РЕШЕНИЕ
№ 64
гр. Ловеч, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20254300600042 по описа за 2025 година
С присъда № 17/12.06.2023 г. по НОХД № 543/22 г. РС-Ловеч е признал
подсъдимия Г. Д. Ц., ЕГН **********, за виновен в това, че на 22.06.2019 г.
около 14.10 часа, на третокласен път 3505, при км. 8+500, в землището на с.
Дъбрава, обл. Ловеч, при управление на лек автомобил „Форд Транзит“, с рег.
№ ********, негова собственост, нарушил правилата за движение по
пътищата -чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП „на пътно платно с двупосочно движение на
водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение
има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение освен при изпреварване или заобикаляне“ и по непредпазливост
причинил на повече от едно лице средна телесна повреда, както следва:
-С. Ц. Г., ЕГН ********** от ***, изразяваща се в травматично
счупване на големия пищял на левия крак и последващо консервативно
лечение - гипсова имобилизация и обуславяща затруднение движенията на
левия крак за около 5-6 месеца, както и травматично счупване на носни кости
и левия максиларен синус и обуславящи затруднение на отхапването и
дъвченето;
-Б. Г. П., ЕГН ********** от ***, изразяваща се в травматично
счупване на горния край на дясната раменна кост с последващо оперативно
лечение - метална остеосинтеза с помощта на плака и обуславяща затруднение
1
движението на дясна ръка за около 4-5 месеца;
-С. Х. М., ЕГН ********** от ***, изразяваща се в травматично
счупване на средната трепа на дясна ключица с последващо консервативно
лечение - мека превръзка тип „раница", обуславящо затруднение движението
на дясна ръка за около 2 месеца и
-Р. В. Г., ЕГН ********** от гр. София, изразяващо се в
травматично счупване на лявата половина на сакрума, без разместване на
фрагментите, приложено консервативно лечение - постелен режим и
болкоуспокояващи средства и обуславяща затруднение движението на снагата
за около 5-6 месеца, поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.4-то, буква
„а“ пр.2-ро във връзка с чл.342, ал.1, пр.З-то и чл.54 от НК го осъдил на 1
/една/ година лишаване от свобода, като го признал за невиновен, за това че е
нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - /при избиране на скоростта си
на движение се движел със скорост от 90.4 км/ч, вместо максимално
допустимата скорост от 60 км/ч за движение на пътни превозни средства в
участъка, определен с пътен знак № В 26/, като го е оправдал в тази част на
обвинението.
Съдът на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия Г. Д. Ц. за срок от
три години от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл.343г във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишил
подсъдимия Г. Д. Ц. с горната самоличност от право да управлява МПС за
срок от 1 /една/ година, считано от датата на фактическото отнемане на
СУМПС.
Съдът е осъдил подсъдимия Г. Д. Ц., с горната самоличност, да заплати
по сметка на ОД на МВР Ловеч разноски по досъдебното производство в
размер общо на 3 452.05 лева, а на Районен съд - Ловеч разноски в размер на
2875.60 лева.
Съдът е осъдил подсъдимия Г. Д. Ц., с горната самоличност, да заплати
на Р. В. Г. от *** с ЕГН: **********, разноски по делото в размер на 1 000. 00
/хиляда/ лева.
Съдът е постановил вещественото доказателство „Форд Транзит“, с рег.
№ ********, след влизане в сила на присъдата, да се върне на Г. Д. Ц., а
„Мерцедес С220“, с рег. № ********, да се върне на А. Х. К. от гр. София.
По делото е постъпила въззивна жалба от Г. Д. Ц., чрез адв. Р. К., с
която моли да се отвени обжалваната присъда на Районен съд-гр.Ловеч от
12.05.2023 год. по НОХД № 543/2022 год. и на основание чл. 334, т. 2 във
връзка с чл. 336, ал. 1, т. 3 и чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК да се постанови нова
присъда, с която да бъде признат за невиновен да е извършил престъплението,
за което е предаден на съд - по чл.343, ал.З, предл.4-то, буква „а" предл.2-ро
във вр. с чл.342, ал.1, предл.
По делото е постъпила въззивна жалба от С. Ц. Гачоеска и С. Х. М.,
2
чрез адв. А. А. А.,
Излага, че от съвкупният доказателствен материал по делото могат да
се направят изводи, че Г. Д. Ц., е извършил нарушение на забраната за
превишаване на скоростта от 60 км/ч, въведена със знак Б26, съгласно ЗДП и
ППЗДП в района на кръстовището, в което е възникнало ПТП и чл. 20, ал. 1 от
ЗДП.
Моли на основание чл. 334, т. 3 от НПК да се отмените Присъда от
12.06.2023 г. по НОХД № 20224310200543 по описа на Районен съд - гр. Ловеч
и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
По делото е постъпила въззивна жалба от Р. В. Г., чрез адв. Н. Д., с
която моли да се отмени присъдата и вместо нея постановите друга, с която да
се признае подсъдимия Ц. за виновен да е нарушил разпоредбата на чл.21 от
ЗдвП.
По делото е постъпило допълнително писмено изложение от С. Ц. Г. и
С. Х. М., чрез адв. А..
Излага, че от съвкупният доказателствен материал по делото могат да
се направят изводи, че Г. Д. Ц., е извършил нарушение на забраната за
превишаване на скоростта от 60 км/ч, въведена със знак В26, съгласно ЗДП и
ППЗДП в района на кръстовището, в което е възникнало ПТП и чл. 20, ал. 1 от
ЗДП.
Посочва, че от посочената от съда скица на стр. 117 в делото не може да
се установи, че преди кръстовището, в което е възникнало ПТП, има „път
отворен за обществено ползване" по смисъла на закона, който образува Т -
образно кръстовище с главния път. Изводите на Районен съд - гр. Ловеч, че до
това кръстовище се е простирало действието на пътен знак В26, са неправилни
и необосновани. За посоченият път условията за използването му не са
еднакви за всички участници в движението. Твърди, че на първо място е
опасен и негоден за използване от МПС, каквото е управлявал подсъдимият.
На следващо място, за да се представят оправдателните мотиви на съда,
непосредствено свързани с чл. 20, ал. 1 от ЗДП, е необходимо да се уточни кой
е „стопанин на пътя“ /собственика или администрацията, управляваща пътя/
по смисъла на Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по
пътищата. Налага довод, че следва да се установи кой е собственикът на
имота, върху който е разположен пътят. Посочва, че в случай, че имотът е
частен, то пътят в границите му също е частен и не може да се приеме като
отворен за обществено ползване. Сочи, че следва да се вземе предвид
обстоятелството, че Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението
по пътищата е действала към момента на възникване на ПТП, а към
настоящия момент тази наредба е отменена с § 3 от ПЗР на Наредба № РД-02-
20-2/24.10.2022 г. за организиране на движението по пътищата, отворени за
обществено ползване - ДВ, бр. 88/04.11.2022 г., в сила от 06.11.2023 г. Излага,
че по делото липсват данни дали селскостопанският път е част от одобрен
проект на Генерален план за организация на движението в района. Излага, че
3
посоченият от съда селскостопански път при км 8+713 на главния път III -3505
не отговаря на нормативно установените изисквания за път отворен за
обществено ползване нито на Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на
движението по пътищата, нито на Наредба № РД-02-20-2/24.10.2022 г. за
организиране на движението по пътищата, отворени за обществено ползване.
Приема, че дори стопанинът на пътя да е допуснал закононарушения при
организацията на движението, те не следва да се използват за мотивиране на
присъдата в обжалваната оправдателна част. Застъпва тезата, че
неоснователен в този смисъл остава и доводът на защитата, че забраната за
движение със скорост по - висока от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26 се
отнася именно до кръстовището със селскостопанския път, съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ППЗДП.
Посочва, че компетентно и вярно експертите от назначените и приети
автотехнически експертизи са посочили, че в района на кръстовището, в което
е възникнало ПТП, е въведена с пътен знак В26 забраната за движение на
МПС със скорост по - висока от 60 км/ч и в случая е налице определено
действие от страна на подсъдимия, чието конкретно проявление се явява пряка
и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Моли на основание чл. 334, т. 3 от НПК да се отмени обжалваната
присъда и делото да се върне за ново разглеждане от първоинстаиционния
съд.
Представителят на ОП-Ловеч в съдебно заседание даде заключение да
се постанови решение, с което да се потвърди присъдата на първата
инстанция.
В съдебно заседание С. Г. и С. М., редовно призовани не се явяват.
Представляват се от адв. А., който моли на основание чл. 334 от НПК да се
отмени присъдата от 12.06.2023 г. по НОХД № 543/2022 г. по описа на РС –
Ловеч и да се постанови друга, с която да признаете подсъдимия за виновен по
всички обвинения.
Излага, че освен изложеното в жалбата и допълнителното писмено
изложение, е видно от събраните доказателства по делото и развитието на
процеса пред първоинстанционния съд, обстоятелствата свързани със
състоянието на сочения от съда път не са обследвани задълбочено и подробно
с необходимия експертен анализ, за да се изясни дали това отклонение от
главния път може да се приеме като път и на следващо място като отворен за
обществено ползване.
Сочи, че в началото на досъдебното производство и към момента на
възникване на ПТП пътен знак В26 е бил на място, което е известно по делото.
След определено време е отрязан и премахнат от неизвестен извършител. Към
края на досъдебното производство е възстановен отново. Излага, че
4
разследващите органи са доказали, въпреки възраженията на защитата, че
знакът е бил там преди възникване на ПТП. Самото възстановяване на пътен
знак В26 като процедура представлява потвърждение от компетентните
органи, че мястото му е именно там, за да ограничава скоростта на движение
на МПС в кръстовището, в което е възникнало пътнотранспортното
произшествие и не съществува друг път, отворен за обществено ползване,
който да прекъсва действието му.
Посочва, че е известно, че поставянето на вертикалната и
хоризонталната маркировка се извършва от експертна комисия, в която
участва и представител на Пътна полиция. Експертите от автотехническите
експертизи са приели, че пътен знак В26 има своето действие в кръстовището,
в което е възникнало пътнотранспортното произшествие и не са изразявали
становище, че има друг път, отворен за обществено ползване, който да
прекъсва действието му. Приема, че не са поставяни задачи, не са задавани
допълнителни въпР. към експертизата за изясняване на обстоятелствата, дали
съществува друг път, отворен за обществено ползване, който да прекъсва
действията на пътен знак В26, дали е имало означения или препятствия, които
не позволяват използването му от пешеходци и превозни средства. Застъпва
тезата, че всички доказателства по делото определят, че липсва друг път,
отворен за обществено ползване, който да прекъсва действието на пътен знак
В26 преди кръстовището, в което е възникнало ПТП.
Р. Г. се явява лично и с адв. Д.а, като моли да се измени присъдата и да се
наложи по-тежко наказание с оглед получените травматични увреждания на
повече от едно лице, което е пострадало при пътнотранспортното
престъпление, както и с оглед на изключително високата обществена
опасност. Моли да й се заплатят направените разноски за тази инстанция.
Излага, че още при тръгването си, подсъдимият Ц. е бързал много за
мястото, до където е искал да стигне, като дори не е позволил на пътник, който
е превозвал, да се преоблече. Сочи, че е карал е още преди самото
произшествие изключително рисково и бързо, като преди да настъпи ударът с
другия автомобил „Мерцедес“ е предприел изключително опасно
изпреварване и поради високата скорост и лоши пътни условия не е успял да
се прибере в своята пътна лента, което е довело от своя страна до
инкриминираното деяние. Приема, че високата скорост, необезопасяването на
5
пътниците в автобуса, ударът в другия автомобил и обръщането му на една
страна е довело до толкова много пострадали лица, и само по една щастлива
случайност никой от тях не е загинал в това пътнотранспортно произшествие.
Излага, че е достатъчно да се прочетат показанията на всички пътуващи в
микробуса, за да се обоснове налагането на едно по-тежко наказание, което ще
има възпиращо и превъзпитаващо действие, както по отношение на виновния,
така и по отношение на цялото общество, при което няма да се създаде
убеждението за безнаказаност.
Посочва, че и към настоящия момент доверителката й продължава да се
лекува, да изпитва физическа болка и страх при возенето си в автомобил и
самият пътен инцидент е оказал негативно психологическо въздействие както
върху нея, така и върху всички останали пострадали.
В съдебно заседание въззивникът Г. Ц. се явява лично и с адв. Н., като
поддържа жалбата по изложените в нея аргументи.
Излага, че подзащитният му е оправдан за това да е нарушил
ограничението, въведено със знак В26, поради обстоятелството, че зоната на
действие на знака, както е определено в закона, е ограничено до следващото
кръстовище след знака. Сочи, че в присъдата изрично е отбелязано, че след
кръстовището не е обновено действието на тази забрана, не е поставен
валиден знак, поради което след кръстовището ограничението на скоростта не
е валидно, няма такова наложено с друг знак и то се счита за ограничение,
което е общо за пътната мрежа за страната. Приема, че съдът е процедирал
законосъобразно, имайки предвид че въпросът е бил обсъждан и изследван. В
изясняването му са положени усилия, в резултат на които са приложени скици
от Пътно управление, което е ресорно за съответния участък. Излага, че от
тези скици е видно, че на км 8-713 на път 3505, преди мястото на
произшествието има Г-образно кръстовище, което се образува между главния
път, по който се е движел подсъдимия и второстепенен път, който започва с
асфалтова настилка и след това преминава в черен път. Посочва, че
кръстовището е отбелязано и в скиците на Пътно управление. Налага довод, че
правилното прилагане на закона, както е сторил това в присъдата решаващият
съд, означава, че ограничението на скоростта вече е загубило своето действие
след въпросното кръстовище. Сочи, че не се спори, че знакът е възстановен на
същото място, а то е предхождащо Т-образното кръстовище, където е
6
прекратено неговото действие. Дали го има или не знакът, позицията на
защитата е, че не е имало ограничение на скоростта в участъка и в този смисъл
подсъдимият правилно и законосъобразно е оправдан по обвинението, да е
допуснал нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, което да е в причинна връзка с
последвалото пътно произшествие. Твърди, че същият е имал право да
управлява със скорост до 90 км/час, каквото е общото ограничение по
пътищата в страната. Посочва, че е установено, че автомобилът притежава
фабрично вграден ограничител на скоростта, но експертите не са споделили
това виждане. Обсъдени са вариантите, при които заради наклона на пътя и по
други причини и съображения, скоростта би могла да достигне 90 км/час и
теоретично е прието като възможно. Защитата приема, че режимът на
скоростта не е допринесъл за настъпване на произшествието.
Адв. Н. застъпва тезата, че чл. 16 от ЗДвП е приложен неправилно и е
налице неправилно приложение на материалния закон. Излага, че 16 от ЗДвП
гласи следното: „Забранено е на водачите да преминават в насрещната лента,
когато има път с двупосочно движение, който е съставен от две ленти за
движение, и да навлиза в лентата за насрещно движение, като има две
изключения от законовия текст – освен при изпреварване и заобикаляне“.
Посочва, че не е налице съмнение, че произшествието е станало в момент, в
който подзащитният му е заобикалял препятствие на пътя и това препятствие
е създадено от автомобила на водача на „Мерцедес“, който неправомерно е
навлязъл в кръстовището, който е бил на пътя на подзащитния му, по този
начин е представлявал пътно препятствие и е създал невъзможност той да
продължи пътя направо.
Излага, че подзащитният му се движи с лек автомобил „Форд Транзит“,
пътят пред него е свободен от МПС до момента, в който забелязва, че на него
се е разположил, навлязъл неправомерно автомобил по път без предимство,
чийто водач се опитва да се ориентира, за да продължи своето движение. Това
е било обстоятелство, което подзащитният му възприема, приближавайки към
кръстовището. Приема, че съвсем резонно е неговото решение той да
заобиколи този автомобил, доколкото пътят му напред е бил преграден.
Позовава се на изводите на автотехническата експертиза. Посочва, че е бил
поставен изричен въпрос на експертизата: Колко време е било необходимо на
водача на „Форд Транзит“ да се отклони от лентата си и да предприеме
7
заобикаляне на спрелия? За колко време той може да направи това странично
изместване на автомобила? Излага, че след като са получили отговор, са
помолили това време, което е било необходимо, да бъде съпоставено с
времето, което е необходимо за водача на автомобила „Мерцедес“ да навлезе,
да пресече лентата му и да стигане до мястото на удара. Защитата обръща
подробно внимание на съпоставката на тези две времена. Посочва, че в
заключението на тройната автотехническа експертиза на стр. 8, която е била
назначена по наказателното дело в съдебната му фаза, е даден ясен отговор, че
предприетата от подсъдимия маневра е отнела най-малко 2.53 секунди –
толкова е минималното време, което се изисква, за да се измести автомобилът
в лявата лента. Втората част от въпР.те – от тръгването на мерцедеса от
мястото, докато достигне до удара, са изминали 2.1 секунди, т.е. време, което е
с половин секунда по-кратко и по-малко. Сочи, че в експертното заключение
тези две стойности са съпоставени и изрично е подчертано, че времето за
преместване на автомобила на подсъдимия надвишава времето, необходимо на
водача на Мерцедеса да достигне до мястото на удара. Посочва, че когато
„Форд Транзит“ е приближил кръстовището, пред очите на водача му е имало
един автомобил, който е навлязъл в неговата лента, но който е бил установен
на място и е бил спрян. Приема, че разумното и резонно действие на водача на
„Форд Транзит“ е да го заобиколи. След като е започвало заобикалянето, най-
късно 2.53 секунди преди удара, половин секунда след това – не по-малко,
започва движението на лекия автомобил „Мерцедес“, което е нова изненада и
променя пътната обстановка. Излага, че тази промяна настъпва в момент, в
който автомобилът „Мерцедес“ е дълбоко в опасната зона за спиране на
движещия се към него „Форд Транзит“. Посочва, че са изчислили експертите,
че опасната зона е равна на 82.6 м, а в момента на потеглянето си лекият
автомобил „Мерцедес“ е бил само на 52.52 м. В този момент, ако водачът на
„Форд Транзит“ е употребил аварийно спирачка, така както се разсъждава и в
мотивите на присъдата, без да има обвинение за неизпълнение на
задължението по чл. 23, то автомобилът „Форд Транзит“ би спрял на 30 м.
след мястото, на което е предприето пресичането на пътя от автомобил без
предимство, с напълно изненадващо решение на водача на „Мерцедес“. В този
момент водачът на „Форд Транзит“ – подсъдимият, вече не е могъл да спре,
така е приел и съдът.
Адв. Н. застъпва тезата, че последвалият удар е в резултат на
8
предприети действия от двамата водачи - единият за заобикаляне, а другият за
пресичане на пътя без предимство, с разлика във времето 0.5 секунди поне,
тъй като експертите в съдебно заседание са заявили, че не е изключено
водачът на „Форд Транзит“ да е навлязъл в насрещното движение и в лявата за
него лента, и по-рано.
Защитата приема за установени следните факти, а именно на
кръстовище, образувано от два пътя, регулирано с пътни знаци, единият от
които с предимство, по който се е движел подзащитният му, е навлязъл
автомобил „Мерцедес“, който се е движел по път без предимство, в опасната
зона за спиране на правомерно движещия се автомобил „Форд Транзит“, в
момента, в който ударът е бил непредотвратим.
Адв. Н. твърди, че усилията на водача да намали последиците от
неизбежната среща с лекия автомобил Мерцедес, защото ударът е
непредотвратим, са довели до резултат, изразяващ се в намаляване на щетите
за пътуващите в лекия автомобил „Мерцедес“. Приема, че подсъдимият не е
имал възможност да спре, което е установено по експертен път.
Сочи, че няма внесено обвинение срещу водача на „Мерцедес“, а по
делото е установено, че на кръстовище с два пътя единият, от които е с
предимство, този който е навлязъл и е отнел чуждото предимство, ще бъде
невинен за произшествието, ще бъде пострадал, а единствено виновен ще
остане така признатият от първоинстанционният съд водач на автомобила,
който се движи по предимство.
Излага, че след установяване, че движението му е било правомерно, че
то е било в рамките на законовите изисквания, спазени са изискванията за
скоростта, след създадената му ситуация, при която на 52 м от него възниква
опасност от движението, а това е в опасната му зона, която е 82 м, да се търси
отговорност от този водач, ще бъде в противоречие с константната съдебна
практика, а също и със закона.
Въззивникът Г. Д. Ц. поддържа становището на адв. Н. и допълнително
посочва, че в община *** два мандата е бил Председател на Комисията по безопасност на
движение, уточнява, че е бил на главен път и човекът, който го удря, излиза от „Стоп“.
Г. Д. Ц. в последната си дума излага, че от 1971 г. е водач на МПС и до
този момента няма никакви произшествия. Счита, че в случая има неправилна
присъда, тъй като в случая е направил животоспасяваща маневра и е спасил
9
хората от Мерцедеса и тези, които са били при него.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите жалби, становищата
на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното :
С присъдата въззивникът е признат за виновен и осъден за престъпление
по чл. чл.343, ал.3, пр.4-то, буква „а“ пр.2-ро във връзка с чл.342, ал.1, пр.З-то
от НК. Прието е от съдът, че ПТП е възникнало вследствие от виновно
нарушение на чл. 16, ал. 1 ЗДвП, което е в причинна връзка с настъпилия
съставомерен резултат и е оправдан за нарушение по чл. 21, ал.1 НК. РС-
Ловеч е направил извод, че „нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП не е вменено на подсъдимия в повдигнатото му обвинение, то ако е
спазил законово вменените му задължения, съгласно същата, е нямало да се
стигне до ПТП с реализираните вредни последици“. Съдът е следвало да
признае въззивникът за виновен и да го осъди и за това нарушение, ако в
обвинителния акт се съдържат описани съответните фактически
обстоятелства. В тази връзка е Тълкувателно решение № 2/22.12.2016 г. на
ОСНК на ВКС по т.д.№ 2/2016 г. т. 7 съдът е компетентен да даде правна
квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл. 343 НК,
като по този начин приложи закон за същото наказуемо престъпление. В
обстоятелствената част на обвинителния акт следва да са описани фактически
обстоятелства по извършване на съответно нарушение.
Настоящата инстанция приема, че съдът е следвало да прекрати
съдебното производство и да върне делото на прокуратурата на основание чл.
249, ал. 1 във връзка с чл. 248 ал. 1, т. 3 НПК, тъй като обвинителния акт не
отговаря на изискванията на чл. 246 НПК. Допуснато е отстранимо
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249, ал 4, т. 1 НПК,
довело до ограничаване правото на защита и по-конкретно - да научи
въззивника Г. Д. Ц. за какво престъпление е привлечен, за да може да
организира защитата си. Тази инстанция приема, че обвинителния акт не
отговоря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, с което е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на
чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК. Обвинителният акт съдържа дата на извършване на
деянието, но е налице непълнота по отношение на мястото и начина на
извършването му. В обвинителния акт не се съдържат и данни къде точно е
настъпило ПТП по дължина и ширина на платното за движение. Обвинението
срещу въззивника е, че е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП и е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.4-то,
буква „а“ пр.2-ро във връзка с чл.342, ал.1, пр.З-то от НК. В обвинителния акт
10
не е посочено от прокурорът с каква скорост се е движел автомобилът,
управляван от въззивника, и на какво разстояние е бил, когато е възприел лек
автомобил Мерцедес, който е бил в неговата лента за движение, както и
опасната му зона за спиране. Това е необходимо с оглед преценка дали е
налице нарушение от въззивника на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, което
да е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат и осъществено
престъпление по чл.343, ал.3, пр.4-то, буква „а“ пр.2-ро във връзка с чл.342,
ал.1, пр.З-то от НК. Прокурорът е възпроизвел в обвинителния акт
заключението на вещите лица по тройната автотехническа експертиза, като е
заключил, че подсъдимият е допуснал нарушения на чл. 16, ал. 1, т. 1 и чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, но е бил длъжен при описване на фактическата обстановка да
посочи скоростта на движение на автомобила на въззивника, на какво
разстояние е бил, когато е възприел лек автомобил Мерцедес в неговата лента
за движение и е предприел навлизане в насрещната лента за движение, както и
опасната му зона за спиране. Възпроизвеждането на заключението на вещите
лица по автотехническата експертиза в обвинителния акт не представлява
установена фактическа обстановка и не освобождава от задължение
прокуратурата да изложи фактическа обстановка, която съответства на
събраните доказателства.
Основателно е възражението на адв. Н., че в обвинителния акт не е
анализирано поведението на другия водач - на лек автомобил Мерцедес, който
е пътувал от гр. София и е навлязъл на път без предимство, по който се е
движел въззивника. Прокурорът не е изследвал правомерно ли е движението
на водача на лекия автомобил „Мерцедес“, допуснал ли е нарушение на
правилата на ЗДвП и налице ли е причинна връзка с настъпилото ПТП. От
заключението на вещите лица по тройната автотехническа експертиза се
установява, че от състояние на покой, лекият автомобил Мерцедес е навлязъл
в лентата за движение на лек автомобил Форд Транзит. Вещото лице по
единичната автотехническа експертиза е направило извод, че водачът на лекия
автомобил Мерцедес преминава на кръстовище, като не съобразява
поведението си и не пропуска движещия се по пътя с предимство лек
автомобил Форд Транзит. Отразено е в заключението на вещото лице, че за
идващите от гр. София се наблюдава знак Б1 „Пропусни движещите се по
пътя с предимство“. Прието е от вещото лице, че водачът на лек автомобил
Форд Транзит е навлязъл в половината за насрещно движение и не е осигурил
необходимото странично разстояние за безопасно разминаване. Формиран е
извод от вещото лице, че описаните действия от двамата водачи са неправилни
и са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Прокурорът в обвинителния
акт е приел, че приема заключението на вещите лица по тройната
11
автотехническа експертиза с лаконичен мотив, но не е анализирал
поведението на водача на лекия автомобил Мерцедес-допуснал ли е
нарушение на правилата за движение по пътищата и налице ли е пряка
причинна връзка между тях и настъпилото ПТП. Съгласно чл. 47 ЗДвП „Водач
на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се
движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне
участниците в движението, които имат предимство“. Съгласно чл. 50, ал. 1
ЗДвП „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път
с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство“. ПТП е настъпило между два автомобила и следва да се
анализира поведението и на двамата водачи, допуснали ли са нарушения на
разпоредбите на ЗДвП, налице ли е причинна връзка между тях и настъпилия
съставомерен резултат и налице ли е осъществен състав на по чл.343, ал.3,
пр.4-то, буква „а“ пр.2-ро във връзка с чл.342, ал.1, пр.З-то от НК.
Въззивната инстанция приема, че следва да се отмени присъда №
17/12.06.2023 г. по НОХД № 543/22 г. РС-Ловеч и делото следва да се върне на
съда за ново разглеждане от друг състав на съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 във връзка с чл.
335, ал. 2 НПК, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 17/12.06.2023 г. по НОХД № 543/22 г. на РС-
Ловеч.
ВРЪЩА делото на РС-Ловеч за ново разглеждане от друг състав на
съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12