Решение по дело №7718/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 477
Дата: 13 март 2019 г. (в сила от 19 юни 2020 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20185330207718
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            №477

 гр. Пловдив, 13.03.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари   две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Славка Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 7718/2018 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н.И.В. *** против Наказателно постановление №16-1030-008472 от 28.10.2016 г., издадено от ***към ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховане за нарушение на чл.638 от Кодекса за застраховане. С жалбата се оспорва установената в НП фактическа обстановка и се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, не взема становище по жалбата.

Жалбата е допустима - подадена е от лице, което има право на обжалване, в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок за обжалване, при наличие на правен интерес, доколкото жалбоподателят се явява санкционирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол

Съдът, като взе предвид оплакванията в жалбата, както и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 09.07.2016 г. около 20.00 ч. в гр.Пловдив, на ул. „Тракия” до №20 свидетелите Т.С.Б. и П.И.П. установили жалбоподателя да управлява лек автомобил Пежо 307 рег.№ ***, собственост на „ХМ БИМЕКС” ЕООД, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение.

При проверката било установено също, че управляваното от водача МПС нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност”.

Въз основа на констатациите от проверката бил съставен акт за установяване на административно нарушение бл.№ 438215 от 09.07.2010 г., подписан от нарушителя без възражения.

Въз основа на съставения Акт за установяване на административно нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните устни и писмени доказателства  - показания на свидетелите Т.С.Б. и П.И.П., Заповед № 317з-3807 8 24.10.2016 г. на ОД на МВР-Пловдив; справка за нарушител на името на жалбоподателя.

Не се спори по делото, а и се установява от  събраните устни доказателства, че в деня на проверката жалбоподателят е управлявал МПС „Пежо 307 ” рег.№ ***.

Не се спори също така, а и се установява от приложената по делото справка, че МПС е било регистрирано на „ХМ БИМЕКС” ЕООД.

Установява се също, че МПС „Пежо” модел  307 рег.№ *** към деня на проверката не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

Това, което твърди с жалбата е, че жалбоподателят е имал намерение да прибере МПС в гаража, който бил близо до мястото на нарушението, а не да се придвижва с МПС на друго място.

Разпитан пред съда актосъставителят Т.Б. заяви, че е съставил АУАН след като е констатирал, че жалбоподателят управлява МПС. Свидетелят заяви пред съда, че проверката е направена след справка в Гаранционен фонд. С оглед оплакванията в жалбата, че жалбоподателят нямал намерение да се предвижва с МПС, а да го прибере в гаража, за да не стои на открито, като разстоянието което следвало да измине с  МПС било от ул.Тракия №20, където било установено МПС до  №26, свидетелят заяви, че независимо от разстоянието, което  е изминато с МПС, нарушението е осъществено. Единственото изключение според свидетеля, за да няма нарушение е МПС, е същото да се бута, което не било констатирано в деня на проверката.

В съответствие с показанията на св. Б. са и показанията на св. П. П.. Същият потвърждава направените в акта констатации.

Въпреки че двамата свидетели заявиха, че не си спомнят подробности по случая, съдът намира техните показания обективни, взаимнодопълващи се, логични и подкрепящи се с останалите доказателства по делото.

Твърденията на жалбоподателя, че имал намерение да прибира МПС в гаража, не се опровергаха, като в тази връзка жалбоподателят не представи доказателства в своя подкрепа.

Показанията на двамата свидетели се намират в съответствие с приобщената по делото справка от Гаранционен фонд, съгласно която на процесната дата МПС не е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност” и е било управлявано от жалбоподателя.

Правилно е приложен материалния закон. Съгласно чл.638, ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. 

При установени факти жалбоподателят е управлявал на процесната дата МПС, регистрирано на територията на РБългария, собственост на „ХМ БИМЕКС” ЕООД, за което МПС  не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

От субективна страна, жалбоподателят е осъществил състава на това административно нарушение виновно. Като правоспособен водач на лек автомобил е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени със закон задължения, че като водач на регистрирано МПС по съответния ред в Република България, което не е спряно от движение МПС няма сключена  задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, че  управлява същото МПС без такава застраховка, като е предвиждал общественоопасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.

Правилно е приложена и съответстващата санкционна норма, която предвижда наказание „глоба” от 400 лева за физическо лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. Видът и размерът на предвидената за това нарушение санкция са определени от законодателя по абсолютен начин, което лишава съда от възможност да ги преценява или намалява.

В случая независимо от оплакванията в жалбата и твърденията на жалбоподателя, съдът намира, че е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Нарушението е формално, на просто извършване .С управлението на МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” законодателят презюмира настъпването на неблагоприятни за установения обществен ред правни последици, достатъчно значими, за да подлежат на санкциониране с предвидената в правната норма административнонаказателна санкция. Не може да се приеме, че е налице и ниска степен на обществена опасност на самия жалбоподател, доколкото от справката за нарушител се установява, че същият има регистрирано същото по вид нарушение по ЗДвП .

След извършена проверка за законност съдът констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление, а също и АУАН са издадени от компетентни органи в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл.57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити.

С оглед изложеното съдът намира, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Ето защо съдът

 

РЕШИ :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №16-1030-008472 от 28.10.2016 г., издадено от ***към ОД на МВР-Пловдив, с което на Н.И.В. ***, с ЕГН **********  е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лв. на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховане за нарушение на чл.638 от Кодекса за застраховане.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

 

 

                                                      Районен съдия : ...............................

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.