№ 24961
гр. София, 26.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110114567 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.129 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. Д. М. срещу
АССГ.
С разпореждане на съда от 11.07.2021 г. искова молба е оставена без движение, като
са дадени указания в съответствие с изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК в
едноседмичен срок от получаване на съобщението за отстраняване на нередовности.
Ищецът е предупреден за правните последици при процесуално бездействие.
В предоставения от съда срок е постъпила уточнителна молба от ищеца, в която
заявява, че претендира обезщетение за претърпени вреди вследствие нарушение на правото
на Европейския съюз, изразяващи се в отказ на АССГ да му предостави правна помощ по
адм. дело. Навежда и твърдения, че с процесния отказ АССГ е осъществил спрямо него
дискриминация поради обществено и имуществено положение. Съгласно чл. 2в, ал. 1, т. 1
ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на АПК – за вреди по чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните
съдилища и Върховния административен съд. От друга страна, съгласно приетото с
Тълкувателно постановление №1/16.01.2019 по т.д. 1/2016 на ВКС и ВАС, с което е обявено
за изгубило актуалност Тълкувателно постановление № 2/2014г. от 19.05.15г. по т.д. №
2/2014 г. на ВКС и ВАС в частта му по т.4, исковете за обезщетение за обезщетение за вреди,
претърпени вследствие проявено дискриминационно отношение, са подсъдни на районните
съдилища, но при твърденията на ищеца специалния закон ЗОДОВ намира приложение по
арг. от чл.74, ал.2 ЗЗДискр. Предвид липсата на проведено ясно разграничение от страна на
ищеца на фактическите твърдения, от които извлича спорното право, а именно дали счита,
че твърдените от него вреди се намират във връзка с проявено от държавен орган
дискриминационно отношение или са претърпени поради допуснато нарушение на правото
на Европейския съюз, за съда не е налице възможност да извърши преценка за
компетентност да разгледа и да се произнесе по настоящия правен спор. Уточнението на
ищеца е бланкетно и обстоятелствата, на които се основава претенцията са правни
квалификации и посочване на правни норми. По изложените съображения, съдът намира, че
дадените от него с разпореждане от 11.07.2021 г. указания не са изпълнени в цялост, с оглед
на което нередовностите на искова молба не са отстранени и фактическите твърдения на
ищеца продължават да са неясни и неточни. Предвид гореизложеното, на основание чл. 129,
1
ал.3 ГПК искова молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Неизпълнението на дадените по реда на чл. 129, ал. 2 и ал. 4 ГПК указания, във връзка с
редовността на исковата молба, представлява предвидено от закона основание за нейното
връщане и прекратяване производството. Повторно даване на указания на ищеца за
отстраняване нередовности на искова молба би противоречало на изискването за
процесуална дисциплина; както и нарушило прогласения в чл. 9 ГПК принцип за
равнопоставеност на страните в гражданския процес, като поставя една от тях в
привилегировано положение спрямо противната и би превърнало съдът в неин помощник.
Водим от горното, съдът на основание чл. 129, ал. 3-4 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба, наречена „жалба“, въз основа на която е образувано
производството по гр. дело №14567/2022 г. по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №14567/2022 г. по описа на СРС.
Определението може да се обжалва пред Софийски градски съд с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2