Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 257
гр. Перник, 29.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на осемнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 236/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК, във
вр. с чл. 215, във вр. с чл. 214, т. 3 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на П.А.Г., ЕГН ********** *** против
Заповед № РД 05-24/13.01.2020 г., издадена от кмета на община Трън, с която на
основание чл. 225, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ му е наредено
да премахне строеж: „Реконструкция на стопанска сграда“, находяща се в с. М.,
общ. Трън, местността „****“, ПИЗ по геодезическо заснемане.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност
на оспорения административен акт. Твърди се, че процесният строеж е изграден
преди влизането в сила на ЗУТ, поради което има статут на търпим по смисъла на § 16 и § 127 от ПЗР на
ЗУТ и затова по отношение на него не може да се прилага разпоредбата на чл.
225а от ЗУТ. Сочи се, че това е установено с удостоверение за търпимост № УТ –
20 – 09/04.04.2014 г., издадено от главния архитект на община Трън. Искането
към съда е да отмени оспорената заповед. Заявена е претенция за присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си
адв. Р., поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспорения административен акт.
Претендира присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения
излага в писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът – кмет на община Трън, чрез
процесуалния си представител – адв. Г., оспорва жалбата. Обосновава
законосъобразност на обжалвания административен акт. Моли съда да отхвърли
оспорването, като неоснователно. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. Подробни съображения излага в представени писмени бележки.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността
на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена
от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права, свободи и законни интереси са
засегнати от административния акт, при спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, срещу подлежаща на пряк съдебен контрол
заповед на кмета на община Трън на основание чл. 215, ал. 1 от ЗУТ.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
Административната преписка е образувана във връзка с
подадено от Н.Б.С. ***, заявление с вх. № 9400-505/21.11.2019 г., в което е
изложено, че в поземлен имот пл. № 3 в урбанизирана територия в местността „****“,
с. М., общ. Трън, собствен на жалбоподателя, са изградени незаконни постройки.
С
писмо изх. № 9400-505-(1)/02.12.2019 г., подписано от кмета на община Трън за
16.12.2019 г. е насрочена проверка на място. Писмото е връчено на жалбоподателя
на 09.12.2019 г. На посочената дата комисия в състав: Р.П.– ****при ТСУ, общ.
Трън, А.Б.– ****при ТСУ, общ. Трън и С.Е.– ****при ТСУ, общ. Трън са посетили
недвижимия имот, в който е извършен строежа, предмет на проверката. За установеното
е съставен констативен акт № 2/16.12.2019 г., в който е отразено, че в
собствения на жалбоподателя недвижим имот и по негово възлагане е реализирана
реконструкция на съществуваща паянтова стопанска сграда, като са премахнати
външните стени и вътрешната преграда и са иззидани с тухлена зидария. Посочено
е, че са изградени 5 броя железобетонни колони с размери 0.20/0.20 см и
0.38/0.50 см и височина 1.70 м на 3 бр. колони и 2.90 м – на 2 броя колони.
Бетоновата основа е 0.55 см на източната страна и 0.25/0.25 см – на западната
страна. Оставени са отвори за врати и прозорци. Не е положена вътрешна и външна
мазилка. Обектът е захранен с електрическа енергия по фасадата и не е захранен
с вода. Посочено е, че по сведение на собственика реконструкцията е извършена
през 1999 г. Констатирано е, че строителството е без строителни книжа. Направен
е извод за нарушение на чл. 55 и чл. 37 от ЗТСУ, респективно чл. 148, ал. 1,
във вр. с чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. Констативният акт е подписан от членовете на
комисията, извършваща проверката и от двама свидетели, удостоверили отказа на
собственика да го подпише. С констативния акт е разяснена възможността за
подаване на възражение в 7-дневен срок. Такова не е постъпило, което е видно от
констативен протокол № 16/27.12.2019 г.
Към административната преписка са приобщени нотариален акт
**** и нотариален акт **** от които се установява, че жалбоподателят е
собственик на процесния строеж. Приложени са също декларация с нотариална
заверка на подписа на П.А.Г. от 28.03.2014 г., в която е декларирано, че
стопанската сграда е построена през 1939 г. – 1940 г., като от тогава само е
поддържана, без да е извършвано ново строителство и удостоверение за търпимост
№ УТ – 20 – 09/04.04.2014 г., издадено от главния архитект на община Трън, с
което е удостоверено, че паянтова
стопанска сграда, със застроена площ от 27.05 кв. м., изградена в неурегулиран
поземлен имот № 3, находящ се в с. М., общ. Трън, м. **** отговаря на чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и
представлява „търпим“ строеж по смисъла на § 16 от ПЗР на ЗУТ.
На 13.01.2020 г. кметът на община Трън е издал оспорения
индивидуален административен акт. В него е прието, че реконструкциите са направени
след издаването на удостоверение за търпимост № УТ – 20 – 09/04.04.2014 г.,
поради което за извършването им е необходимо разрешение за строеж, каквото не е
издавано. Обоснован е извод, че строителството е в нарушение на разпоредбата на
чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ. Наредено е да бъде премахнат доброволно от възложителя в срок,
определен с отправена до него покана.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 24.02.2020 г.
В хода на съдебното производство е приета
съдебно-техническа експертиза и са събрани гласни доказателства. Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице Н.Й.Е., като пълно и обосновано,
изготвено от експерт с необходимите професионални знания и опит. Направените в
него изводи подкрепят установената в хода на административното производство
фактическа обстановка. Процесната сграда представлява паянтова дървена
конструкция, състояща се от две помещения с размери 7м/4м и светла височина
2.60 м; дървен навес пред помещенията с три броя дървени колони 12/12, височина
1.95 м; дървен гредоред над помещенията и навеса, състоящ се от дървена скара
от дървени греди с размери 12/12 см, износени от времето, наковани с дървени
талпи и двускатен дървен покрив, покрит с турски керемиди. С цел укрепването и,
пет броя от дървените колони са заменени със стоманобетонови колони, които
подпират дървената гредова скара и дървената конструкция на покрива. От решетъчни тухли четворки са изградени
ограждащите стени на двете помещения. Констатацията на вещото лице е, че
извършените строително – ремонтни работи представляват „основен ремонт“ по
смисъла на § 5, т. 42 от ПЗР на ЗУТ, тъй като техническите характеристики
на сградата остават непроменени. Заменени са само частично конструктивни
елементи – колони, с което се възстановява експлоатационната им годност, а
замяната на ограждащите стени не се отразява на конструкцията, тъй като те
нямат носеща способност. Извършените строително-ремонтни дейности представляват
строеж по смисъла на § 5, т. 38,
във вр. с т. 42 от ПЗР на ЗУТ и са от V-та категория съгласно чл. 137, ал. 1,
т. 5, б. Г, във вр. с б. В от ЗУТ. Вещото лице е установило, че в община Трън
няма строителни книжа за одобряване на проектно решение за реализирания основен
ремонт за заздравяване и укрепване на паянтовата сграда и не е издавано
разрешение за строеж.
По изложените по-горе обстоятелства страните не спорят.
Спорен между тях е фактът за времето на изграждане на пет броя стоманобетонови
колони и тухлените стени и съответно за приложението на § 16 и § 127 от ПЗР на
ЗУТ. В подкрепа на твърдението си, че строежът е извършен преди влизането в
сила на ЗУТ, жалбоподателят е ангажирал гласни доказателства. Свидетелят Е.Й.П.е
изложил пред съда, че е помогнал на П.А.Г. да възстанови стопанската сграда
чрез премахване на кирпичените тухли и поставяне на други, по-здрави, и
избиване на пет колони. Посочил е, че това се е случило през 1995 г., след
което ремонтни дейности не са извършвани до настоящия момент. Съдът не
кредитира показанията на свидетеля, тъй като те противоречат на събраните по
делото писмени доказателства, в достоверността, на които не буди съмнение. За
снабдяване с удостоверение за търпимост за процесната сграда жалбоподателят е
представил пред главния архитект на община Трън подписана от него декларация с
нотариална заверка на подписа от 28.03.2014 г. В нея под страх от наказателна
отговорност/§ 184, ал. 8 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, ДВ бр. 65 от 2003 г./ е
посочил, че строежът е извършен през 1939 г. – 1940 г., след което и до момента
на декларирането не са осъществявани други строителни работи по него, а само е
поддържан. Въз основа на тази декларация
главният архитект на община Трън е издал удостоверение за търпимост №
УТ-20-09/04.04.2014 г. на постройката. За обстоятелствата, отразени в
декларацията жалбоподателят носи наказателна отговорност по силата на § 184, ал. 8 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ бр. 65 от 2003 г., във вр. 313
от НК. Те са декларирани без връзка с настоящия административно-правен спор и
го предшестват. Наличието на строежа и обявяването му в административното
производство, в което е представена декларацията не би довело до негативни
последици за жалбоподателя. Поради изложеното съдът приема, че отразеното в
декларацията от 28.03.2014 г. съответства на действителното положение. Затова
съдът приема, че спорните в настоящото производство строително-ремонтни работи
са реализирани след 28.03.2014 г., а показанията на свидетеля не следва да
бъдат кредитирани. Последните противоречат и на изявленията на жалбоподателя,
отразени в констативния акт, според които ремонтът на стопанската постройка е
реализиран през 1999 г.
С оглед така установените факти, настоящият състав от
правна страна, намира следното:
Заповедта, предмет на съдебен контрол е издадена от кмета
на община Трън, в съответствие с предоставената му с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ
материална и териториална компетентност, във връзка с недопускането и
отстраняването на незаконно строителство на територията на общината.
Административният акт отговаря на изискванията за форма, съдържание и
реквизити, уредени в чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК.
Обективиран е в писмена форма, посочен е издателят и адресатът, изложени са
фактическите основания, послужили за постановяването му, съдържа разпоредителна
част с индивидуализиране на задължението на страните, отразен е редът за
обжалването му, подписан е и е датиран. Затова съдът намира, че отговаря на
изискванията за компетентност и форма и не са налице основания по чл. 146, т. 1
и т. 2 от АПК за отмяната му.
В проведеното административно производство по издаването и
не са допуснати съществени нарушения на общите процесуални правила и е спазена
процедурата, регламентирана в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. За образуваната
административна преписка за установяване законността на процесния строеж,
собственикът му – жалбоподателят П.А.Г. е надлежно уведомен със съобщение
връчено му на 09.12.2019 г. С него е предупреден и за насрочената на 16.12.2019
г. проверка на място, на която е присъствал лично. Тя е извършена от
компетентни за това лица – служители за контрол на строителството в
администрацията на община Трън, съобразно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2, изр.
1-во, във вр. с чл. 223, ал. 2 от ЗУТ. В съответствие с изискванията на чл.
225а, ал. 2, изр. 1-во и изр. 2-ро от ЗУТ за установеното на място, те са
съставили констативен акт № 2/16.12.2019 г., който жалбоподателят е отказал да
подпише. Разяснена му е възможността за възражение в 7-мо дневен срок и такова
не е постъпило. От изложеното следва, че е гарантирано правото на адресата на
административния акт да участва активно в административното производство. Не са
налице нарушения на процесуалните правила от категорията на посочените в чл.
146, т. 3 от АПК.
Оспорената заповед на кмета на община Трън е и материално
законосъобразна. Тя е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, във
вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно цитираните разпоредби кметът на община
издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, които
са изградени без инвестиционен проект и/или без строителни книжа. От
констативния акт по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ и приетата съдебно-техническа
експертиза се установява, че изградените пет броя стоманобетонови колони и
тухлени стени на построената през 1939 т. – 1949 г. стопанска сграда
представляват „строеж“ – „основен ремонт“ по смисъла на § 5, т. 38, във вр. с т. 42 от ПЗР на ЗУТ, който е V-та
категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. Г, във вр. с б. В от ЗУТ, във вр. с
чл. 11, във вр. с чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2003 г. Не е спорно
обстоятелството, че за строително-ремонтните работи не е издавано разрешение за
строеж, каквото е изискването на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Въз основа на събраните
по делото доказателства съдът приема, че строежът е изграден след 28.03.2014 г.
Разпоредбите на § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ третират като „търпими“ строежите
реализирани до 31.03.2001 г. без строителни книжа, но при спазване на
техническите изисквания за допустимостта им съобразно действащите разпоредби
към момента на извършването им и предвиждат забрана за премахването им и за
преустановяване на ползването им. В настоящия случай процесният строеж няма
статут на „търпим“, тъй като е изпълнен след 31.03.2001 г. По тази причина за
него не са приложими нормите на § 16 и на § 127, ал. 1 от ПРЗ на ЗУТ. Затова съдът приема, че същият е
незаконен по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ,
тъй като е изграден без за него да са издадени строителни книжа – разрешение за
строеж, което се изисква по силата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Следователно
обжалваната заповед е издадена при наличие на предвидените в закона материални
предпоставки, правилно приложение на
закона и в съответствие с целта му. Затова подадената срещу нея жалба е неоснователна
и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от П.А.Г., ЕГН ********** ***
против Заповед № РД № 05-24/13.01.2020 г., издадена от кмета на община Трън, с
която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е
наредено премахването на строеж: „Реконструкция на стопанска сграда“, находяща
се в с. М., общ. Трън, местността „****“, в ПИЗ по геодезическо заснемане.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 4 от АПК П.А.Г., ЕГН **********
*** да заплати на община Трън сумата от 500 лв. /петстотин лева/,
представляваща направени разноски за адвокатска възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/