Р Е
Ш Е Н
И Е №
24.03.2021г., гр. Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Административен съд-Стара Загора,
в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет
и първа година, седми състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното от съдия
КОСТОВА-ГРОЗЕВА а.д. №734 по описа
на съда за 2020г.
Производството
е по реда на чл.145 от АПК връзка с чл.155, ал.2 от ЗОБВВПИ.
Образувано е по жалба на Н.Б.Н. *** против Решение
№8245з-483/12.11.2020г. на Началник Второ РУ на МВР Стара Загора при ОДМВР
Стара Загора, с което е разпоредено отнемане на издадено разрешително с №
20190457255 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаса
за тях.
Жалбоподателят
твърди, че за да издаде процесното решение органът се позовал на постъпило от
НАП писмо и въз основа на това уведомление на данъчната администрация посочил в
решението, че Н. имал не погасени публични задължения в размер на 5000лв.
Органът се позовал на чл.58, ал.1, т.3 от ЗОББВПИ и постановил отнемане на
издаденото на жалбоподателя разрешително с посочения номер. Оспорващият не бил
съгласен с това решение, като твърди, че разпоредбата от ЗОББВПИ била бланкетна
и за да се изпълнело нейното съдържание, респ. да породил съотв. правни
последици, било необходимо да са налице предпоставките на чл.182, ал.2, т.2 или
чл.221, ал.6 от ДОПК. Според ответния орган, същият приел, че по отношение на
жалбоподателя била налице хипотезата на чл.221, ал.6 от ДОПК. Това обаче било в
нарушение на закона. Въпросната разпоредба гласяла, че в случаите, когато
мерките по чл.182, ал.2, т.2 и т.4 от ДОПК не били предприети и не било
представено обезпечение в размера на главницата и лихвите, публичният
изпълнител можел да уведоми всички органи, които по силата на закона издавали
лицензии или разрешителни за извършване на определени дейности, за които се
изисквали удостоверяване на задължения към Държавата. Ответният орган приел, че
задълженията на жалбоподателя били в размер на 5000 лева, което не
съответствало на смисъла на закона, защото за приложимостта на чл.58, ал.1, т.3
от специалния закон, било нужно размерът на задълженията да бил над 5000лв.
Поради това се счита, че волята на органа не била съответна на материалния
закон. Без съмнение, според жалбоподателя, това нарушение при издаване на
решението водело до ограничаване на правото му на защита, тъй като оставало
неясно, защо ако задълженията били в размер на 5000лв. се отнемало издаденото
разрешително за носене на оръжие и пр., при условие, че законът определял
размера на задълженията да бъдел над 5000лв.
По тези
съображения се иска отмяна на жаленото решение на Началник Второ РУ на МВР
Стара Загора.
Жалбоподателят,
редовно призован в с.з., не се явява и не изпраща представител. По делото се
депозира молба от адв. П., в качеството му на процесуален представител на Н.Н.,
където се поддържа тезата за незаконосъобразност на решението и се претендират
разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът,
редовно призован, не се представлява. Не взема становище по жалбата.
Съдът,
като съобрази събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Със заявление по образец от 15.03.2019г., подадено до Началника на Второ РУ на МВР Стара
Загора, Н.Н. заявил желанието да му бъде издадено разрешително за носене и
съхранение на късоцевно ОО-пистолет Берета Р88 № 106747 и разрешение за носене
и съхранение ловно дългоцевно оръжие Берета Урика АА220303.
До
Началника на Второ РУ на МВР Стара Загора била подадена докладна записка от мл
ПИ в отдел „КОС”, където било посочено, че към този момент /на подаване на
заявлението/ за лицето нямало получено уведомление по чл.182, ал.2, т.2, б. „б”
или чл.221, ал.6, т.2 от ДОПК, както и че били изпълнени условията по чл.58,
ал.1, т.4, 5, 7 и 8 от ЗОБВВПИ и тези на чл.98 от същия закон и в заключение
било направено предложение за издаване на разрешение за носене и съхранение на
късо и ловно ОО. По преписката били представени и други удостоверителни
документи и докладни записки за извършени проверки относно конкретни
обстоятелства по чл.58 от ЗОБВВПИ. От Второ РУ на МВР Стара Загора на Н. било
издадено Разрешение №20190457255 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси към него от да 16.04.2019г. и валидно до 15.04.2024г., като
съгласно приложение кщъм него били посочени и ОО, за които важало издаденото
разрешително.
До ОДМВР
Стара Загора на 22.10.2020г. постъпило Уведомление на осн. чл.221, ал.6 от ДОПК
на Гл. публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора, с което
ОДМВР Стара Загора била уведомена, че Н.Б.Н., ЕГН – ********** имал не погасени
публични задължения в размер над 5000 лева, че длъжникът не погасявал същите и
бил предложил надлежно обезпечение. В уведомлението се правело предложение за
отнемане на Разрешение № 20190457255, издадено от Второ РУ на МВР Стара Загора,
до окончателно заплащане на задълженията.
До Н.Н.
било изпратено уведомително писмо с рег. № 824500-20396/29.10.2020г. /л.9/,
получено от него на 30.10.2020г. за започнало производство по отнемане на
издадените разрешителни за съхранение, носене и употреба на ООБ, на осн.
чл.155, ал.1, вр. с чл.58, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ. С писмото бил даден 7 дневен
срок за представяне на възражения и доказателства.
С
Решение рег. № 8245з-483/12.11.2020г. на Началник Второ РУ на МВР Стара Загора
било постановено отнемане на разрешително за съхранение, носене и употреба на
ООБ с № 20190457255, валидно до 15.04.2024г., както и било разпоредено
незабавно да бъдат предадени за съхранение притежаваните въз основа на
разрешителното три броя ОО. Същите били предадени въз основа на
приемо-предавателен протокол от 23.11.2020г. Заповедта била връчена на Н. на 23.11.2020г.,
съгласно разписка към заповедта.
От
представено уведомително писмо на Гл.публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив,
офис Стара Загора, се удостоверява, че против Н. на 26.11.2012г. било образува
изп. дело №24120000916/2012г. Посочва се, че за периода 12.11.2020г.
-21.01.2021г. по посоченото изп. дело не били постъпвали плащания, нямало
издавани разпореждания за присъединявани и прекратявани, нямало погасени по
давност задължения. Поради това към дата 12.11.2020г. главницата на
задълженията по изпълнителното дело била в размер на 167 700,56лв., а
изпълнителните основания към същата дата били същите, посочени в приложената
справка към писмото. Към 16.04.2019г. главницата на задълженията на Н. по
изпълнителното дело възлизала на 187
748,45лв. Прилага се подробна справка за вида, размер, взискател и основанието
за възникване на публичните задължения по образуваното изпълнително дело против
Н..
При така
установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата- същата е
процесуално допустима, като изходяща от активно легитимирано лице, против годен
за съдебен контрол административен акт, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, пред
местно компетентния административен съд. Не се установят други обстоятелства по
см. на чл.159 от АПК за оставяне на оспорването без разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Жаленото
решение е валиден административен акт, като издаден от органа, издател на
разрешителното, което се отнема с процесното решение. В този смисъл е и чл.155,
ал.1 от ЗОБВВПИ. Ето защо не е налице основание за обявяването му за нищожно.
Съдът не
установява да има допуснати съществени процесуални нарушения на общите
административно производствени правила. До засегнатото лице е изпратено
надлежно уведомление по чл.26, ал.1 от АПК, като му е дадена възможността да представи
доказателства в своя защита и против конкретно посочени обстоятелства,
Решението е издадено след изтичане срока, даден от органа за представяне на
възражение и доказателства от Н.. Не се установява и допуснато нарушение на
чл.35 от АПК, тъй като Съдът намира, че ответникът преди да издаде своето
решение, удостоверява пред себе си по несъмнен начин наличието на
обстоятелство, което законът въздига като отрицателна предпоставка по отношение
издаване/притежаване на разрешително за съхранение, носене и употреба на ОО по
аргумент на чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ и предпоставка за постановяване на процесния
акт. Последният е издаден писмена форма, съдържа всички реквизити по чл.59 от АПК, обективира подпис на издателя си. Установяват се конкретни фактически
основания, на които се дава и съотв. правна обосновка. Ето защо не са налице
основания по см. на чл.146, т.2-3 от АПК за приемане на извод за
незаконосъобразност на процесното решение.
Съдът
намира издаденото решение и за съотв. на приложения материален закон. Фактите
на подадено от данъчен орган уведомление по чл.221, ал.6 от ДОПК /макар и след
издаване на самото разрешително, въпреки данните за наличие на значителни по
размери публични задължения още към датата на заявлението и за чието събиране е
било образувано още през 2012г. изпълнително дело/, както и наличието на
публични задължения на Н. и то в особено големи размери, т.е. много над 5000
лева, остават не опровергани от жалбоподателя, както пред ответника, така и
пред съда. Предпоставка за прилагане на
хипотезата на чл. 155, ал.1, във връзка с чл. 58, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ е
единствено полученото уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "б" или
по чл. 221, ал. 6, т. 2 ДОПК, каквото тук се удостоверява да има, както вече се
посочи по-горе. Законът не вменява в компетентността на органа издал
разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие, в конкретната
хипотеза, началника на Второ РУ на МВР Стара Загора да преценява дали
изписаното в уведомлението задължение има характер на публично такова.
Достатъчно основание за изземване на разрешението е получено уведомление с
посочената правна квалификация. В този случай органът
действа в условията на обвързана компетентност, доколкото чл.155, ал.1 от
закона предвижда, че при настъпване на някое от обстоятелствата по чл.58, ал.1,
т.2-8 от него, издаденото разрешение се отнема, а данните по преписката
еднопосочно сочат, за е настъпило такова по чл.58, ал.1, т.3 от закона, като няма
данни въпросното публично задължение да е обезпечено в цялост, като такива
доводи и/или доказателства не се сочат и не се представят, както пред
ответника, така и в съдебното производство.
При това положение релевираните в процесното решение факти
от обективната действителност, които се установяват по несъмнен начин, правилно
се подвеждат под нормата на чл.155, ал.1, вр. с чл.58, ал.1, т.3 от ЗОБВВПИ.
Решението е съответно на приложения материален закон, а жалбата е напълно
неоснователна и следва да се отхвърли като такава.
Ответникът
не претендира разноски, поради което и такива не следва да чу се присъждат.
Водим от горното и на осн. чл.172,
ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.Б.Н.
*** против Решение № Решение №8245з-483/12.11.2020г. на Началник Второ РУ на
МВР Стара Загора при ОДМВР Стара Загора.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: