Номер 137401.10.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXVI наказателен състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
Секретар:Иванка А. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20205330205403 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №529196-
F544246/31.07.2020г. на ** отдел “Оперативни дейности”-Пловдив в ЦУ на
НАП-Пловдив, с което на „Глобофарм” ЕООД с ЕИК ********* със седалище
гр.Пловдив, на основание чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено поради допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон, като изтъква и аргументи,
че случаят бил маловажен и е налице предпоставка за приложение на чл.28 от
ЗАНН.В съдебно заседание, редовно призован не се представлява.
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се
представлява.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда
от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
При извършена проверка в Аптека-Авеню находяща се в гр.Пловдив,
ул.Сливница **, стопанисвана от дружеството-жалбоподател било
констатирано, че не се отчитат всички продажби в търговския обект.На
09.04.2020г. около 14.00 часа проверяващия ** Л.М. направил покупка на
една опаковка бонбони за гърло-Кофлет на стойност 2,95лв. и след като
парите били платени в брой на лицето Р.Х. не бил издаден касов бон от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство или от кочан с
ръчни касови бележки.С оглед на това св.М. издал АУАН
F544246/21.04.2020г. на дружеството стопанисващо аптеката тъй като според
него било извършено нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.Акта бил съставен в
присъствието на надлежно упълномощени за производството лице и му бил
предявен и връчен.Нарушението се изразявало в това, че при покупката на
една опаковка бонбони за гърло-Кофлет на стойност 2,95лв., при фактическо
получаване на сумата в брой от лице в обекта не е издаден касов бон от
фискално устройство или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки
съгласно изискванията на наредбата.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събрания по делото доказателствен материал - разпит на актосъставителя,
който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите от акта, както и
всички останали писмени доказателства приложени по административната
преписка.Актосъставителя заяви, че действително в обекта на 09.04.2020г. е
направил гореописаната контролна покупка и не е издаден касов бон от
фискално устройство или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки.
Съдът намира, че следва да се кредитират депозираните от
актосъставителката показания, доколкото същите са ясни, логични и
последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Следва да се отбележи и че приетата за установена фактическа
обстановка не се оспорва от жалбоподателя, а само че случаят е маловажен.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорена по делото компетентността на административно
наказващия орган и на актосъставителя.
2
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения
и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС, тъй като обективно не е
издал касов бон при продажба на стока, нито касова бележка от кочан.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна
практика отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за
да се ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от
страна на ръководството на предприето или на някой от служителите. От
значение за налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че
закона е възложил на определено юридическо лице дадено задължение и то
обективно не е изпълнено, с което е създадено едно обективно съществуващо
противоправно състояние.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 185, ал.1 от
ЗДДС. Наложената имуществена санкция е в близък до минималния
установен от закона размер-600 лв.
Тази разпоредба предвижда имуществената санкция в размер от 500 лева до
2 000 лева.
Неоснователни са доводите в жалбата, че случаят бил маловажен по
смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието
"маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва
да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в
нормата на чл. 93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на
административно нарушение е налице, когато извършеното административно
нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и
3
с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК,
преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на
случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен
контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки
конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието
"вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В
обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди,
така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които
нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена
опасност на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства,
свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало
или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай
административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено
или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните
обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото
предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена
опасност на извършеното и на извършителя.В случая макар и за пръв път и за
не голяма сума не е издаден фискален бон, но това фактически се явява най-
същественото нарушение на ДОПК, което пряко ощетява държавния
бюджет.Ето защо според съда случаят не може да се квалифицира като
маловажен.
Определения размер от 600 лева на наказанието обаче е
незаконосъобразен тъй като е необоснован, доколкото в наказателното
постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-
високо от минималното - нито във връзка с обществената опасност на
деянието, нито предвид личността на дееца. Нарушението е извършено за
първи път, липсват определени неблагоприятни последици от деянието,
разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната, не се
коментира личността на дееца и др. Подобни отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът не констатира и в хода на съдебното следствие, поради
което жалбата в частта относно санкцията се явява основателна. Ето защо
съдът счете, че така определеното наказание следва да бъде коригирано на
4
определения от закона минимум от 500лева, като намери същото в този му
размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл. 12
от ЗАНН.По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното НП следва да се измени в санкционната част, а в останалата
част, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Исакния от
страните за разноски няма направени.
С оглед горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №529196-
F544246/31.07.2020г. на ** отдел “Оперативни дейности”-Пловдив в ЦУ на
НАП-Пловдив, с което на „Глобофарм” ЕООД с ЕИК ********* със седалище
гр.Пловдив, на основание чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.3, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС КАТО
НАМАЛЯВА наложената на основание чл. 185, ал.1 от ЗДДС имуществената
санкция в размер на 600/шестстотин/ лева до размер от 500 /петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5