№ 8667
гр. ., 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Я.М.Ф.
при участието на секретаря С.А.Р.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Гражданско дело № 20211110166608
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от АЛ. АБ., гражданин на ., родена на ********** г.,
чрез нейната майка и законен представител Е. А., против „.“ ЕООД с искане да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че ответното дружество дължи на
ищеца сумата в размер на 400 евро, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК на 27.05.2021 г. до окончателно погасяване
на вземането, представляваща обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., за закъснение на полет ., който
по разписание следвало да бъде изпълнен на 03.06.2018 г. от Летище ., . до Летище ., за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4810/09.07.2021
г. по ч. гр. д. № 29964/2021 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която длъжникът е подал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че АЛ. АБ. сключила договор за въздушен
превоз с ответника, като закупила самолетен билет за полет от гр. ., . до гр. ., ., който
следвало да бъде изпълнен на 03.06.2018 г., с час на пристигане в 21.00 часа. Твърди, че
самолетът пристигнал на Летище . със закъснение от повече от три часа спрямо планираното
разписание. Процесуалният представител на страната поддържа, че пътникът вследствие
посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в размер на 400
евро съгласно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., във връзка със
задължителната практика на Съда на ЕС, тъй като полетът е бил с разстояние от над 1500
км. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил до ответното дружество
извънсъдебно искане за заплащане на обезщетение, но не получил отговор или плащане.
Направено е искане сторените съдебни разноски в заповедното и настоящото производство
да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез законния си представител, оспорва
допустимостта и редовността на подадената искова молба. С подадения отговор са оспорени
поддържаните от ищеца фактически твърдения касателно съществуването на валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за въздушен превоз между страните по
делото, както и, че пътникът се е явил на летището за регистрация 45 мин. преди началния
час за излитане, така и дружеството да е признало извънсъдебно дължимостта на
1
вземанията. Представителят на страната прави възражение за изтекла погасителна давност
на процесното вземане съгласно разпоредбата на чл. 135 ЗГВ. С подадения отговор е
направено възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 7, т. 1
б.”б” от Регламент /ЕО/ № 261/2004 е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуване на облигационно правоотношение между страните по договор за
въздушен превоз на пътници, наличие на потвърдена резервация, явяване на пътника
навреме на летището, от което е следвало да бъде изпълнен процесния полет, и представяне
на лицето за полета, както и закъснение на полета и разстоянието между летището, от което
е следвало да бъде изпълнен полета до летището, на което е следвало да кацне самолета.
Размерът на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между
отправната и крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг /чл. 7, пар. 1 и
пар. 4 от Регламент /ЕО/ № 261/2004/. По делото не е спорно обстоятелството, че
разстоянието на полета на ищеца е 1611 км., поради което и дължимото обезщетение е в
размера по чл. 7, пар. 1, б. "а" отРегламент /ЕО/ № 261/2004, а именно – 400 евро.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи точното
изпълнение на задължението си за превоз по договора.
Страните не спорят, поради което със съставения по делото доклад е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ответникът е компания за въздушен
транспорт с валиден лиценз за опериране, както и, че разстоянието между пункта на
заминаване и на пристигане по процесния полет е над 1500 километра.
По делото не е спорно, а и от представения заверен препис от самолетен билет / лист
52 – 54 / се установява, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за въздушен превоз, като ищецът следвало да бъде превозен от
., Летище . до ., Летище .. Полетът следвало да бъде изпълнен на 03.06.2018 г. от 18.30 часа
местно време с час на пристигане в крайната точка 21.00 часа на 03.06.2018 г. От
неоспореното от ответника писмо от Оператора на Летище . се установява, че процесният
полет е кацнал в 03.30 часа на 04.06.2018 г.
По наведените от ответника възражения съдът намира следното:
На първо място следва да бъде разгледан доводът за недопустимост на
производството предвид оспорване на активната процесуална легитимация на ищеца.
Надлежната процесуалната легитимация като условие за допустимост на производството
следва пряко от изложените в исковата молба фактически твърдения относно
принадлежността на спорното право и съответстващ на същите петитум. От друга страна
материалноправната легитимация, която се преценява на база доказана принадлежност на
спорното право, е въпрос, който се преценява с крайния акт по същество на спора. В
посочения смисъл е и трайната съдебна практика, обобщена с Определение №
408/15.12.2014 г. по ч. гр. д. № 4633/2014 г. по описа на ВКС, II ГО. В случая в исковата
молба са изложени конкретни и непротиворечиви твърдения относно обстоятелството, че в
полза на ищцата е възникнало правото да претендира процесното вземане, като е
формулиран петитум, представляващ логическо следствие на изложеното в
обстоятелствената част, с който се иска да бъде признато за установено, че ответното
дружество дължи сумата именно на ищцата. Ето защо съдът намира за неоснователно
възражението за недопустимост на производството поради липса на активна процесуална
легитимация. От друга страна, не се констатира и липса на материална такава, доколкото не
е установено вземането да е прехвърлено в полза на трето лице.
Следващият спорен въпрос по делото касае представителната власт на процесуалния
представител на ищцата. В отговор на този довод съдът на първо място намира, че за
ответника отсъства правен интерес от позоваване на липса на представителна власт,
доколкото такъв следва да бъде признат единствено на упълномощителя. Отделно от това
обаче, възражението е неоснователно. От представено по делото пълномощно (лист 18-19)
се установява АЛ. АБ. да е учредила представителна власт в полза на дружеството „.“ да я
2
представлява пред ответника във връзка с претенции за процесния полет, включително да
инициира и съдебни производства, в това число и да преупълномощава адвокати с правата
по пълномощното. Представено е и второ пълномощно (лист 16 - 17), с което АЛ. АБ.,
действаща чрез пълномощника си „.“, упълномощава адв. К.В. с правата да завежда искове
във връзка с претенцията за закъснелия полет. Без значение се явява обстоятелството, че
дружеството „.“ не попада в кръга на лицата, имащи право да осъществяват процесуално
представителство съгласно чл. 32 ГПК, доколкото упълномощеният от него в съответствие и
в рамките на учредената представителна власт, овластяваща го да преупълномощава
адвокати – адв. В., има такова качество. В този смисъл например Решение № 44/18.06.2020
по дело .62/2019 на ВКС, ТК, II т. о., Решение № ЗЗ/28.02.2013 г. по гр. д. .284/2012 г. на
ВКС, ГК, ІV г. о., Оопределение № 765/10.07.2012 г. по ч. т. д. № 232/2012 г. на ВКС, ТК, II
т. о. и др.
Доводът на ответника, че ищецът не се е явил навреме за полета, поради което не му
се дължи обезщетение, съдът намира за неоснователен, тъй като съгласно чл. 3, параграф 1
Регламента, последният се прилага, ако пътниците имат потвърдена резервация за
съответния полет, освен в случая с отмяната, посочен в член 5 от регламента, и се
представят на гишето за регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на
излитане. В Решение на Съда на ЕС от 19 ноември 2009 година по съединени дела C‑402/07
и C‑432/07 е дадено тълкуване, според което пътници на закъснели полети могат да се
приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на
обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от
Регламента, когато поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време е равна на или
по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или
повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание. Ето защо и в процесния случай, в който се претендира обезщетение на
основание закъснял полет с повече от три часа, не е необходимо пътникът да доказва
явяването си навреме за полета и че се е представил на гишето за регистрация не по-късно
от 45 минути преди обявения час на излитане, за да има правата, предвидени в регламента. В
случая не се оспорва пътникът да има потвърдена резервация за полета, което е
правнорелевантното обстоятелство относно признаване на правото да получи обезщетение.
Неоснователно е и релевираното при условията на евентуалност възражение за
погасяване по давност на претендираното вземане. При определяне на приложимия
давностен срок съдът съобрази обстоятелството, че Регламент /ЕС/ 261/2004г. не съдържа
специални разпоредби, касаещи сроковете на погасителна давност на вземането за парично
обезщетение при закъснял или отменен полет. Ето защо и съгласно Решение от 22.11.2012 г.
по дело № С-139/11 , приложимо е националното право на държавата-членка, чийто съд
разглежда конкретния спор. Правото на парично обезщетение по Регламент /ЕС/ 261/2004г.
се основава на договорната отговорност на въздушния превозвач, който не е изпълнил
задължението си по сключения с ищеца договор за въздушен превоз да осъществи полета
при предварително очертаните параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в
крайния пункт. В мотивите на решението по дело № С-402/07 (т. 68) СЕС изрично
подчертава, че задължението за парично обезщетение по регламента тежи върху въздушния
превозвач, тъй като именно с него конкретният пътник има сключен договор за превоз, по
силата на който лицето има право да бъде превозено с полет, който не би трябвало нито да
се отменя, нито да закъснява. Обстоятелството, че обезщетението репарира вреди от
причинено неудобство, не означа, че същите могат да произтичат единствено от деликт –
ако увреждането е в пряка причинна връзка с пълното неизпълнение, лошото или неточно
изпълнение на задължения по договор, то и отговорността, включително и обезщетението за
изправната страна, са следствие на договорно правоотношение. Когато обаче увреждането
не е резултат от неосъществяване на очакван резултат по едно съществуващо облигационно
отношение, а е неизпълнение на общото задължение на всички към всички, произтичащо от
закона, да не се вреди другиму, тогава отговорността е деликтна. В този смисъл Решение .88
от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. дело .122/2011 г., III г. о., Решение № 462 от 11.04.2016 г. на
ВКС по гр. д. .474/2015 г., IV г. о. Несъмнено е, че в случая неудобството за пътника е
причинено пряко и непосредствено от неизпълненото договорно задължение на превозвача
да осъществи полета при първоначално обявения час на излитане и пристигане, поради
което и отговорността на ответника да обезщети вредата е договорна. Ето защо приложима
3
е разпоредбата на чл. 111, б. „б“ ЗЗД, съгласно която вземането за обезщетение от договор се
погасява с изтичането на тригодишен давностен срок. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, в настоящия
случай – от деня на изпълнение на закъснелия полет (03.06.2018 г.), към който момент е
реализирано неизпълнението на превозвача и е възникнало вземане на ищеца за парично
обезщетение, респ. при липса на уговорен срок за изпълнението му от същата дата
задължението е станало изискуемо (арг. чл. 69, ал. 1 ЗЗД). Следователно давността би била
изтекла, ако до 03.06.2021 г. не са осъществени юридически факти, представляващи
основание за спиране и/или прекъсване на давността.
Разпоредбата на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване, съгласно която
правото на иск срещу превозвача по международните превозни договори се погасява в
двегодишен срок и на която се позовава ответника, е неприложима към разглеждания казус.
При систематичното тълкуване на посочената норма, която се намира в Глава единадесета
„Констативни протоколи, рекламации, давност“, може да се достигне до извода, че
посоченият двугодишен давностен срок е приложим единствено към случаите, за които
законът предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на
багаж, но не и когато се касае за обезщетение по Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. при
закъснели полети. Ето защо настоящият състав приема, че приложение в разглежданата
хипотеза следва да намерят общите правила, уредени в ЗЗД. Предвид обстоятелството, че
претенциите на ищцата са за заплащане на обезщетение за причинени и неимуществени
вреди на основание Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. то приложение намират общите правила
разписани в ЗЗД. В подкрепа на изложеното е формираната практика на въззивната
инстанция, намерила израз в Решение № 266070/11.10.2021 г. по в. гр. д. № 7764/2020 г. по
описа на СГС, IV-A въззивен състав, Решение № 263463/28.05.2021 г. по в. гр. д. .0832/2019
г. по описа на СГС, IV-A въззивен състав, Решение № 3502/15.05.2019 г. по в. гр. д.
.6115/2018г. СГС, IV – Б въззивен състав. С Решение № 262286/06.04.2021 г. по в. гр. д. №
346/2020 г. СГС, IV – Б въззивен състав изрично е прието, че съгласно чл. 135 ЗГВ в
относимата му за спора редакция (преди изменението с ДВ бр. 16/23.02.2021 г.) е приложим
в различни от разглеждания казус случаи, като довод за обратното не може да бъде извличен
от мотивите на законодателя за последващо изменение на закона, нито от измененията и
допълненията на чл. 135 ЗГВ с ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са
тълкувателни норми и съответно нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция
на закона отговорността на въздушния превозвач по чл. 7 от Регламент № 261/2004 не
попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ.
В разглеждания случай страната е предявила претенцията си срещу превозвача със
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на
27.05.2021 г., т.е. преди по – малко от три години, считано от датата, на която е следвало да
бъде изпълнен полета 03.06.2018 г., поради което възражението за погасяване на вземането
по давност е неоснователно и е безпредметно разглеждането на възраженията по отношение
на представителната власт на лицата, с който пълномощникът на ищеца е осъществил
контакт във връзка с извънсъдебно претендиране на обезщетение за закъснял полет.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство в размер на 325 лева, представляващи заплатена държавна такса за
разглеждане на подаденото заявление в размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение на
пълномощника на заявителя в размер на 300 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца
съдебни разноски в производството по 422 ГПК в размер на 25 лева внесена държавна такса
за разглеждане на спора.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от АЛ. АБ., гражданин на ., родена на
********** г., чрез нейната майка и законен представител Е. А., със съдебен адрес в гр. .,
ул. „.“ ., ., ., ., . против „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „.“ .,
че ответното дружество дължи на ищеца сумата в размер на 400 евро, ведно със законна
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК на
27.05.2021 г. до окончателно погасяване на вземането, представляваща обезщетение по чл. 7
от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 г., за закъснение на полет ., който следвало да бъде изпълнен на 03.06.2018 г. от
Летище ., . до Летище ., за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 4810/09.07.2021 г. по ч. гр. д. № 29964/2021 г. по описа на СРС, 127 състав.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „.“ . да
заплати на АЛ. АБ., гражданин на ., родена на ********** г., чрез нейната майка и законен
представител Е. А., със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“ ., ., ., ., ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 325 лева, представляваща сторени в заповедното производство съдебни
разноски.
ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., бул. „.“ . да
заплати на АЛ. АБ., гражданин на ., родена на ********** г., чрез нейната майка и законен
представител Е. А., със съдебен адрес в гр. ., ул. „.“ ., ., ., ., ., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 25 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 29964/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5