МОТИВИ
По присъда № 66 по нохд № 507.14г. по описа на Районен
съд- Асеновград
Съдът е сезиран с обвинителен акт от страна на РП-
Асеновград срещу подсъдимия Н.И.Т., ЕГН- **********,***, по народност българин,
български гражданин, безработен, неженен, неосъждан, живущ ***8, по обвинение в
престъпление по чл. 194 ал.1 от НК, за това, че в края на месец април 2012г. в
с.Червен, обл. Пловдивска, е отнел чужди движими вещи – 6 бр. чували с фуражни
смески, с тегло от по 40,00 кг. всеки един от тях, всичко на обща стойност
96,00 лева, от владението на ЕТ“Урожай 64- П.Ж.“***, без съгласие на
ръководството му, с намерение противозаконно да ги присвои.
Ред за разглеждане на делото: чл. 371 т.2 от НПК.
По същество:
Представителят на РП- Асеновград, пледира за признаване
на подсъдимия Т. в извършване на престъплението по обв. акт при фактическа
обстановка, описана в него и призната от него и за налагане на наказание при
условията на чл. 58а ал.4 от НК –„пробация“ с двете задължителни пробационни
мерки :“задължителна регистрация по настоящ адрес“, която да се изпълнява два
пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ всяка от
които за срок от по 6 месеца, както и за осъждане на подсъдимия Т. да заплати
направените по делото разноски.Относно веществените доказателства се иска
тяхното унижаване като вещи без стойност.
Служебният му защитник – адвокат Карагьозова напълно се
солидаризира със становището на представителя на прокуратурата.
Подсъдимият Т. изразява съжаление за стореното и моли да
му бъде наложено наказание „Пробация“.
По фактите:
В хипотезата на разглеждане на делото по реда на чл. 371
т.2 от НПК и на основание чл. 373 ал.2 от НПК, от фактическа страна, съдът
намери за установени следните факти:
Подсъдимият Т. не е осъждан, същият е с добри
характеристични данни, понастоящем безработен.
Подсъдимият Т. за времето от месец юни 2011г. до месец
май 2012г. работил в кравеферма в село Катуница, стопанисвана от ЕТ“Урожай 64 –
П.Ж.“, в която се отглеждали животни, за чието изхранване бил използван фураж,
складиран в чували от по 40,00 кг, които се съхранявали в помещение, в близост
до помещението, в което живеели животните и което не се заключвало нито с
катинар, нито с ключ. Подсъдимият Т. се занимавал с приготвянето на фуража за
животните, като така, е имал достъп до помещението, където същият бил
съхраняван.В близост до кравефермата на ЕТ“Урожай 64- П.Ж.“ имало и друга
кравеферма, в която работил свидетелят Р.Й.М., който от време на време
консумирал вино с подс.Т..
През месец април 2012г. подс.Т. от
помещението с фуражите, на ЕТ“Урожай 64 - П.Ж.“ в което влязъл безпрепятствено,
взел 6 чувала фуражна смеска от по 40,00 килограма всеки един от тях, изнесъл
чувалите един по един и ги пренесъл до съседната кравеферма, собственост на
свидетелката В.З., които предал на свидетеля Р.М., но не му казал откъде ги
има. Насреща получил от този свидетел алкохол- вино и се прибрал в стаята, в
която живеел, където го изконсумирал. Няколко дни по-късно, на 03.05.2012г.
вечерта подс.Т. отново влязъл в помещението, където били държани фуражите и
изнесъл 4 чувала фуражни смески, всеки един от по 40,00 килограма, когато бил видян
да върши това от свидетеля Х.С.Х., който попитал подс.Т. защо краде.
Подсъдимият върнал собственоръчно изнесените 4 броя чували и помолил свидетелят
Х. да не казва на никого за стореното от него. Свидетелят Х. на следващия ден
разказал за видяното на свидетеля М., като подсъдимият Т. същевременно напуснал фермата. Така бил подаден сигнал до
РУП- Асеновград, в хода на проверката по който в кравефермата на свидетелката В.З.
били намерени 5 празни чувала от фуража, които били предадени на полицейските
служители.
От изготвената по делото стоково –оценъчна експертиза се
установява, че стойността на 6 броя фуражни смески, е в размер на 96,00 лева.
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери
за доказани от признанието на подс.Т. и от фактите, описани в обст. Част на
обв. акт, което намери за подкрепено от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, а именно: протоколи за разпити на свидетелите П.Ж.Ф.,
Орхан М. М., Х.С.Х., К.П.З.,
В.И.З., Р.Й.М., А.Х.Х., които съдържат логични, незаинтересовани,
последователни и непротиворечиви показания, поради което и се кредитират от
съда.
Съдът кредитира и изготвената по делото стоково –
оценъчна експертиза, като обоснована и изготвена от лице с компетентност в
областта на оценка на вещи.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото –
справка за съдимост и характеристична справка на подсъдимия Т..
Съдът не кредитира протокол за доброволно предаване от
04.05.2011г., с който са предадени на полицейски служител веществените
доказателства по делото, тъй като този протокол е изготвен от орган без
разследващи функции. Той не е първо
действие по разследването от кръга на действията по чл. 212 ал.1 от НПК, още
повече, че ДП е образувано с постановление от прокурор за неговото образуване,
е на по реда на чл. 212 от НП и на второ място- е изготвен от некомпетентен
орган. Този протокол е съставен от полицай, който не е назначен на
длъжност“разследващ полицай“, поради което и няма правомощия да извършва процесуално-следствени действия, каквото е
това по чл. 159 от НПК.На следващо място, датата на същия е -05.2012г., а
постановлението за образуване на ДП е от 07.06.2014- тоест, тези предадени вещи
са приобщени в хода на предварителна проверка, а не в хода на образувано ДП,
поради което и не могат да имат характер
на доказателства. Самият протокол по изложените мотиви, не се цени от съда, тъй
като е негодно доказателствено средство.Приложените с него веществени
доказателства също не се кредитират от съда, като ненадлежно приобщени по
делото, предвид обстоятелството, че са приобщени от некомпетентен орган и чрез
негодно доказателствено средство. Но тъй като все пак те са приложени към
делото, по тях съдът дължи произнасяне.
По правото:
Съдът намери, че подсъдимият Т.
е осъществил от обективна страна, а от субективна страна – с пряк умисъл, при
съзнавани обществено опасни последици и тяхното целене, състава на престъпление
по чл. 194 ал.1 от НК.
Това е така, тъй като същият е
установил по противозаконен начин държане върху 6 броя чували с фуражни смески,
като е отнел владението върху същите, които са чужда собственост и се е
разпоредил с тях в своя полза, с което незаконно ги е присвоил, като
престираната срещу тях облага- вино, употребил за лични нужди.
С оглед на което и съдът
намери, че по обвинението за престъпление по чл. 194 ал.1 от НК следва да го
признае за виновен.
По наказанието:
Относно наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Т., съдът отчете наказауемостта на
престъплението с наказание „ЛС“ до 8 години. Отчете и реда, по който се
разгледа делото и приложението на чл. 58а от НК, съгласно разпоредбата на чл.
373 ал.2 от НПК. Съдът намери, че следва наказанието на подсъдимия Т. да бъде
определено в хипотезата на чл. 58а ал.4 от НК, предвид на това, че за него са
налице многобройни смегчаващи отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало,
добри характеристични данни, съжаление за стореното, признание на вината още в
хода на досъдебното производство и съдействие при разкриване на престъплението,
ниската стойност на имуществото, тежкото материално положение на подсъдимия.
Като отчете, че предвиденото наказание „ЛС“ за престъплението по чл. 194 ал.1
от НК няма предвиден долен минумим, съдът отчете, че следва да приложи
разпоредбата на чл. 55 ал.1 т.2 б.“Б“ от НК и замени наказанието „ЛС“ с
наказанието „Пробация“.
Относно вида и
продължителността на пробационните мерки, които следва да се наложат на
подсъдимия Т., съдът намери, че са налице единствено смегчаващи отговорността
обстоятелства, които бяха
изложени по-горе, поради което и намери, че на подсъдимия Т. следва да бъдат
наложени първите две задължителни пробационни мерки: “Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“
всяка от които за срок от по 6 месеца, като първата от тях се изпълнява чрез
явяване и подписване на подсъдимия пред пробационния служител два пъти
седмично.
С така определеното по вид и
продължителност наказание, съдът намери, че се постигнат поправителните,
превъзпитателните и превантивните цели на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.
Тъй като съдът призна
подсъдимия Т. за виновен, на основание чл. 189 ал.3 от НПК, го осъди да заплати
в полза на ОД на МВР- Пловдив, от чийто бюджет са изразходени паричните
средства, сумата от 25,00 лева за стоково- оценъчна експертиза по делото.
По отношение на веществените
доказателства по делото- 5 броя бели, рафинирани чували, празни, 3 Бр. скъсани
зелени етикети с надпис „Нова 96“ преживни животни с 18% суров протеин с нето
тегло 40 кг. С партиден № 6964, съдът намери, че същите следва да бъдат унищожени
като вещи без стойност, след влизане на присъдата в законна сила.
По изложените мотиви, съдът
постанови своята присъда.
Районен съдия: