Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 248
Гр. Габрово, 03.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 03.06.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 1180 по описа за
2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело се води въз основа на молба, с която
молителят Д.К.Ц. оспорва волеизявление на длъжностното лице по гражданско
състояние - кметски наместник в село Чарково, община Габрово, материализирано в
акт за граждански брак № 1 от 06 февруари 2008 година относно сключването на граждански брак между него и Ц.Д.Ц.,
І. Искания и възражения
на страните, сочени обстоятелства от значение за претендраните права и
възражения:
1.
От страна на молителя:
Твърди, че брак между него и Г-жа Ц., за което бил съставен на
06.02.2008г. от кмета на с. Чарково,
Община Габрово, Акт за граждански брак не бил сключван.
Издаденото удостоверение представлявало
неистински документ.
Преди 2013 година нито той,
нито Г-жа Ц. изобщо не знаели, че
съществува такова село и не били сключвали граждански брак в това село.
При направената справка с представените документи в
Кметство Чарково във връзка с въпросното удостоверение се оказало, че в случая
бил използуван и втори документ с невярно съдържание, а именно Медицинско
удостоверение за встъпване в брак от 25.01.2008г., издадено и подписано 6 пъти
от д-р В.М. от гр. Габрово, която не познавал и не бил преглеждан от нея.
2. От заинтересованата
страна Община Габрово:
Намира предявения иск за неоснователен и недоказан.
Настъпването на събитието брак било последица от
съставянето и подписването на акта за сключен граждански брак от посочените в
него лица, а именно от встъпващите в брак, от двама свидетели и от длъжностното
лице по гражданско състояние като същевременно този акт отразявал констатацията
на събитието по смисъла на чл. 37, ал.1 от ЗГР от страна на длъжностното лице
по гражданско състояние и го удостоверявал, без длъжностното лице да прави отделно
волеизявление за съставянето на документа.
Бракът между ищеца Д.К.Ц. и Ц.Д.Ц. бил сключен в
предписаната от закона форма. Актът за граждански брак № 01 от 06.02.2008 г.
бил съставен от Кмет на кметство с.Чарково, общ. Габрово и подписан от лицата, посочени като сключили
граждански брак, от свидетелите и от длъжностно лице по гражданско състояние -
Кмета на кметство с. Чарково, община Габрово. Подписването на съставения акт за
граждански брак от длъжностното лице по гражданско състояние, имало значението,
което му придава разпоредбата на чл. 10. ал. 3 от СК /отм./ и чл. 53 т. 7 от
ЗГР /в редакцията му към 06.02.2008 г./, а именно - на елемент от фактическия състав
по сключването на брак между посочените в акта лица, чийто брак същевременно
актът за граждански брак удостоверявал. Бракът се считал сключен със
съставянето на акта за това.
B конкретния случай Акт за граждански брак № 01
от 06.02.2008 г. на лицата Д.К.Ц. и Ц.Д.Ц. бил съставен от Кмет на кметство с.
Чарково, общ. Габрово - Д. Х.К., на която били
възложени функциите на длъжностно лице по гражданско състояние със Заповед №
2623/12.11.2007 г. на Кмета на Община Габрово.
Съставен бил акт за граждански брак от
06.02.2008 г., с който Д.К.Ц. и Ц.Д.Ц. сключили брак. Актът бил подписан от
двамата съпрузи, носел подписите на двама свидетели, чиито имена били посочени,
подписан бил и от длъжностното лице по гражданското състояние. С това законът
относно формата на сключване на брака и съдържанието на акта бил спазен. Преди
сключване на брака били представени декларации и медицински свидетелства за
евентуални пречки за сключването на брака, което било отразено и в самият акт
за граждански брак. Т.е. бил съставен акт за граждански брак, той бил в писмена
форма и надлежно подписан от лицата, чиито подписи законът е изисквал. Поради
това следвало да се приеме, че съгласието на съпрузите било дадено лично и
едновременно и това съгласие било надлежно заявено, както и че вписаните данни
в съответния акт за гражданско състояние били верни и отговаряли на
действителното фактическо положение.
Представеното от Д.К.Ц. копие на удостоверение
за сключен граждански брак серия УС-0 № 253606 било от оригинала на издаденото
на съпрузите такова. Оригинал на удостовенение за сключен граждански брак се
издавало само в един екземпляр, който се връчвал на съпрузите непосредствено
след сключване на брака. Издаденото удостоверение за сключен граждански брак
било официален удостоверителен документи и имало обвъзваща материална
доказателствена сила за удостоверените в него обстоятелства. За издаване на
удостоверение за сключен граждански брак серия УС-0 № 253606 било извършено и
отбелязване в Акта за граждански брак № 01 от 06.02.2008 г., съставен от Кмет
на кметство с. Чарково, общ. Габрово.
3. Заинтересованата страна РП Габрово - не взема отношение по основателността на молбата.
4. Заинтересованата страна Ц.Ц. - намира молбата за неоснователна.
ІІ. Съдът като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност от фактическа и правна
страна намира следното:
1. Правна квалификация:
Пред съда е предявена молба, с
която молителят Д.К.Ц. оспорва волеизявление на длъжностното лице по гражданско
състояние - кметски наместник в село Чарково, община Габрово, материализирано в
акт за граждански брак № 1 от 06 февруари 2008 година относно сключването на граждански брак между него и Ц.Д.Ц..
Производството е охранително и
съгласно установената съдебна практика е с правна квалификация чл. 542 ал. 2 от ГПК.
По охранителните
производства, съгласно чл. 533 от ГПК, съдът може да взема предвид факти,
непосочени от молителя.
2. От фактическа и правна страна:
Предмет
на оспорване е волеизявлението на
длъжностното лице относно сключения на 06.02.2008 г. граждански брак между
молителя Д.К.Ц.
и заинтересованата страна Ц.Д.Ц.. По делото са приложени Акт за граждански брак
№ 1 от 06.02.2008 г., съставен от Кмета на с. Чарково, общ. Габрово и
Удостоверение за сключен граждански брак № 253606, издадено от Кмета на с.
Чарково, общ. Габрово за сключване на посочения брак.
От страна на молителя е
оспорена истиността на посоченото Удостоверение за сключен граждански брак,
сер. УС-0, № 253606 от 06.02.2008 г., издадено от Кмета на с. Чарково, общ.
Габрово и с протоколно определение от
01.03.2019 съдът е постановил да се извърши проверка на истинността на
посоченото удостоверение. Тъй като посоченият документ представлява официален
такъв по смисъла на чл. 179 ал.1 от ГПК, тежестта на доказване неистинността му
- както в частта на авторството, така и в частта на отразените факти и
обстоятелства са възложени на ищеца по делото.
По делото не се събраха
доказателства, които да опровергават авторството или съдържанието на
удостоверението, а именно, че на посочената дата 06.02.2008 г. молителят Ц. и Ц.Ц.
са сключили граждански брак, за което е съставен Акт за граждански брак № 1 от
06.02.2008 г. От приложения заверен препис от
Акт за граждански брак № 1 от 06.02.2008 г. е видно, че отразеният акт е
съставен от Кмета на с. Чарково относно сключен граждански брак между молителя Ц.
и заинтересованат страна Ц.Ц..
Тъй като не се събраха
доказателства в подкрепа на направеното оспорване от молителя, то съдът
съгласно чл. 194 ал. 2 от ГПК признава
оспорването истинността на Удостоверение за сключен граждански брак, сер. УС-0,
№ 253606 от 06.02.2008 г., издадено от Кмета на с. Чарково, общ. Габрово -
както в частта на авторството, така и в частта на отразените факти и
обстоятелства, за недоказано.
Посоченият граждански
брак е сключен при действието на Семеен кодекс /СК/, обн. ДВ, бр. № 41 от 1985
г., в сила от 01.07.1985 г., неколкократно
изменян и отм. ДВ бр. № 47/2009 г., в сила от 01.10.2009 г., т.е. при
действието му от 01.07.1985 г. до 30.09.2009 г., включително.
От молителя в хода на
производството се оспорва и истинността на медицинските документи –
медицинските свидетелства на молителя и на Ц.Ц., в частта на съдържанието им.
Неистинността на същите се навежда от страна на молителя, като основани за
твърдението му, „че брак не е имало” и
че невярно отразява сключването на брак представения Акт за граждански брак № 1 от 06.02.2008 г.,
съставен от Кмета на с. Чарково. По своята същност твърденията на ищеца следва
да бъдат разгледани и като такива за недействителност на брака, поради
представяне на удостоверения с невярно отразени данни за здравословното
състояние на двамата съпрузи.
С протоколни определения
от 14.03.2019 г. и от 01.03.2019 съдът е
постановил да се извърши проверка на истинността на медицинско свидетелство за встъпване в брак, изх. № 474 от 25.01.2008 г.
на Д.К.Ц. и на медицинско свидетелство за встъпване в брак, изх. № 478
от 25.01.2008 г. на Ц.Д.Ц., двете
издадени от д-р В.М., в частта на съдържанието на същите. Тъй като
посочените документи представляват официални такива по смисъла на чл. 179 ал.1
от ГПК, тежестта на доказване неистинността им са възложени на ищеца по делото.
По делото няма никакви
доказателства, които да опровергават съдържанието им и отразените в тях факти.
Не се съдържат такива и в приетите по делото прокурорски преписки. Тъй като не
са събрани доказателства в подкрепа на
направеното оспорване от молителя, то съдът съгласно чл. 194 ал. 2 от ГПК признава оспорването
истинността на посочените две медицински свидетелства за недоказано.
Едновременно с това
следва да бъде посочено, че грешно отразени данни за здравословното състояние
на двамата съпрузи в медицинските свидетелства не водят автоматично до унищожаемост
на сключения брак. Посочените медицински документи имат правно значение на удостоверителни
документи за отсъствието на пречки от здравословен характер за сключване на
брака.
Пречките за сключване на
брак са посочени в чл. 13 ал. 1 от действащия към момента на сключване на брака
СК /отм. от 01.10.2009 г./ Същите са възпроизведени и в сега действащия СК –
чл. 7 ал. 1 и ал. 2 от него. Такива са двубрачието, наличието на определени
заболявания – душевна болест, основание за поставянето на съпруга под пълно
запрещение, болест представляваща сериозна опасност за живота или здравето на
поколението или на другия съпруг, роднини и лица между които осиновяването
създава отношения на роднини, посочени в разпоредбите на чл. 13 ал. 2 т. 1, т.
2 и т. 3 от СК /отм./, съответно чл. 7 ал. 2 т. 1, т. 2 и т. 3 от СК /
действащ/. Наличието на пречките за сключване на брак е основание за
унищжожаване на брака - чл. 96 ал. 1 от
действащия към момента на сключване на брака СК /отм. от 01.10.2009 г./ - чл. 46
ал. 1 от сега действащия СК. Именно наличието на процесуално регламентираните
пречки, в конкретния случай заболяване, представляващо сериозна опасност за
живота или здравето на поколението или на другия съпруг е основание за
унищожаване на брака, а не сама по себе си грешката в предзтавения медицински
документ.
Относно унищожаването на
брака:
Унищожаването на брака
заедно с развода са способи за прекратяването му – чл. 94 от СК /отм./ - чл. 44
от сега действащия СК. Чл. 48 ал.1 от сега действащия СК изрично определя, че
унищожаването на брака има действие за в бъдеще. Същите правни последици, но
извлечени чрез тълкуване и анализ в съдебната практика има унищожаването на
брака при действието на отменения СК. Тъй като унищожаването на брака е способ
за прекратяването му, то на унищожаване подлежи само брак, който не е
прекратен.
На съда е служебно
известно, че бракът между молителя и Ц.Д.Ц., предмет на разглеждане в
настоящото дело е прекратен с решение № 463 от 18.12.2015 г. по Гр. дело №
1529/2015 г. на РС – Габрово, в сила от 17.03.2016 г. Както към настоящия момент, така и към
момента на образуване на делото, не е налице сочения от молителя граждански
брак, поради което исканията му относно унищожаване на брака /в случая поради
наличие на пречки при сключването му/, не следва да бъдат разглеждани, като
недопустими.
Същите са недопустими и
по втора причина: Исковете за унищожаване на брака са брачни искове и същите се
разглеждат по реда на Глава 26 от ГПК. Недопустимо е навеждането на такива в
хода на охранително производство по чл. 542 от ГПК. Още повече след насрочване
на делото.
Поради изложеното всички
твърдяни основания на молителя за унищожаване на брака, поради наличие на
пречки за сключването му и искания в тази насока, не следва да бъдат
разглеждани в настоящото производство, като недопустими, поради което съдът не
дължи произнасяне по същите.
Относно нищожността на
брака:
Нищожният брак за
разлика от унищожаемия не поражда брачно правни последици. Същият е приравнен
на несъществуващ в правния мир, на липса на брак. Както отмененият от 2009 СК,
така и сега действащият СК не регламентират радикалните нарушения при които би
липсвал брак – констатациите се правят
за всеки конкретен случай въз основа на изградената съдебна практика и правна теория. Законодателят обаче е
регламентирал реда на разглеждане на исковете за програсяване на нищожността на
брака. Съгласно чл. 318 от ГПК, освен исковете за унищожаване на брака, по реда
на Глава 26 от ГПК се разглежда и исковете за несъществуването на брак между
страните, т.е. за нищожността му. От изложеното следва, че охранителното
производство, каквото е настоящото, не е редът за разглеждане на искове на
нищожност на брака и тези искове са недопустими в настоящото производство.
Поради това делото
следва да бъде разгледано в границите на зададения с
молбата предмет, а именно оспорване на факта на волеизявление на длъжностното лице за сключване на граждански брак,
обективирано в Акт за граждански брак № 1 от 06.02.2008 г. по регистъра на кметство с. Чарково, общ. Габрово. По делото не е предмет на спор обстоятелството, че
представеният по делото
Акт за граждански брак № 1 от 06.02.2008 г. по регистъра на с. Чарково, общ. Габрово е съставен от Кмета на посоченото населено място по това време Д.Х.К.. Няма никакви
доказателства оспорващи съставянето му от нея, няма и твърдение, че не е
съставен от нея, не е оспорено авторството й. Видно е от представената от
страна на Община Габрово Заповед № 2623 от 12.11.2007 г., че на Д.Х.К. - Кмет
на с. Чарково са възложени функциите на длъжностно лице по гражданското
състояние от Кмета на Община Габрово.
Т.е. налице
е волеизявление на длъжностното лице по повод сключване на процесния граждански
брак. Волеизявлението е обективирано в предписаната от закона форма съгласно чл. 2, ал. 2 от Закона за
гражданската регистрация /ЗГР/ - в официален писмен удостоверителен документ, какъвто се явява актът за
сключен брак.
Съгласно
чл. 10, ал. 2 от СК/отм./ длъжностното лице по гражданско състояние проверява
самоличността и възрастта на встъпващите в брак, както и представените от тях
документи но чл. 8 от СК /отм./. Ако няма пречка за сключване на брак,
длъжностното лице по гражданско състояние запитва встъпващите в брак дали са
съгласни да встъпят в брак един с друг и след изричен утвърдителен отговор,
съставя акт за сключването на граждански брак.
Видно
от представените по делото документи, съпътстващи оформения акт за граждански
брак и показанията на разпитаните свидетели, длъжностното лице е спазило
предвидената процедура, като е извършило проверка за наличието на пречки за
сключване на брака, въз основа на представените документи /правното значение на
документите е посочена по горе/ и е запитало страните за съгласието им за
встъпване в брак. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от СК /отм./, позволява
сключването на брака и извън Общината по преценка на длъжностното лице. Ако
бракът е бил сключен на друго място без уважителни причини, това не се отразява
на валидността му. Поради това,
ирелевантно е обсъждането на въпроса, дали съгласието е дадено в жилището на
кмета и бракът е сключен там /както се
твърди от молителя и заинтересованата страна Ц./ или бракът е сключен в кметството на с. Чарково,
както се твърди от свидетелите по делото. Всички свидетели обаче, в това число
и заинтересовата страна Ц.Ц. са единодушни, че бъдещите съпрузи са питани за съгласието
им за сключване на брака /разликата е единствено относно това, къде това е
станало/. Съгласието на страните по брачната процедура е видно и от подписите
на сключващи брака в акта за сключен граждански брак – ако липсваше съгласието
на някого от тях нямаше да има негов подпис в акта, а никоя от страните не оспори
подписа си в акта за сключен граждански брак.
Съгласно
чл. 10 ал. 2 от СК /отм/ актът се подписва от встъпващите в брак, от двама
свидетели и от длъжностното лице по гражданско състояние. Актът съдържа
подписите на лицата посочени в тази разпоредба, макар, че дори отсъствието на
подписите на свидетелите в акта не прави брака недействителен /Съгласно чл. 10
ал. 3 от СК /отм/ бракът се счита за сключен с подписването на акта за
граждански брак от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданско
състояние/.
От
изложеното е видно, че волеизявлението на длъжностното лице, освен в
предписаната от закона форма е направено и след спазване на предвидената в
закона процедура.
При
посочените установени обстоятелства предявеният иск с който се оспорва волеизявление на длъжностното лице по
гражданско състояние – кмет на село Чарково, община Габрово,
материализирано в акт за граждански брак № 1 от 06 февруари 2008 година, следва бъде оставен без уважение.
3. Относно присъждането на
разноски:
Заинтересовата
страна Община Габрово претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С
оглед изхода по делото – отхвърляне на молбата, искането е основателно
Относно размера, предвид
фактичеката и правната сложност на делото следва юрисконсултското възнаграждение да бъде определено в размер на 120 лева.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКА на Д.К.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу
волеизявление
на длъжностното лице по гражданско състояние - кмет на село Чарково, община
Габрово, материализирано в акт за граждански брак № 1 от 06 февруари 2008
година по регистъра на село Чарково, община Габрово, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Д.К.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на ОБЩИНА ГАБРОВО, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, пл. Възраждане № 3 сумата 120,00 лева /сто
и двадесет лева и 00 ст./ - разноски
по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Габрово, в двуседмичен срок
от връчването му.
Районен съдия: