Определение по дело №210/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 164
Дата: 19 април 2019 г.
Съдия: Милена Петева
Дело: 20195600200210
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

П Р О Т О К О Л

гр.Хасково, 19.04.2019 година

 

Хасковският окръжен съд в публично съдебно заседание,  проведено на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ПЕТЕВА

                                     Съдебни заседатели: С.К.

                                                                               К.Д.

при участието на секретаря: Димитрийка Христова

и прокурора: Д. С.

сложи за разглеждане НОХД № 210 по описа за 2019 година

докладвано от: ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

 

              ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА- ХАСКОВО се явява прокурорът С.

              ПОДСЪДИМИЯТ С.А.М. се явява лично.

              Явява се и неговия упълномощен защитник адв. Й.Й..

              В качеството на представител на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, се явява  юрк. М.К., редовно упълномощена.

               По хода на делото.

               ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

               АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.

               ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.

            

               Съдът, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в разпоредително заседание, поради което

                             О П Р Е Д Е Л И:

                  ДАВА ХОД НА на разпоредителното заседание.

                  На основание чл. 272, ал. 1 от НПК, съдът пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия:

               С.А.М. – роден на *** г.,  в гр. ***, живущ ***, ул. „***“, *** гражданин, ***, грамотен, със ***  образование, по професия „***“, в момента безработен, ***, ЕГН- **********.

                На основание чл.274, ал.2 от НПК, съдът разясни на подсъдимия процесуалните му права по НПК.

                ПОДСЪДИМИЯТ: Запознат съм с правата си в настоящето производство.

                 На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, съдът разясни на страните правото им на отводи против състава на съда, прокурора и съдебния секретар.    

                 ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отвод на състава на съда и секретаря.

                 АДВ. Й.: Нямам искания за отвод на състава на съда, секретаря и прокурора.

                 ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания за отвод на състава на съда, секретаря и прокурора.

                  Съдът провери дали на подсъдимия своевременно е бил връчен препис от обвинителния акт и от разпореждането на съда, както и дали това е станало преди повече от седем дни, както и дали прокурорът и защитникът са получили своевременно препис от разпореждането на съда.

                    ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от обвинителния акт още при първоначалното разглеждане на делото и от настоящето разпореждане на съда преди повече от седем дни. Запознах се със съдържанието му.

                   ПРОКУРОРЪТ: Получила съм препис от разпореждането на съда.

                  АДВ.Й.: Аз също съм получил препис от разпореждането на съда.

                  Съдът докладва.

                  Постъпила е молба по НОХД № 4/2018 г., по описа на Хасковския окръжен съд с вх. №  1341 от 08.02.2018 г., с която Министърът на финансите в качеството си на представляващ Държавата и действащ чрез юрк. М.К. е предявил граждански иск против подсъдимия С.А.М. за сумите -  4 147.14 лв. и 3 962.12 лв., ведно със законните лихви, съответно от 15. 09. 2008 г. и 15. 11. 2008 г., върху тези две суми, представляващи обезщетение за настъпили от деянието, предмет на обвинението, имуществени вреди.

                 ПРОКУРОРЪТ: Своевременно е направено искането за конституиране. Считам, че е основателно. Да се приеме гражданския иск за съвместно разглеждане.

                 ЮРК.К.: Поддържам искането Държавата да бъде конституирана в качеството на граждански ищец и моля да бъде приет гражданския иск. Считам искането за основателно и доказано по размер.

                 АДВ.Й.: Не възразяваме срещу разглеждането на гражданския иск в наказателното производство, но го оспорваме по основание и размер. Считаме иска за  неоснователен и  недоказан.

                ПОДСЪДИМИЯТ:  Относно гражданския иск се придържам към казаното от защитника си.

                Съдът намира, че следва отново да се произнесе по приемането  на гражданския иск в наказателния процес, независимо, че при първоначалното разглеждане на делото, той вече е бил приет за съвместно разглеждане, а Държавата, представлявана от Министъра на финансите в настоящето производство от юрк. М.К., е била конституирана като граждански ищец, с оглед на което

                      О П Р Е Д Е Л И:

              ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД , предявен от Държавата, представлявана от Министъра на финансите, а в настоящето производство от юрк. М.К., за сумите- 4 147.14 лв. и 3 962.12 лв., представляващи обезщетение за настъпили от деянието предмет на обвинението имуществени вреди, ведно със законните лихви върху тях, съответно от 15. 09. 2008 г. и 15. 11.2008 г., до окончателното изплащане.

                КОНСТИТУИРА Държавата като граждански ищец в настоящето производство.

                Определението не подлежи на обжалване.

                Съдът след като се увери, че страните са получили препис от разпореждането на съда, в което са посочени въпросите, по които те следва да вземат отношение в настоящето заседание, както и изявлението на подсъдимия, че е запознат със съдържанието на обвинителния акт, намира, че следва да се пристъпи към обсъждане на въпросите по чл.248, ал. 1 от НПК, с оглед на което

                             О П Р Е Д Е Л И:

 

                 ПРИСТЪПИ се към обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК.

                 Съдът прикани прокурора, защитника и подсъдимия да вземат отношение по тези въпроси.

                ПРОКУРОРЪТ: Госпожо съдия, уважаеми съдебни заседатели, с оглед повдигнатото обвинение аз считам, че делото е родово и местно подсъдно на Окръжен съд – Хасково и считам, че са налице всички предпоставки за неговото разглеждане.  Липсват основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. Моето становище по т. 3 е, че липсват основания за прекратяване на съдебното производство, тъй като според мен не са допуснати съществени процесуални нарушения с изготвянето на обвинителния акт. Дотолкова, доколкото обаче в отменителното  решение на Апелативния съд са отправени критики към обвинителния акт ще взема кратко становище.  Мотивира  се в отменителното решение някакво противоречие между обстоятелствената част и диспозитива, което аз не мога да проумея. Подсъдимият С.А.М. е управител на инкриминираното дружество, което всъщност е и данъчния субект. Негово е задължението да декларира приходи и разходи пред данъчния орган, респективно негова е отговорността за данъчните задължения. В този смисъл той е извършителя на данъчното престъпление. Това е ясно описано в обвинителния акт. Също толкова ясно е описано, че данъчните декларации са били изготвени и подавани от счетоводната фирма, т. е.  данните пред НАП са декларирани посредством двете служителки, които са нямали съзнание за невярността на документите. Поради тази причина подсъдимият е обвинен като посредствен извършител на деянието в диспозитива, и защото това  така е обяснено в съобразителната част на обвинителния акт. От там нататък аз рамката на обвинението съм я поставила и според мен няма противоречие между обвинителната ми теза, което да затрудни сериозно правото на защита. Няма съществено процесуално нарушение, а доколко тезата ме е състоятелна, това е въпрос по същество. Фигурата на „посредствения извършител“ е доктринерен въпрос. За нея има ясна дефиниция в науката още от край време. Още от времето на Иван Ненов, от чийто учебници сме учили, до ден днешен в помагалата, които служат за обучение на младши магистрати. Защо Апелативният съд обръща тази дефиниция наопаки аз не мога да гадая, но ако решите да спазите неговите указания, повече от това, което съм направила в обвинителния акт, аз не мога да направя. Още повече, че с оглед измененията на НПК от месец ноември 2017 г., при въвеждането на тази процедура, идеята на законодателя беше да се ограничи възможността на горния съд да връща делата на прокуратурата. Казвам това в смисъл такъв, че това, което е написано в отменителното решение не би следвало да се тълкува като задължителни  указания за Вас, но Вие следва да прецените. Делото се връща на съда на нов състав, който отделно на свое собствено основание да прецени има ли съществено процесуално нарушени или не. Считам, че на този етап липсват основания за разглеждане на делото по реда на особените правила. Няма основание за разглеждане на делото при закрити врати и участието на други лица. Липсват основания за изменение на взетата мярка за неотклонение. Нямам искане за събиране на нови доказателства. При насрочване на делото по общия ред, моля да призовете всички свидетели и вещи  лица, които съм посочила в обвинителния акт.

                    ЮРК.К.: Аз също считам, че делото е родово подсъдно на Окръжен съд – Хасково. Не са налице основания за спиране или прекратяване на производството. Не са допуснати нарушения в хода на досъдебното производство. Считам, че обвинението е ясно и точно формулирано. Също така се доказва и подкрепя от всички доказателства, които са приложени. Не са налице основания за разглеждане на делото по особения ред, нито при закрити врати. Нямаме искания за събиране на доказателства.

               АДВ. Й.: Госпожо съдия, считаме, че делото е подсъдно  на Окръжен съд –Хасково. Не са налице основания за спиране  или прекратяване на наказателното производство. Няма допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на правата на обвиняемия. Няма основание за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, за назначаване на вещо лице, преводач или тълковник, извършване на съдебно следствени действия по делегация. Няма основание за изменение на взетата мярка за процесуална принуда „Гаранция“ в пари. Нямаме искане за събиране на нови доказателства. Аз считам, че основно правата на моя доверител са нарушени като е образувано цялото това наказателно производство, но на досъдебното производство нарушение няма.

              ПОДСЪДИМИЯТ: Аз мисля, че са нарушени моите права.  Аз съм коректен и се явявам на всяко дело. Искам да се прекрати делото, защото съм невинен. Вече нямам сили и здравословно не съм добре. Не мога да пътувам с автобуси. Пътувам с кола, а това са разходи. Искам делото да приключи.

              Съдът след като се запозна с материалите по делото, изслуша становището на страните и във  връзка с постановеното от Апелативен съд- Пловдив Решение № 47 от 26.03.2019 г., прие за установено следното:

             С оглед повдигнатото против С.М. обвинение делото е родово и местно подсъдно на Окръжен съд – Хасково. Не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство, нито такива, налагащи разглеждането на делото по някои от особените правила. Не се налага привличането на други участници в съдебното производство, а към настоящия момент не се правят искания за събиране на доказателства, освен посочените в обвинителния акт. Налице са обаче основание, делото да бъде върнато на прокурора, за ново разглеждане, поради следното.

               С горепосоченото решение, по повод извършената въззивна проверка на постановената от Окръжен съд – Хасково, Присъда № 45 от 13.12. 2018 г., по НОХД № 4 /2018 г., е прието, че изготвения от прокурора обвинителен акт не изпълнява изискването за яснота на обвинителната теза, както и изискването за отсъствие на всякакви пречки подсъдимият да разбере в какво именно престъпление е обвинен, и в частност в какво се изразява неговата противоправна дейност, квалифицирана като престъпление по чл. 255, ал 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Прието е по- конкретно, че съществува разминаване между диспозитивната и обстоятелствената част на обвинителния акт относно вида на участие на подсъдимия в престъплението, тъй като „ролята на обвиняемия била окачествена като посредствен извършител, а тази правна фигура касае лица, които действат невиновно“, което не давало възможност да се осъществи пълноценна защита срещу формулираното обвинение. Отбелязано е на следващо място, че тази неяснота на обвинителния акт не би могла да бъде компенсирана от съда, като в случая първият съд, опитвайки се да стори това, отново на свой ред е допуснал нарушение на правото на защита.

                 На следващо място Апелативен съд-Пловдив посочва че първоинстанционния  съд е следвало да съзре недостатъка на обвинителния  акт още в разпоредителното заседание вместо „да прави опит за неговото отстраняване с мотивирането на произнесената в друг смисъл диспозитивна част на постановената присъда“. Така изложените от Апелативен съд- Пловдив съображения във всички случаи налагат настоящият съд да приеме, че при изготвянето на обвинителния акт прокурорът не е изпълнил изискванието да опише фактите по обвинението така ясно и последователно, че те да не създават съмнения относно формата, в която подсъдимият е осъществил престъпната дейност, а от друга страна да квалифицира тези факти по начин, непротиворечащ на фактическото изложение.

                Ето защо съдът намира, че този процесуален недостатък налага настоящето съдебно производство да бъде прекратено, а делото да бъде върнато на прокурора за ново разглеждане.

               Независимо от изложеното по- горе, съдът констатира и друг недостатък на обвинителната теза, който макар и  според защитата да не създава неяснота на обвинението, също е наложително да бъде отстранен. Съгласно диспозитивната част, а и обстоятелствената част на обвинителния акт, данъчното престъпление е  извършено чрез инкриминираната в  чл. 255, ал.1, т.2 от НК изпълнителна форма, а именно: „потвърждаване на неистина в подадени декларации“. Съгласно обвинението, касае се за две справки декларации. Първата, подадена на 12.09.2008 г., а втората -на 14.11.2008г . В същото време обаче, периодът на продължаваното престъпление е посочен от прокурора като обхващащ времето от 01.08.2008г., до 14.11.2008г. В обвинителния акт липсват факти относно извършени от подсъдимия /пряко или чрез другиго/ действия в периода 01. 08.2008г. - 12 .09.2008 г., за разлика от първоначално повдигнатото в хода на досъдебното производство обвинение, според което в този период подсъдимият е използвал фактурите с невярно съдържание- поведение, което е било част от фактическото обвинение, за което същият е бил привлечен. В настоящия обвинителен акт такива обстоятелства не са изложени, а и изводи за тях не могат да бъдат направени от представеното описание, доколкото използването на неверните фактури очевидно е отпаднало от действията, които прокурорът е инкриминирал при изготвянето на обвинителния акт. Заключението на прокурора, /стр.6 от обвинителния акт/ че обвинението следва да обхване и месец август 2008 г., тъй като подадената  на 12.09.2008г, декларация касаела именно този данъчен период, не може да запълни липсата на факти относно това, какви имено действия подсъдимият е осъществил през горепосочения отрязък от време. Това също води до нарушаване на правото на защита, защото поражда, противоречия, дори според настоящия състав по-съществени от тези, които са били констатирани от въззивната инстанция.                  

                На следващо място съдът констатира, че  в обвинението е допусната и очевидна фактическа грешка, която вероятно се дължи на неправилно пресмятане, а именно:  посочено е, че  с декларацията от 12.09.2008 г. е избегнато укриване  на данък в размер на 4 146. 14 лв., а с декларацията от 14.11.2008 г., укритият данък е 3 962.12 лв. Сборът, от тези суми се равнява на  8 108.26 лв., а не 8 109.26 лв., както е посочено в обвинителния акт. За разлика от така предложените от прокурора цифри, в молбата на гражданския ищец първата сума, за която се претендира обезщетение е по-голяма от инкриминираната, а именно 4 147.14 лв., при което сборът от двете суми е този, който е възприел прокурора в обвинителния акт. Тези математически недоразумения е възможно да бъдат отстранени. Те не са съществени, но връщането на делото налага и тяхното елиминиране.

               С оглед изложените съображения, съдът счита, че в случая съдебното производство следва да бъде прекратено, а делото върнато на прокурора доколкото са налице нарушения, които попадат в хипотезата на чл. 249 ал., 4 т.1  от НПК. С оглед мярката за неотклонение съдът счита, че изменение на същата не се налага и затова

                           О П Р Е Д Е Л И:  № 164

                  ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 210/2019 г., по описа на Окръжен съд-Хасково.

                 ВРЪЩА делото на прокурора за ново разглеждане и отстраняване на гореописаните нарушения на процесуалните правила.

                ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „Гаранция“ в пари в размер на  1 000 /хиляда/ лева взета по отношение на подсъдимия С.А.М., ЕГН- **********.

                 Настоящето определение подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съд - Пловдив в  7- дневен срок от днес.

                                                               Председател:

 

                                                     Съдебни заседатели: 1.

                                                                                      /С.К./

                                                                                      2.

                                                                                    /К.Д./     

 

                  Заседанието приключи в 11: 35 часа.

                  Протоколът се изготви в съдебно заседание.

 

                                                                      Председател:

 

                                                                          Секретар: