Определение по дело №686/2022 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 2071
Дата: 4 октомври 2022 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20227240700686
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

№2071                                       04.10.2022 год.                      гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, шести състав на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в закрито съдебно заседание, в състав

                                 

                                      Председател: Михаил Русев

 

при участието на секретаря...................................., като разгледа адм. дело №686 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административно-процесуалния кодекс  /АПК/ във вр. с чл.27, ал.8 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.

Производството по адм. дело №686/2022 год. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на „СММ“ЕООД, представлявано от управителя С.М.М., подадена чрез пълномощника му адв. П.К., против Акт за установяване на публично държавно вземане № 02-2600/819#2 от 26.08.2022 год., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В жалбата, с която е сезиран съда, е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания акт.

С оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане №02-2600/819#2/26.08.2022 год., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 36 389.50 лв., представляващо изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019 год. по подадени от дружеството заявление за подпомагане за тези кампании.

Обжалваният акт е от категорията индивидуални административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден на основание чл.27, ал.3, ал.5 и ал.7 от ЗПЗП, като съгласно специалната норма на чл.27, ал.8 от ЗПЗП обжалването на издадените от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на Акт за установяване на публично държавно вземане №02-2600/819#2 от 26.08.2022 год., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, е този по чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.

В Закона за подпомагане на земеделските производители не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане. При липса на регламентирани в ЗПЗП материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка.

По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

В случая възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди е обоснована с твърдения, че установеното с акта за установяване на публично държавно вземане би направило невъзможно реализирането на инвестиции в стопанството за следващата стопанска година, липса на добиви от реколта 2023 год. и невъзможност за реализиране на приход. Това не било в интерес нито на предприятието, нито на лицата, с които е в договорни отношения. Счита че не е налице надделяващ по важност обществен интерес.

Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:

Съдът приема, че в искането не са изложени обстоятелства, достатъчни да обосноват извод за реална възможност от настъпване на трудно поправими или значителни вреди за жалбоподателя от предварителното изпълнение на оспорения АУПДВ, въпреки значителния размер на установеното публично държавно вземане, спрямо получаваните от дружеството субсидии. Не са представени доказателства относно получаваните годишни приходи на дружеството през всяка една стопанска година, респективно да се прецени съотношението на установеното публично задължение спрямо тях, за да се направи обоснован извод, че със заплащането на така определената сума ще се затрудни значително стопанската дейност на жалбоподателят. В жалбата са изложени твърдения, които обаче не са подкрепени с каквито и да е било писмени доказателства. Съществуващата в момента в страната икономическа обстановка несъмнено оказва негативно влияние върху дейността както на земеделските производители и съответно на възможността да реализират доходи, но е по отношение на всеки един стопански субект.

В контекста на гореизложеното съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е неоснователно, поради неоказването на настъпването на значителни и трудно поправими вреди за жалбоподателят. Що се отнася до оплакването, че това не е в  интерес на неговите контрагенти, съдът намира, че същото е ирелевантно за делото. За да се постанови спиране на предварителното изпълнение на издаденият акт за установяване на публично държавно вземане, е необходимо да се докажат настъпването н вреди за адресата на акта, но не и по отношение на трети лица. Техните права, не са предмет на съдебен контрол в настоящето производство.

В заключение, не са налице доказани трудно поправими вреди на жалбоподателят, поради което и е налице надделяването на обществения интерес по събирането на установеното публично вземане спрямо частния такъв на жалбоподателят.

По тези съображения и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.27, ал.8 от ЗПЗП, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „СММ“ЕООД, представлявано от управителя С.М.М., подадена чрез пълномощника му адв. П.К. за спиране на предварителното изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане №02-2600/819#2 от 26.08.2022 год., издаден от Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: