заявлението било
уважено от съда.
Поради връчване на заповедта в
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, съдът указал на ищеца да предяви иск и
установи вземането си.
Това мотивирало ищеца да предяви
настоящите искове.
Ответникът намира клаузата за
заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора равняваща се на
три стандартни месечни такси за нищожна. Оспорва, че изявлението за
прекратяване на договора е достигнало до ответника.
Материалноправното основание на
иска е в нормата на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 124 от с.з., във вр. С чл. 79
от ЗЗД и чл. 92 от с.з.
Страните по делото са били
обвързани с договор за предоставяне на мобилни услуги от 2.11.2016 г. Съгласно
условията на договора на ответника са предоставени мобилен номер и мобилен
аппарат. В тоя смисъл е представения по делото договор за мобилни услуги от 2.11.2016
г.
За процесния период 20.11.2016 г
. – 19.01.2017 г., на ответника била начислена сумата в размер на 167,30 лв.,
представляваща потребени, но незаплатени мобилни услуги. Били издадени фактури
№ **********/20.12.2016 г. и №**********/20.01.2017 г.
Поради неплащане на поетите
задължения, договорът между страните бил прекратен едностранно от ищеца, за
което той претендира от ответника сумата в размер на 77,49 лв., част от
определената в общ размер във фактура №**********/20.03.2017 г. неустойка в
размер на 543,03 лв.
Съдът счита, че клаузата в
подписания от страните договор, уреждаща задължение за заплащане на неустойка
при предсрочно прекратяване в размер на абонаментните такси до края на срока на
договора е нищожна, поради накърняване на добрите нрави и не поражда задължение
за ответника. В тоя смисъл възражението на особения представител се явява
основателно.
Липсва нормативно ограничение и в рамките на предоставената им договорна
свобода на осн. чл. 9 ЗЗД страните по договор за услуга да включат клауза за
едностранното му прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да
е от страните. Допустимо е също така уговаряне от страните на неустойка за
вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка се явява нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за
което съдът следва да следи служебно.
При уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в
размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока му,
мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора.
Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване
излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за
неоснователно обогатяване на предоставящия услугата мобилен оператор и нарушава
принципа за справедливост. Уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор
при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по
договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е
нищожна, поради противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В този смисъл е константната практика на ВКС: решение № 219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на
ВКС , I т.о. ; решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о.,
решение № 193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о.
Саниране
на клаузата не настъпва с претендирането на част от уговорената неустойка. В
тоя смисъл иска за заплащане на неустойка се явява неоснователен и следва да се
отхвърли.
Незаплащането
на потребените мобилни услуги налага уважаване на претенцията като основателна
и доказана.
Ищецът
претендира разноски, които му се дължат съобразно чл. 78 от ГПК и уважената
част на исковете.
Съдът
констатира, че ищецът не е внесъл пълния размер държавна такса. Общо дължима
държавна такса в размер на 100 лв.(2Х50 лв., за всеки иск), от които внесени в
заповедното производство - 25 лв. и в това производство – 25 лв.Остават дължими
50 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено,
че „Теленор България“ ЕАД, гр. София, жк Младост 4, безнес парк София, сграда 6
има вземане от А.Р.Д. *** за сумата от 167,30 лв.(сто шестдесет и седем лева и
тридесет ст.), представляващи предоставени далекосъобщителни услуги за периода
от 20.11.2016 г. – 19.01.2017 г. за телефонен номер **********; ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ иска на
„Теленор България“ ЕАД, гр. София, жк Младост 4, безнес парк София, сграда 6
против А.Р.Д. *** за признаване за установено, че „Теленор България“ ЕАД има
вземане към А.Р.Д. за сумата в размер на 77,49 лв.(седемдесет и седем лева и
четиридесет и девет ст.), представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги от 2.11.2016 г., представляваща част от общо
дължимата сума в размер на 543,03 лв.; ведно със законната лихва върху сумата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА „Теленор
България“ ЕАД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд-Балчик сумата в размер на 50 лв.(петдесет лева), представляваща неплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА А.Р.Д. да
заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата в размер на 331,47 лв. (триста
тридесет и един лева и четиридесет и седем ст.) , представляваща направените в
настоящото производство съдебно – деловодни разноски.
ОСЪЖДА А.Р.Д. да
заплати на „Теленор България“ ЕАД сумата в размер на 263,12 лв. (двеста
шестдесет и три лева и дванадесет ст.), представляваща направените по делото
съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Добрич в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:……