Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, XXXVI – ти състав
На девети май две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 1550 по описа за
2019 година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Ф.В.К.“ ООД ЕИК *********, подадена чрез адв. М.Х. ***-0000160 от 14.03.2019год. на началника ОО
„АА“ в ГД „АИ“ Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм.
наказание имуществена санкция в размер 3000лв. на основание чл. 96г, ал.1 пр.2
от ЗАвтП за нарушаване на същата разпоредба.
В жалбата си въззивникът
твърди, че НП е незаконосъобразно като навежда твърдения, че същото е издадено
както при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, така и в
нарушение на материалния закон – нарушение изобщо не било извършено,
алтернативно било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По изложените
съображения моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата. Същият заявява, че оспорва
фактите отразени в акта и НП, а във фазата по същество моли последното да бъде
отменено като незаконосъобразно на основанията изложени в жалбата. Счита че
нарушението е несъставомерно и са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Процесуалният представител на въззиваемата
страна от своя страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде
потвърдено като изразява становище, че нарушението не попада в обхвата на чл.28
от ЗАНН.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени
във въззивната жалба и събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
„Ф.В.К.“ ООД притежавало лиценз № 05948 от 08.04.2011г.
за извършване на обществен превоз на товари на територията на Република България.
На 14.02.2019год. св. Й. *** извършил проверка на
транспортната документация на въззивното дружество
при която констатирал, че на 04.06.2018год. въззивното
дружество като превозвач е допуснал водача В. Ив. К. да управлява превозно средство
категория N2, марка „Мерцедес“ с рег.№ В 7951 РК, собственост на превозвача,
оборудвано с дигитален тахограф, с което бил извършен
превоз за собствена сметка на товари като водачът не отговарял на изискванията
на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвтП – не притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност издадено по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от
ЗДП. Установил, че водачът е притежавал УПГ № 219258 валидно до 06.04.2017г.
За констатираното нарушение на 14.02.2019год. св. Й. съставил
срещу въззивното дружество АУАН в който посочил, че
същото е нарушило разпоредбата на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП.
Актът бил предявен и връчен на надлежно упълномощено от
представляващия въззивното дружество лице.
На 14.03.2018годс., въз основа на акта, АНО издал
атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него,
приел е че въззивното дружество е нарушило
разпоредбата на чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП и на основание същата разпоредба му
наложил адм. наказание имуществена санкция в размер
на 3000лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показание е
дал актосъставителя Й.Р.Й., който възпроизвежда
възприятията си от извършената проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена
въз- основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства,
както писмени, така и гласни, които са непротиворечи, взаимнодопълващи
се, не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло.
Съдът след като прецени всички доказателства релевантни за делото поотделно
и в тяхната съвкупност прецени от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна
страна, поради което същата е процесуално допустима.
При извършена служебна проверка на представените по
делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и всички обстоятелства и
факти, които в достатъчна степен описват вмененото на въззивника
нарушение от обективна страна, посочени са дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова
норма като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Съдът не споделя наведеното в жалбата възражение за
допуснати нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН включително и това свързано с
непосочване в акта и НП на нарушената материална норма. В случая посочената
като нарушена в акта и НП норма не е само санкционна, тя съдържа и хипотеза и
диспозиция и е норма от материалното право като фактите описани в акта и НП
напълно съответстват на юридическото обвинение. За каквото и да било нарушено
право на защита и дума не може да стане и по конкретно за неяснота по отношение
на това какво нарушение е вменено на въззивника.
Отделен е въпроса, че е защитата се осъществява срещу фактите, а не спрямо
правната им квалификация.
Нарушение би било налице и в случай на несъответствие
между фактическо и юридическо обвинение, което би довело до неяснота във волята
на АНО, но настоящия случай не е такъв.
Допуснати съществени нарушения на процес. правила в хода
на адм. наказателното производство съдът не
констатира.
Актът е бил съставен в присъствието, бил е предявен и
връчен на надлежно изрично упълномощено от представляващия дружеството лице,
поради което и нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН не е налице.
С НП на въззивника е наложено
наказание за нарушение по чл.96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП.
От обективна страна състава на това нарушение изисква
деецът да допусне водач който не отговаря на някое от изискванията определени в
ЗАвтП и с подзаконовите актове по неговото прилагане, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. Субект може да бъде всяко адм.наказателно
отговорно лице, както ФЛ така и ЮЛ.
В случая повдигнатото обвинение е за това че въззивника като превозвач е допуснал конкретно определен
водач да управлява МПС и да извършва превоз за собствена сметка като водачът не
отговарял на изискванията на чл. 7а, ал.2, от ЗАвтП. Съгласно посочената норма
лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка,
могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни
превозни средства от съответната категория и за психологическа годност,
определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл.
152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата като в конкретния случай
обвинението е свързано с водач който не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност – пр.3 на чл.7а, ал.2 от ЗАвтП.
По делото няма спор, че въззивника
притежава качеството на превозвач.
По категоричен начин от всички събрани в хода на
съдебното следствие доказателства, в това число и такива изходящи от въззивника и представени в хода на извършената му проверка,
се установява, че същият е бил работодател на шофьора (водача) упоменат в НП,
както и че въпросният шофьор е извършил превоз за собствена на въззивника сметка, като не е притежавал валидно УПГ.
При това положение няма спор, че на 04.06.2018год. въззивникът е допуснал водачът В. Ив. К. да извърши превоз
за собствена сметка без последният да отговаря на изискванията на ЗАвтП – без
да притежава УПГ, поради което и състава на нарушението по чл.96г, ал.1 пр.2 от
ЗАвтП е осъществен от обективна страна.
Доколкото нарушението не се отличава със степен на
опасност по-ниска от останалите нарушения от същия вид, а напротив видно от
разпечатката от картата на водача същият е извършвал превози без УПГ както
преди датата за която е на въззивника е повдигнато
обвинение така и след това, то не попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН – не
представлява маловажен случай.
Що се касае до цитираната в жалбата Наредба
№11/31.10.2002год. тя е абсолютно неотносима към процесния случай доколкото касае извършването на
международни превози на пътници и товари, а в случая се касае за превоз за
собствена сметка от превозвач притежаващ лиценз за превоз на товари на
територията на Република България.
Неотносима към казуса е и цитираната в жалбата разпоредба на чл.18 от Наредба № н-8
от 27.06.2008год. доколкото тя касае какви документи следва да представи водача
извършващ превоз на товари за собствена сметка при поискване от страна на
контролните органи.
В случая АНО дал правилна квалификация на извършеното
нарушение и законосъобразно е наложил предвиденото в закона наказание
имуществена санкция, което определил във фиксирания размер от 3000лв.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че
атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото не страда
от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000160 от 14.03.2019 год. на Началника на ОО
„АА ” гр.Варна, с което на „Ф.В.К.“ ООД ЕИК ********* е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 3000лв. на осн. чл. 96г, ал.1 пр.2 от ЗАвтП.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд – гр. Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: