Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,20.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-в с-в, в публичното заседание на двадесети февруари през
2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цв.Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 14006 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273
С решение от 15.06.2018
г. СРС, 74 с-в, по гр.д.№ 28158/17 г. е признал за установено между Л.А.Л. и Т.Г.К.,
че Л.А.Л. дължи на Т.Г.К. сумата от 880 лв. със законната лихва за периода
03.02.2017 г. до изплащане на вземането.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Л.А.Л. с оплаквания, че
същото е незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства.Въззивницата твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил
фактите и обстоятелствата, изложени от нея и не й е дал възможност да изложи
тезата си, а се е съобразил само с тази на ищцовата страна.Излага доводи, че
решението е постановено при съществено процесуално нарушение, тъй като преди
последното съдебно заседание пълномощникът й е подал молба за отлагане на
делото поради тежко заболяване и поради невъзможност на ответницата да се яви,
но съдът е дал ход на делото и я е лишил от възможността да изложи подробно
аргументите си.Моли съда да отмени решението и да отхвърли иска.Претендира
разноски.
Ответницата по
въззивната жалба- Т.Г.К. оспорва същата.Твърди, че по делото безспорно е
установено предаването на процесната сума на ответницата и подписване на
разписка за това обстоятелство.Поддържа становище, че първоинстанционният съд
не е допуснал посочените от въззивника процесуални нарушения и е спазил нормата
на чл.142, ал.2 ГПК и на чл.18, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза, и
че въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания.Моли съда да потвърди
решението на СРС като правилно и законосъобразно.Прави възражение по чл.78,
ал.5 ГПК.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД, чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.55, ал.1,
предл.3 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.Ищцата-Т.Г.К. твърди, че на 21.02.2014 г. е платила на
ответницата Л.А.Л. сумата от 880 лв. като капаро /предплата/ за имот, находящ
се в гр.София, ул. „*****“ № *******, за което е подписана разписка с уговорка,
че капарото е в сила до 27.02.2014 г. и в случай на отказ на сделката за имота
същото подлежи на връщане.Твърди, че към този момент не е имала данни за
правото на собственост върху имота.Излага твърдения, че сделката за закупуване
на апартамента не се е осъществила, не е било постигнато съгласие за цената на
имота, степента на завършеност преди предаването му и относно отговорността на
продавача при неизпълнение на договора.Оказало се е, че мазето към апартамента
е присъединено към друго и не може да бъде продадено и предадено.Твърди, че
вече няма интерес от закупуване на имота, че ответницата не е негов собственик
и няма правно основание за задържане на сумата.Предвид обстоятелството, че
процесната сума е платена с оглед сключването на сделка до конкретно определена
дата, а същата не е осъществена, плащането е извършено на неосъществено
основание.Твърди, че до 27.02.2014 г. е имало основание за задържане на сумата,
и че след тази дата основанието за това е отпаднало, а доколкото ответницата не
притежава право на собственост, плащането на сумата е извършено без основание.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответницата
съществуването на вземане в размер на 880 лв., за което е издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.410 ГПК по гр.д.№ 7205/17 г. на СРС, 47
с-в, като сумата е дължима като платена на неосъществено основание.В случай на
отхвърляне на иска на това основание моли съда да приеме, че сумата е дължима
като платена без основание, съответно на
отпаднало основание.При отхвърляне на посочените основания моли съда да признае
за установено, че ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищцата.
Със заявление вх.№
3008380 от 03.02.2017 г. ищцата Т.Г.К. е поискала издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответницата за сумата от 880 лв., платена на
неосъществено основание-капаро за имот, находящ се в гр.София, ул. „*****“ № *******.На
09.02.2017 г. СРС, 74 с-в, по ч.гр.д.№ 7205/17 г. е издал заповед по чл.410 ГПК.Срещу издадената заповед длъжницата е подала възражение по чл.414 ГПК и на
ищцата е указано да предяви иск по чл.415 ГПК.Съобщението е получено на 28.04.2017
г., искът е предявен на 04.05.2017 г. /в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
По делото е
представен документ от 21.02.2016 г., подписан от страните по делото, в който е
посочено, че Л.Л. е получила от Т. К.
сумата от 880 лв. капаро с уговорката, че е в сила до 27.02.2016 г., като в
случай на отказ от сделката капарото се връща.
Разпитаният по
делото свидетел И.М.твърди, че е в съпружески отношения с Л.Л., и че Т.К. е
имала желание да закупи апартамент негова собственост.Към момента на подписване
на капарото той е бил на работа в Италия и са се разбрали, че като се върне в
България ще подпишат предварителен договор за закупуване на апартамента.След
завръщането му в страната адвокатката на ищцата му е показала договор, който е
бил в негов ущърб, тъй като е трябвало да поеме отговорност за завършване на
блока и получаването на акт 16.Разговорите с ищцата са били проведени през февруари
2014 г., като свидетелят е бил оставил ключ на Л.Л. да води хора за оглед в
апартамента.Твърди, че Л. е водила първоначалните разговори с Т., имало е два
огледа, като при втория оглед тя е искала да остави капаро.Твърди, че Т. е
знаела, че той е собственик на имота, и че в представения проект за
предварителен договор е било вписано неговото име като продавач, като проектът
е бил изпратен на имейла му.Когато той е разговарял с ищцата по телефона й е
казал, че за да спре продажбата на апартамента трябва да плати капаро в размер
на около 440 евро и тя се е съгласила.Сделката не се е осъществила, тъй като
ищцата е казала, че апартаментът не е с изрядни документи и няма акт 16, както
и че е гледала друг апартамент.Водили са разговори да променят договора, тъй
като свидетелят не смята, че е трябвало да носи отговорност за получаване на
акт 16 за имота.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните
установителни искове и същите се явяват допустими, тъй като ответницата е подал
възражение в срока по чл.414, ал.1 ГПК срещу издадената по ч.гр.д.№ 7205/17 г.
на СРС, 74 с-в заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Първоинстанционният
съд е приел, че страните са били обвързани от преддоговорни отношения за
покупката на недвижим имот, които не са се превърнали в договорни и получилият
сумата дължи връщането й на неосъществено основание.
Съгласно
разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне.Фактическият състав на чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД има предвид извършена
престация с оглед на очаквано в бъдеще основание, което не е могло да бъде
осъществено и намира приложение при двустранните договори, ако задължението на
едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение, както и при сделки
под отлагателно условие, когато то не се сбъдне /ППВС № 1/1979 г./.
От събраните доказателства се установи, че ответницата е
получила имуществена облага от ищцата под отлагателно условие, което не се е
осъществило.При това положение липсва основание за задържане на получената
парична сума.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като е дал ход на
делото въпреки подадена молба от пълномощника на въззивницата.Разпоредбата на
чл.142, ал.2 ГПК изисква кумулативното наличие на препятствия за явяване в съдебно
заседание както на пълномощника, така и на страната.Видно от материалите по
делото доказателство за такова обстоятелство е представено само по отношение на
пълномощника на ищцата, не и за самата нея.Освен това видно от представения
болничен лист процесуалният представител е бил в отпуск по болест от 09.04.2018
г., т.е. препятствието не е внезапно и до съдебното заседание на 08.05.2018 г.
страната е разполагала с достатъчно време да организира защитата си.Следва да
се добави, че въззивницата не е представила и пред настоящата инстанция
поисканата справка от Агенция по вписванията, за която е постановено да се
издаде съдебно удостоверение в съдебно
заседание на 12.12.2017 г. на СРС.
Други конкретни оплаквания във въззивната жалба не са
изложени, а съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е ограничен от
посоченото в нея.Не се установи при постановяване на решението да е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми.
Поради изложеното искът по чл.55, ал.1, пр.2 ЗЗД искът се
явява основателен и следва да се уважи.
С оглед уважаването на главния иск не следва да разглежда
евентуално предявените искове, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие
за разглеждането им.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции
обжалваното решение следва да се потвърди.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 15.06.2018 г. на СРС, 74 с-в, по гр.д.№ 28158/17 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.