Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик,
04,08,2020г
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
в публичното заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
Председател:
ЕЛИСАВЕТА РАДИНА
при секретаря Хр. В., като разгледа докладваното от районен
съдия РАДИНА нахд № 705/20. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.Т.А.
ЕГН **********, адрес *** , чрез адв. М., против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-1006-004788/
05.12.2019 г. на началник група КПДГПА
към ОД МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена на основание чл.179,
ал.2, пр.2. от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв.
С жалбата се заявява
незаконосъобразност в материално-правен аспект на постановлението и се настоява
за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателя,
чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и искането в нея въз основа
на заявените с жалбата доводи.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален
представител , с писмено становище, депозирано след края на с.з. , настоява да
се потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като се запозна с
доказателствата по делото, по вътрешно
убеждение, ръководейки се от закона, установи:
На 27.10.2019 г. на Автомагистрала
№ А-1, в района на община ПАЗАРДЖИК жалбоподателят управлявал лек автомобил -
Мазда Трибют с peг. № ***. Движел се в посока София, в лява пътна лента.
Около 19:25 часа л.а.Кия Рио с
рег.№***, управляван от И.Р., предприел изпреварване на състав от ППС - влекач
с прикачено полуремарке (с неустановени по делото марка и рег.номер) и се
установил в лява пътна лента, пред управлявания от жалбоподателя автомобил. В
процеса на изпреварване обаче пътната композиция внезапно се отклонява наляво в
посока към л. а. Киа и Р. отклонява автомобила си също вляво, с цел да избегне
удара. При това той се удря в мантинелата, намалява скоростта си на движение, а
движещия се зад него и управляван от жалбоподателя автомобил не успял да намали
дскроостта си или да спре и се ударил в КИА-та. При удара настъпили само
материални щети.
На място пристигнал автопатрул, в
състава на който бил св. автоконтрольор св.Б., който на място изслушал
обясненията на водачите и пътниците в КИА-та и Маздата. Впоследствие същите
депозирали пред него и своите писмени обяснения по случая и след като се запознал и с тях и предвид
възприетото на място , той съставил против жалбоподателя и в негово присъствие
, на 30,11,2019г., настоящия акт за нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗДвП.
Същият бил надлежно предявен надлежно
предявен нему на същата дата, подписан и с връчен екземпляр. В акта били
отразени собственоръчно възраженията на жалбоподателя.
Въз основа на акта е издадено
процесното НП.
Възражения за процесуалната
годност на НП отсъстват в жалбата и не се поставят в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя, но обсъждането на тези въпроси е
задължително в рамките на дължимия цялостен контрол за законосъобразност. При осъществения такъв не се констатираха
процесуални пороци, водещи директно до отмяна на НП.
Актът и НП имат съдържание, което
съответства на нормативно установените правила за задължителни реквизити и е
спазена строго формалната процедура за тяхното съставяне, връчване и
предявяване ( последните относно АУАН) . Актът е съставен в срока по чл. 34 от ЗАНН, в присъствие на нарушителя и му е бил надлежно предявен на датата на
съставяне и подписан от него с отразяване собственоръчно на възражението му.
Предоставен, предвид разписката в долната част върху приложения по делото екземпляр,
е и нему такъв. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН и него описанието на
нарушението е идентично с това в акта , както и възприетата правна
квалификация.
Нарушението се оспорва по
същество с различни доводи . Първият - е заявен още като възражение в акта и
според него жалбоподателят счита, че се касае до случайно деяние, тоест той не
е могъл и не бил длъжен да предвиди процесната ситуация, респ. да предприеме
навременна реакция, за да предотврати обществено -опасния
резултат - удара на управлявания от него
автомобил в този , движещ се пред него в същата пътна лента. Всъщност , самата
ситуация е напълно безспорна от гледна точка на предоставените писмено и устно
твърдения на водачите на двата
автомобила, за които информация по делото е събрана чрез показанията на
актосъставителя. Той е пристигнал на
място - на АМ Тракия, след инцидента и е установил автомобилите, участвали в
ПТП - КИА и Мазда и взаимното им
разположение, провел е разговори с водачите и пътници в тях., впоследствие е
събрал и писмените им обяснения по преписката ( л. 7 и сл.). При това е приел напълно обосновано от еднозначните твърдения, че л.а. Мазда (
управляван от жалбоподателя) се движи в
лява пътна лента, където навлиза пред него л.а. КИА с цел маневра за
изпреварване на намиращия се пред него в средна пътна лента състав от ППС (
неустановени по марка и рег. номер) . докато КИА-та е в лява пътна лента ( пред
Маздата) пътният състав предприема
неконтролирано движени вляво - в посока към КИА-та, което принуждава водачът на
КИА-та да завие вляво, за да избегне удара от пътния състав на превозни
средства. При тази спасителна маневра, КИА-та се удря в мантинелата и рязко
намалява скоростта си на движение, при което движещата се зад нея Мазда я удря
.
По тези факти няма спор и те
следват от всички еднопосочни доказателствени източници. Тези факти водят и до
формирания и от административния и от наказващия орган извод - водачът на Маздата не изпълнил
задължението си по чл. 23, ал.1 от ЗДвП
„да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство,че да може да избегне удряне в
него, когато то намали скоростта или спре рязко“. Абсолютно без значение е причината, която ще
наложи рязкото спиране или намаляване на скоростта на движещото се отпред
превозно средство. Всъщност, нормата предвижда това задължение именно, за да се
избегнат ситуации от вида на процесната.
Неоснователен е и вторият поддържан
довод, представен като процесуален- , че „била нарушена процедурата по
съставяне на акта “, тъй като били издадени два протокола за ПТП с различно
съдържание. Първо - протоколите
действително са два, но не е вярно, че са с различно съдържание относно
описанието на пътно-транспортния инцидент. Тъкмо обратното - протоколите на л. 21 и 22
съдържат едно и също описание на процесния инцидент. Те са два само поради
факта, че в инцидента са участвали три ППС, но доколкото предизвикалият тази
ситуация състав от ППС не е бил установен в протокол на л. 22 данни за участник
1 основателно не са въведени. Второто- протоколите за ПТП нямат пряко отношение
към АУАН и не са основание за неговото
съставяне, както погрешно се заявява с жалбата. Те не са и посочени в акта като
основание за издаването му или като доказателства. Съставянето на протоколите е
изцяло съобразено с изискванията на НАРЕДБА
№ Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Ползван и
за двата протокола на л. 21 и 22 е
именно утвърдения образец , приложим при положение, че от произшествието са
настъпили само имуществени щети ( виж чл. 3 и 4 от Наредбата и приложение 1 и 2
към тях). Утвърденият образец включва данни само за два участника в ПТП и тъкмо
поради това основателно съставителят - св. Б. е съставил два - за да посочи
участието на и на третия участник. (
само образецът, съставян за ПТП с пострадали предвижда в себе си и трети
участник). Процесните протоколи са съставени
на основание чл. 4 от Наредбата, според който „При ПТП с материални щети се
съставя протокол за ПТП - приложение № 2.“ Целта на тези протоколи съвсем не е
да обслужат едно бъдещо административно-наказателно производство, бидейки основание
за съставяне на акта, с който се образува такова производство. Протоколът от
ПТП , както е отразено в чл.1,ал.1 от Наредбата, съставлява документ „за обмен на информация между
Министерството на вътрешните работи и Гаранционния фонд за настъпили
пътнотранспортни произшествия (ПТП)“.
Протоколите за ПТП са
административни актове и ако жалбоподателят счита, че са нарушени негови права
със съставянето и предявяването и на двата нему (жалба на л. 24 и по защита по
същество) , то следва реагира , активирайки съответната процедура по АПК.
В настоящото производство
неговото виновно и противоправно поведение е установено, тъй като той е бил
длъжен да познава съдържанието на чл.
23, ал.1 от ЗДвП и предвид процесната ситация е могъл да предвиди, че при
внезапно спиране или намаляване на скоростта на движещото се пред него МПС,
няма да може да спре, предвид установената от него дистанция.
Доказано ( а всъщност и
безспорно) е и настъпването на ПТП, поради което основателно за нарушението по
чл. 23, ал.1 от ЗДвП е наложена определената
в твърд размер в хипотезата на чл. 179, ал.2,пр.ІІ от с.з. глоба - 200
лева.
Предвид изхода на делото и чл. 63, ал.4 от ЗАНН не следва да се уважава искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
Не следва да се уважава и това,
депозирано от процесуалния представител на ОД МВР Пазарджик, доколкото то е
заявено само с писменото становище , доставено след приключване на съдебното
заседание.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-1006-004788/ 05.12.2019 г. на началник група КПДГПА към ОД МВР
Пазарджик, с което на А.Т.А. ЕГН **********, адрес *** , е наложена на
основание чл.179, ал.2, пр.2. от ЗДвП глоба в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата
на съобщаването на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: