Решение по дело №1250/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 291
Дата: 11 април 2025 г. (в сила от 11 април 2025 г.)
Съдия: Николай Николов
Дело: 20251100601250
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Николов
Членове:Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова
при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20251100601250 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С присъда от 22.10.2024г., постановена по НОХД №8046/2022г. по описа
на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 107 състав,
първостепенният съд е признал подсъдимия О. Г. Б. за виновен в извършване
на престъпление по чл.198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като му е
наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от три години,
изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за срок от
пет години.
С обжалвания акт подс. О. Г. Б. е осъден да заплати и направените по
делото разноски.
Срещу описания съдебен акт е подадена жалба от защитника на
подсъдимия О. Г. Б. -адв.К. М.. В жалбата се излагат доводи, че обжалваната
присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, постановена при
съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон, а наложеното наказание било явно несправедливо. Сочи
се, че събраната доказателствена маса не обосновавала извод относно
авторството на деянието, а именно, че подс. Б. е извършил престъплението, за
което е предаден на съд. Твърди се и че присъдата е постановена при
неизяснена фактическа обстановка.
Моли се обжалваната присъда да бъде отменена. Алтернативно се моли
1
присъдата на СРС да бъде отменена поради допуснати съществени
процесуални нарушения и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на съответния първоинстанционен съд или да бъде наложено по-леко
наказание на подс. Б..
С жалбата не се депозират искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 25.02.2025г. въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и
ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав представителят на
СГП оспорва жалбата. Пледира, че постановената първоинстанционна
присъда е обоснована, като контролираният съд е обсъдил всички събрани по
делото доказателства и е посочил кои от тях кредитира и кои не. Счита, че
постановената присъда е законосъобразна и справедлива и моли да бъде
потвърдена.
Защитникът на подсъдимия О. Г. Б. - адв. К. М., пледира за оправдаване
на подсъдимия, като сочи, че липсват доказателства, от които да се направи
несъмнен извод за съпричастността на подзащитния му към инкриминираната
деятелност, за която е признат за виновен от първата съдебна инстанция.
Инвокира и доводи, че деянието, за което подсъдимият е предаден на съд, е
несъставомерно. В случай че въззивната съдебна инстанция не оправдае
подсъдимия защитникът моли присъдата на първата инстанция да бъде
отменена поради допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Алтернативно моли за намаляване значително наложеното на
подсъдимия наказание под предвидения от закона минимум.
Подсъдимият О. Г. Б. в своя защита поддържа казаното от адвоката си,
като в предоставеното му право на последна дума моли за оправдателна
присъда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както
и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и след като в
съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намира за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда СРС е провел прецизно съдебно
следствие, при гарантиране на правото на страните да участват, да сочат
доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е
положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото,
като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след
като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи
необходимост въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
фактически изводи по делото, поради което споделя фактическите
констатации на СРС. Предвид гореописаното, СГС приема за установено от
фактическа страна следното:
2
Подсъдимият О. Г. Б. е роден на ******* г. в гр.Крумовград, българин,
български гражданин, неженен, с основно образование, работи, неосъждан
(реабилитиран по право на основание чл. 86 НК), с адрес: село Токачка, общ.
Крумовград, извън регулация № 9, ЕГН: **********.
Свидетелят М.Р.П. към дата 17.11.2021г. обитавал изоставен недвижим
имот- къща, находящ се в гр. София, кв. „Иван Вазов“, ул. *******. На
въпросната дата св. П. се прибрал в обитаваната от него къща. Около 19:00
часа П., докато седял на фотьойл в едно от помещенията, чул гласове, като
помислил, че идват от негови приятели. В този момент в помещението, в
което П. се намирал, влезли св. Г.Т.В., подс. О. Б., още едно лице от мъжки пол
и една жена, като четирите лица били непознати на св. П..
След като влезли в помещението, в което се намирал св. П., трима
непознати за него мъже го наобиколили, като св. В. застанал пред него и го
хванал за дрехите. Подсъдимият Б. застанал зад гърба му, а третото
неустановено по делото лице от мъжки пол, което държало в ръцете си
метална тръба, застанало отстрани на св. П. и го заплашило, че ще го удари с
тръбата. Неизвестното по делото лице от женски пол застанало зад подс. Б..
Св. Г. В. започнал да бърка в джобовете на дрехите на св. П., при което подс. Б.
казал да не го бият, тъй като той сам щял да им даде парите си. Тогава
свидетелят П. бръкнал в задния джоб на дънките си, където държал портфейла
си и го извадил. След това извадил от портфейла си банкнота от 5 лева и я дал
на св. В.. Последният я взел, а св.П. си прибрал портфейла в задния джоб на
дънките си. Свидетелят В. поискал св. П. да му даде портфейла си, за да
провери дали в него нямало още пари. Свидетелят П. му предал портфейла си,
при което В. го отворил и взел от него сумата от два лева, които били на
монети, след което върнал портфейла на св. П..
След това св. В. бръкнал в предния джоб на дънките на св. П. и взел
намиращия се в джоба му мобилен телефон марка „Lenovo“, модел „А
1000“,като от фотоьойла В. взел и външна батерия, марка „Хоко“, която също
била на св. П..
Последният се опитал да излезе от къщата, при което останалите мъже
не му позволили, като св. В. го ударил в областта на устата. Подс. Б. също
ударил св. П. по лицето, в областта на носа.
Свидетелят П. успял да избяга от нападателите си и да излезе от къщата,
като на ул. Забърде“ срещнал св. Я.Ф., на който казал, че бил нападнат и му
били взети парите и мобилния телефон, като поискал телефона му, за да се
обади на тел.112, за да съобщи за инцидента.
Свидетелят Ф. забелязал, че св. П. имал видими наранявания по лицето
и по едната от ръцете му, при което му дал телефона си.
П. се обадил на тел. 112 и съобщил за инцидента.
Във връзка с подадения от св. П. сигнал били изпратени полицейски
служители от 04 РУ-СДВР-свидетелите М.К. и Т.Б..
Когато пристигнали свидетелите М.К. и Т.Б. на ул. *******, пред
изоставената къща ги чакал св. П., който им обяснил, че бил нападнат от
3
неизвестни за него мъже, които му взели мобилния телефон, сумата от 7 лева
и външна батерия. Свидетелят П. посочил и изоставената къща, в която се
случил инцидента, след което полицейските служители влезли в сградата, но
не установили лица в нея. Служителите на реда забелязали, че св. П. имал
кръв по устата и му предложили да извикат медицинска помощ, но
последният отказал да му бъде оказана такава.
Свидетелят П., около три седмици след инцидента, при приближаването
на изоставената къща чул от вътрешността й гласове. Същият се обадил на
тел.112, като на мястото били изпратени полицейски служители, заедно с
които св. П. влязъл в къщата, където видял четирима мъже, между които били
св. В. и подс. Б.. П. разпознал последните двама като лицата, които го били
нападнали преди това на 17.11.2021г. и ги посочил на полицейските
служители. Тогава свидетелят В. заплашил П. повече да не влиза в къщата.
Свидетелят П., като разпознаващ, взел участие при проведените в
досъдебната фаза на процеса процесуално-следствени действия по разпознава
на лица по фотоалбум, при които действия П. посочил Г.Т.В. и О. Г. Б. като
лицата, които са участвали при принудителното отнемане на вещите му.
Стойността на отнетите от св. П. вещи възлиза на обща стойност от 103
лева.
Наказателното производство по отношение на Г.Т.В. е приключило с
одобрено от СРС споразумение, след което последният е разпитан по делото в
качеството му на свидетел.
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява
от събраните пред първата съдебна инстанция доказателства, доказателствени
средства и експертизи, подробно изброени в мотивите към присъдата.
Въззивният съдебен състав споделя доказателствения анализ, извършен
от първоинстанционния съд, въз основа на който логически правилно са
изградени фактическите изводи. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал.
3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са посочени установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са
правните съображения за взетото решение. Изложени са обосновани
съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други
се отхвърлят.
Правилно първоинстанционният съд е поставил в основата на своите
фактически изводи показанията на св. М.Р.П., дадени от последния по реда на
чл.223,ал.1 от НПК пред съдия в хода на досъдебното производство,
приобщени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК чрез прочитането им,
поради нестъпила смърт на свидетеля. Въззивният съд след собствен анализ
на въпросните гласни доказателствени средства както отделно, така в
съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал не
констатира основания, които да обосноват извод за недостоверност на същите.
В хронологична последователност и логическа обосновка свидетелят П.
в показанията си пред съдия възпроизвежда непосредствено възприети от него
факти, с доказателствено значение, изясняващи обстоятелства, свързани с
основния факт, предмет на доказване по делото.
4
Фактическите твърдения на св. П. установяват както действията,
извършени от подс. О. Б. при отнемането на инкриминираните от него вещи,
приблизителното време от денонощието на извършване на въпросните
действия, включително и мястото на извършването им.
От въпросните гласни доказателствени средства се установява мястото,
където св. П. се е намирал, когато подс. Б., св. В. и останалите две неизвестни
по делото лица са отишли при него. Изясняват се и обстоятелства за
позиционирането на всяко едно от лицата спрямо св. П., както и техните
вербални и конклудентни действия при отнемане на неговите вещи -мобилния
телефон, сумата от 7 лева и външната батерия.
Въззивният съд споделя изцяло доказателствения анализ на
първоинстанционния съд относно показанията на св. П., с оглед на което не е
необходимо да ги преповтаря. В подкрепа на изложеното са Реш. № 250 от
16.10.2014 г. по н. д. № 640/2014 г., н. к., 1 Н. О. на ВКС; Реш. № 131 от
02.06.2015 г. по н. д. № 341/2015 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС.
Все пак контролният съд намира за необходимо да отговори на доводите
и възраженията на защитника на подс. Б.-адв. М., относно достоверността на
показанията на св. П. и конкретно дали последният е могъл да възприеме
лицата на нападателите му, респективно да разпознае същите при
извършените в хода на досъдебното производство разпознавания.
Въззивният съд за да прецени достоверността на показанията на св. П.
подложи на детайлен анализ показанията на същия, дадени от него пред съдия.
Този анализ позволи на въззивната съдебна инстанция да формира обосновано
вътрешно убеждение относно факта, че св. П. е видял лицата на всеки един от
нападателите му, тъй като същият с достатъчна степен на убедителност
посочва не само мястото, на което всеки един от извършителите се е намирал
спрямо него при отнемане на инкримиираните вещи, така и кой от тях, в коя
част на тялото го е ударил. Изяснява се също от показанията на св.П., че три
седмици по-късно последният, в същата сграда, измежду четири лица, посочва
на полицейски служители подс. Б. и св. Г. В. като лицата, които принудително
са отнели вещите му, след което по категоричен начин ги разпознава, като
уточнява кой от тях, какви спрямо него насилствени действия е извършил.
В подкрепа на този извод на въззивния съд са и показанията на
свидетелите К. и Б., дадени от същите пред орган на досъдебното
производство и приобщени към доказателствената съвкупност чрез
прочитането им по реда на чл.281,ал.4,вр. с ал.1,т.2,пр.2 от НПК.
И двамата свидетели са категорични, че св. П. им е казал, че
нападателите му са от ромски произход, като единият от тях е около 40
годишен, което потвърждава извода, че същият непосредствено е възприел
лицата на нападателите му.
От всичко изложено въззивният съд приема, че св. П. е имал
обективната възможност да възприеме лицето на подс. Б..
По тези съображения въззивният съд намира за неоснователни
инвокираните от адв. М. доводи, за недостоверност на показанията на св. П..
5
Подкрепящи показанията на св. П. са гласните доказателствени
средства-показнията на свидетелите Т.Б., М.К. и Я.Ф..
Отново въззивният съд не откри логически пропуски от страна на
първоинстанционния съд при доказателствения анализ на въпросните гласни
доказателствени средства.
Първостепенният съд, с необходимата доказателствена пълнота и
обоснованост, е анализирал показанията на свидетелите Б., К. и Ф., като е
изложил аргументирани съображения, че въпросните гласни доказателствени
средства подкрепят показанията на св. П., с които въззивният съд изцяло се
солидаризира.
Свидетелите Т.Б., М.К. и Я.Ф. са възприели факти, които са узнали от св.
П. след инкриминираната деятелност, така и непосредствено такива,
касателно датата на нейното извършване, както и видимите наранявания в
областта на лицето и ръката, които последният е получил.
В заключение въззивният съд приема, че процесните гласни
доказателствени средствса, както обосновано е приел СРС, подкрепят
показанията на св. П., относно твърденията му за принудително отнемане на
вещите му.
В подкрепа на показанията на св. П. за това, че насилствено са му отнети
от три лица мобилния телефон, сумата от 7 лева и външна батерия, е и
вещественото доказателство-аудиозапис от „Национална система 112 на
телефонния разговор, проведен от св. П. на тел.112. Въпросният аудиозапис е
бил обект на изследване от аудиотехническа експертиза, и е възпроизведен в
същата.
Допълнително доказателствени факти, подкрепящи тези,
възпроизведени в процеса от показанията на свидетелите П., Т.Б., М.К. и Я.Ф.
и приети от съда от фактическа страна, се съдържат и в писмените
доказателствени средства- протоколите за разпознаване на лица и предмети.
Въпросните документи притежават официална удостоверителна сила по
отношение на извършените действия по разпознаването, реда за тяхното
извършване, както и относно факта, отнасящ до лицето, което разпознаващият
е посочил като извършител на деянието.
Въззивният съд приема, че официалната удостоверителна сила не е
дискредитирана поради допуснати съществени процесуални нарушения
/например извършването на процесуално-следственото действие от
некомпетентен орган, неприсъствието на поемни лица или други пропуски
или непълноти, допуснати в противоречие с процесуалния закон/.
Напротив, разпознаването е извършено при пълно спазване на
разпоредбите на чл.169-171 от НПК, като преди да бъде извършено, е
предоставена възможност на подс. Б. да даде съгласие дали желае да участва
във въпросното процесуално-следствено действие на живо, като последният в
писмена декларация е отказал. Поради тази причина разпознаването е
извършено по фотоалбум.
Същото се отнася и до разпознаването с участието на св. В..
6
В обобщение съдът възприе за законосъобразни и в съответствие с
изискванията на процесуалния закон извършените на досъдебното
производство процесуално-следствени действия - разпознавания на лица по
фотоалбум.
Първата съдебна инстанция резонно е приела като обосновани
изготвените по делото експертизи, заключеният по които са дадени от
безпристрастни вещи лица, притежаващи компетенции в съответната сфера на
науката.
Съдът намира за необходимо, с оглед постигане на доказателствена
прецизност и яснота на настоящите мотиви, изискващи изчерпателно
обсъждане на спорните въпроси, да анализира в отделна група гласните
доказателствени средства, включващи показанията на св. В..
Обосновано, спазвайки правилата на формалната логика,
първостепенният съд е преценил, че показанията на св. В. страдат от
доказателствен дефицит по отношение на съдържащите се в тях твърдения, че
единствено той е участвал в принудителното отнемане на вещите от
владението на св. П..
Тези показания по категоричен начин се опровергават както от
показанията на св. П., така и от останалите гласни доказателствени средства-
показанията на свидетелите Т.Б., М.К. и Я.Ф., от които се изяснява, че св. П.
им е казал, че при отнемането на вещите са участвали повече от едно лице.
В подкрепа на извода за недостоверност на показанията на св. В. в тази
им част е и вещественото доказателство-аудиозапис от „Национална система
112 на телефонния разговор, проведен от св. П. с оператор, съдържащо
твърдения на св. П., че насилствено са му отнети от три лица мобилния
телефон, сумата от 7 лева и външна батерия.
По тези съображения въззивният съд намира за доказателствено
издържани, в съответствие с изискванията на чл.305,ал.3 от НПК
съображенията на първостепенния съд да не кредитира показанията на св. В. в
тази им част.
Независимо от изложеното по отношение на показанията на св. В., то
въззивният съд намира за необходимо да отбележи факта, който се установява
от показанията на въпросния свидетел, по отношение на който настоящият съд
намира въпросните гласни доказателствени средства за достоверни, а именно,
че свидетелят познава от дълго време подс. Б., както и че на инкриминираната
дата се е срещнал с него.
Въпросният факт, както и обстоятелството, че св. П. преди това не е
познавал нито В., нито подс.Б., води до обоснования извод за достоверност на
показанията на П., че както В., така и подс. Б. са участвали при
принудителното отнемане на вещите му.
Относно съдебното минало на подс. Б., правилно първостепенният съд е
приел, че последният към инкриминираната дата се води неосъждан
(реабилитиран), което обстоятелство се установява по несъмнен начин от
справката за съдимост за последния.
7
Предвид възприетото от фактическа страна, въззивният състав
възприема като правилни и изводите на първоинстанционния съд за това, че
подс.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
От обективна страна- на 17.11.2021г., около 19:00 часа, в гр. София, кв.
„Иван Вазов“, ул. *******, подс. О. Г. Б., в съучастие като извършител с Г.Т.В.
- извършител, и неустановено до момента лице - извършител, отнел чужди
движими вещи-1 бр. мобилен телефон марка Lenovo, модел „А 1000“, на
стойност 60 лева, 1 бр. външна батерия, марка „Хоко“, на стойност 36 лева и
паричната сума в размер на 7 лева от владението на М.Р.П., с намерение
противозаконно да ги присвоят.
За отнемането на инкриминираните вещи подсъдимият Б. е употребил
принуда по отношение на М.Р.П..
Принудата е осъществена от подс. Б. чрез психическо въздействие и се
изразила в заплашване-стоял зад гърба на М. П. и по този начин му внушавал
страх, докато Г. В. хванал пострадалия за дрехите, пребъркал му джобовете,
след което взел инкриминираните вещи от него и след това го ударил в
областта на устата, а неустановеното до момента по делото лице държало в
ръцете си метална тръба и заплашило П.,че ще го удари с нея.
Упражнената принуда от подсъдимия Б. спрямо М.Р.П., изразяваща се в
заставане зад гърба на последния, в съвкупност с действията на останалите
съизвършители- св. В. застанал пред пострадалия и започнал да пребърква
джобовете му, а неустановеното по делото лице от мъжки пол стояло от
страни и се заканило да го удари с тръбата, е била насочена към сломяване
съпротивата на П., поставяйки го в състояние на страх от непосредствено
противоправно деяние, излагащо на тежка опасност здравето му. Тази принуда
е била единствено насочена към улесняване отнемането на инкриминираните
вещи от П., като между използването на принудата и отнемането на вещите е
налице функционална връзка - принудата е упражнена непосредствено преди
отнемането на вещите.
Подсъдимият Б., както правилно е отчел първостепенният съд, е
участвал само в едно от деянията на съставното престъпление-грабеж, а
именно само в упражняването на психическа принуда по отношение на
пострадалия П., която принуда е сломила съпротивата на последния и създала
условия за отнемането на инкриминираните вещи от св. В..
От субективна страна, деянието е осъществено от подс. Б. при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, като е налице и общност
на умисъла на подс. О. Г. Б., св. Г. В. и третото неизвестно по делото лице от
мъжки пол. Интелектуалният момент на умисъла на подс. О. Г. Б. е включвал
представите, че инкриминираните вещи се намират във владението на
пострадалия М.Р.П., както и че последният не е съгласен с предаването им.
Подс. Б. е съзнавал участието както на себе си, така и на останалите- св. Г. В. и
третото неизвестно по делото лице в извършване на деянието и насочеността
на насилието към улесняване на прекъсване на фактическата власт на
пострадалия върху инкриминираните вещ и установяване на такава власт
8
върху тези вещи от св. В.. Във волево отношение подс. Б. е искал отнемането
на чуждите инкриминирани вещи противозаконно, чрез употреба на принуда.
Освен прекия умисъл подсъдимият Б. от субективна страна е действал и с
намерение противозаконно да присвои заедно с останалите две лица
инкриминираните вещи - след като св. В. отнел от пострадалия
инкриминираните вещи, той, подс. Б. и третото неизвестно по делото лице от
мъжки заедно са напуснали инкриминираното място, установявайки трайна
фактическа власт върху отнетите инкриминирани вещи.
По изложените правни съображения въззивният съд намира за изцяло
неоснователни доводите на защитника на подс.Б.-адв.М., че обвинението по
отношение на неговия подзащитен е несъставомерно от обективна страна.
В заключение, въззивният съд намира за правилни и законосъобразни
правните изводи на районния съд, че с действията си от обективна и
субективна страна, действайки с пряк умисъл, подсъдимият Б. е осъществил
състава на престъплението по чл.198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Контролираният съд е наложил на подс. Б. за престъплението по по
чл.198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК наказание „лишаване от свобода“ за
срок от три години.
При преценка на така наложеното на подс. Б. наказание от
първоинстанционния съд, настоящата инстанция не намери основание за
изменение на същото. Въззивният съдебен състав с оглед принципите при
индивидуализиране на наказанието, съдържанието на които са в съблюдаване
на мярата за използваната наказателна принуда, предвид изискването
наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно за постигане
целите си, обявени в чл. 36 от НК, взе предвид както конкретната фактическа
обстановка, така и данните за личността на подсъдимия Б..
Правилно като смекчаващо отговорността обстоятелство е ценено от
първата съдебна инстанция чистото съдебно минало на подс. Б. към
инкриминираната дата.
Независимо от това въззивният съд счита, че в конкретния случай
сравнително ниската стойност на отнетите вещи не оказва съществено
влияние върху обществената опасност на извършеното.
Оценката на обстоятелствата, определящи степента на обществената
опасност на престъплението е комплексна, като освен размерът на вредите,
обстоятелствата касателно условията на времето, мястото и обстановката на
извършване на инкриминираната деятелност също следва да се вземат
предвид.
В конкретния случай грабежът е извършен от подс. Б. в съучастие като
съизвършител с други две лица, като трите лица са нахлули в сградата, където
е пребивавал пострадалия в тъмната част на денонощието, обграждайки го по
такъв начин, който възпрепятства бягството му, с оглед на което въззивният
съд приема, че осъщественото от подс. Б. престъпление, независимо от
ниската стойност на отнетите вещи, не влияе върху степента на обществената
опасност на престъплението, снижавайки интензитета й.
9
На следващо място е налице и отегчаващо обстоятелство по отношение
на подс. Б., което не е включено в състава на грабежа и конкретно в
упражнената по отношение на пострадалия от последния принуда, а именно
нанесеният от подс. Б. на св. П. удар в областта на носа, при опита на
последния да избяга. Това отегчаващо обстоятелство влияе негативно по
отношение на обществената опасност на подс. Б..
По тези съображения въззивният съд, както правилно е приел
първоинстанционният съд, не намира основания да определи наказанието на
подс. Б. под законоустановения минимум от три години „лишаване от
свобода“, независимо от доводите на защитника, че подс. Б. не е упражнил
физическо въздействие върху пострадалия, тъй като не са налице основанията
по чл.55,ал.1 от НК-наличието на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства.
По отношение на прилагането на разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК
въззивният съд следва да потвърди присъдата на първата инстанция в тази й
част, тъй като липсва съответен протест за изменението й, с оглед изискването
на чл.337,ал.2 от НПК, като въззивният съд приема, че законосъобразно
първостепенният съд е определи изпитателния срок.
Законосъобразно, предвид изхода на делото, първоинстанционният съд е
възложил в тежест на подсъдимия Б. да заплати направените в хода на
производството разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното изменяване или
отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови
своето решение.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 22.10.2024г., постановена по НОХД
№8046/2022г. по описа на Софийски Районен съд – Наказателно отделение,
107 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10