РЕШЕНИЕ № ______
гр. Никопол, 27.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Никополски районен съд, …… граждански състав, в публичното заседание на дванадесети
ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОДОР ТИХОЛОВ
при секретаря
Поля Видолова и при участието на прокурора Мария Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията ТИХОЛОВ гр.д.№522 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид:
Първоначално по постъпила молба
вх.№2594/06.08.2018г. от П.Д.Т., ЕГН********** ***, чрез адв.Н.Н.
от ПлАК с адрес *** срещу ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес в гр.СОФИЯ,
бул.“ВИТОША“№2 е било образувано настоящето дело.
Съдът е сезиран с
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.2,
ал.1, предложение второ, т.1 и т.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.4 от ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че на 18.02.2018г.
разследващ полицай при ОД на МВР-Плевен на основание материалите по
ДП№42/2018г. по описа на НРП го привлякъл в качеството на обвиняем и съгласно
постановление №156/18.02.2018г. на НРП бил задържан за срок от 72 часа с цел
осигуряването му в съдебно заседание пред НРС за произнасяне по предложение на
НРП за вземане по отношение на ищеца Т. на МН „Задържане под стража“ за това,
че на 10.02.2018г. в село Б., общ.Гулянци Т. дал на В.М.Т., ЕГН********** ***
имотна облага – парична сума в размер на 130лв., с цел да го склони да упражни
избирателното си право на 18.02.2018г. на частичен избор за кмет на кметство с.Б.,
общ.Гулянци в полза на определен кандидат, а именно М.П.К. – престъпление по чл.167,
ал.2 от НК за което се предвижда наказание ЛОС от една до шест години и глоба
от 10000лв до 20000лв.
Освен това се твърди, че ищеца Т.
бил задържан с цел осигуряването му в съдебно заседание пред НРС и за това, че
на 13.02.2018г. в с.Б., общ.Гулянци, чрез заплашване пречил на А.В.А., ЕГН**********
от с.Б. и К.Б.Й., ЕГН********** *** осъществят избирателното си право на
18.02.2018г. на частичен избор за кмет на кметство с.Б., общ.Гулянци –
престъпление по чл.167, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание ЛОС от една
до три години и глоба от 1000лв. до 10000лв.
Твърди се, че след внесено искане
от НРП до НРС с правно основание чл.64, ал.1 във връзка чл.63, ал.1 от НПК,
съдия от РС-Никопол се произнесъл с определение №27/19.02.2018г. по ЧНД
№65/2018г. по описа на НРС, с което отхвърлил като неоснователно искането на
НРП за взимане по отношение на ищеца П.Т. на МН „Задържане под стража“ и взел
по отношение на същия МН „Домашен арест“. Сочи се, че с друго определение
№43/15.03.20218г. по ЧНД №81/2018г., МН „Домашен арест“ била изменена в
по-лека, а именно МН„Подписка“.
От процесуалния представител на
ищеца се сочи, че на 14.05.2018г. ДП №42/2018г. постъпило в деловодството на
НРП, тъй като било изпратено от разследващия полицай при ОД на МВР-Плевен с
мнение за прекратяване на основание чл.24, ал.1, т.1 от НК. Допълва се, че с
постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.05.2018г.,
НРП прекратила производството по ДП №42/2018г. водено срещу ищеца П.Т. и
отменила взетата по отношение на него МН „Подписка“.
Сочи се, че воденото срещу Т.
наказателно производство продължило три месеца предвид влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП №42/2018г.
на НРП. Твърди се, че по време на наказателното производство Т. е търпял
неимуществени вреди, свързани с невъзможността свободно да се придвижва, първо
от взетото по отношение на него „Задържане за срок от 72 часа“, а впоследствие
от взетата с определението на НРС МН „Домашен арест“ за времето от 19.02.2018г.
до 15.03.2018г., както и във връзка с МН „Подписка“ от 15.03.2018г. до
прекратяване на наказателното производство по ДП №42/2018г. с постановление на
НРП от 18.05.2018г.
Отделно се твърди, че през целия
период на воденото срещу Т. наказателно производство, той е търпял
неудобството, срама и притеснението от получилото широк обществен отзвук в с.Б.
и гр.Гулянци наказателно производство. Твърди се, че е уронено доброто му име в
обществото, че същия изпитвал притеснения, стрес и напрежение относно изхода на
наказателното производство с оглед повдигнатите му обвинения, едно от които за
тежко умишлено престъпление, предвиждащо наказание ЛОС от едно до шест години.
Сочи се още, че Т. бил лишен и от възможността да участва активно в
избирателната кампания на провеждания по време на ДП частичен избор на кмет на
с.Б., общ.Гулянци, като пряко ангажиран с кампанията на един от кандидатите за
кмет. Допълнително се излагат доводи, че взетото по отношение на Т. „Задържане
за срок от 72 часа“ и МН „Домашен арест“ са създали за него невъзможност да
ръководи и участва в работата на създаденото от него търговско предприятие
„Скема“ ЕООД, ЕИК №********* и земеделски производител „П.Т.“, ЕИК**********.
Допълва се, че досъдебното производство било широко разгласено в печатни и
електронни медии, както и в интернет платформи, което допълнително създало
невярна представа за личността на Т. и сериозно уронило неговата репутация на
човек с достойнство и авторитет в с.Б. и общ.Гулянци.
Моли съда да постанови решение, с
което на основание чл.2, ал.1, предложение второ, т.1 и т.3 във връзка с чл.4
от ЗОДОВ да осъди Прокуратура на Република България да заплати на П.Д.Т., ЕГН**********
*** обезщетение в размер на 15000лв. за претърпени неимуществени вреди в
резултат на обвинение за извършено престъпление, за което било образувано ДП
№42/2018г. по описа на НРП, прекратено с влязло в сила постановление за
прекратяване на наказателно производство от 18.05.2018г., поради недоказаност
на обвинението, в едно със законната лихва върху сумата, считано от
18.02.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни
разноски.
Направени са
доказателствени искания.
С разпореждане №490/04.09.2018г. на основание чл.131, ал.1 от ГПК съдът е разпоредил препис от
исковата молба с доказателствата да се изпрати на ответника за отговор.
На 13.09.2018г. ответникът е бил
уведомен. С вх.№3039/27.09.2018г. е постъпил писмен отговор
от ответника, а с вх.№3160/08.10.2018г. е
постъпила молба по доказателствените искания от ответника.
В отговора си ответника представляван
от административния ръководител на НРП сочи, че предявения иск е
недопустим, а след това в случай, че съда приеме, че иска е допустим се излагат
доводи, че е неоснователен.
По същността се излагат доводи,
че от материалите по коментираното досъдебно производство е видно, че с
постановление на наблюдаващия прокурор при НРП от 18.02.2018г., Т. бил задържан
за срок от 72 часа, считано от 07:45 часа на същата дата до 07:45 часа на
21.02.2018г. с оглед осигуряване явяването му съдебно заседание пред НРС за
произнасяне по искане за вземане на постоянна МН „Задържане под стража“. След
това се излагат доводи, че на 19.02.2018г. от страна на наблюдаващия прокурор в
НРС е внесено искане с основание чл.64, ал.1 връзка с чл.63, ал.1 от НПК, което
било разгледано от съда в същия ден във връзка с образувано ЧНД №65/2018г. по
описа на НРС, по което съдия от същия съд се произнесъл с определение
№27/19.02.2018г., с което отхвърлил искането като неоснователно и взел по
отношение на ищеца Т. МН „Домашен арест“. Допълва се, че това определение на
съда не било обжалвано от ищеца и упълномощения от него защитник. Сочи се, че в
последствие на 13.03.2018г. в НРС постъпило искане от Т. за изменение на
взетата по отношение на него МН, като в тази връзка с определение
№43/15.03.2018г., НРС изменил взетата по отношение на Т. МН“Домашен арест“ в
по-лека, а именно МН „Подписка“. Оттук от ответника се навежда довода, че
предявената ИМ не попада в основанията посочени в цитираната по –горе т.1 на
чл.2 от ЗОДОВ.
На следващо място от ответника се
сочи съдържанието на чл.2, ал.1, предложение второ, т.3 от ЗОДОВ, като във
връзка с това се навеждат доводи, че от материалите по досъдебното производство
не може да се направи извода, че претенцията на Т. попада и в тази хипотеза,
тъй като по делото няма постановена оправдателна присъда. Допълва се на
следващо място, че действително досъдебното производство, както е посочено в ИМ
е било изпратено от разследващия полицай по делото на НРП със заключително
мнение на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК, но се подчертава, че с постановление
на наблюдаващия прокурор от 18.05.2018г. досъдебното производство било
прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1 т.2 от НПК. В тази връзка се
сочи, че основанието, на което е прекратено досъдебното производство не е сред
визираните в разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и поради това от
прокуратурата се прави извода, че иска е недопустим.
В случай, че съда не приеме
изложените доводи за недопустимост на предявения иск, от страна на ответника се
прави искане съдът да приеме предявеният иск за неоснователен. Излагат се
доводи, че ищецът не е представил доказателства за това, че е претърпял
неимуществени вреди, които да се намират в причинна връзка с повдигнатото
обвинени спрямо него и с постановеното прекратяване на досъдебното
производство. Сочи се, че е в тежест на ищеца да докаже и представи
доказателства, с които да подкрепи фактическите си твърдения в исковата молба,
както и такива за наличието на причинно следствена връзка между претендираните
морални вреди и незаконното обвинение, включително и относно твърденията за
уронването на доброто му име в обществото. В тази връзка според ответника
неоснователността на исковата претенция за причинени неимуществени вреди има за
последица неоснователност и на искането за дължими лихви, предвид акцесорния
характер на това вземане. Излагат се доводи за това, че при уважаване на иска,
лихва следва да се дължи от датата, на която е стабилизирано прекратителното
постановление /т.4 на ТР №3/2005г. на ОСГК на ВКС/. Допълва се, че по делото
липсват доказателства и за направени деловодни разходи, за които се иска
осъждане на ответника.
На следващо място се излагат
доводи за това, че липсват каквито и да било доказателства за претърпяно от
ищеца компрометиране на работното място и в обществото, за накърнени чест и достойнство,
наличие на други сериозни негативни емоции. Допълва се, че не е подкрепено с
доказателства твърдението, че в следствие на проведеното срещу ищеца
наказателно производство и прекратяването му, той да е бил лишен от
възможността да участва активно в избирателната кампания на провеждания по
време на досъдебното производство частичен избор за кмет на с.Б., общ.Гулянци,
като пряко ангажиран с кампанията на един от кандидатите за кмет, както и
невъзможността да ръководи и участва в работата на създаденото от него
търговско предприятие и като земеделски производител. Допълва се в тази връзка
от ответника, че от страна на НРП са положени всички усилия и са предприети
всички законови мерки, ищеца макар и в качеството на обвиняем и с наложена
мярка за неотклонение да участва в избора и да упражни правото си на глас.
Навеждат се още доводи от
ответника, че липсват доказателства и относно твърдението на ищеца за широка
разгласа на досъдебното производство в печатни и електронни медии, както и в
интернет платформи, което да е създало невярна представа за личността му и
сериозно да е уронило неговата репутация на човек с достойнство и авторитет в
с.Б., общ.Гулянци. Допълва се, че тази претенция на ищеца за морални вреди е
неоснователна и не попада в обхвата на чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ, в който от
ответника се сочи, че изрично е посочено в кои случаи и от какви действия могат
да се претендират настъпили неимуществени и имуществени вреди по този ред.
Излагат се доводи и по отношение
направеното искане за разпит на трима свидетели от страна на ищеца, като се
изтъква, че от страна на ищеца не са посочени имена и адреси, но е посочил
конкретни обстоятелства, които ще се установяват чрез техните показания, което
според ответника е в разрез с императивното изискване на чл.156 от ГПК.
На следващо място от страна на
ответника се излагат доводи, че от ищеца не са претърпени неимуществени вреди
извън обичайните такива, свързани с положението на обвиняем. Сочи се, че след
справка в УИС на прокуратурата и от материалите по делото било установено, че
срещу Т. има водени други досъдебни производства, а именно:
-
През 2007г. срещу Т. било водено досъдебно производство за престъпление по
смисъла на чл.343в, ал.2 от НК, по което е бил освободен от наказателна
отговорност и му било наложено административно наказание глоба в размер на
500лв.;
-
През 2008г. срещу Т. било водено досъдебно производство за престъпление
по смисъла на чл.325, ал.2 вр. ал.1 от НК и престъпление по смисъла на чл.131, ал.2 от НК, което приключило със
споразумение в сила от 22.08.2008г. по НОХД 225/2008г. по описа на НРС, по
което на Т. било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на десет
месеца ЛОС, което на основание чл.66, ал.1 от НК било отложено с три години изпитателен срок;
-
През 2012г. срещу Т. било водено досъдебно производство за престъпление по
чл.270, ал.1 от НК приключило със споразумение в сила от 20.11.2011г. по НОХД
№303/2012г. по описа на НРС, по което му било наложено наказание „Пробация“ с
двете задължителни пробационни мерки.
В тази връзка от ответника се
излагат доводи, че с оглед данните и за други водени срещу Т. досъдебни
производства, не било възможно да бъдат разграничени конкретно търпените вреди
– компрометиране на ищеца в обществото, изпитваните от него притеснения, стрес
и напрежение, както и всички други твърдени от него негативни емоции, които
според прокуратурата са безспорно свързани с водените срещу него други дела и
преписки. Сочи се, че липсват доказателства как са разграничени вредите по всяко
едно от делата срещу ищеца и в тази връзка се изтъква, че по никакъв начин не
може да се установи, че са причинени неимуществени вреди в резултат на
незаконно обвинение и същите са пряка и непосредствена последица именно от това
обвинение във връзка с довода на ищеца за обезщетението и претендирания от него
размер.
По отношение на размера на
предявения иск се излагат доводи, че същия е завишен и в несъответствие с
принципа заложен в чл.52 от ЗЗД, както и трайната съдебна практика. Навеждат се
доводи, че размера на обезщетението се определя след преценка на негативните
последици върху личността и психиката на лицето, отражението, което
използваната наказателна репресия е дало в семейния кръг и обществото,
продължителността на увреждане, взетите МН и др. Допълва се, че спрямо ищеца не
е била взета най-тежката МН. Допълва се, че в действителност едно от
обвиненията спрямо ищеца е за тежко умишлено престъпление по смисъла на НК, но
се сочи, че досъдебното производство е приключило в кратък срок след повдигане
на обвинението до внасяне на обвинителния акт в съда и по този начин не било
ограничено правото на ищеца да напуска пределите на страната, от което се прави
извода, че е налице по-ниска степен на увреждане и не може да се обоснове
обезщетение в претендирания размер. Допълва се, че при молба от страна на Т. да
напусне адреса, на който е търпял взетата по отношение на него МН по лични
причини или за да движи служебните си ангажименти е получавал съответно и
своевременно разрешение от прокуратурата за това, като е имал възможност да
върши необходимите за работата му и него самия задължения.
По отношение на срока относно
продължителността на увреждането от страна на ответника се излагат доводи, че
по досъдебното производство Т. е бил привлечен в качеството на обвиняем на
18.02.2018г., а постановлението за прекратяване на делото е изготвено на
18.05.2018г., т.е. ищецът е имал качеството на обвиняем три месеца. Оттук се
прави извод от ответника, че досъдебното производство е приключило в разумен
срок, което обстоятелство според НРП също сочи по-ниска степен на увреждане и
необоснованост на обезщетението в претендирания размер.
В заключение от страна на прокуратурата се
заявява, че като страна по делото ще се ползва от материалите по ДП №42/2018г.
по описа на НРП. По отношение претенциите за разноски от страна на ищеца от
страна на ответника е посочено, че в исковата молба не се съдържа претенция
относно направените разноски за адвокат, но се изтъква, че в случай на
претенция за присъждане на такива в хода по същество от страна на прокуратурата
се прави възражение за прекомерност, алтернативно неоснователност, като се моли
съда да не се присъждат такива. Сочи се, че в съдебно заседание ще се сочат и
други възражения срещу предявеният иск, след запознаване с ангажираните от
ищеца доказателства.
В молбата по
доказателствените искания, прокуратурата е взела становище, че ще се ползва от
актуалната справка за съдимост на ищеца Т. от 05.10.2018г., както и от всички
материали, приложени по ДП№42/‘18г. на НРС.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
С оглед правилата
за разпределение на доказателствената тежест, ищцовата страна следва да
установи твърдените от нея фактически положения, а ответната да посочи
доказателства, които погасяват правото на иск.
Предявеният иск е
с правно основание чл.2,
ал.1, предложение второ, т.1 и т.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.4 от ЗОДОВ.
Съгласно
цитираната разпоредба, по точка първа, държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, включително като
мярка за неотклонение, домашен арест, когато е била отменена, а по точка 3 на
чл.2, ал.1 от същия закон и ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.
Така, за да се
ангажира отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, законът изисква да е налице кумулативна даденост на следните
предпоставки: на първо място да е налице някое от условията по чл. 2, ал. 1, т.
1 - т. 6, на второ място - да е налице вреда и причинна връзка.
В чл.4 от ЗОДОВ предвижда възмездяване за всички претърпени вреди, а когато са
неимуществени намира приложение чл.52 ЗЗД.
Законодателят
изрично е уредил хипотезите на възникване на отговорността на държавата за
вреди от дейността на правозащитни органи, при условията визирани в чл.
2, ал. 1, т.1-т.6 ЗОДОВ.
При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът прилага критерия за
справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД - принципът за справедливо репариране на болките и страданията основано
на цялостна преценка на конкретните обективни обстоятелства.
При определяне на
размера на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази посочените в т.11 от
Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС критерии за понятието
"справедливост" - продължителност на воденето наказателно
производство, характера, вида и тежестта на деянието, за което е повдигнато
обвинение, отражението върху общественото положение, авторитет, професионална
репутация на обвиненото лице, отражение върху здравословното състояние.
Съгласно
посочените норми обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от деликта.
Преките вреди
обосновават причинно-следствената връзка между противоправността на поведението
на деликвента и вредите.
Непосредствени
вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат.
За да се
квалифицира обвинението като незаконно е достатъчно впоследствие образуваното наказателно
производство бъде прекратено, независимо от отделните процесуално - следствени
действия, които са били извършени в съответствие със закона и правомощията на
разследващите органи.
В настоящият
случай на
18.02.2018г. разследващ полицай при ОД на МВР-Плевен на основание материалите
по ДП№42/2018г. по описа на НРП, привлякъл ищеца в качеството на обвиняем и
съгласно постановление №156/18.02.2018г. на НРП, същият бил задържан за срок от
72 часа с цел осигуряването му в съдебно заседание пред НРС за произнасяне по
предложение на НРП за вземане по отношение на ищеца Т. на МН „Задържане под
стража“ за това, че на 10.02.2018г. в село Б., общ.Гулянци Т. дал на В.М.Т.,
ЕГН********** *** имотна облага – парична сума в размер на 130лв., с цел да го
склони да упражни избирателното си право на 18.02.2018г. на частичен избор за
кмет на кметство с.Б., общ.Гулянци в полза на определен кандидат, а именно М.П.К.
– престъпление по чл.167, ал.2 от НК за което се предвижда наказание ЛОС от
една до шест години и глоба от 10000лв до 20000лв. Ищецът Т. бил
задържан с цел осигуряването му в съдебно заседание пред НРС и за това, че на
13.02.2018г. в с.Б., общ.Гулянци, чрез заплашване пречил на А.В.А., ЕГН**********
от с.Б. и К.Б.Й., ЕГН********** *** осъществят избирателното си право на
18.02.2018г. на частичен избор за кмет на кметство с.Б., общ.Гулянци –
престъпление по чл.167, ал.1 от НК, за което се предвижда наказание ЛОС от една
до три години и глоба от 1000лв. до 10000лв.
След внесено искане от НРП до НРС
с правно основание чл.64, ал.1 във връзка чл.63, ал.1 от НПК, съдия от
РС-Никопол се произнесъл с определение №27/19.02.2018г. по ЧНД №65/2018г. по
описа на НРС, с което отхвърлил като неоснователно искането на НРП за взимане
по отношение на ищеца П.Т. на МН „Задържане под стража“ и взел по отношение на
същия МН „Домашен арест“, като това определение на съда не било обжалвано от
страните и влязло в законна сила. С друго определение №43/15.03.20218г. по ЧНД
№81/2018г., МН „Домашен арест“ била изменена в по-лека, а именно МН„Подписка“.
И това определение на съда не било обжалвано и влязло в сила.
На 14.05.2018г. ДП №42/2018г.
постъпило в деловодството на НРП, тъй като било изпратено от разследващия
полицай при ОД на МВР-Плевен с мнение за прекратяване на основание чл.24, ал.1,
т.1 от НК. На основание чл.199 във връзка с чл.243, ал.1, т.2 от НПК, с
постановление за прекратяване на наказателното производство от 18.05.2018г.,
НРП прекратила производството по ДП №42/2018г. водено срещу ищеца П.Т. за
престъпление по чл.167, ал.2 от НК и престъпление по чл.167, ал.1 от НК, като
отменила взетата по отношение на него МН „Подписка“. За това постановление на
НРП, ищецът бил уведомен на 22.05.2018г., което е видно от приложената обратна
разписка. На 29.05.2018г. постановлението на НРП е влязло в сила.
От изложеното до тук може да се
направи извода, че спрямо ищеца е била взета МН“Домашен арест“, но същата е
била изменена от съда в по-лека, а именно МН“Подписка“, която с постановлението
за прекратяване на ДП№42/‘18г. на НРП е била отменена, т.е. формално не е
изпълнено изискването посочено в чл.2, ал.1, пр.2, т.1 от ЗОДОВ, тъй като МН“Домашен
арест“ не е отменена, а изменена от съда в по-лека и производството по делото в
тази част следва да се прекрати поради недопустимост на иска.
По отношение другото основание
посочено от ищеца в исковата молба, а именно наличие на предпоставката на чл.2,
ал.1, т.3, предл. 2 от ЗОДОВ, съдът намира, че тя е налице, тъй като
ДП№42/‘18г. на НРП е водено срещу ищеца и на основание чл.199 във връзка с
чл.243, ал.1, т.2 от НПК прекратено срещу него, т.е. деянието не е извършено от
ищеца.
По отношение другите две
предпоставки, а именно да е налице причинна връзка и настъпила вреда за ищеца
от действията на орган на ответника, съда намира следното:
В тежест на ищеца е да представи
доказателства, с които да подкрепи фактическите си твърдения в исковата молба и
тези за наличието на причинно следствена връзка между претендираните морални
вреди и незаконното обвинение, включително и относно твърденията за уронване на
доброто му име в обществото.
Следва да се посочи, че във
връзка с обвиненията, за които е бил привлечен като обвиняем, Т. е бил
ограничен в придвижването си за период от месец с оглед на това, че определение
№27/19.02.2018г. по ЧНД №65/2018г. по описа на НРС, с което съда е отхвърлил
като неоснователно искането на НРП за взимане по отношение на ищеца П.Т. на МН
„Задържане под стража“ и взел по отношение на същия МН „Домашен арест“ е влязло
в сила на 22.02.2018г., а другото определение №43/15.03.20218г. по ЧНД
№81/2018г., с което МН „Домашен арест“ е била изменена в по-лека, а именно
МН„Подписка“ е влязло в сила на 22.03.2018г. В този период с оглед повдигнатите
обвинения, спрямо Т. са били извършвани процесуални и процесуално-следствени
действия за събиране на доказателства.
През този период от време
обвиняемият е направил две искания, които са били уважени от прокуратурата, а
именно на 25.02.2018г. за времето от 09,00ч. до 11,00ч. да напусне адреса, на
който търпи наложената му МН“Домашен арест“ и да посети избирателната секция в
с.Б., общ.Гулянци, в която е регистриран, като по този начин му е била
осигурена възможност да упражни правото си на глас на втория тур на частичен
избор за кмет на с.Б.. В тази връзка по делото не се събраха доказателства за
това, че предприетите от прокуратурата действия са ограничили възможността на Т.
да упражни правото си на глас.
По второто искане на Т. е било разрешено на
01.03.2018г. за времето от 09,00ч. до 14,00ч. да напусне адреса, на който търпи
наложената му МН“Домашен арест“ и да посети представителство на „Виваком“ за
получаване на дубликат на иззета като веществено доказателство и ползвана от
обвиняемия СИМ карта в едно с мобилен апарат „***“. Други искания от страна на Т.
не са правени пред прокуратурата. Този факт съда прецени във връзка с дейността
на ищеца, а именно като земеделски производител „П.Т.“, ЕИК********** и по
отношение търговското предприятие „Скема“ЕООД, ЕИК204562711.
За изясняване на фактическата
обстановка от една страна, а от друга налице ли е причинно следствена връзка
между претендираните морални вреди и незаконното обвинение, включително и
относно твърденията за уронването на доброто име на ищеца в обществото,
претърпяно от ищеца компрометиране на работното място и в обществото,
накърняване честта и достойнство му, наличие на други сериозни негативни
емоции, лишаването му от възможността да участва активно в избирателната
кампания на провеждания по време на досъдебното производство частичен избор за
кмет на с.Б., общ.Гулянци, като пряко ангажиран с кампанията на един от
кандидатите за кмет, както и невъзможността да ръководи и участва в работата на
създаденото от него търговско предприятие и като земеделски производител, широка
разгласа на досъдебното производство в печатни и електронни медии, както и в
интернет платформи, което да е създало невярна представа за личността на ищеца
и сериозно да е уронило неговата репутация на човек с достойнство и авторитет,
съдът освен изложеното е допуснал до разпит трима свидетели от страна на ищеца,
които са дали показания, а именно С.П., И.П. и Р.Е..
И тримата свидетели познават
ищеца по настоящето дело, тъй като Петров е земеделски производител и в близки
отношения с ищеца, И.П. е медицинска сестра при лекаря д-р Х. с практика в с.Б.,
а Е. е съсед на ищеца. За всеки един от тримата повод да посетят ищеца и да се
запознаят със случващото се станал големият брой служебни автомобили и
униформени лица, които в деня на задържането му се появили в селото, спрели
пред дома на ищеца и влезли, за да извършват съответните действия. Нито един от
свидетелите не сочи в показанията си пред съда, че е научил някакви подробности
за обвиненията на ищеца от печатни и електронни медии, както и интернет
платформи, от където да си е създал невярна представа за личността на ищеца и по
този начин сериозно да е била уронена неговата репутация на човек с достойнство
и авторитет. Показанията на свидетелката Петрова допълват установената
фактическа обстановка в насока, че тя за няколко дни, като близка на ищеца е
имала лични впечатления от неговото състояние, за което дала на ищеца от
успокоителните, които ползва, за да може последния да спи.
От показанията на свидетелката Е.
се установява, че тя като съсед освен, че е близка на ищеца и го познава от
малък, тъй като е отраснал със сина й е станала очевидец на извършените
действия от страна на разследващите по претърсването в дома на ищеца, а
по-късно и на поведението му, докато ищеца е бил в дома си с МН“Домашен арест“.
От изложеното съдът достигна до
извода, че от ищеца не са претърпени неимуществени вреди извън обичайните
такива, свързани с положението на обвиняем. За да достигне до този извод, съда
взе предвид справката за съдимост на ищеца, от която е видно, че по
НЧХД№69/‘01г. с присъда №4/08.11.2001г в сила от 08.12.2001г. на основание
чл.23 от НК му било наложено едно общо наказание за престъпления по чл.146,
ал.1 от НК и чл.130, ал.1 от НК, а именно ЛОС за срок от ТРИ МЕСЕЦА
изтърпяването, на което на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок
от ТРИ ГОДИНИ и присъединено наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на
100лв.; с присъда №126/16.07.2007г. по НОХД№288/‘07г. в сила от 31.07.2007г.,
РС-Левски на основание чл.343в, ал.2 от НК във връзка с чл.78а от НК е наложил
на ищеца административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на
500лв.; с определение от 22.08.2008г. в сила от същата дата по НОХД№225/‘08г.,
НРС на основание чл.23, ал.1 от НК е наложил на ищеца едно общо наказание в
размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛОС, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложил с ТРИ ГОДИНИ изпитателен срок за престъпления извършени от ищеца по
чл.325, ал.2 във връзка с ал.1 от НК и чл.131, ал.2, т.4 във връзка с чл.130,
ал.2 от НК; с определение №106/20.11.2012г. в сила от същата дата по НОХД№303/‘12г.,
НРС на основание чл.270, ал.1 от НК във връзка с чл.55, ал.1, т.2 б.Б и чл.42а,
ал.2, т.1 и т.2 от НК е наложил на ищеца наказание ПРОБАЦИЯ с двете
задължителни пробационни мерки за срок от ЕДНА ГОДИНА и ТРИ МЕСЕЦА. В тази
връзка следва да се посочи, че липсват доказателства как са разграничени
вредите по всяко едно от обвиненията срещу ищеца с оглед повдигнатите му
обвинения по ДП и в какво точно са се изразявали неговите притеснения, страх,
безпокойство и дали те са в причинна връзка с повдигнатите му обвинения. За
конкретните им изражения по делото се установи само даване на успокоителни от
свидетелката Петрова, без конкретното състояние на Т. да е било установено с
медицински преглед и да се предписани съответните медикаменти. Не са правени на
ДП и конкретни искания в тази насока, нито са представени доказателства за
заболявания на ищеца изискващи конкретна медицинска намеса.
Действително
Т. е бил упълномощен представител на политическа партия относно провеждащия се
на 18.02.2018г. частичен избор на кмет в с.Б., но от намиращото се приложение
№2 на стр.265 от ДП става ясно, че той не е бил единствен, а заедно с още три
посочени лица, което според съда съществено не е затруднило кампанията, а от
друга страна Т. е упражнил и правото си на глас.
Що се касае
до изтъкнатото от защитата по отношение компрометиране доброто име на Т. на
работното му място и затрудняване работата на търговското му предприятие, както
и тази като земеделски производител, съдът намира, че по делото не се събраха
доказателства в тази насока. На първо място с оглед срока, за който Т. е бил с
МН“Домашен арест“ липсват доказателства той да е претърпял някакви финансови
загуби, нито с оглед намаляване обема на работа негови служители да са
напускали търговското предприятие или да са прекратявани договори със
земеделският производител. Липсват и доказателства за изявления на служители
или работници, които поради компрометиране името на Т. чрез медии, в печатни
или електронни издания на работното му място да са изказали нежелание да
работят за него или търговското му предприятие.
В заключение следва да се посочи,
че ограничаването на Т. с МН“Домашен арест“ е продължило само месец, а самото
производство е приключило в тримесечен срок, което според съда не му е причинило
неудобство с такъв интензитет, че да не може да напуска адреса, на който е
търпял взетата по отношение на него МН по лични причини или за да движи
служебните си ангажименти, за което е получавал съответно и своевременно
разрешение от прокуратурата, като е имал възможност да върши необходимите за
работата му и него самия задължения.
Предвид изложеното съдът намира
предявеният иск с основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за неоснователен и
недоказан, като в тази връзка не следва да се присъждат лихви и разноски.
Водим от горното и
на основание чл.235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№522/‘18г. на НРС в частта относно предявените искове с
правно основание чл.2,
ал.1, предложение второ, т.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.4 от ЗОДОВ поради тяхната
недопустимост.
Решението на съда
е с характера на определение и подлежи на обжалване в седмичен срок пред ПлОС
от уведомяването на страните.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от П.Д.Т., ЕГН********** ***, чрез адв.Н.Н. от ПлАК с адрес ***
срещу ПРОКУРАТУРА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с адрес в гр.СОФИЯ, бул.“ВИТОША“№2
искове с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.4 от ЗОДОВ за сумата в размер на 15000лв.
за претърпени неимуществени вреди от Т. в резултат на обвинение за извършено
престъпление по чл.167, ал.2 от НК и по чл.167, ал.1 от НК, за които било
образувано ДП№42/2018г. по описа на НРП, прекратено с влязло в сила
постановление за прекратяване на наказателно производство от 18.05.2018г.,
поради недоказаност на обвинението, в едно със законната лихва върху сумата,
считано от 18.02.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените
деловодни разноски, като неоснователни и недоказани.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред ПлОС в 2-седмичен срок от уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: