Решение по дело №24/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от С. С. К., с постоянен адрес – [населено място], [улица], ***, с [ЕГН], подадена чрез пълномощник – адв.М. М. Б. от АК – [област], със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – [населено място], [улица], срещу Национален осигурителен институт – София, със седалище и адрес на управление – [населено място], ***, [улица], представляван от управителя му И. Ц. И., с посочена цена на иска, в размер на 200.00/двеста/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за обжалване по административен ред на Разпореждане №РО-5-08-01214140 от 21.10.2022 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че с Разпореждане №РО-5-08-01214140 от 21.10.2022 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО, на основание чл.110, ал.3 от КСО, му било разпоредено, в качеството му на член на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ АД [населено място], солидарно с останалите членове, а именно: Т. З. А., с [ЕГН], с постоянен адрес: [област], община [област], [населено място], [улица], *** и Ц. В. А., с ЕГН ***, с постоянен адрес: [област], община [област], [населено място], [улица], постановили отмененото Експертно решение №***/*** год. на *** състав на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Ат. Дафовски“ АД [населено място], въз основа на което, на М. Х. К. неоснователно била изплатена пенсия, да внесе по сметка на ТП на НОИ - Кърджали сумата по Ревизионен акт за начет №РМ-5-08-01208375/12.10.2022 год., в размер на *** лева, от които главница, в размер на *** лева и лихва, в размер на *** лева.

Недоволен от постановеното разпореждане, ищецът обжалвал същото пред директора на ТП на НОИ - Кърджали. Предвид липсата на правни познания и опит, в хода на административното производство бил представляван от упълномощен от него адвокат – адв.Д. К. от АК – [област], за което заплатил адвокатско възнаграждение, в размер на 200.00 лева. Сочи, че с Решение №2153-08-561 от 09.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата му срещу Разпореждане №РО-5-08-01214140 от 21.10.2022 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали, била отхвърлена, като неоснователна. Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали обжалвал пред Административен съд – Кърджали, като с Решение №112 от 14.03.2023 год., постановено по адм.дело №606/2022 год. по описа на Административен съд - Кърджали, оставено в сила с Решение №13060 от 28.12.2023 год., постановено по адм. дело №3991 от 2023 год. по описа на Върховен административен съд –Шесто отделение, съдът отменил Решение №2153-08-561/09.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, както и потвърденото с него разпореждане на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали.

Ищецът твърди, че разноските за адвокатско възнаграждение при обжалването на Разпореждане №РО-5-08-01214140 от 21.10.2022 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали, представляват за него имуществена вреда. Излага подробни съображения и доводи за наличие на предпоставките чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да му заплати сумата от 200.00/двеста/ лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №РО-5-08-01214140 от 21.10.2022 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане. С исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът С. С. К., с постоянен адрес – [населено място], [улица], ***, не се явява и не се представлява. От пълномощника на същия – адвокат М. Б. от АК – [област], преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея подробни доводи и съображения. Развива доводи, почти идентични с тези, изложени в исковата молба, като отново моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да му заплати сумата от 200.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №РО-5-08-01214140 от 21.10.2022 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и моли за присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът по иска, редовно призован – Национална осигурителен институт - град София, редовно призован, не се явява и не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – ст.юрк. З. М. Б., преди съдебно заседание е депозирано писмено становище, в което заявява, че оспорва исковата молба. В същото сочи, че поддържа изложените мотиви в представения отговор на исковата молба, както и е изложен довод, че съгласно изменената разпоредба на чл.120, ал.2 от КСО, която е в сила от 01.08.2023 год., при обжалване по административен ред, жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата молба, като неоснователна. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба и е претендиран адвокатски хонорар, моли същият да не бъде присъждан или да бъде определен в минимален размер.

По делото е депозиран и отговор на исковата молба от упълномощения процесуален представител на ответника, в който се заявява, че искът е допустим, но че е неоснователен. Развити са подробни доводи в тази насока, като в отговора се иска да бъде отхвърлен така предявения иск, като неоснователен и недоказан. Сочи се, че твърдяната от ищеца вреда не е в пряка и непосредствена връзка с обжалваното разпореждане и че в съдебното производство по административно дело №606/2022 год., а също и в касационното производство пред ВАС, на ищеца С. С. К. са били присъдени деловодни разноски и при уважаване на иска от настоящата претенция, би се стигнало до двойно заплащане, както и се твърди, че освен това се цели да се присъдят още веднъж и деловодни разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение, заплатено на процесуалният му представител в настоящото производство. В депозирания писмен отговор се позовава и на промените в чл.120, ал.2 от КСО, в сила от 01.08.2023 год., съгласно които, при обжалване по административен ред, жалбоподателят няма право на пратеното възнаграждение за адвокатска защита. С отговора моли съда, искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не се присъжда или да се намали адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че предявеният иск е основателен и предлага настоящият съдебен състав да уважи депозираната искова молба. Счита, че са налице трите необходими, кумулативно изискуеми, предпоставки на чл.1 от ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция, в размер на 200.00 лева – налице е отменен незаконосъобразен административен акт, видно от решението, постановено по приложеното административно дело; налице е и имуществена вреда, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на лицето срещу незаконосъобразния акт и е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези два елемента, доколкото лицето е нямало да ангажира адвокат и нямало да заплати такова възнаграждение, ако не се налагало да се защитава срещу незаконосъобразния административен акт, с който му е била отказана пенсия. Счита, че настъпилата законова промяна в разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО, не може да доведе до обратния извод, тъй като съобразно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на длъжностно лице, без оглед на това, дали това лице е действало виновно. С оглед на тези съображения счита, че предявената искова молба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се установява и от приетите писмени доказателства по настоящото дело, че с Разпореждане №РО-5-08-01214140 от 21.10.2022 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали/л.18/, на основание чл.110, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване, е разпоредено, ищецът С. С. К., [ЕГН], Т. З. А. и Ц. В. А., да внесат сумата по Ревизионен акт за начет №РМ-5-08-01208375 от 12.10.2022 год., в т.ч. 1. Главница: *** лева и 2. Лихва: *** лева или общо сума по начета: *** лева (*** лв. и *** ст.).

Горното разпореждане е било оспорено от ищеца С. С. К. и от Т. З. А. и Ц. В. А., с жалба Вх.№1012-08-870/09.11.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадена чрез адв.Д. К. от АК – [област]/на л.18 от адм.дело №606/2022 год. на АдмС – Кърджали/. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно от 09.11.2022 год./л.24, стр.1/, с което, адвокат Д. Й. К. е упълномощена да представлява ищеца в административното производство, като от негово име да изготви, подпише и подаде жалба срещу Разпореждане №РО-5-08-01214140 от 21.10.2022 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали. По делото е изискан и е представен и приет като доказателство, в оригинал, и договор за правна защита и съдействие №** от *** год. към същото пълномощно, сключен между ищеца С. С. К. от [населено място], [улица], *** и адв.Д. К. от АК - [област], за правна защита и съдействие пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с обжалването на горното разпореждане, с договорено възнаграждение в размер на 200.00/двеста/ лева, платено в брой към датата на сключване на договора/на л.34, стр.2/.

С Решение №2153-08-561 от 09.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.14-л.16/, жалбата на С. С. К. срещу Разпореждане №РО-5-08-01214140 от 21.10.2022 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали, е била отхвърлена, като неоснователна.

Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е било обжалвано в срок, по съдебен ред, като с Решение №112 от 14.03.2023 год., постановено по адм.дело №606/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали/л.7-л.13/, е отменено Решение №2153-08-561 от 09.12.2022 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, като незаконосъобразно, както и потвърденото с него Разпореждане №РО-5-08-01214140 от 21.10.2022 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали, като със същото решение е осъдено ТП на НОИ – Кърджали, да заплати на С. С. К., с постоянен адрес – [населено място], [улица], ***, направените от него деловодни разноски, в размер на 510.00/петстотин и десет/ лева.

Това решение е било обжалвано в срок с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Кърджали, пред Върховния административен съд, като с Решение №13060 от 28.12.2023 год., постановено по адм.дело №3991/2023 год. по описа на ВАС – Шесто отделение, обжалваното Решение №112 от 14.03.2023 год., постановено по адм.дело №606/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали, е оставено в сила. Със същото решение на ВАС е осъден Национален осигурителен институт – София, да заплати на С. С. К., направените от него деловодни разноски в касационното производство, в размер на 500.00/петстотин/ лева.

За присъдените деловодни разноски с решението на ВАС, в размер на 500.00 лева, на С. С. К., от Административен съд - Кърджали е издаден и изпълнителен лист, на датата 16.01.2024 година.

Описаните по-горе обстоятелства се установяват по безспорен начин от писмените доказателства, събрани в хода на настоящото съдебно производство и от приложените към настоящото дело административно дело №606/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали и административно дело №3991/2023 год. по описа на ВАС – Шесто отделение.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта на иска:

Изпълнено е условието на чл.203, ал.1 от АПК - искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против надлежен ответник.

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено разпореждане, издадено от административен орган – ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали, във връзка правомощията му по чл.110, ал.3 от КСО и в изпълнение на административна дейност. Установено е по делото, че обжалваното от ищеца С. С. К. разпореждане е отменено от компетентния административен съд със съдебно Решение №112 от 14.03.2023 год., постановено по административно дело №606/2022 год. на АдмС – Кърджали, като същото впоследствие е било оставено в сила с окончателно съдебно Решение №13060 от 28.12.2023 год., постановено по административно дело №3991/2023 год. по описа на ВАС – Шесто отделение. В закона не е предвиден специален ред за обезщетяване на разноските, направените в хода на административното производство, при обжалване на разпореждането по административен ред, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане, по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледана по същество, исковата претенция е и основателна, по следните съображения:

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на Република България, според която, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

За да възникне право на обезщетение, в това производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда се изразява в разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.

Налице е в случая първата предпоставка – незаконосъобразен административен акт – разпореждане, издадено от административен орган по повод изпълнение на административна дейност, което е отменено, като незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното разпореждане, издадено от административен орган.

В случая ищецът претендира имуществени вреди, в размер на 200.00 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване по административен ред, на неблагоприятното за него разпореждане, издадено от ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – Кърджали.

Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на това разпореждане, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатско възнаграждение, в размер на 200.00 лева, по силата на сключения договор за правна защита и съдействие сер.** №*** от *** год. Ищецът не би ангажирал адвокат и съответно, не би заплатил и адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното разпореждане, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано именно от издаването на разпореждането. В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу този конкретен акт.

Съдът приема, че адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и законни интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По тези съображения, неоснователни са доводите на ответника, че от отмененото разпореждане за ищеца не са произтекли вреди.

Видно и от административната преписка по издаване на въпросното разпореждане, ангажираният от ищеца адвокат е осъществил реално предмета на сключения с ищеца договор сер.** №** от *** год. за правна защита и съдействие, заплатено му е в брой уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, според която, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Тъй като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по реда на чл.117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание нормите на чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ.

По отношение на претендирания размер на обезщетението следва да се има, че към датата на сключване на посочения по-горе договор за правна защита и съдействие сер.** №***, а именно – към 09.11.2022 год., вече е в сила и действа правилото на нормата на чл.8, ал.4 (нова, ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган, възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи, а според чл.8, ал.1 от същата Наредба №1 от 09.07.2004 год., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2. Съгласно относимата разпоредба на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., в приложимата редакция на тази норма след изменението й - обн., ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес от 1000 до 10000 лева/каквото е било и адм.дело №606/2022 год. по описа на АдмС – Кърджали, т.к. общата сума по ревизионния акт за начет, която е разпоредено да се внесе с обжалваното разпореждане, е общо в размер на *** лева/, възнаграждението е 400 лева плюс 10% за горницата над 1000 лева или, в конкретния случай, минималният размер на адвокатското възнагражение би следвало да е 425.00 лева.

Заплатеното в случая, от ищеца, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие пред административния орган и съответно, претендирано от ищеца като обезщетение в настоящото производство, е в размер на 200.00 лева, който размер е много под регламентирания в посочените разпоредби минимален такъв, поради което не може да се приеме, че е същият е прекомерен.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника, изложени в хода по същество и в представения писмен отговор на исковата молба, за неоснователност на иска, аргументирани с приложението на чл.120, ал.2 от КСО (изм., ДВ, бр.66 от 01.08.2023 год., в сила от 01.08.2023 год.), според която разпоредба, при обжалване по административен ред, жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Следва единствено да се посочи, че изменената норма е с процесуален характер и като такава, тя има действие занапред, след влизането й в сила, доколкото липсва изрична разпоредба, придаваща й обратно действие или казано с други думи, същата се прилага само за юридически факти и правни отношения, възникнали след влизането й в сила, т.е. след датата 01.08.2023 година. При това положение, цитираната от пълномощника на ответника норма от КСО, в действащата й към момента редакция, не е приложима по отношение на административни производства по реда на чл.117 от КСО, образувани преди влизането й в сила, като съвсем отделен е въпросът, дали посочената норма изключва търсената от ищеца претенция по реда на ЗОДОВ, който въпрос съдът не намира за нужно да коментира предвид изложените по-горе съображения за неприложимост на нормата спрямо конкретния случай.

По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 200.00 лева, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение, в хода на административното производство по обжалване на незаконосъобразното разпореждане за отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ, по реда на чл.117 от КСО. Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с претендираната законна лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 22.01.2024 год., до нейното окончателно заплащане.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане за присъждане на направените разноски в хода на настоящото производство, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца се следват и деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 410.00 лева, от които, 10.00 лева внесена държавна такса по сметка на съда, съгласно приложеното по делото преводно нареждане за плащане към бюджета от 22.01.2024 год. на банка „ОББ“ АД, онлайн банкиране/л.5/ и 400.00 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, за един адвокат, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие сер.**, ***, от *** год./л.6, стр.2/. Това адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което, независимо от направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в депозирания писмен отговор на исковата молба и в депозираното преди съдебното заседание писмено становище, същото следва да бъде присъдено в полза на ищеца в пълния му претендиран размер.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – град София, със седалище и адрес на управление: [населено място] ***, [улица], с [ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на С. С. К., с постоянен адрес – [населено място], [улица], ***, с [ЕГН], сумата в размер на 200.00/двеста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане №РО-5-08-01214140 от 21.10.2022 год. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 22.01.2024 год., до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – град София, със седалище и адрес на управление: [населено място] ***, [улица], с [ЕИК], ДА ЗАПЛАТИ на С. С. К., с постоянен адрес – [населено място], [улица], ***, с [ЕГН], направените от него по настоящото дело съдебни разноски, възлизащи общо в размер на 410.00/четиристотин и десет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.