О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……..02.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при секретаря Х.Х.,
като разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно частно търговско дело № 1588 по описа за 2016
година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
423 от ГПК.
Постъпило
е възражение по реда на чл. 423 ГПК с вх. № 51284/05.10.2016 г. от „РОДЕН БАЛКАН“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Управителя Б.Б., чрез пълномощника адв. Д.А., с което е поискано приемане на възражение срещу
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК № 4737/31.07.2015 г., издадена по ч.гр.дело № 9271/2015 г. по описа на
ВРС, 39 състав, в полза на „СПЕЙС 112“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Петър
Кюркчиев“ № 3А, представлявано от Управителя Владимир Славчев Вълев.
Молителят
сочи, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, като за нея
разбрал на 01.09.2016 г., съгласно уточнението, направено с допълнителна молба от
05.04.2016 г. Същият ден молителят подал молба до ЧСИ З.Д., рег. № 808 в
регистъра на КЧСИ, да му бъде предоставено копие от изпълнителни дела № 1005 и
1006 от
Препис от възражението на длъжника е бил връчен на кредитора
– заявител в заповедното производство „СПЕЙС 112“
ЕООД. В указания му
срок същият е подал отговор, в който изразява становище за неоснователност
на възражението, тъй като заповедта била връчена на длъжника по надлежния ред и
същото е подадено след изтичане на преклузивния срок по чл. 423 от ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание длъжникът „РОДЕН
БАЛКАН“ ЕООД, чрез
пълномощника си по делото адв. Д.А., заявява, че поддържа молбата за приемане
на подаденото възражение по изложените в него твърдения. Твърди, че процедурата
по връчване на поканата за доброволно изпълнение не е била надлежно
осъществена. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно
приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Кредиторът „СПЕЙС 112“
ЕООД, чрез процесуалния
си представител адв. А.Р., поддържа
писмения отговор и оспорва възражението. Счита, че узнаването за наличието на изпълнителното
дело, респективно за заповедта за изпълнение, е настъпило в един много по-ранен етап с
редовното връчване на поканата за принудително изпълнение на длъжника. Поради
това счита, че възражението е подадено след изтичане на едномесечния преклузивен
срок по чл. 423 ГПК.
За да се произнесе по
молбата, съдът съобрази следното:
Искането за приемане на възражение е подадено от надлежна
страна, а именно длъжника по издадената заповед за изпълнение.
Относно допустимостта на възражението във връзка със
спазването на едномесечния срок, съдът намира следното:
По ч.гр.д. № 9271/2015 г. по описа ВРС, 39 състав, на 31.07.2015
г. е била издадена заповед №
4737 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК в полза на „СПЕЙС 112“ ЕООД – гр. Варна, срещу
„РОДЕН БАЛКАН“ ЕООД – с. Господиново, общ. Бяла, обл. Варна. Въз основа на издадения изпълнителен лист е
образувано изп. дело № 20158080401005 по описа на ЧСИ З.Д. – с район на действие ВОС, вписан с рег. № 808 в КЧСИ.
На 15.09.2016 г. длъжникът „РОДЕН БАЛКАН“ ЕООД е подал възражение по ч.гр.д.
№ 9271/2015 г. по описа ВРС, 39 състав, което е било върнато като просрочено с
разпореждане № 39911/11.10.2016 г.
Молителят твърди, че е узнал за заповедта за изпълнение,
издадена на 31.07.2015 г., едва на 01.09.2016 г., на която дата е подал
молба до ЧСИ З.Д., рег. № 808 в регистъра на КЧСИ, да му бъде предоставено
копие от изпълнителни дела № 1005 и 1006 от
Разпоредбата на чл. 423 от ГПК дава право на длъжника, който
е бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение, чрез
подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде възражението си
пред въззивния съд, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение. Едномесечният срок е преклузивен и изтичането му погасява
възможността за подаване на възражение по чл. 423 от ГПК. В конкретния случай
се спори за момента на узнаване за заповедта за изпълнение.
Видно от представената по делото от ЧСИ З.Д.,
рег. № 808 в регистъра на КЧСИ разписка към покана за принудително изпълнение № 20980/17.09.2015 г. по
изп. дело № 20158080401005 по описа
на ЧСИ З.Д., изпратена до длъжника „РОДЕН БАЛКАН“ ЕООД по седалището и адреса
на управление на дружеството в с. Господиново, вписан в ТР, длъжностното
лице-връчител е отбелязало при посещението си на 18.09.2015 г.: „Адресатът не
беше открит. Има индикация на входната врата на кметството и на вратата на
фирмата. Разговарях лично със секретарката на Кмета на с. Господиново, по нейни
сведения представителите на фирмата живеят в гр. Варна и не пребивават в
селото“. С оглед на това връчителят е залепил на 18.09.2015 г. в 16,30 часа
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на входната врата на кметството в с.
Господинова и е пуснал екземпляр от него в пощенската кутия, в което
уведомление е посочено, че в двуседмичен срок, считано от 18.09.2015 г.,
длъжникът следва да се яви в кантората на ЧСИ, за да получи книжата /ПДИ/ по
посеченото изпълнително дело. Върху изпратената по делото от ЧСИ З.Д. покана за
доброволно изпълнение е налице разпореждане от 07.10.2015 г. на съдебния
изпълнител, че на основание чл. 50, във вр. с чл. 47 от ГПК приема ПДИ за
връчена, считано от 02.10.2015 г. и я прилага по изпълнителното дело.
Молителят „РОДЕН БАЛКАН“ ЕООД е търговско дружество, чиято
организационна форма е такава по чл. 113 от ТЗ. Поради тази причина същото е
задължено да има седалище и адрес на управление, които съгласно чл. 115, т. 1
от ТЗ задължително трябва да са посочени в учредителните документи и да са
вписани в търговския регистър по силата на чл. 119, ал. 2 от ТЗ. При промяна на
седалището и адреса на управление, тази промяна също подлежи на вписване в ТР,
съгласно изискванията на чл. 119, ал. 4 от ТЗ. Понятията седалище и адрес на търговеца
са определени в чл. 12 от ТЗ, като седалището е населеното място, където се
намира управлението на дейността на търговеца, а адресът на търговеца е адресът
на управление на дейността. По силата на чл. 13 от ТЗ, тези данни задължително
следва да бъдат посочени в търговската кореспонденция на търговеца. Посочването
на седалището и адреса на управление на търговеца са от значение за дейността
му с останалите правни субекти. За това в разпоредбата на чл. 50 от ГПК е
предвидено, че мястото на връчване на книжа на търговец, какъвто е и молителя,
е последния вписан в търговския регистър адрес на управление на същия. Смисълът
на разпоредбата е, че търговеца задължително се призовава от този адрес, а не
от друг, който не фигурира в ТР. Последиците от
невъзможността да бъдат връчени книжата на този адрес са различни в
зависимост от това на какво се дължи тази невъзможност. В случай, че търговецът
е напуснал адреса си на управление и не е вписал нов такъв, се прилага
правилото на чл. 50, ал. 2 от ГПК. В случаите, когато невъзможността за
връчване се дължи на това, че връчителят не е намерил достъп до канцеларията
или някой, който е съгласен да получи съобщението, се прилага правилото на чл.
50, ал. 4 от ГПК. Доколкото седалището и адреса на управление на търговеца
сочат мястото, където се осъществява търговската дейност, търговецът е задължен
да организира нормално функциониращи канцеларии и администрация за
осъществяване на дейността му. Именно поради това разпоредбата на чл. 50, ал. 3
от ГПК предвижда, че връчването на търговци става в канцелариите им и може да
се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. В
случай, че не е изпълнено последното задължение, връчителят поставя уведомление
по реда на чл. 47 от ГПК. В този случай неблагоприятните последици от това, че
търговецът не е изпълнил задължението си да осигури нормално функционираща
администрация на адреса си за управление са за него и поради това, за да е
редовно връчването, е достатъчно само да бъде поставено уведомление по чл. 47
от ГПК. Законът не задължава връчителя да издирва друг адрес на търговеца или
други лица, на които да бъде връчено съобщението до него. Тези правила за
връчване намират приложение и за връчването в производството по принудително
изпълнение. От гореизложеното по отношение събраните по делото доказателства се
установява, че в конкретния случай съдебният изпълнител е поставил
уведомлението по чл. 47 от ГПК на мястото, посочено в ТР като седалище и адрес
на управление на молителя. Този адрес не е променян, а и от показанията на
разпитаната по делото свидетелка И.Л.Й.-Б., която е съпруга на управителя на
дружеството-молител „РОДЕН БАЛКАН“ ЕООД, е видно, че самото дружество поддържа тази
канцелария, но не постоянно. Както се сочи и от самия молител във възражението
му по чл. 423 от ГПК, тъй като дружеството от години не упражнява стопанска
дейност, регулярното присъствие в офиса в с. Господиново е неоправдано. Предвид
на това, действията на съдебния изпълнител по поставяне на уведомление по чл.
47 от ГПК, във вр. с чл. 50, ал. 4 от ГПК са съобразени със законовите
разпоредби. В случая са неоснователни твърденията на молителя, че съдебният
изпълнител не е взел предвид поставените на видно място при помещението, в
което се намира офисът на дружеството достатъчно видими табели с посочени
телефони и имейли, тъй като, както се посочи по-горе, съдебният изпълнител не е
задължен да издирва евентуално други адреси, извън посочения в ТР адрес на
управление, на който да бъдат връчени книжата, нито е задължен да издирва лица,
на които книжата да бъдат връчени извън канцеларията на търговеца. В случая не
е доказано и твърдението на молителя, че поставените на видно място при
помещението, в което се намира офисът на дружеството табели с посочени
телефони, съдържат и изрична молба контактът с управителя да бъде осъществяван
на тях. При липса на такава молба, съдебният изпълнител не е бил задължен да
предприема действия в тази насока. Още повече, че уведомяването и връчването на
книжа по телефон и имейл се извършва в краен случай, обикновено по молба на
страната.
От всичко гореизложено следва, че уведомяването на молителя
по чл. 47, ал. 2, във вр. с чл. 50, ал. 4 от ГПК е редовно и заповедта следва
да се счита връчена с изтичане на двуседмичния срок, което е станало на 02.10.2015
г. От тази дата законът счита, че длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение
и от нея започва да тече преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Възражението
по чл. 423 от ГПК е подадено на 15.09.2016 г., което е много след изтичане на
едномесечния срок по чл. 423 от ГПК. Както се посочи по-горе, този срок е
преклузивен и с изтичането му се погасява възможността длъжника да направи
възражение по чл. 423 от ГПК, поради което и подаденото такова се явява
процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане.
По отношение на
разноските.
Съдът намира, че не следва да присъжда разноски на „СПЕЙС 112“
ЕООД, тъй като такива
не са претендирани, като не е представен и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
По изложените съображени, съставът на Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
възражението по чл.
423 от ГПК с вх. № 51284/05.10.2016 г. на ВРС, подадено от „РОДЕН БАЛКАН“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Управителя Б.Б., срещу заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 4737/31.07.2015 г., издадена по ч.гр.дело № 9271/2015 г. по описа на
ВРС, 39 състав, в полза на „СПЕЙС 112“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Петър
Кюркчиев“ № 3А, представлявано от Управителя Владимир Славчев Вълев.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба
пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.