Решение по дело №3071/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 – чл. 228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област с административен център гр. Варна, срещу решение № 2373/22.06.2024 г. по гр. дело № 9368/2023 г. по описа на ВРС, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-23-7706-77/6.06.2023 г. за одобряване на план на новообразуваните имоти на част от селищно образувание „Черноморска панорама“ / м-ст „Студена вода и м-ст „Перчемлията“ /, кадастрален район № 124 и кадастрален район № 125, землище [населено място], община Аксаково, област Варна, в частта й относно [имот номер] и [имот номер] и преписката е върната на адм. орган с дадени му на основание чл.173, ал.2 от АПК указания за съобразяване на нормата на чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ, като при възможност се отреди отделен имот за наследниците на всеки от бившите собственици, а при липсата на такава, оставащите части от имота на бившия собственик се придадат към съответния имот на ползвателя, и Областния управител на Варненска област е осъден да заплати на С. П. Х. сумата от 1400,00 лв. за разноски по делото.

С изложени в жалбата доводи за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното решение, се иска неговата отмяна и постановяване на друго такова по същество за отхвърляне на жалбата срещу заповедта за одобряване на ПНИ, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения юрисконсулт Св. В..

Ответниците М. Б. Х., Н. С. Т. и М. С. П. /конституирани като страни с определение № 12480 от 4.11.2024 г. на ВРС в качеството им на наследници на С. П. Х.- жалбоподател в първоинстанционното производство/, чрез упълномощения адвокат С. С. изразяват становище за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за касационната инстанция съобразно представен списък.

Ответникът Д. А. Ч. се явява в съдебно заседание, но не изразява становище по жалбата.

Ответницата М. А. В., чрез упълномощения адвокат [населено място] изразява становище за основателност на касационната жалба.

Ответниците Т. К. Д., К. Д. К., М. Д. К., Ц. К. И., К. А. И., Т. А. Ч., Н. Д. А., Г. М. Б., Р. М. Т., Ж. М. Т., Г. Д. И., Т. Д. К., С. Д. Р., В. В. В., З. В. В., Х. С. Н., С. Х. Н. и П. Н. П., редовно призовани не се явяват в съдебно заседание и не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира следното :

Касационната жалба е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежна страна и при спазване на 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК – обжалваното решение е съобщено на касатора на 3.07.2024 г., а касационната жалба е подадена на 12.07.2024 г., видно от датата на поставеният в РС-Варна вх. № 57220.

Разгледана по същество, жалбата е основателна – налице са касационните основания по чл. 209, т.3 от АПК за отмяна обжалваното решение като необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон.

За да отмени обжалваната заповед в оспорената нейна част , ВРС отхвърляйки всички останали възражения на жалбоподателя С. П. Х. е приел, че същата е незаконосъобразна като постановена в противоречие с разпоредбата на чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ, тъй като нов [имот номер] е възстановен едновременно на повече от един стари собственика, но без да е посочено при какви квоти в съсобствеността – тези на стар [имот номер] и тези на стар [имот номер]. Направени са изводи, че разпоредбата на чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ е категорична и предвижда образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв.м. от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик , а не на различни собственици. Прието е още, че ако частта от стар [имот номер], която попада извън 600 кв.м. от имота на жалбоподателя не е достатъчна за образуване на самостоятелен имот, то тя следва да бъде придадена към имота на жалбоподателя, който да я придобие по реда на пар.4з, ал.2 от ЗСПЗЗ, а ако е достатъчна, то същата следва да бъде възстановена на наследниците само на собственика на стар [имот номер], в случая А. Ч..

Преди всичко, касационният съд намира, че обжалваното решение е необосновано, тъй като не съответства на събраните по делото доказателства констатацията на първоинстанционния съд, че с ПНИ собствеността върху нов [имот номер] била възстановена без да са посочени квотите в съсобствеността – видно от приложеният на л.40 от делото на ВРС регистър на [имот номер], собствеността на наследниците на А. И. Ч. е възстановена за 310,00 кв. м. ид. части, а тази на наследниците на К. Д. Й. е възстановена за 1,392 дка ид. части. Съобразно тези обстоятелства, неправилен е правния извод на ВРС за неспазване на разпоредбата на чл.28, ал.7 от ППЗСПЗЗ, тъй като определената с ПНИ за наследниците на А. Ч. идеална част е с размер по-голям от 250 кв.м. , т.е. при една бъдеща делба на нов [имот номер] те биха получили реална част с площ от 310 кв.м., а наследниците на К. Д. Й. биха получили реална част с площ от 1 392 кв.м. В тази връзка, извършеното с ПНИ възстановяване за въпросните наследници на правата им в съсобственост между тях, а не в отделна собственост, засяга само и единствено техните права, но не и правата на ползвателя и жалбоподател в първоинстанционното производство С. П. Х.. Предвид така съществуващата възможност за всеки от наследниците на бившите собственици А. И. Ч. и К. Д. Й. да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв.м., то изключението по чл.28, ал.7 изречение последно от ППЗСПЗЗ е неприложимо, т.е. няма основание процесната разлика от 600 до 700 кв.м. да остане в имота на ползвателя. С оглед последното, при правилно приложение на разпоредбата на чл.28, ал.6 от ППЗСПЗЗ с ПНИ е определен за ползвателя имот с размер на площта от 600 кв.м.

В този смисъл , обратно постановеният с обжалваното решение правен резултат противоречи на правилното приложение на материалния закон, което налага неговата отмяна включително и в частта му за разноските, и постановяване в съответствие с изискванията на чл.222, ал.1 от АПК на решение по същество за отхвърляне като неоснователна на жалбата срещу оспорената заповед.

При този изход на делото, сторените от жалбоподателя С. П. Х. разноски в първоинстанционното производство и тези сторени от неговите наследници в касационното производство /ответниците М. Б. Х., Н. С. Т. и М. С. П./ следва да останат за тяхна сметка, а на настоящият касатор Областен управител на област с административен център Варна следва да се присъдят такива за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции в размер съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на 150 лв. за всяка инстанция, или общо 300 лв. дължими от наследниците на починалият жалбоподател Х.. Последните дължат на заинтересованата в първоинстанционното производство страна М. А. В. разноски, които са претендирани с приложеният на л.288 от делото на ВРС списък в общ размер на 1120 лв. Претенцията е доказана - платени са 620 лв. за възнаграждение на вещо лице и 500 лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно приложеният на л.289 от делото на ВРС договор за правна защита и съдействие.

Предвид изложеното, съдът

 

 

РЕШИ :

 

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 2373/22.06.2024 г. по гражданско дело № 20233110109368/ 2023 г. по описа на ВРС.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на С. П. Х. с правоприемници по делото М. Б. Х., Н. С. Т. и М. С. П., срещу заповед № РД-23-7706-77/6.06.2023 г. на Областен управител на област с административен център гр. Варна за одобряване на план на новообразуваните имоти на част от селищно образувание „Черноморска панорама“ / м-ст „Студена вода и м-ст „Перчемлията“/ , кадастрален район № 124 и кадастрален район № 125 , землище [населено място], община Аксаково , област Варна, в частта й относно имоти № ***и № ***.

ОСЪЖДА М. Б. Х. с [ЕГН] и адрес : гр. Варна, [жк] [адрес], Н. С. Т. с [ЕГН] и адрес : гр. Варна, [жк] [адрес] и М. С. П. с [ЕГН] и адрес : гр. Варна, [жк] [адрес], да заплатят на Областен управител на област с административен център гр. Варна за разноски по делото сума в размер от 300,00 лв., а на М. А. В. с [ЕГН] и адрес [населено място], община Аксаково да заплатят за разноски по делото сума в размер на 1 120,00 лв.

Решението е окончателно.