№ 9477
гр. София, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110112539 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил срещу Ж. Н. Т. по реда на чл. 422 от ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 991,59 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к. „С.Р.“, ..., за периода от 01.02.2019г. – 30.04.2021г., ведно със
законната лихва от 16.03.2022г. до окончателното ѝ изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 163,01 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 991,59 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.04.2019г. – 28.02.2022г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 31,32 лв. – представляващо
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „С.Р.“, ..., за периода 01.02.2019г. –
30.09.2020г., ведно със законната лихва от 16.03.2022г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6,70 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 31,32
лв. за периода 31.03.2019г. – 28.02.2022г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „С.Р.“, ..., тъй като
ответникът се явява потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е
легитимиран да отговаря за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия
в срока съгласно общите условия.
1
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника Ж. Т.. Същият оспорва
наличието на облигационно отношение между страните за процесния имот и период, както и
обема на доставената топлинна енергия. Счита исковете за недоказани по основание като
твърди, че нито е абонат на ищцовото дружество, нито сградата е топлофицирана. Оспорва
представените към исковата молба доказателства, тъй като счита, че те не установяват
процесните, оспорени от ответника, вземания на ищеца. Оспорва да е изпаднал в забава.
Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковите
претенции.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Т.С.” АД
съществува облигационна връзка, по силата на която да имаа качеството на потребител и да
носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Така и
съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Съдът в доклада си и по реда на чл.146 ал.1 т.5 от ГПК е разпределил на ищеца
доказателствената тежест относно обстоятелството, че ответникът има качеството на
„потребител“ на топлинна енергия за процесния период и относно описания в исковата
молба имот. Указано му е било на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за тези
обстоятелства.
Въпреки дадените указания, съдът намира, че ищецът не е доказал в условията на
пълно и главно доказване, че ответникът е притежател на правото на собственост върху
топлоснабдения имот.
Съдът с Определение от 07.02.2024г. е разпоредил да бъдат издадени 2бр. СУ по
2
проект на ищеца, като му е било указано да представи проекта в 7-дневен срок от датата на
съобщението. Съобщението е било редовно връчено на 09.02.2024г.
Указанията на съда не са били изпълнени, като страната не е представила проекти за
съдебни удостоверения в срок. Съдът е счел, че последиците от това процесуално
бездействие на страната следва да останат в неин ущърб. По тези съображения съдът
намира, че не е следвало да бъдат издавани такива удостоверения след проявената от
страната неактивност.
Още повече, следва да се посочи, че по делото има доказателства в обратна насока, а
именно, че ответникът не е титуляр на партидата за топлоснабдения имот през процесния
период.
По делото е налице подадена от Николай Цанков Т. молба-декларация от
31.10.1995г. за откриване на партида в ищовото дружество за имот с адрес: гр. София, ж.к.
„С.Р.“, .../процесния/. Същото се извежда и от представения акт за включване на отопление
от 02.11.1995г. и съобщения към фактури, където като абонат се сочи Николай Цанков Т.,
както и от списък на етажните собственици към протоколи от проведени общи събрания.
Няма данни по делото лицето Николай Цанков Т. да е починало, нито негов единствен
наследник да е ответника Ж. Н. Т..
Ето защо съдът намира, че в настоящото производство ищецът не е доказал в
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е притежатели на правото на
собственост върху топлоснабдения имот, съответно качеството му на потребител на
топлинна енергия през процесния период.
По тези съображения, съдът счита претенциите за неоснователни, поради липса на
материална легитимация на ответника.
По молбата за поправка на протокол с основание чл. 151 ГПК:
Молбата съдът намира за допустима, като подадена от надлежна страна в срока по
чл. 151, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество намира същата за неоснователна.
Съдът счита, че не е необходимо разглеждане на молбата в открито съдебно
заседание. Невъзможно към настоящия момент е изслушването на звукозаписа от протокола
на проведеното на 26.03.2024г. заседание, тъй като същият е бил унищожен в седемдневен
срок след провеждането му, съгласно нововъведение с Заповед № АС-202/08.05.2024г. на
председателя на СРС правила за избягване на риска от извършване на нарушения, свързани
със защита на личните данни при изготвяне на звукозаписи. Исканите поправки на
изявленията на вещото лице Б. и адв. Матеев, също така, не биха променили смисъла на
казаното от тях. Протоколът се води под диктовката на председателя, като не е необходимо
той да възпроизвежда дословно казаното от участниците в производството, стига на де се
променя значението на изявленията им, както е в случая. Следва да се добави, че подобна
поправка не би повлияла на изхода на делото, който междувпрочем е благоприятен по
отношение на молителя. По тези съображения съдът счита, че искането за поправка в
протокол от заседание, проведено на 26.03.2024г. следва да се отхвърли.
3
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърлянето на исковете, се дължат разноски на
ответника в пълен размер. На осн. чл. 38, ал. 2 съдът определя възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ/ уговорена в пълномощно, инкорпориращо и
договор за правна защита, находящо се на л. 135 от делото/ в исковото производство
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 МРАВ в размер на 400 лв.
Няма основание да бъде определено възнаграждение в минимален размер за всеки от
исковете, както претендира страната. Дори да се приеме, че формално такова се определя за
всеки иск, съгласно правилата на Наредба № 1 МРАВ, съдът не зачита действието на същата
в това отношение, съобразявайки практиката на СЕС, обективирана в Решение от 25.01.2024
г. по дело С-438/22 на СЕС и др.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за
установено спрямо Ж. Н. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, общ.“Изгрев“, .... че
дължи на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Красно село, ул. „..., заплащането на сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение от 20.07.2022г. по ч.гр.д. № 13696/2022г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав,
а именно:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 991,59 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к. „С.Р.“, ..., за периода от 01.02.2019г. – 30.04.2021г., ведно със законната
лихва от 16.03.2022г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 163,01 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 991,59 лв. в размер на законната лихва за
периода 15.04.2019г. – 28.02.2022г. , като неоснователен.
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 31,32 лв. – представляващо възнаграждение за
извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден
имот – в гр. София, ж.к. „С.Р.“, ..., за периода 01.02.2019г. – 30.09.2020г., ведно със
законната лихва от 16.03.2022г. до окончателното ѝ изплащане, като неоснователен.
4
-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 6,70 лв. – представляваща обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 31,32 лв. за периода
31.03.2019г. – 28.02.2022г., като неоснователен.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД с ЕИК: ... със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Красно село, ул. “..., да заплати на адв. А.Л.М., АК- Перник, личен № ... с адрес: гр. ...
на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400 лв., възнаграждение за осъществена безплатна
правна помощ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
«Т.С.»ЕАД - „П.М.И” ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ искането на Ж. Н. Т. , с ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
общ.“Изгрев“, .... за поправка на протокол от проведеното на 26.03.2024г. заседание.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която се отхвърля искането за поправка на протокол не
подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5