ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 991
гр. Перник, 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Рени Ковачка
Членове:ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско
дело № 20211700500303 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 423, ал.1 от ГПК.
Образувано е по възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, подадено от К. Х. И. срещу заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 01568/2017год..
по описа на Пернишкия районен съд. Във възражението се твърди, че заповедта по чл.417 от ГПК
не е била надлежно връчена на длъжника, поради което се иска същото да бъде прието и делото
върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Твърди се, че Х. е разбрала за издадената заповед в началото на м.март.2021год. поради
наложен запор върху платежната й сметка в „Изипей“ АД, както и че са налице нарушения на
процесуалните правила при връчване на заповедта за изпълнение довели до обстоятелството, че не
е могла да узнае своевременно за заповедта за изпълнение и да оспори вземането по същата. Сочи
се, че заповедта за изпълнение е връчена заедно с поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ М.Б.
на лицето „Д.Ц.“, каквото лице длъжника не познава, никога не е пребивавало на нейния адрес и не
се явява лице сред посочените в разпоредбата на чл.46, ал.2 от ГПК. Поддържа се, че е налице
нередовно връчване и по съображения, че разписката не е оформена надлежно- не е посочено дали
това лице се явява непълнолетен член на семейството, не е посочено неговото качество, нито че
лицето поема задължението да предаде призовката на нейния адресат. Като допълнителен
аргумент за ненадлежно оформяне на разписката се посочва визуална прилика между подписа
положен за „получател“ и подписа на лицето доставило пощенската пратка.
Ответното дружество счита възражението за неоснователно и моли съда да не го уважава.
Твърди, че Х. е узнала за заповедта за незабавно изпълнение и получила същата още през 2017
год., което прави подаденото от нея възражение по чл.423 от ГПК недопустимо. Твърди, че Х. е
узнала за заповедта от наложените й през 2017год. по образуваното изп.дело № 3261/2017год. на
ЧСИ Б. запори върху банковите й сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „Банка Пиреос България“, както и
1
от наложената през същата година възбрана върху собствения й апартамент в гр. ***, ***,
доколкото за службата по вписванията съществува задължения да уведомява собственика за
наложените възбрани. Счита, че лицето Ц. е живяло на адреса на Х. и че липсва житейска логика,
собственикът на имота да не познава и да няма някакви отношения с лицето, което го обитава.
Правят се предположения, че получателя е бил наемател в апартамента на Х. или друг близък
неин човек. Поддържа се, че разписката е надлежно оформена и че твърдените пропуски не
опорочават връчването по чл.46,ал.2 от ГПК.
Пернишкият окръжен съд намира, че така предявеното възражение се явява допустимо, тъй
като същото е подадено от заинтересовано лице, имащо правен интерес от неговото предявяване.
Възражението е подадено в законоустановения срок, считано от момента на узнаване на
процесната заповед за изпълнение. Обективните данни по делото сочат, че БЕКТИВНИТЕ
Молителката е получила Уведомление от държавен съдебен изпълнител за дължими суми по
заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издаден по ч. гр.дело № 05008/2017год. на ПРС на
06.08.2019год., от който момент твърди, че е узнала за Заповед № 4210/04.08.2017год. Предвид на
това и липсата на доказателства за по-ранен момент на узнаване, следва да се приеме, че
депозираното на 30.08.2019год. възражение е подадено законоустановения едномесечния срок по
чл.423, ал.1 от ГПК.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
От документите, съдържащи се в приложеното ч. гр.дело № 01568/ 2017год. по описа на
Пернишкия районен съд се установява, че същото е образувано по заявление на ТБ„ Юробанк
България“ АД против К. Х. И. от гр.*** за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК за парични вземания по извлечение от сметка по партида на Договор за потребителски
кредит № *** от ***. Въз основа на така подаденото заявление е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 1234/30.03.2017год., с която изцяло е уважено искането, обективирано в
заявлението. На датата на издаване на заповедта е изготвена справка за настоящ и постоянен адрес
на длъжника по заповедта, от която е видно че длъжника има постоянен адрес в *** и настоящ
адрес в ***.
Въз основа на подадена от ТБ „Юробанк България“ АД молба и издаден въз основа на
заповедта за незабавно изпълнение изпълнителен лист от 30.03.2017год. е образувано на
15.05.2017год. срещу К.И. изп.дело № 3261/2017год. по описа на ЧСИ Б. . На длъжника е
изпратена чрез „Български пощи“ ЕАД покана за доброволно изпълнение и заповедта за
изпълнение, която видно от приложено известие за доставяне с № *** e връчено по постоянния
адрес на длъжника в гр. ***, ***. Като получател върху известието е посочено лицето Д.Ц.,
посочена е дата на получаване- 08.06.2017год. и върху него фигурира и подпис на получателя. По
делото са извършени действия за удовлетворяване на вземането като на 06.06.2017год.са наложени
запори на банковите сметки на длъжника в три търговски банки. Потвърдено е наличие на суми по
банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД и в „Банка Пиреос България“ АД и това е извършено с
Уведомление от 12.06.2017год. и 27.06.2017год. от двете банки до ЧСИ Б. по чл.508 от ГПК. По
искане на взискателя на 05.07.2017год. е наложена възбрана върху притежавано от длъжника
недвижимо имущество .
На 13.09.2018год. по изпълнително дело е постъпила молба от „Агенция за събиране на
вземанията„ ЕАД с искане да бъде конституирано като взискател по делото. Искането е основано
2
на с твърдения, че „Агенция за събиране на вземанията„ ЕАД е титуляр на вземането по Заповед
за незабавно изпълнение № 1234/30.03.2017год. въз основа на Договор за цесия от 23.04.2018год.
,сключен със „С.Г.Груп“ ООД. Посочено е, че „С.Г.Груп“ ООД черпи правата си върху
прехвърленото вземане по силата на Договор за цесия от 21.12.2017год., сключен между „Юробанк
България“ АД и „С.Г.Груп“ ООД. Към молбата са представени Уведомително писмо от „С.
Г.Груп“ ООД до К.И. за извършено прехвърляне, уведомително писмо до същата за извършено
прехвърляне от „Юробанк България“ АД, препис извлечение № 1 /23.04.2018год. към договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „С.Г.Груп“ ООД и „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД на 23.04.2018год., препис - извлечение от приложение № 1 към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Юробанк България“ АД и „С.Г.Груп“ ООД.
По направени искания от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД са предприети
действия от ЧСИ Б. по налагане на запори по сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД като на
24.02.2021год. е наложен запор и върху вземанията на длъжника по негова сметка, открита в
„Изипей“ АД. Потвърждението за наличности по тази сметка е направено с Уведомление по чл.508
от ГПК от 01.03.2021год.
На 05.03.2021год., упълномощен представител на длъжника е направил справка по
горецитираното изпълнително дело и на 16.03.2021год. е получил поисканите от него преписи от
приложената по делото Заповед за незабавно изпълнение и покана за доброволно изпълнение.
Горното се установява от съдържащите се по изпълнителното дело молба вх.№
14966/05.03.2021год. и молба вх.№18121/16.03.2021год.
От приложеното по делото копие на страници от книга на собствениците на апартаменти в
бл.** в гр.***, кв.“ ***“, съставена на 01.07.2010год., се установява, че К.И. е вписана като
собственик на апартамент № **, находящ се в бл.**, ет.* в кв.“*** на гр.***, а лицата Б.И., Б.Т. и
А.Т.-като негови обитатели.
От представено по делото писмо на Община Перник, отдел „Гражданска регистрация“ се
установява, че на адрес *** няма регистрирано лице като български гражданин Д.Ц..
По делото е разпитана като свидетел Д.К.С., според чиито показания нейната вуйна
/длъжник по горецитираната изпълнително дело/ е разбрала за издадената срещу нея заповед за
незабавно изпълнение на 26.02.2021год., когато е направила неуспешен опит да изтекли суми от
сметката си в „Изипей“ АД. като в последствие разбрала, че невъзможността се дължи на наложен
запор върху сметката. Свидетелката твърди, че не знае вуйна й да е имала други банкови сметки
като разяснява, че апартамент № **, находящ се в кв.“ ***“ в гр.*** е семейно жилище на Х. и
нейния съпруг, че са живели в него с децата си А. и Б., че са живели в него до ***. до заминаването
си в Канада до завръщането си през ***. Разяснява, че вуйчо й пътува непрекъснато, че никой не е
живял в апартамента през времето докато били в Канада, че лицето Д.Ц. не е роднина и не е
живяла в техния апартамент.
При така установената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна
страна следното :
Разпоредбата на чл.423, ал.1 от ГПК предвижда възможност на длъжник, който е бил
лишен от възможността на оспори по реда на чл.414 от ГПК вземането по издадена срещу него и
влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд в едномесечен срок
от узнаването на заповедта, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1/
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2/ заповедта за изпълнение не му е била
3
връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
РБ, 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени
обстоятелства или 4 / длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 от
ГПК е налице удостоверено връчване, чиято редовност основателно се оспорва от молителката в
настоящото производство.
Посоченият в чл. 423, ал. 1 ГПК едномесечен срок е преклузивен и за спазването му съдът
следи служебно, защото с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд
срещу издадената заповед за изпълнение и производството по направено след този срок
възражение е недопустимо. Този срок тече от момента на узнаване на заповедта за изпълнение,
като при преценката дали срокът е спазен съдът съобразява твърденията на страната и
представените и събраните по делото доказателства, от които може да се направи извод за
момента на узнаването. Моментът на узнаване следва да се докаже от длъжника, който упражнява
правото на възражение, като върху кредитора лежи доказателствената тежест да докаже, че
длъжникът е узнал по-рано за издадената заповед за изпълнение при наведени твърдения за това.
В случая възражението е депозирано от надлежна страна, а обективните данни сочат, че е
подадено в законоустановения месечен срок.
Молителката твърди, че е узнала за издадената срещу нея заповед за изпълнение в началото
на м. март 2021год. при конкретни обстоятелства като нейните твърдения се потвърждават от
показанията на разпитаната свидетелка Д.С., преценени по реда на чл.172 от ГПК и във връзка с
останалите доказателства по делото. Данните по делото сочат, че запорът върху сметката на
молителката в „Изипей“ АД е наложен на 24.02.20021год., през който месец свидетелката сочи, че
нейната вуйна е направила неуспешен опит да изтекли суми от запорираната сметка и което е
провокирало да разбере причината за това. Налице са и данни, че на 05.03.2021год. упълномощен
представител на молителката се е снабдил с копие на заповедта за изпълнение, съдържаща се по
изпълнителното дело, което обосновава извод, че датата на получаване на копие от заповедта е и
релевантният съгласно чл.423, ал.1 от ГПК момент на узнаването й. Съпоставката с датата на
подаване на възражението - 22.03.2021год. налага извод, че възражението е депозирано в
предвидения едномесечен срок, което го прави допустимо и същото следва да бъде разгледано по
същество.
Данните по делото за наложени през 2017год. запори върху банковите сметки на
молителката и наложена възбрана върху притежаван от нея недвижим имот не могат да обосноват
извод за противното, при липса на доказателства за конкретен момент, в който молителката е
узнала за наложените запори и наложената възбрана.
В процесния случай, в депозираното възражение, молителката се позовава на хипотезата
на чл.423, ал.1, т.1 ГПК, твърдейки, че заповедта за изпълнение не й е връчена надлежно.
Съгласно чл.43, ал.1 от ГПК съобщението се връчва лично или чрез друго лице.
Връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчване, както и всички действия във
връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено съобщението, след
като изисква от него удостоверяване на самоличността му чрез представяне на документ за
самоличност /чл.44, ал.1 от ГПК / Съгласно нормата на чл.46, ал.1 и ал.2 от ГПК когато
съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е
съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който
4
живее на адреса, или е работник, служител или работодател на адреса. Лицето, чрез което става
връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. В
разписката, удостоверяваща връчването в случая липсва отбелязване на извършените от
длъжностното лице действия във връзка с връчването, а именно посочване на конкретните факти
обосновали необходимостта от връчване чрез друго лице - че връчителят не е намерил адресата,
дали и каква информация е събрал за него, включително и релевантните за приложението на чл.46
от ГПК обстоятелства. В разписката не е отразено също качеството и адреса на лицето, на което е
връчено съобщението, нито то е подписало същата със задължение да го предаде на адресата. В
тази връзка по делото е представено Удостоверение от Община Перник, от което се установява, че
на постоянния адрес на молителката в гр.*** кв. „***“ няма регистрирано лице с име Д.Ц.-
отразена в разписката като получател, което лице не се установи да е познато на молителката, нито
да е пребивавало на този адрес в релевантния за спора времеви момент.
При тези данни настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай е налице
ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение по смисъла чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК доколкото
при връчването не са спазени установените в ГПК правила. Ето защо възражението на длъжницата
К.И. е основателно и следва да бъде прието. Делото следва да бъде върнато на Районен съд-
Перник , който на основание чл.415, ал.1 от ГПК следва да даде указания за предявяване на
установителен иск за вземането, предмет на Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, като се
съобрази титуляра на вземането по издадената заповед № 1234/30.03.2017год. за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК.
Във връзка с последното и за прецизност настоящият съдебен състав дължи да отбележи,
че в настоящото производство по чл.423 от ГПК е участвал като насрещна страна титулярът на
вземането по цитираната заповед за незабавно изпълнение- ТБ“ Юробанк България“ АД, при липса
на доказателства за последващо цедиране на вземането на друго лице. Същият е имал качеството
взискател и по изпълнителното производство до 13.09. 2018 год., когато с твърдения за цедиране
на вземането по заповедта за изпълнение „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е направила
искане за конституирането й като взискател в изпълнителното производство. След този момент и
въпреки липсата на изричен акт на съдебният изпълнител за конституирането на Агенция за
събиране на вземания“ЕАД като взискател, производството по делото е продължило с негово
участие като са извършвани действия по удовлетворяване на вземането по негово искане. Следва
обаче да се отбележи, че представените към молбата от 13.09.2018год. документи не легитимират
„Агенция за събиране на вземания „ ЕАД като титуляр на вземането по заповед № 1234 за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Вземането по
заповедта за изпълнение произтича от Договор за потребителски кредит № ***, сключен между
„Юробанк България“ АД и К.И. Х., а в приложените към молбата от 13.09.2018год. по изп.дело №
3261/2017год. на ЧСИ Б. документи е видно, че цедираното в полза на „Агенция за събиране на
вземания„ ЕАД вземане срещу К.Х. е по друг договор- Договор за кредит ***.
Мотивиран от горното и на основание чл.423, ал.1,т.1 от ГПК, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражение вх.№ 267125/22.03.2021год. по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК, подадено от
5
К. Х. И. с ЕГН ********** от *** срещу Заповед № 1234/30.03.2017год. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 01568/2017год. по описа на Пернишкия
районен съд.
ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд за изпращане на указание по реда на чл.415,
ал.1 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6