ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 29.02.2024 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, ІІІ-ти административен състав, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ……………………………………….... и в присъствието на
прокурора ……………………...……………… като разгледа докладваното от съдията Цанкова адм.д. № 285 по описа за 2023 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
В Ловешкия административен съд е постъпила жалба от л.св. П.А.Ш., ЕГН: **********, настанен в ЗО „Атлант“, гр. Троян, срещу мълчалив отказ на началника на Затвора гр. Ловеч да се произнесе по жалба срещу Заповед № 91/28.06.2023 г. за наложено наказание от началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян.
Жалбата е подадена директно в съда, а не по реда на чл. 152 aл. 1 от АПК, поради което липсва административната преписка и доказателства за допустимост на оспорването.
С оглед на това, с разпореждане от з.с.з. от 11.09.2023 г. съдията-докладчик по делото е разпоредил да се изпрати препис от жалбата на ответника, като се изиска от ответника в 3-дн. срок от съобщението да представи пълната административна преписка, която да съдържа жалба с изх. № 487 от 05.07.2023 г. срещу Заповед № 91/28.06.2023 г. за наложено наказание от началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян, заверено копие на обжалваната заповед, съобщение по чл. 61 от АПК, списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК, изрична справка има ли произнасяне и евентуално заверено копие на акт относно жалба с изх. № 487 от 05.07.2023 г. срещу Заповед № 91/28.06.2023 г.
Със същото разпореждане е изискано от ответника изрично писмено становище за допустимост на жалбата.
С разпореждането от з.с.з. от 11.09.2023 г. е констатирано също, че жалбата не отговаря на законовите изисквания за допустимост, разписани в чл. 159, т.1, т.4, т.5 от АПК, като следва оспорването да бъде оставено без движение, с указание до жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. Да представи копие от Заповед № 91/28.06.2023 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание от началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян; 2. Да представи доказателства за датата на връчване/запознаване със Заповед № 91/28.06.2023 г.; 3. Да представи копие от жалба с изх. № 487 от 05.07.2023 г. до началника на Затвора гр. Ловеч срещу Заповед № 91/28.06.2023г. на началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян; 4. Да представи доказателства за спазването на 7-дн. преклузивен срок за обжалване на заповедта съгласно разпоредбата на чл. 110, ал.1, изр. последно от ЗИНЗС, като е указано, че при неизпълнение съдът ще остави жалбата без разглеждане и ще прекрати производството по делото.
На ответника е изпратено копие на жалбата, като е изискано в 3- дн. срок да представи: пълната административна преписка, която да съдържа жалба с изх. № 487 от 05.07.2023 г. срещу Заповед № 91/28.06.2023 г. за наложено наказание от началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян, заверено копие на обжалваната заповед, съобщение по чл. 61 от АПК, списък на страните по чл. 152, ал. 3 от АПК, изрична справка има ли произнасяне и евентуално заверено копие на акт относно жалба с изх. № 487 от 05.07.2023 г. срещу Заповед № 91/28.06.2023 г., като е изискано от ответника и изрично писмено становище за допустимост на жалбата, вкл. относно чл. 159 от АПК.
В изпълнение на разпореждането на съда, с писмо с вх. № 2686/29.09.2023 г. в АдмС Ловеч от началника на Затвора Ловеч е представена административна преписка, ведно с изрично писмено становище за недопустимост на жалбата. Ответникът сочи, че в случая не е налице мълчалив отказ, тъй като началникът на Затвора гр. Ловеч се е произнесъл по жалба с вх. № Ж-85/07.07.2023 г. срещу Заповед № 91/28.06.2023 г. на началника на ЗО „Атлант“ – гр. Троян със Заповед № Л-790/26.09.2023 г., която е приложена.
Със Заповед № 91/28.06.2023 г. на началника на ЗО „Атлант“ – гр. Троян на л. св. Ш. е било наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство за поддържане на чистотата и хигиената за срок 7 дни“.
Със Заповед № Л-790/26.09.2023 г. началникът на Затвора гр. Ловеч се е произнесъл по реда на чл. 110, ал. 5, т. 2 от ЗИНЗС, като е отхвърлил жалба с рег.№ Ж-85/07.07.2023 г., подадена от л.св. Ш. и е потвърдил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата на л.св. П.Ш. срещу мълчалив отказ на началника на Затвора гр. Ловеч да се произнесе по жалба срещу Заповед № 91/28.06.2023 г. за наложено наказание от началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян е процесуално недопустима.
От една страна, е налице дължимото произнасяне на началника на Затвора гр. Ловеч, обективирано в Заповед № Л-790/26.09.2023 г. /л. 10/, а от друга, заповедите, с които на лишените от свобода се налага наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ подлежат на обжалване само по административен ред, но не и пред съда съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС.
Съдът споделя становището на ответника за недопустимост на оспорването, предвид константната практика на ВАС, с която настоящият състав на съда следва да се съобрази, като отделно следва да посочи, че в този смисъл е и практиката на настоящия състав на Административен съд – Ловеч.
Оспорването е недопустимо и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, т.к., както вече се посочи, заповедите, с които на лишените от свобода се налага наказание „извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената“ подлежат на обжалване само по административен ред, но не и пред съда съгласно чл. 110, ал. 1 от ЗИНЗС.
В същия смисъл е и константната практика на ВАС. Така определение № 8098 от 30.05.2019 г. по адм.д. № 4213/2019 г. на ВАС:
„С разпоредбите на чл. 110 и чл.
111 от ЗИНЗС са предвидени възможностите за атакуване на заповедите на налагане
на дисциплинарни наказания, като са разграничени съобразно наложеното
наказание. В чл. 110 от ЗИНЗС е посочено, че заповедите за дисциплинарно
наказание, издадени от началниците на затворнически общежития /каквато е Заповед
№ 91/28.06.2023 г./ и на поправителни домове, да се обжалват пред началника на
затвора. Заповедите, издадени от началника на затвора, подлежат на обжалване
пред главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, а в
случаите по чл. 104, ал. 3 – пред министъра на правосъдието. Заповедите се
обжалват в 7-дневен срок от запознаване на лишения от свобода със заповедта.
Правомощието на компетентния орган е да се произнесе по жалбата с мотивирано
решение, с което да отмени заповедта, да отхвърли жалбата и потвърди оспорената
заповед или да отмени заповедта и върне преписката на органа, издал заповедта,
с допълнителни указания.
От своя страна нормата на чл. 111 от ЗИНЗС изрично отграничава реда за обжалване
на заповедите за наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна
килия“ от останалите такива, като е посочено, че заповедта за дисциплинарно
наказание изолиране в наказателна килия подлежи на оспорване пред
административния съд по местоизпълнение на наказанието в тридневен срок от
обявяването ѝ. В предвидения съдебен контрол са посочени и възможностите
на съда при произнасяне, които не се отличават от тези на административния
орган постановяващ решение - да потвърди заповедта, да отмени заповедта или да
отмени заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта, със
задължителни указания относно прилагането на закона.
Именно последните възможности /еднакви при двата вида контрол - административен
и съдебен/ и двете последователни разпоредби на чл. 110 и чл. 111 от ЗИНЗС,
водят на извода за отлика на съдебния от административния контрол единствено за
заповеди, касаещи дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия.
Настоящият състав намира, че това е и смисълът на ЗИНЗС, да направи изключение за съдебен контрол само
за най-тежкото от възможните дисциплинарни наказания предвидени в чл. 101 от ЗИНЗС, но не и за останалите.
Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите лица могат да
обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично
посочените със закон. С така посочената норма възможността за изключване на
съдебния контрол върху административните актове е предоставена на законодателя.
В практиката си Конституционният съд нееднократно се е произнасял относно
границите, в които може да бъде прилагано изключението, предвидено в чл. 120,
ал. 2 от Конституцията. В Решение № 5 на Конституционния съд от
Предвид изложеното и при съобразяване предвидената в нормата на чл.111 от ЗИНЗС, възможност за оспорване пред съд е само на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“, а по отношение на останалите дисциплинарни наказания е предвидено административно обжалване на заповедите, но не и за съдебно обжалване.
Предвид гореизложеното - липсата на годен за обжалване административен акт на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на л.св. П.А.Ш., ЕГН: **********, настанен в ЗО „Атлант“, гр. Троян, срещу мълчалив отказ на началника на Затвора гр. Ловеч да се произнесе по жалба срещу Заповед № 91/28.06.2023 г. за наложено наказание от началника на ЗОЗТ „Атлант“ гр. Троян.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото адм.д. № 285/2023 г. на Административен съд - Ловеч.
Определението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от съобщението до жалбоподателя пред тричленен съдебен състав на Административен съд – Ловеч на основание § 4б, ал. 2 от ДР на ЗИНЗС.
Да се изпрати препис от същото на жалбоподателя и ответника.
АДМ. СЪДИЯ: