РЕШЕНИЕ
№ 481
гр. Пловдив, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20235300500633 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение №33/23.01.2023г. по гр.д.№1337/2022г. по описа на РС-
Карлово,III гр.с-в от ответника,с което същия е осъден да заплаща ежемесечна издръжка за
пълнолетното си дете Н. З. К. в размер на 160лв.,като счита,че решението се явява
неправилно и незаконосъбразно,поради което моли същото да се отмени и вместо него да се
постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли,тъй като заплащането на
издръжка за нея представлява изключително затруднение поради липса на средства.Сочи се
неправилност на съдебното решение.
Постъпил е отговор на въззивната жалба като ответната страна счита същата за
неоснователна и също моли да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените писмени доказателства в първоинстанционното производство се
установява,че ищцата Н. е на ***г. и към настоящия момент е пълнолетна и е ученик в ***
клас на *************.Майката не работи,а помага във фермата на родителите си,откъдето
са и доходите й в минимални размери.Единствено бащата осигурява средства за издръжка
на ищцата,като той заплаща всички необходими неща,а именно грижи се за
храната,облеклото,обувките,пътни,телевизия,телефон и кабелна телевизия.Ищцата живее в
пансион в гр.П.,но всеки петък пътува до родното си място и в неделя отново се завръща в
1
П.,за да продължи образованието си.
В първоинстанционното производство е разпитан св.К.,който е дядо на ищцата и
баща на баща й и същия сочи в показанията си,че майката не дава издръжка на дъщеря си,а
единствено за нея се грижи бащата.Установява се,че бащата на ищцата живее в гр.С. и има
друго семейство,но няма други деца.Видно от представените доказателства в
първоинстанционното производство същия има доходи за първите шест месеца от годината-
2022г.,а през останалото време е бил в болнични поради временна нетрудоспособност,като
няма данни по делото какви доходи е реализирал през времето,през което е бил в
болнични.От представените доказателства става ясно,че ответницата е безработна и не
получава доходи,а няма и друго семейство и деца,за които да се грижи.
Съгласно нормата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на своите
навършили пълнолетни деца,ако това не съставлява особено затруднение за тях,като
размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на учащите се деца и от
възможностите на родителя.Следва да се преценява дали исканата издръжка към настоящия
момент няма да представлява затруднение за заплащащия я.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата съдебна
инстанция намира,че решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди,тъй като
ответницата-майка на ищцата-е в трудоспособна възраст и същата може да упражнява
правото си на труд и да получава трудово възнаграждение,като следва да се отчете факта,че
няма друго семейство и дете,за което да се грижи,а и трудоспособната й възраст водят на
мисълта,че няма да представлява затруднение за майката да заплаща определената от
районния съд издръжка за пълнолетното й дете.Размерът на издръжката е съобразен както с
възрастта на детето,така и с нуждите му,а също и с икономическата обстановка в
страната.Ето защо настоящата инстанция следва да потвърди решението на
пръвоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски,съобразно представения
списък по реда на чл.80 от ГПК от въззиваемата страна и такива следва да се присъдят в
размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №33/23.01.2023г. по гр.д.№1337/2022г. по описа на
РС-Карлово,III гр.с-в.
ОСЪЖДА Н. Н. К. с ЕГН-********** от с.************* да заплати на Н. З. К. с
ЕГН-********** от ************ направените от нея разноски пред настоящата инстанция
в размер на 400лв./четиристотин лв./ за адвокатско възнаграждение.
2
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3