Р Е Ш Е Н И
Е
№..............от 18.10.2021г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На шестнадесети септември две хиляди двадесет и
първа година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №2414по описа на съда за 2020г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„Топлофикация-София“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Ястребец“ 23Б против Ж.К.Р.,
с ЕГН **********, с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на
ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.415, ал.1 т.2 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е оспорена подсъдността, като се
иска прекратяване на делото и изпращането му по подсъдност на СРС, като други
оспорвания липсват.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№970/20г. на КРС е издадена в полза на ищеца
заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в размер на
1891.13лв.-главница, зължима за доставена от дружеството топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ.Люлин, ЖК
„Люлин“, бл.26, вх.В, ет.2, ап.37 за периода май 2016г. до април 2019г., 213.31
лв.-лихва за периода 15.09.2017г. до 20.02.2020г., ведно със законна лихва,
считано от 05.03.2020г. до изплащане на вземането, а за дялово разпределение
64.34 лв.-главница за периода февруари 2017г. до април 2019г., 12.11 лв.-лихва
за периода 31.03.2017г. до 20.02.2010г., ведно със законна лихва, считано от
05.03.2020г. до окончателното изплащане.Издадената заповед е връчена на
длъжника по реда на чл.415, ал.2 ГПК, поради което са дадени указания на
заявителя да предяви установителни искове за установяване съществуването на
вземането.
Твърди се по исковата молба, че между страните е
налице облигационна връзка, свързана с доставка и продажба на топлинна енергия
на посочения адрес.През периода ищецът изпълнил задълженията си и доставил до
имота топлинна енергия, като ответникът не изпълнил задължението си да заплати
цената.Поради изпадането му в забава дължал и законна лихва за забава върху
сумите по главницата в посочения размер.
По делото са представени и приети като доказателства:
удостоверения за наследници, писма до СО-Район „Люлин“, заявление-декларация за
откриване на партида, извлечение от сметка, договор между ищеца и „Нелбо“ ЕАД,
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД, талон за отчети на уреди за дялово разпределение, изравнителни
сметки
От представените по делото доказателства-писмо от Столична
Община и удостоверения за наследници е видно, че ответникът е собственик на
имота в гр.София, ЖК „Люлин“, бл.26, вх.В, ет.2, ап.37.
Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
ползва за собствени нужди, като използва топлоснабдения имот по силата на вещно
или облигационно право на ползване.Въпреки това, за основателност на
претенцията е необходимо да се проведе доказване, че именно ответникът ползва
имота, като подобно оспорване липсва по делото.
От представените доказателства, по делото се установи,
че сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника, е сключил
договор за извършване на услугата дялово разпраделение на топлинна енергия с
„Нелбо инженеринг“ ООД, конституиран като трето лице-помагач на страната на
ищеца.Сумите са били начислявани от
страна на ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
сезонбили изготвяни изравнителни сметки от „Нелбо“ ЕАД на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение.През периода 05.2016г. до 04.2019г. ответникът
ползвал топлинна енергия на стойност 1891.13 лв., като поради неизпълнение на
това задължение за периода 15.09.2017г. до 20.02.2020г. било начислено
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва в размер на 213.31
лв., 64.34 лв.-главница за дялово разпределение за периода 02.2017г. до
04.2019г., както и обезщетение за забавено плащане на последната главница в
размер на 12.11 лв. за периода 31.03.2017г. до 20.02.2020г.
Размера на задължението се установи по делото от
представените извлечения от сметки от страна на ищеца и представените от
третото лице-помагач изравнителни сметки.Действително извлечението от сметка е
едностранно издадено от страна на ищеца в производството, но при липса на
оспорване от страна на ответника, съдът счита, че същото доказва наличието на
задължения в посочения в исковата молба размер.
Поради неизпълнение на задълженията си, ответникът е
изпаднал в забава и дължи по правилото на чл.86, ал.1 ГПК обезщетения за
забавено плащане в размерите посочени в исковата молба, същите неоспорени в
срока по чл.131 ГПк, както и в съдебно заседание.
При горните доводи, съдът намира, че предявените
искове са основателни и следва да се уважат в пълен размер.
При този изход
и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца сторените от него
деловодни разноски в размер на 375.65 лв., от които 93.62 лв.-по
ч.гр.д.№970/20г. на КРС и 282.03 лв.-по настоящето гр.д.№2414/20г. на
КРС-внесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на Ж.К.Р., с ЕГН **********,
с адрес ***, че вземането на „Топлофикация-София“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Ястребец“ 23Б в размер на
1891.13лв.-главница, зължима за доставена от дружеството топлинна енергия и
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, общ.Люлин, ЖК
„Люлин“, бл.26, вх.В, ет.2, ап.37 за периода май 2016г. до април 2019г., 213.31
лв.-лихва за периода 15.09.2017г. до 20.02.2020г., ведно със законна лихва,
считано от 05.03.2020г. до изплащане на вземането, а за дялово разпределение
64.34 лв.-главница за периода февруари 2017г. до април 2019г., 12.11 лв.-лихва
за периода 31.03.2017г. до 20.02.2010г., ведно със законна лихва, считано от
05.03.2020г. до окончателното изплащане, за което по ч.гр.д.№970/20г. на КРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съществува.
Осъжда Ж.К.Р. да заплати на „Топлофикация-София“ АД
деловодни разноски в размер на 375.65 лв., от които 93.62 лв.-по
ч.гр.д.№970/20г. на КРС и 282.03 лв.-по настоящето гр.д.№2414/20г. на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС гр.Кюстендил в 2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: