№ 723
гр. Бургас, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА М. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120201889 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Д.“ ЕООД с ЕИК: *********, срещу Наказателно
постановление № 665464-F677621/02.11.2022г., издадено от началник отдел „Оперативни
дейности“- Бургас, дирекция „ОД“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение
на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобрзност и неправилност на
обжалваното постановление и се моли за неговата отмяна. Излагат се твърдения, че
установената сума като разлика от 94.48 лева е била оставена от управителя на служителя в
обекта за закупуване на стоки. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомени се
представлява от адв. Ш.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в жалбата доводи.
Претендира разноски.
АНО чрез процесуалния си представител юрисконсулт С. оспорва жалбата като
неоснователна и моли обжалваното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Намира поддържаните твърдения относно наличната разлика за
недоказани. Счита извършеното нарушение за безспорно доказано. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията
на страните, намира за установено следното:
1
От фактическа страна:
На 01.09.2022 г. в 10.15 часа св. М. - ст. инспектор по приходите в ЦУ на НАП,
съвместно със служители на ДАНС, осъществил контрол за спазване на данъчното
законодателство в търговски обект – бензиностанция Д. 4, находяща се до А.З. в гр.Бургас.
След наблюдение над обекта св. М. влязъл в него, легитимирал се и заедно с другите
длъжностни лица пристъпил към проверка в бензиностанцията. Свидетелят констатирал, че
в обекта е инсталирано и функционира фискално устройство за отчитане на продажбите,
представляващо електронна система с фискална памет „Ойл СИС 2.0 Д-KL” и номер на
фискалната памет - 58005251, притежаващо функциите „служебно въведени” и „служебно
изведени” суми. Установило се, че разчетната касова наличност е 3384,03 лв., а фактическа
касовата наличност е в размер на 3478,51 лв. Във фискалното устройство не съществували
данни за служебно въведени суми в касата. За извършената проверка и констатациите от нея
св. М. съставил Протокол за извършена проверка, копие от който връчил на представител на
търговеца с указание да се яви допълнително в ТД на НАП-гр. Бургас и да представи
посочените в протокола документи, както и за съставяне и връчване на АУАН. При тези
данни св.М. съставил АУАН за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредбата. Впоследствие на
02.11.2022 г., въз основа на акта за установяване на нарушението, било издадено
атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка,
описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал. 2
ЗДДС търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетеля М. М. са
последователни, обективни, безпротиворечиви и логични и съдът ги кредитира в тяхната
цялост. Показанията на свидетеля се подкрепят и от представените по делото писмени
доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния
закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт. АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи (упълномощени със Заповед № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП) в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните
разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
2
В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да
издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл. 118, ал. 4 от
ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към
Наредбата. Според чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства извън случаите на
продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми. Посочената норма вменява задължение на лицата, които
оперират с фискални устройства.
От фактическа страна по делото безспорно се установи, че по време на извършената
проверка на 01.09.2022 г. в 10.15 часа в търговски обект – бензиностанция Д. 4, находяща се
до А.З. в гр.Бургас., стопанисван от жалбоподателя, се е установила положителна разлика
във фактическата наличност и направените на фискалното устройство записи, като
наличността в касата била с 94,48 лв. в повече от записаните. Същевременно във ФУ не са
били направени записи за „служебно въведени” суми, което да обяснява наличната
положителна разлика. При това положение безспорно жалбоподателят не е изпълнил
задължението си по чл. 33, ал. 1 от Наредбата, тъй като при наличието на парични суми,
въведени в касата, не е отразил промяната на касовата наличност, което е довело до
необосновано различие в касовата наличност. Всички тези факти са намерили отражение
както в АУАН, така и в НП.
Извършеното нарушение е било подведено под правната норма на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, като наказващият орган е определил санкцията по реда на чл. 185, ал. 2, изр.
последно вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Тази разпоредба се прилага ако нарушението не води до
неотразяване на приходи. В настоящия случай АНО е приел, че именно тази хипотеза е
налице, т.е. приел е, че невъвеждането на сумата от 94,48 лева във фискалното устройство,
не е неотразяване на приходи.
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно
ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват
разпоредбите на НК и по точно чл. 93, т.9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен
случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на престъпление от съответния вид.
Във връзка с изложеното съдът счита, че няма как приложение да намери чл. 28 от
ЗАНН, тъй като макар и да са налице смекчаващи вината обстоятелства (липсата на
предходни нарушения), то нарушението е такова, което засяга важни обществени
отношения, свързани с търговския оборот и надлежното отчитане на данъците. Нарушения
от посочения вид са предпоставка за ощетяване на фиска, поради което не може да се
приеме, че извършеното е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
3
обикновените случаи на нарушение от същия вид.
В чл. 27, ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства. Наказващият орган е наложил минималния размер на
наказанието „имуществена санкция“, предвиден в чл. 185, ал. 1 ЗДДС, а именно 500 лева.
Съдът намира, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в
чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция
за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди
като правилно и законосъобразно.
Предвид извода на съда за неоснователност на жалбата на основание чл. 63, ал. 3
ЗАНН жалбоподателят следва да заплати на АНО разноски за възнаграждение за
юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба
за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и
правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди
възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 665464-F677621/02.11.2022г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“- Бургас, дирекция „ОД“ в ГД
„Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС на
основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС на „Д.“ ЕООД с ЕИК: ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД с ЕИК: ********* да заплати на Национална агенция по
приходите сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в
4
14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5