Решение по дело №301/2021 на Административен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е  № 11/26.1.2022 г.

 

26.01.2022 г., гр. Ямбол

                                                                               

                                                     В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   втори административен     състав

На  четиринадесети януари                                                          2021 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

 

Секретар  Велина Митева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия В. Драганов

Административно дело № 301 по описа на 2021 година.

          За да се произнесе, взе предвид следното:          

       Производството  е  образувано по жалба  на  „Г. ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. *****, представлявано от управителите Г.И.И. и Д.И.Д., чрез адв. П. П. *** против Акт за установяване на задължение № П-02002820195168-135-001/18.08.2021г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, в частта му в която е потвърден с Решение № 127/25.10.2021г.  на директора на ТД на НАП гр.Бургас.

       В жалбата се излагат подробни съображения досежно незаконосъобразността на оспорения АУЗ. Сочи се, че по реда на  чл. 106, ал. 1 ДОПК, с АУЗ могат да се извършат служебни корекции само върху декларираните от задължено лице обстоятелства, при констатирани различия в данъчната основа или неправилно изчисляване на декларираните задължения, на които самото лице се позовава във връзка с определяне на задълженията, като по този ред не могат да се разрешават правни спорове, въз основа на установени от приходните органи нови факти и обстоятелства, различни от декларираните. Твърди се, че такива констатации следва да бъдат обосновани в хода на надлежно образувано ревизионно производство, в което да бъдат установени спорните нови задължения на лицето. Претендира се отмяна изцяло на оспорения акт с присъждане в полза на оспорващия на направените разноски по делото.

       В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат П.П. ***, който поддържа жалбата на изложените в нея основания, като представя писмени бележки и списък  на разноските.

      Ответната страна – Директор на ТД на НАП, гр. Бургас, изпраща процесуален представител гл.юрисконсулт К., която оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че оспорения акт е постановен в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон  и в съответствие на неговата цел, тъй като в подадената декларация по чл. 105 от ДОПК от дружеството-жалбоподател по ЗДДС за съответните данъчни периоди, органа по приходите е констатирал несъответствие с данните получени от  трети лица и администрации. Претендира отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно моли за определяне на адвокатското възнаграждение в минимален размер.

     По делото са събрани писмени доказателства, приложена е цялата административна преписка по издаване на оспорения акт.

     След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и изразените становища на страните, ЯАС прие за установено от фактическа страна следното:

      Производството по издаване на обжалваният АУЗ е започнало въз основа на резолюция за извършване на проверка/РИП/ №П-02002820195168-ОРП-001/19.11.2020г., променена с РИП № П-02002820195168-ОРП-002/19.02.2021г.,  във връзка с подадени справки декларации за ДДС  от „Г. ГРУП“ ООД за данъчни периоди месец 08.2018г., м.09.2018г., м.12.2018г. и м.02.2020г. и установените покупки от страна на дружеството на рекламни материали с данъчна основа в размер на 36836,67 лв. и ДДС в размер на 7367,33 лв. от рисков доставчик „Е. СТИЛ 2016" ЕООД с ЕИК *********.

      Със заповед № П-02002820195168-023-001/10.03.2021г. производството по извършване на проверка е спряно на осн. чл. 34, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а в последствие със Заповед № П-02002820195168-143-001/29.06.2021г. е възобновено считано от 29.06.2021г.

      За доказване на получените доставки от рисковия доставчик на основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на 23.12.2020г. на  „Г. ГРУП“ ООД е връчено по реда на чл. 29, ал. 4 от ДОПК  Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ /ИПДПОЗЛ/ № П-02002820195168-040-001/23.12.2020г., с което от дружеството е изискано да представи документи и обяснения относно покупки от  „Е. СТИЛ 2016“ ЕООД с ЕИК *********., като във връзка с подадена от оспорващия молба с вх. № 31/04.01.2021 г. определения срок за представяне на документи е продължен с Решение № П-02002820195168-106-001/06.01.2021г. В тази връзка в установения срок дружеството е представило по електронен път на компетентния орган по приходите следните документи: договор от 28.08.2018г. с „Е. СТИЛ 2016“ ЕООД с ЕИК ********* за изработка на рекламни материали; фактура № **********/ 28.08.2018г. с данъчна основа 5980,00лв. и ДДС 1196,00лв. с предмет на доставка - авансово плащане по договор; фискален бон № 000172/31.08.2018г.; приемно-предавателен протокол от 31.08.2018г.; фактура № **********/31.08.2018г. с данъчна основа 3986,67лв. и ДДС 797,33лв. с предмет на доставка - рекламни материали; фискален бон № 000171/31.08.2018г„ Договор от 12.12.2018г. с „Е. СТИЛ 2016“ ЕООД с ЕИК ********* за изработка на рекламни материали, фактура № **********/ 12.12.2018г. с данъчна основа 26870,00 лв. и ДДС 5374,00лв., вносна бележка от 05.02.2019г. за внесена сума в брой в размер на 4244,00лв., вносна бележка от 14.02.2019г. за внесена сума в брой в размер на 4400,00лв., банково извлечение от 30.04.2019г. за преведена сума в размер на 5000,00лв., приемно-предавателен протокол от 20.12.2018г., като е представило и справка са закупените рекламни материали по видове, количества и стойности.

      На 02.03.2021г. адм. орган е изпратил до ТД на НАП гр. София, офис Подуяне, Искане за извършване на насрещна проверка с № П-02002820195168-141-001/02.03.2021г. на „Е. СТИЛ 2016“ ЕООД, която   е приключила с Протокол за извършване на насрещна проверка № П-22220621039056-141-001/09.04.2021г. Видно от съдържанието на последния при проверката е констатирано, че „Е. СТИЛ 2016“ ЕООД е регистрирано по реда на ЗДДС на 22.03.2016г. и дерегистрирано на 07.03.2019г., като  на адреса за кореспонденция на дружеството, във връзка с връчването на ИПДПОЗЛ с Изх.№ П-22220621039056-040-001/04.03.2021г., са извършени две посещения, за което са съставени съответните Протокол обр. Кд 73 № 1732065/05.03.2021г. и Протокол обр. Кд 73 № 1732064/15.03.2021г.,  но  не е намерено лицето представляващо дружеството или упълномощено лице. Поради това органите по приходите са изготвили съобщение по реда на чл. 32 от ДОПК с Изх.№ П- 22220621039056-С32-001/16.03.2021г., което на същата дата е поставено на определеното за тази цел място в офис „Подуяне" и е публикувано в Интернет на съответната страница на приходната администрация, като е  изпратено и писмо-покана с обратна разписка с изх.№ 06-53-06-241/16.03.2021г. до адреса за кореспонденция  на „Е. СТИЛ 2016“ ЕООД. При извършена проверка в деловодната система, документирана с Протокол обр. Кд 73 № 1731674/09.04.2021г. е установено, че към 09.04.2021г. в офис Подуяне не са получени документи и писмени обяснения от дружеството в отговор на ИПДПОЗЛ изх. № П-22220621039056-040-001/04.03.2021г.

       След извършена проверка в информационната система на НАП на  дневника за продажби на „Е. СТИЛ 2016"  ЕООД за м. 08.2018г. и  направена справка от Z-отчет относно регистрирания оборот от ФУ на дружеството за 31.08.2018г., органа по приходите е достигнал до извода, че резултатите за периодите м. 08.2018г. и м. 12.2018г. в подадените от  „Г. ГРУП“ ООД  справки- декларации по ЗДДС следва да бъдат коригирани. В тази връзка до оспорващия е изпратена Покана по чл. 103 от ДОПК  с № П-02002820195168-177- 001/08.07.2021г. за отстраняване на несъответствията и внасяне на дължимите  задължения в подадените СД по ЗДДС за данъчни периоди 01.08.2018г.-31.08.2018г.;  01.09.2018г.-30.09.2018г.;  01.12.2018г. - 31.12.2018г. и 01.02.2020г.-29.02.2020г.  Покана е получена по електронен път на 14.07.2021г., но оспорващия  не е подал  коригиращи СД съобразно дадените указания в определения 14-дневен срок. Поради това извършилия проверката инспектор по приходи П.Ж.Т. е издала  АУЗ № П-02002820195168-135-001/18.08.2021г., с който са променени  резултатите по справките декларации за ДДС и са установени за довнасяне суми в размери както следва:

 

 

            С жалба с вх. № ИТ-00-7178/01.09.2021г. така издадения АУЗ е обжалван от дружеството пред директора на ТД на НАП гр. Бургас само в частта му с която са установени дължими суми  за ДДС общо в размер на главница 7367,33лв. и лихва 2004,62лв. за данъчни периоди както следва: 01.08.20218г. - 31.08.2018г., главница 1993,33лв., лихва 590,85лв. и за данъчен период 01.12.2018г. - 31.12.2018г., главница 5374,00лв., лихва 1413,77лв.

          С  Решение № 127/25.10.2021г.  на директора на ТД на НАП гр.Бургас е приел, че така депозираната жалба е допустима, но неоснователна и е потвърдил Акт за установяване на задължение № П-02002820195168-135-001/18.08.2021г. в обжалваната му част.

Решението на горестоящия орган е връчено на упълномощен представител на дружеството на 03.11.2021г., а жалбата против АУЗ е депозирана директно в ЯАС  с вх. № 2575 от 16.11.2021г.

При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е  допустима като подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок, след изчерпване на предвидения в закона ред за административното му оспорване пред решаващия орган – Директорът на ТД на НАП, гр. Бургас. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

         Предмет на оспорване в настоящото производство е Акт за установяване на задължение № П-02002820195168-135-001/18.08.2021г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, в частта му потвърден с Решение № 127/25.10.2021г.  на директора на ТД на НАП гр.Бургас в която са установени дължими суми  за ДДС общо в размер на главница 7367,33лв. и лихва 2004,62лв. за данъчни периоди както следва: 01.08.20218г. - 31.08.2018г., главница 1993,33лв., лихва 590,85лв. и за данъчен период 01.12.2018г. - 31.12.2018г., главница 5374,00лв., лихва 1413,77лв. В останалата му част процесния АУЗ като неоспорен по съответния ред е влязъл в сила.

При преценката на законосъобразността и обосноваността на акта, в изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК, съдът следва да извърши проверка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма; дали са спазени процесуалноправните норми при издаването му, както и правилно ли е приложен материалният закон.

 В настоящия случай оспореният Акт за установяване на задължение№ П-02002820195168-135-001/18.08.2021г., постановен от инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Бургас, е издаден от компетентен орган, определен надлежно с резолюция за извършване на проверка №П-02002820195168-ОРП-001/19.11.2020г. АУЗ е издаден в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити на индивидуален административен акт.

Като правно основание за издаване на процесния АУЗ е посочена разпоредбата на  чл. 106, ал. 1 ДОПК, озаглавена „Служебни корекции“, като в текста са посочени условията, при които законът допуска тяхното извършване, а именно: когато в декларация по чл. 105 от ДОПК се установят несъответствия, засягащи основата на данъчното облагане или изчисляването на задължителните осигурителни вноски, или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103 от с.з. Несъответствията, които законодателят има предвид, са посочените в чл. 103 от ДОПК, и те са:  несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, ДОПК, т.е., несъответствията, които могат да се коригират по реда на чл. 106, ал. 1 от ДОПК, са само такива, установени по и в самата декларация, без да се търси друга допълнителна информация. Тълкуването на посочените разпоредби във връзка една с друга, както и при сравнителното им тълкуване с нормите на чл. 106, ал. 3 и чл. 108, ал. 1 от ДОПК, налага извод за ограничения предмет на акта, на който законът признава само корекционни, но не и установителни функции, за разлика от ревизионнния акт. Целта на производството по чл. 106, вр. чл. 103 от ДОПК, е отстраняване на грешки, непълноти и несъответствия по отношение на основата и размера на задълженията, но не и установяване на предвидени в закона предпоставки за тези задължения. Наличието на уредени в закона условия за възникване на данъчни задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 108 от ДОПК се установяват с ревизионен акт по чл. 118. Предвид различната цел и предмет производството по  чл. 106 от ДОПК и ревизионното производство по чл. 108 от ДОПК съществено се различават и по процесуалните правила, при които следва да бъдат проведени.

Фактите, въз основа на които е издаден оспореният акт, не могат да бъдат определени като несъответствие по смисъла на чл. 103 от ДОПК, което засяга данъчната основа или размера на задължението - не се касае за несъответствие между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или между данните в декларацията и данни, които да са получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК. В конкретния случай извършената с акта корекция по реда на чл. 106 от ДОПК по своето същество представлява установяване от органа по приходите на данъчно задължение в резултат на изследване на предпоставки за прилагане на института на признаване на данъчен кредит - преценката за наличието на изискванията на закона за  признаване на данъчен кредит по чл. 68, ал.1 от ЗЗДС по отношение на спорните фактури с получател „Г. ГРУП“ ООД и доставчик „Е. СТИЛ 2016“ ЕООД,  засяга основанието на данъчното задължение, което подлежи на изследване в ревизионно производство, при съобразяване на специалните за него процесуални правила и компетентност на участващите органи. След като в случая не става дума за несъответствие в данните на декларацията относно данъчната основа и размера на установения данък, а се е налагало извършване на допълнителни процесуални действия по събиране на доказателства за установяване на размера на данъчните задължения по ЗДДС, то е следвало да бъде възложено извършването на ревизия, като в ревизионното производство, при гарантиране на правото на защита на данъчно-задълженото лице, се извърши събиране на доказателствата, обосноват се фактически констатации въз основа на тях и се установят публичните задължения за периода.

След като административните производства за издаване на АУЗ и за издаване на ревизионен акт са различни, в случая не е спазена формата и видът на административното производство, което е достатъчно основание за незаконосъобразност на акта. При това положение оспореният Акт за установяване на задължение е издаден при нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото в полза на оспорващия следва да се присъдят направените по делото разноски, които са общо в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева, от които 50 (петдесет) лева дължима и заплатена държавна такса и 800 (осемстотин) лева адвокатско възнаграждение, съгласно ДПЗС с.Я №91349 от 02.11.2021г. и преводно нареждане за заплащането му от 03.11.2021г. Възражението на  процесуалния представител на ответника за прекомерност на  заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователен, тъй като последното е изцяло съобразено с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Мотивиран от изложеното, ЯАС,  втори административен състав

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

           ОТМЕНЯ по жалба на „Г. ГРУП“ ООД Акт за установяване на задължение № П-02002820195168-135-001/18.08.2021г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, в частта му потвърден с Решение № 127/25.10.2021г.  на директора на ТД на НАП гр.Бургас в която са установени дължими суми  за ДДС общо в размер на главница 7367,33лв. и лихва 2004,62лв. за данъчни периоди както следва: 01.08.20218г. - 31.08.2018г., главница 1993,33лв., лихва 590,85лв. и за данъчен период 01.12.2018г. - 31.12.2018г., главница 5374,00лв., лихва 1413,77лв.

 

ОСЪЖДА ТД НА НАП-БУРГАС да заплати на „Г. ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. *****, представлявано от управителите Г.И.И. и Д.И.Д., с посочен съдебен адрес:***, кантора № 12, адвокат П.П. *** разноски  в размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.     

 

 

 

 

СЪДИЯ:/п/ не се чете