Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ………/10.07. |
Година 2020 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, Търговско отделение, VІ-13-ти състав
|
на десети юли |
Година 2020 |
в закрито заседание в
следния състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
докладваното от съдията търговско дело № 2508 по описа за
2009 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството
е по чл. 740 ТЗ.
Постъпило
е искане от името на длъжника „И.“ ЕООД производството по несъстоятелност да
бъде прекратено при твърдение, че е сключено споразумение с единствения
кредитор на масата на несъстоятелността с изискуемо вземане при довод претите
вземания на кредитора НАП да са погасени по давност.
Съдът,
за да се произнесе, взе предвид следното:
В
производството по несъстоятелност са приети следните вземания:
1. Агенция
за държавни вземания както следва:
1.1.
Главница по справка-декларация ДДС
2205-0918436/14.03.2008 г. в размер на 644 144,72 лв. ведно с лихва до и
след датата на откриване на производството. От приложените към молбата
разпореждане изх. № С190022-035-0216940/26.02.2019 г. на публичен изпълнител
при НАП, ТД – София се налага извод, че производството пред публичния
изпълнител е прекратено поради отписване на дълга предвид изтекли над 10
години.
1.2.
Главница по годишна данъчна декларация
№ **********/13.03.2009 г. в размер на 39505,50 лв. ведно с лихва до и след
датата на откриване на производството. В писмо изх. №
С200022-178-0005406/17.02.2020 г. на публичен изпълнител при НАП, ТД – София се
сочи производството пред публичен изпълнител да е прекратено с разпореждане №
С200022-035-0196797/03.02.2020 г.
1.3.
Лихва върху годишна данъчна декларация
№ 05001889/02.04.2007 г. до датата на откриване на производството по
несъстоятелност в размер на 6,06 лв. В писмо изх. №
С200022-178-0005406/17.02.2020 г. на публичен изпълнител при НАП, ТД – София се
сочи производството пред публичен изпълнител да е прекратено с разпореждане №
С190022-035-0216965/26.02.2019 г.
1.4.
Лихва върху годишна данъчна декларация
№ *********/28.03.2008 г. до датата на откриване на производството по
несъстоятелност в размер на 14.72 лв. и след датата на откриване на
производството. В писмо изх. № С200022-178-0005406/17.02.2020 г. на публичен
изпълнител при НАП, ТД – София се сочи производството пред публичен изпълнител
да е прекратено с разпореждане № С190022-035-0216965/26.02.2019 г.
1.5.
Главница по изпълнителен лист по гр.д.
№ 13697/2006 г. в размер на 153,00 лв. ведно с лихва до и след датата на
откриване на производството. С разпореждане изх. № С190022-037-0001918/28.02.2019
г. на публичен изпълнител при НАП, ТД – София е прието, че задължението се
погасява на основание чл. 171 ал. 2 ДОПК..
1.6.
Главница съгласно декларация по чл. 54
от ЗМДТ № 2809/13.12.2007 г. в размер на 174,85 лв. ведно с лихва до и след
датата на откриване на производството.
1.7.
Главница съгласно декларация по чл. 14
от ЗМДТ № 2115/11.12.2007 г. в размер на 376,84 лв. ведно слихва до и след
датата на откриване на производството.
2. М.Л.–
11 930 536 лв. по договор от 30.09.2003 г.
От
доклада на синдик Д. се налага извод, че липсват предявени искове по чл. 694
ал. 1 ТЗ за установяване несъществуване на прието вземане.
Видно
от представения договор на 07.02.2020 г. писмено е изразено съгласие между „ОК
СОФТ“ ЕООД и „И.“ ЕООД, че придобитото по договор за цесия вземане на „М. Лтд в
размер на 11930563 лв. ще бъде погасено чрез прехвърляне на имот, находящ се на
ул. „Славянска“ № 21 ет. 2 заедно с 40 % ид.части от прилежащия парцел с площ
от 501 кв.м. и дялово участие в размер на 34 % от уставния капитал на „Х. – Т.С.“
ЕООД, ЕИК *********. Договорено е, че прехвърлянето ще бъде извършено в срок от
3 работни дни след произнасяне за прекратяване на процедурата по т.д. 2508/09
г. „И.“ ЕООД се задължава да погаси и всички разноски по несъстоятелността по
приети вземания по чл. 688 ТЗ.
С
молба вх.№ 12428/30.01.2019 г. е предявено вземане от Д.Т.С. (налична по л.
1245 в том ІV на делото, изпратено в САС тя 24.06.2019 и докладвано на
10.07.2020 г.). Това вземане не е разгледано от синдика въпреки двукратно
даденото указание, че следва да го направи. По аргумент от чл. 740 ал. 1 ГПК
основание за прекратяване на производството е сключен договор с всички кредитори. Както е имал повод
Върховният касационен съд предпоставка за това е приключване на процедурата по
легитимация на кредиторите (Решение № 112 от
22.10.2010 г. по т. д. № 191/2010 г., ВКС, ТК, І ТО). Тъй като не се
установява съществуването на предявеното вземане да е било отречено с
окончателен акт, няма основание за извод, че представеният договор е сключен с
всички кредитори.
Освен това,
нормата на чл. 740 ал. 1 ТЗ визира като основание за прекратяване на
производството по несъстоятелност договор за уреждане плащането на паричните
задължения. При тези обстоятелства настоящият състав не счита, че в рамките
на едностранно развиващото се производство е компетентен да отрече правото на
държавата поради погасяването му по давност. Давността като правен институт предпоставя
юридически гарантирана възможност кредиторът да си осигури събиране на
вземането. Данъчно-осигурителният кодекс овластява специализиран орган при
данъчната администрация да предприеме необходимите действия, за да събере
публичните държавни вземания. В производството по несъстоятелност обаче подобна
възможност не съществува. Индивидуалната инициатива, обуславяща и погасяване на
възможността за принудително изпълнение на субективното право поради
неупражняването му е заместена от колективната отговорност на кредиторите. Поради
тази причина и нормата на чл. 628а ТЗ установява собствено основание за
прекъсване на давността като изрично е указано, че давност не тече докато трае
производството по несъстоятелност. Същевременно прогласената от чл. 607 ал. 1 ТЗ цел на производството по несъстоятелност – справедливото удовлетворяване на
кредиторите, налага равното им третиране. При тези обстоятелства настоящият
състав приема, че нормата на чл. 628а ТЗ се явява специална по отношение на
общото правило на чл. 171 ал. 2 ДОПК.
Спецификата на
производството по несъстоятелност спрямо общото производство по събиране на
публични вземания се проявява и в още една насока. При все, че нормата на чл.
171 ал. 2 ДОПК визира срока като основание за погасяване на публичното вземане,
а текстът на чл. 173 ДОПК като основание за отписването му, нормата на чл. 174 ДОПК не лишава от основание доброволно извършеното плащане след изтичане на
давностния срок. Следователно и погасеното по давност публично вземане, както и
всяко частно вземане, продължава да съществува, но е лишено единствено от
възможността неговото изпълнение да бъде наложено принудително. Договорът по
чл. 740 ал. 1 ТЗ обаче не предпоставя принуда, а изразено съгласие между
длъжника и всички кредитори с приети вземания. При положение, че
длъжникът желае да уреди доброволно отношенията със своите кредитори, а в
контекста на равното третиране на кредиторите възможността да подходи различно
към кредиторите си е изключена, законът придава правно значение единствено на
консолидираната воля между длъжника и всички кредитори на масата на
несъстоятелността. Единствено обективираната воля на всички кредитори, че
приемат отношенията им с длъжника за уредени, овластява съда на
несъстоятелността да прекрати производството с произтичащите от това последици.
Представеният договор не третира предявените вземания от НАП, а и държавата,
чиито права упражнява този кредитор не е участвала по договора. Това само по
себе си е пречка да се приеме за налична хипотезата на чл. 740 ал. 1 ТЗ.
Мотивиран
от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на „И.“ ЕООД в несъстоятелност за прекратяване на производството по
несъстоятелност на основание чл. 740 ТЗ.
Решението
може да бъде обжалвано в 7-мо дневен срок от вписването му в търговския
регистър с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. София.
Препис
от решението да бъде изпратен незабавно на Агенцията по вписванията за вписване
в търговския регистър на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението
да бъде обявено и в книгата по чл. 634в ТЗ.
СЪДИЯ: