РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1643
град
Пловдив, 12.10.2023 г. год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, XI с., в открито заседание на деветнадесети септември през
две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора………………,
като разгледа докладваното от
председателя адм.
дело № 548 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Дял
Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.215 от
Закона за устройство на територията /ЗУТ/ .
Образувано
е по жалба на А.Д.Ш., ЕГН **********,***, против Заповед № 22 РД09-54 от
16.02.2022 г. на Кмета на Район Северен Община Пловдив.
Твърди
се незаконосъобразност на заповедта с доводи, че е насочена против ненадлежен
адресат и срещу обект, който не представлява преместваем
по смисъла на ЗУТ, съответно не подлежи на премахване по реда, по който е
процедирал АО.
В
крайна сметка се иска отмяна на заповедта.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения.
Представя се и подробна писмена защита.
Претендират
се разноски.
За
ответника – Кмета на Район Северен
Община Пловдив, не се взема становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото
доказателства (представената
административна преписка, писмените доказателства свидетелските показания и
заключението на ВЛ), обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка
на законосъобразността на обжалвания административен акт, намира за установено
следното:
По допустимостта
на жалбата:
Следва
изрично да се посочи, че съдът счита жалбата за допустима предвид
обстоятелството, че приема оспорената заповед за редовно връчена на
жалбоподателя на 22.02.2023 г. по реда на §4, ал.2, изр.2 от ДРЗУТ – съобщение
на л.63 по делото. С подаването на процесната жалба
на 27.02.2023 г. е спазен законоустановения за целта
14-дневен срок.
По
основателността на жалбата:
Предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство е заповед № 22РД09-54 от 16.02.2022
г. на Кмета на Район Северен Община Пловдив, с която, на основание чл.57а, ал.2
и ал.3 от ЗУТ, е наредено на А.Г.Ш.,***, да премахне незаконен обект,
представляващ „барака, склад – дървена конструкция“ с размери около 6 м. на 3
м., с площ около 18 кв.м., ситуирана на южната
граница в ПИ с идентификатор № 56784.506.290, частна собственост по плана на
Пета градска част гр.Пловдив с административен адрес бул.“България“ №142 В,
гр.Пловдив, като поставена без разрешение за поставяне, разрешение за ползване
и няма съгласие от съсобствениците в парцела.
В
изпълнение на законовите изисквания, до извеждането на извода за необходимостта
от премахване на преместваемия обект, се е стигнало
след извършване на проверка от страна на служители на Район Северен Община
Пловдив, констатациите от която са обективирани в КА
№ 5 от 19.10.2021 г.
Заповедта
е издадена от компетентен орган при условията на надлежно учредена делегация –
заповеди на л.86 и сл.
Оспорената
заповед обаче е издадена в противоречие и при неправилно приложение на
материалния закон.
Обектът,
чието премахване е разпоредено е приет от АО за преместваем обект по чл. 56 от ЗУТ.
Разпоредбите на чл. 56, ал. 1
и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ
и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми,
като чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ
разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното
предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - с оглед на техните конструктивни особености. Съгласно
легалната дефиниция по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ "преместваем обект" е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята,
както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. По аргумент
от разпоредбите на чл. 56, ал. 1
и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ следва извода, че основни характеристики на преместваемия обект са неговото предназначение /за
увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност/; след отделянето му от
повърхността да може да бъде преместен в пространството, без да губи своята
индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или
подобно предназначение; поставянето или премахването му да не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята и обектът да не представлява
строеж по см. на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Посочените елементи трябва да съществуват кумулативно, тъй
като при липсата на който и да е от тях е пречка обектът да се квалифицира като
преместваем. Тълкуването в съвкупност на нормите на чл. 56, ал. 1,
чл. 57, ал. 1 от ЗУТ
и § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, очертава кръга на преместваемите
обекти и критериите, определящи ги като такива - конструктивните характеристики
и предназначението на обектите.
В случая бараката, склад-дървена конструкция,
предмет на заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект съгласно легалното определение за целта
по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като, видно от заключението на ВЛ, при опит за преместване на
обекта в пространството във вида, в който е в момента, той ще се разглоби и ще
изгуби своята индивидуализация. Същият не е възможно да се пренесе цял на друго
място и да се ползва със същото предназначение. Според ВЛ изпълнението на
обекта включва направата само на две стени от север и запад и покривна
конструкция, а двете му ограждащи стени представляват съществуващи плътни
тухлени огради, до която не е монтирана нова конструкция, а дървените греди са
положени върху оградите.
С
оглед на гореизложеното и съобразявайки константната съдебна практика, съдът
приема, че неправилно разпореденият за премахване
обект е определен като преместваем обект по см. на чл. 56, ал. 1
във вр. с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ и съотв. при неправилно приложение
на закона с обжалваната заповед е разпоредено
премахването на обекта при упражняване на административното правомощие на
основание чл. 57а, ал. 3
във вр. с чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Анализът на нормативната регламентация по ЗУТ води до
извода, че осъществяването на компетентността от кмета на общината за премахване
на барака, може да се извърши при прилагането на други материалноправни
основания, всяко от които се свързва с различни релевантни фактически
обстоятелства. В чл. 195, ал. 5 от ЗУТ
е предвидено премахването на строежи, неподходящи по местонахождение,
разположение, вид и материали; в чл. 195, ал. 6 от ЗУТ
– премахване на строежи, които поради естествено износване или други
обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са
за използване, застрашени са от самосрутване,
създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно
отношение и не могат да се поправят или заздравят; в чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ – премахването на незаконни строежи по см. на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ,
а в § 17, ал. 1 от ПР на ЗУТ – премахване на временни строежи. В случая обаче
не е приложено нито едно от посочените основания за разпореденото
премахване на процесния обект.
Освен изложеното, настоящият състав на АС
– Пловдив приема, че заповедта е издадена с ненадлежен
адресат и при съществено процесуално нарушение, тъй като административният
орган е предприел действия и издал заповедта с адресат А.Г.Ш., вместо с адресат
Д.А.Ш. като е игнорирал изискването на ал. 2 на чл.57 а от ЗУТ. Безспорно е
установено по делото обстоятелството, че са били налице достатъчно данни,
получени в хода на административното производство, за извършителя и собственик
на процесния преместваем
обект.
При издаване на заповедта по чл. 57а от ЗУТ, административният орган следва
да установи надлежния адресат, върху който пада задължението за премахване на
обекта, в поредност първо собственика на обекта и
едва в случай, че той е неизвестен се задължава собственика на имота да
премахне преместваемия обект. От една страна, за това
го задължават административно-производствените правила, а от друга -
установяването на тези факти е от значение за последващото
изпълнение на заповедта, след влизането й в сила. При налични достатъчно данни
за извършителя/собственика на преместваемия обект
неправилно заповедта е издадена по отношение на А.Ш., който е ползвател на
имота. По административната преписка има достатъчно данни и то изхождащи от
ответната страна, че собственик на преместваемия обект е Д.А.Ш., а в хода на съдебното производство
е представен и НА – л.92.
Жалбоподателят не е собственик на разпоредения за премахване обект по чл. 57а ЗУТ, съгласно която
норма това задължение е за "собственика на обект по ал. 1". Само това
е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна като
обсъждането на другите доводи е ненужно.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а оспорената
заповед, като постановена при неспазване на нормативно установените материалноправни изисквания и допуснати СПН в хода на административното производство, следва да
бъде отменена, като незаконосъобразна.
Горните
изводи правят излишно обсъждането на изслушаните по делото свидетелски
показания.
По разноските:
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК,
искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде
уважено, като Район Северен Община Пловдив следва да бъде осъден да заплати на А.Д.Ш., ЕГН **********,***, общо сумата от 1490 лева,
представляваща 10 лева внесена ДТ по
делото, 1200 лева – договорено и
заплатено възнаграждение за един адвокат и 280 лева заплатен депозит за СТЕ.
Водим
от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Пловдив
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед
№ 22РД09-54 от 16.02.2022 г. на Кмета на Район Северен Община Пловдив.
ОСЪЖДА Район
Северен Община Пловдив да
заплати на А.Д.Ш., ЕГН **********,***, сумата от 1490 лева, представляваща
направените от жалбоподателя разноски по делото.
Решението
е окончателно - чл. 215, ал. 7 от ЗУТ.
Административен съдия: