О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.София, 11.11.2019 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV въззивен състав,
в закрито заседание на осми ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ВЕНЕЛИН И.
2. ПЕТЯ КОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Колева ВНЧД № 565
по описа за 2019 година на АСНС, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 345 вр. чл. 270, ал. 4 НПК.
С определение от 14.10.2019 г. по НОХД № 617/2014 г. по описа на СНС са изменени
взетите по отношение на подс. В.В.Х. и
подс. В.В.Е. мерки за неотклонение „парична гаранция“ от 1000 лв. и 5000 лв. в
„задържане под стража“.
Срещу посоченото определение са постъпили частни жалби от защитниците на подс.
Х. и подс. Е., адв. Т.Г. и адв. С.П., с които обжалват цитираното определение като
незаконосъобразно и неправилно.
В частната жалба на адв. Г. се навеждат доводи, че подзащитният й В.В.Х. се
намира в болница в Р Г. за лечение и до момента е имал изрядно процесуално
поведение. Твърди се, че неявяването му за съдебното заседание на 14.10.2019 г.
е по уважителни причини. Прави се искане за отмяна на определението на СНС, с
което е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ на клиента й.
В частната жалба на адв. П. срещу постановеното определение се сочи, че на
неработещите лица при заболяване се издава медицинско направление, а не
медицинско удостоверение. Твърди се, че така определената мярка на подс. Е. е
прибързана и несъобразена с примерното поведение на подзащитния му по делото до
момента. Затова моли за отмяна на атакуваното определение и оставане на
досегашната му мярка за процесуална принуда.
Съдът, като взе предвид направените оплаквания, изложените доводи от
страните и като провери правилността на определението, прие за установено
следното:
Частните жалби са допустими, а разгледани по същество се
явяват неоснователни.
За да измени мерките за неотклонение на подс. Х. и подс. Е., контролираният
съдебен състав при СНС е приел, че е налице неправомерно поведение от страна на
двамата подсъдими изразило се в неявяване за
съдебното заседание на 14.10.2019 г. без уважителни причини.
Така постановеното определение е правилно.
На 23.05.2014 г. в СНС бил внесен обвинителен акт, с който срещу подс. В.В.Х. са повдигнати обвинения за извършени тежки умишлени престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 и 3 вр. т.2 вр. ал.2 от
НК и по чл.354а, ал.2, изр.2, т.1 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.2, вр. ал.1 НК.
Със същия обвинителен акт подс. В.В.Е. е предаден на съд по обвинение за
извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и 3 вр. ал.2 НК. Наред с подс. Х. и подс. Е. на съд били предадени още шестнадесет
лица. Към настоящия момент броят на подсъдимите е редуциран на петнадесет. Спрямо
Х. и Е., видно от справката към обвинителния акт, представляваща неразделна
част от него, е била упражнявана мярка за процесуална принуда „парична
гаранция“ в размери съответно на 1000 лв. и на 5000 лв.
Освен тежестта
на повдигнатите обвинения, която несъмнено изисква присъствието на всички
подсъдими и техните защитници в съдебните заседания, въззивният съд съобрази и
обстоятелството, че до настоящия момент делото е насрочвано регулярно за
разглеждане по същество, което ясно показва желанието на първостепенния съдебен
състав да го приключи в разумен срок независимо от множеството привлечени към
наказателна отговорност лица, свидетели и вещи лица, които следва да бъдат
разпитани. В този смисъл ирелевантно е възражението на защитата, че до
настоящия момент делото не е било отлагано по вина на подс. Х. и подс. Е.,
доколкото тяхното присъствие в съдебните заседания поначало се явява
задължително, предвид процесуалното им положение на подсъдими в процеса. Конкретното
съдебно заседание на 14.10.2019 г., за което подс. Х. и подс. Е. са били
редовно призовани от предишното съдебно заседание, проведено на 15.07.2019 г., е
било отложено поради отсъствието на подс. Х. и подс. Е..
Верен е изводът на контролирания съд, че
причините за отсъствието на подс. Х. от съдебното заседание на 14.10.2019 г. са
неизвинителни. Това е така доколкото видно от приложеното към жалбата на
защитника му адв. Г. медицинско становище от Директор на 4-та патологична
клиника към болница „И.“ в Р Г. подс. В.В.Х. е прегледан на 12.10.2019 г. с
оплаквания лумбаго с ишиас в ляво като е назначено лечение и е препоръчана
четиридневна почивка на легло и повторен преглед. Към настоящия момент няма
данни подсъдимият да се е завърнал на територията на Р България нито да е
изпратил нови документи, отнасящи се до актуалното му здравословно състояние.
Неуважителни
са и причините за неявяване в същото съдебно заседание и на подс. Е.. На л. 349
от съдебното дело, част 7-ма е приложено медицинско направление от 07.10.2019
г., издадено от общопрактикуващ лекар за В.В.Е. с диагноза вестибуларен
синдром. В цитираното медицинско направление, макар и адресирано до СНС, не е
посочено изрично, че прегледаното лице не може да се яви за участие в съдебно
заседание пред СНС на 14.10.2019 г. Въпросът за наименованието на документа,
установяващ възможността на прегледаното лице да се яви или не в съдебно
заседание е важен, предвид изискването на чл. 103, ал. 3 от Закона за здравето,
но не е единствен. В случая също толкова важно е и съдържанието му, в което се
констатират съществени непълноти. Съгласно чл. 103, ал. 3 от ЗЗ
освидетелстването на лицето за възможността за явяването му пред разследващите
органи и пред органите на съдебната власт се извършва от ЛКК, от центровете за
спешна медицинска помощ, от ТЕЛК и от НЕЛК. Освидетелстването се удостоверява с
медицинско удостоверение по образец, утвърден от министрите на правосъдието и
здравеопазването. В коментирания случай документът не е бил издаден от някои от
посочените в чл. 103, ал. 3 от ЗЗ органи и при съществен дефицит от към
необходимо съдържание, поради което правилно не е бил взет предвид от първостепенния
съд.
Нещо повече, видно
от справка вх. № 13872 от 29.10.2019 г. на СНС, издадена от сектор „Издирване“
на същата дата, приложена на л. 387 от съдебното дело по НОХД № 617/14 г. СНС, 7-ма
част, подс. В.В.Х. е обявен за общодържавно издирване по НОХД № 617/14 г. СНС,
посетени са всички негови известни адреси, но същият не е установен.
Относно подс. В.Е.
е посочено, че е установено, че той е напуснал страната на 08.07.2019 г. през
ГКПП „К.П.в.“ и до момента няма регистрирано влизане в Р България.
Твърди се, че
издирването продължава и при установяване на лицата, съдът ще бъде
уведомен.
Наред с това, видно от писмо с вх. № 14084 от
04.11.2019 г. на Началник на отдел „ПКП“-СДВР, находящо се на л. 399 от
съдебното дело, част 7-ма, В.В.Х. и В.В.Е. са обявени за общодържавно издирване
с бюлетини от 25.10.2019 г., присъединени към телеграма № 22874/09.08.2019 г.
на ГД „НП“ и се издирват и от ГД „БОП“. До момента лицата не са установени.
СП с изх.
писмо от 05.11.2019 г., входирано на същата дата в СНС /л. л. 400 и 401 от
съдебното дело част 7-ма/ посочва, че в ГД „БОП“ се води разследване по ДП №
13/2017 г., пр. пр. № 53/2017 г. по описа на СП, по което в качеството на
обвиняеми са привлечени 33 лица, сред които В.В.Е. и В.В.Х.. Двамата са обявени
за международно издирване с бюлетин на Интерпол, с издадена ЕЗА, както и за общодържавно
издирване от 09.08.2019 г.
Чл.57 НПК
гласи, че мерките за процесуална принуда се вземат с цел да се попречи на
привлеченото към наказателна отговорност лице да се укрие, да извърши
престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла в сила присъда
спрямо него и когато някой обвиняем или подсъдим реализира поведение
противоречащо на правилния ход на процеса, следва да се прибегне до законовата
процедура за неговото неутрализиране.
До съдебното
заседание от 14.10.2019 г. двамата подсъдими са имали коректно процесуално
поведение и определените им ограничителни мерки – „парични гаранции“ са били
адекватни. До този момент те не са ставали причина за отлагане на делото. След
тази дата с неявяването си пред СНС и неуведомяването му за евентуалното си
завръщане в страната подс. Х. и подс. Е. са демонстрирали поведение отклоняващо
се от изискваното от нормата на чл.66, ал.1 НПК. В конкретния случай подсъдимите
Х. и Е. са нарушили задължението да имат коректно процесуално поведение по
делото, изразяващо се в редовното им явяване за участие в съдебно заседание. В
този смисъл правилно СНС е счел, че е налице предпоставката на чл.66, ал.1 НПК
за изменение на мерките за неотклонение спрямо подс. Х. и подс. Е. от „парични
гаранции“ в най-рестриктивната такава.
Според
въззивния съд само най-ограничителната мярка за процесуална принуда, прилагана
спрямо подс. Х. и подс. Е., ще постигне целите на мерките за неотклонение, а
именно продължаване на нормалния ход на наказателното производство. Този извод
се налага от описаното по-горе процесуално поведение на двамата подсъдими от и
след 14.10.2019 г., насочено към
укриване от органите на правосъдието.
По изложените съображения, АСНС прие, че атакуваното
определение на СНС от 14.10.2019 г. по НОХД № 617/2014 г. по описа на същия
съд, с което спрямо подсъдимите В.Х. и В.Е. е изменена мярката им за
процесуална принуда от „парична гаранция“ в най-тежката мярка за неотклонение,
е правилно и законосъобразно. Затова и настоящия съдебен състав намери, че не
са налице основания за отменяването на контролираното определение.
В този смисъл атакуваното
определение следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.345 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 14.10.2019 г. по НОХД № 617/14 г.
по описа на СНС.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.