Р
Е Ш Е
Н И Е
№5493
гр.Варна, 06.12.2019
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕЛНИЕ, ХVІ състав, в публичното съдебно заседание, проведено на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря Г.ДАМЯНОВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 347/2019год. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 7, т. 1, б.
"а" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския Парламент и на
Съвета от 11.02.2004 год.
Ищецът Н.М.К. с ЕГН **********, адрес: ***. *, *,
ап.47, чрез адв. Б.Ф. от ВАК, кантора с адрес: ***,
съдебен адресат, претендира от съда да постанови решение, с което да осъди "Б.Е." АД с ЕИК *, седалище и адрес
на управление ***, *, представлявано от изпълнителните директори Х. Т. Т. и Я.
В. Г., и прокуриста Б. Ц. М., да й заплати, сумата от 250 (двеста и петдесет ) евро,
представляваща обезщетение за закъснение на полет FB 8193 от летище Варна,
България до летище Анталия, Турция, за дата 04.10.2017г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.01.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.Моли за присъждане на сторените по
делото разноски.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,заложени
в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцата е сключила с ответника договор за превоз на
пътник, чрез посредника "Е. Т. Б." ООД, по силата на който, "Б.Е."
АД е поела задължение да осъществи въздушен превоз по направление от летище
Варна, Р България до летище Анталия, Р
Турция. Превозът е следвало да се реализира на дата 04.10.2017г. с полет FB
8193, планиран за излитане от летище "Варна" в 06,50 ч. местно време
и кацане в крайна дестинация – 08,20 ч., но реално полета се е извършил със
закъснение от четири часа и половина. За това обстоятелство, ищцата не е била
уведомена по никакъв начин от ответника по иска.
С оглед горното счита, че в процесиите отношения, на
основание чл.1 и чл.19 от Регламент (ЕО) №261/2004, следва да се приложи
последният. С чл.5, чл.6 и чл.7 от същия, са предвидени правата на пътниците
при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или
крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и настоящия
случай - чл.3, т.1, б. "а".
По отправено преюдициално
запитване досежно приложението на Регламент (ЕО)
№261/2004, Съдът на Европейските общности се е произнесъл с Решение от
19.11.2009г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, с което е дал задължително
за настоящия съд на основание чл.633 ГПК тълкуване, досежно
приложимия към спора регламент. Съобразно последното тълкуване, чл.5, чл.6 и
чл.7 от Регламент (ЕО) №261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците
на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за
целите на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по
чл.7 от регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяват загуба на
време, равна на или по - голяма от три часа, в смисъла, че са достигнали до своя
краен пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача
час на пристигане по разписание. В конкретния случай, часа на пристигане на
ищцата в крайния й пункт - летище "Анталия", е повече от три часа
след плануваното по разписание от "Б.Е." АД, предвид на което, тя има
правото на обезщетение по чл.7 от Регламент (ЕО) №261/2004 в размерите по
същия.
Съгласно разпоредбата на чл.7, пар.1
и пар.4 от Регламент (ЕО) №261/2004, размерът на
обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и крайна
точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг. В процесния
случай, разстоянието на полета, определено при спазване на чл.7, пар.4 от Регламент (ЕО) №261/2004 е 748.00 км., предвид на
което и дължимото обезщетение е в размера по б. „а" на пар.1
на чл.7 - 250.00 евро.
В срока по
чл. 131 ГПК ответникът "Б.Е." АД е депозирал отговор на исковата
молба . Изразява становище за
неоснователност на иска.
Б.Е." АД оспорва исковете предявени от Н.М.К.. Претенциите
на ищцата са неоснователни, защото обезщетението по РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 261/2004
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 11 февруари 2004 година ,относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) №295/91 е изплатено.
Излага, че ответното дружество „Б.Е." АД, като авиопревозвач, за когото на първо място е удобството и
улеснението на своите пътници, както и за по-лесното и бързо разглеждане на
техните жалби и претенции, при възникване на такива, има възможността за
извънсъдебно уреждане на претенциите им. В сайта на авиокомпанията изчерпателно
се посочват правата на пътниците и обстоятелствата, при които те подлежат на
обезщетение /https://www.air.bg/bg/pomosht-za-klienta/prava-na-pytnicite/.
За по-бърз начин на осъществяване на комуникация и решаване на възникналите
казуси (изплащане обезщетения според Регламент 261/2004 на пътници на закъснели
или отменени полети на авиокомпанията) е създадена и онлайн платформа за
подаване на
жалба/рекламация/https://www.air.bg/bg/pomosht-za-klienta/jalbi-ireklamacii/
В отдел „Жалби и рекламации" към ответното
дружество не е постъпило оплакване/жалба от Н.К. за закъснение на полета й,
както и искане за изплащане на обезщетение. Същата не се е възползвала от
възможността за извънсъдебно уреждане на отношенията с авиопревозвача,
а е предпочела по съдебен ред да реши настоящият казус. Поради действията
(бездействия) от нейна страна - на неуведомяване, ответното дружество е
възпрепятствано от своевременното изплащане на определеното от Регламент (ЕО) №
261/2004 обезщетение поради закъснение на полет. Ответното дружество е било
изправено пред обективна невъзможност да изпълни своите задължения, поради
бездействието от страна на пътника - входиране на
жалба към авиокомпанията и посочване на банкова сметка ***. Поради липсата на
каквато и да е комуникация и непосочване на банкова сметка, ***ъществи намеренията си да изплати своевременно дължимото
обезщетение. Едва с подаването на исковата молба се посочва банкова сметка ***а
си да обезщети пътничката. С оглед на изложеното до този момент може да се
заключи, че ответното дружество не е причина, за завеждане на настоящото дело,
защото на същото не е предоставена необходимата информация (банкова сметка) ***-ранен
етап /извънсъдебно уреждане на отношенията между страните/, а ищцата сама е
решила да претендира изплащане на обезщетението по съдебен ред единствено.
„Б.Е.“ АД при първата предоставена възможност е
извършило плащане на обезщетението на 01.03.2019 г. към банковата сметка на адв. Б.Ф., както е посочена в исковата молба. Направено е
плащане на стойност от 977,92 лева, левовата равностойност на 500 евро, поради
това, че ответното дружество е изплатило няколко обезщетения по различни
случаи, всички от които са водени от адв. Ф.. Погасяването
на претенцията на ищцата е означено с името й - г-жа Н.К.. Плащането за ищцата
е на стойност 250 евро и тяхната левова равностойност - 488,96 лева.
Поради изложеното моли съда да отхвърли исковете срещу
„Б.Е." АД поради пълното погасяване на задълженията.Предявен е иск с
правно основание чл. 7, т. 1, б. "Б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на
Европейския Парламент и на Съвета от
11.02.2004 год.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, за него
се явява адв. Б.Ф.. Признава извършеното от страна на
ответника плащане. В хода по същество на делото моли за отхвърляне на иска и
присъждане на лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда-14.01.2019год. до 01.03.2019год.
В съдебно заседание ответникът , редовно призован, не
се явява, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите
на страните , събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да
установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни
факти, от които се ползва: наличието на валиден договор за въздушен превоз,
сключен с ответника или негов представител; обстоятелството, че полет FB 8193 е
изпълнен със закъснение от четири часа.
Съответно в тежест на ответника по делото е
да установи онези евентуално положителни твърдения за факти, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици и с които се изключват твърденията на
ищеца.
В проведеното на 06.11.2019год. съдебно
заседание е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните в настоящото производство, че плащането от страна на ответника в
полза на ищцата, на процесното вземане в размер от
250 евро или 488,96 лв. е погасено, чрез плащане на 01.03.2019г.
С оглед направеното плащане съдът извежда
извод , че ответникът признава основателността на претенцията. Тъй като е
извършено плащане в хода на процеса по делото, искът следва да се отхвърли.
Съгласно чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. В настоящия случай ищецът претендира законна лихва от датата
на предявяване на вземането с исковата молба – 14.01.2019год. до окончателното
му изплащане на 01.03.2019 год.
Настоящото производство касае парично задължение, изискуемостта на което не
е определена с изтичането на определен срок, а след като няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора по
аргумент от чл.84, ал.2 ЗЗД. В случая исковата молба има значението на покана
за плащане /Решение №1615/1996г., 4 гр.о. на ВКС/, следствие на което е
изпадането на длъжника в забава.
В хода на процеса главницата е изплатена.
Изчислявайки размера на лихвата върху главницата 250 евро, с програмен продукт АПИС, съдът приема,
че за периода от 14.01.2019год. до окончателното изплащане на задължението
/01.03.2019г./, тя е в размер на 3.26
евро. Сумата следва да се възложи в тежест на ответника.
Относно разноските:
Постановеният правен резултат, обуславя
основателност на искането на ищеца за присъждане на разноски по реда на чл. 78,
ал. 1 ГПК, като същите следва да бъдат
възложени в тежест на ответника в цялост, доколкото плащането на главницата е
станало в хода на настоящото производство, поради което е станал причина за
завеждане на делото. Техният общ размер възлиза на 350 лева/ 50 лева за
държавна такса и 300лева за възнаграждение за защита и съдействие от един
адвокат/.
Следва да се присъдят на ищеца и разноските
за производството по ч.т.дело №1002/2019год. на ВОС. Същите възлизат в размер
от 215лв. и се изразяват в следното : 15
държавна такса за ЧЖ и 200лв. адв.възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Н.М.К. с ЕГН **********, адрес: ***. *, чрез адв. Б.Ф. от ВАК, кантора с адрес: ***, съдебен адресат,
срещу "Б.Е." АД с ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, р*,
представлявано от изпълнителните директори Х. Т. Т. и Я. В. Г., и прокуриста Б. Ц. М.,за осъждане на ответника да заплати на
ищеца, сумата от 250 (двеста и петдесет ) евро, представляваща обезщетение за
закъснение на полет FB 8193 от летище Варна, България до летище Анталия,
Турция, за дата 04.10.2017г. ,основан на
чл. 7, т. 1, б. "а" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г. на Европейския
Парламент и на Съвета от 11.02.2004 год.,
поради плащане, извършено в хода на процеса.
ОСЪЖДА
"Б.Е." АД с ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, *,
представлявано от изпълнителните директори Х. Т. Т. и Я. В. Г., и прокуриста Б. Ц. М. ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.К. с ЕГН **********, адрес: ***. *, чрез адв. Б.Ф. от ВАК, кантора с адрес: ***, съдебен адресат, сумата
3.26евро, представляваща лихва за
забава за периода от 14.01.2019г. до 01.03.2019г. върху главницата 250 (двеста
и петдесет) евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет FB 8193 от летище Варна, България до летище
Анталия, Турция, за дата 04.10.2017г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
"Б.Е." АД с ЕИК *, седалище и адрес на управление ***, *,
представлявано от изпълнителните директори Х. Т. Т. и Я. В. Г., и прокуриста Б. Ц. М. ДА ЗАПЛАТИ на Н.М.К. с ЕГН **********, адрес: ***. *, чрез адв. Б.Ф. от ВАК, кантора с адрес: ***, съдебен адресат,сумата
от 350лв.сторени по делото разноски,
изразяващи се в следното: 50.00лв. – държавна такса и 300.00лв – адв. хонорар и сумата от 215лв. разноски за производството по ч.т.дело №1002/2019год. на
ВОС, изразяващи се в следното : 15 държавна
такса за ЧЖ и 200лв. адв.възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните, ведно с препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/