Решение по дело №1209/2023 на Административен съд - Варна

Производството e по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба от А.П.А. ***, ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000524/02.05.2023 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с която на А. на основание чл. 171, т. 1, буква б) от Закона за движението по пътищата е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ и е отнето Свидетелство за управление на МПС № *********.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е нищожна, а в условията на евентуалност – неправилна и незаконосъобразна. Оспорва констатациите в заповедта, че е употребил метамфетамин, като твърди, че това не е установено по надлежния ред. Посочва, че е дал в определения срок проби за медицинско изследване и до излизане на резултатите от тях не е следвало да му бъде налагана принудителна мярка. Представя резултати от медицински тестове, извършени на 02.05.2023 г. и на 03.05.2023 г. от две различни лаборатории, които са отрицателни. Моли заповедта да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените разноски.

Ответникът по жалбата, полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че са били налице материалноправните основания за издаване на заповедта, чиято цел е прилагане на принудителна мярка, а не решаване на въпроса за отговорността. Твърди, че този въпрос ще се реши в образуваното наказателно производство, с което е започнало решаването на въпроса за отговорността. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от адресата на оспорената заповед в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно представената административна преписка, при проверка, извършена от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна на 28.04.2023 г., около 12,45 ч в община Дългопол на третокласен път № 2083, на около 200 м след жп прелеза за с. Сава в посока с. Сава, бил спрян жалбоподателят А., който управлявал л.а. с ДК № ////. А. бил тестван с техническо средство Дръг тест 5000, фабр. № ARPK 0014, проба № 261, при което бил отчетен положителен резултат за употреба на метамфетамин. Разпечатка от показанията на техническото средство е представена в преписката. Резултатите от проверката били оформени в протокол от същата дата, издаден бил и талон за медицинско изследване. Според посоченото в протокола, А. бил отведен от полицейските служители във ВМА – Варна за вземане на проба. На датата на проверката бил съставен акт за установяване на административно нарушение, с който било иззето свидетелството за управление на МПС на А.. С мотивирана резолюция от 02.05.2023 г. административнонаказателното производство по акта е прекратено поради образувано досъдебно производство № 179/2023 г. по описа на РУ П. при ОД на МВР – Варна за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс.

В преписката са представени протокол ********* – 10000 от 29.08.2022 г. за извършена периодична проверка на техническото средство, валидна до 29.08.2023 г., докладни записки от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ и полицейски служител във връзка с проверката, както и справка за нарушител.

С жалбата са представени и приети резултати от извършени медицински изследвания на А. – комбиниран тест за наркотични вещества в урина – 6 параметъра, включително амфетамин – отрицателен, извършен на 02.05.2023 г. в 12,16 ч, и тест за амфетамини в кръвен серум – отрицателен, извършен на 03.05.2023 г. в 11,34 ч.

От РУ П. при ОД на МВР са изискани резултати от назначената в досъдебното производство химико-токсикологична експертиза, като съгласно отговора на ТО П. към РП – Варна до 26.07.2023 г. няма резултати от пробата, чието изследване е възложено на експерти от химикотоксикологичната лаборатория при МИ на МВР – гр. София.

При така установените факти и с оглед определения в чл. 168 от АПК предмет на съдебната проверка за законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Твърденията за нищожност на обжалваната заповед са общи и неконкретизирани. При служебната проверка съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, когото със Заповед № 365з-8226/30.12.2021 г., т. 1.8, Директорът на Областна дирекция на МВР – Варна е оправомощил да прилага принудителни административни мерки от вида на обжалваната. Заповедта е издадена в надлежна писмена форма и е със съдържание, съответстващо на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Не се твърдят и не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в административното производство, които да обосновават отмяна на заповедта само на това основание.

По материалната законосъобразност на заповедта, съдът намира, че тя е обоснована от събраните в преписката доказателства и издадена при правилно прилагане на относимите правни норми.

Съгласно чл. 171, т. 1, буква б), предложение второ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство се налага на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В разпоредбата е предвидено още, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от същия закон установените стойности са определящи.

Редът за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози е регламентиран с Наредба № 1/19.07.2017 г., издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

От доказателствата в преписката е видно, че тестът, с който е установена употребата на наркотични вещества, е определен със Заповед № 8121з-329/22.03.2022 г. на министъра на вътрешните работи, а именно, Drugtest 5000. Същият е преминал редовен периодичен контрол в срока на валидност на сертификата. Проверката е извършена на място, поради което употребата е установена с тест в съответствие с чл. 3, ал. 1 от наредбата. Не се констатират възражения на провереното лице срещу показанията на теста – такива не са вписани нито в акта за установяване на административно нарушение, с който е иззето свидетелството за управление на МПС, нито в протокола за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Спазени са изискванията по чл. 6 от наредбата относно оформянето на талона. Според данните от докладните записки, А. е заведен от полицейските служители за вземане на проба за медицинско изследване. Към датата на приключване на устните състезания няма данни за получен резултат от медицинското изследване.

Предвид това, съдът намира, че в случая са били налице предпоставките за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, буква б) от ЗДвП, а именно, че А. е управлявал автомобил след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест. Установяването на употребата с тест е един от законоустановените методи за това.

Не се констатират възражения на провереното лице срещу показанията на теста, следователно не са налице предпоставките за прилагане на чл. 3а от наредбата. Освен това ноторен е фактът, че резултатите от медицинските изследвания на кръвните проби на водачите за употреба на наркотични вещества или техни аналози се получават със значително закъснение. Представените отрицателни за употреба на амфетамини резултати от медицински изследвания не могат да бъдат преценени като опровергаващи положителния резултат от теста за метамфетамин. Тези алтернативни способи не са предвидени в наредбата, а лабораториите не са от кръга на определените в чл. 20 от наредбата за изследване на проби, самите проби са взети много след изтичане на сроковете по чл. 6, ал. 6 от наредбата. Ето защо резултатите не могат да бъдат приети за годни доказателства, че водачът не е употребил наркотични вещества или техни аналози, опровергаващи резултатите от проведения на място в съответствие с наредбата тест.

Към датата на издаване на обжалваната заповед единствените резултати от проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, които съответстват на формалните изисквания в наредбата, са резултатите от проведения на място тест. Тоест, не са налични резултати от изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от същия закон, чиито стойности да са определящи, както изисква чл. 171, т. 1, буква б), последно изречение от ЗДвП.

При това положение положителният резултат от теста обвързва административния орган да наложи принудителната мярка, чиято цел е осигуряване на безопасността на движението и предотвратяване на административни нарушения. В случая при преценка на съразмерността на наложената мярка следва да се вземе предвид, че общественият интерес от недопускане на движение по пътищата на водачи след употреба на наркотични вещества или техни аналози и опазване на живота и здравето на останалите участници в движението има превес над ограничаването на правото на жалбоподателя да управлява МПС до решаване на въпроса за отговорността му в съответното производство.

Тъй като според данните в преписката А. е дал проба за медицинско изследване при отвеждането си във ВМИ – Варна, резултатите от това изследване трябва да бъдат взети при решаване на въпроса за отговорността в рамките на наказателното производство срещу него. Евентуално благоприятно за жалбоподателя развитие на това производство може да е основание за отмяна на съдебния акт и ново разглеждане на делото, както и за ангажиране на отговорността на администрацията на органа за поправяне на вреди от акта.

Доводите за недопустимост на обжалваната заповед, тъй като свидетелството за управление е било иззето при проверката, а заповедта е издадена по-късно, са несъстоятелни. В случаите на чл. 171, т. 1, буква б) от ЗДвП със съставяне на акта за установяване на нарушение в съответствие с чл. 172, ал. 3 от същия закон физически се иззема свидетелството за управление на МПС, както е направено при жалбоподателя, и това не оказва влияние върху законосъобразността на заповедта, с която се разпорежда отнемането на свидетелството.

При този изход от производството, в полза на областната дирекция следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК и чл. 144 от АПК, или 100 лева.

По гореизложените съображения, Административен съд – Варна, ІІІ състав

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.А. ***, ЕГН **********, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0819-000524/02.05.2023 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна, с която на А. на основание чл. 171, т. 1, буква б) от Закона за движението по пътищата е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ и е отнето Свидетелство за управление на МПС № *********.

ОСЪЖДА А.П.А. ***, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Варна сумата 100 (Сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: